Автор: Иво Иванов

На 12-ти април честваме Международния ден на авиацията и космонавтиката. Аз космонавт не съм бил (още), но като виден ВВС кадър днес имам професионален празник, ако искате да знаете!

Военновъздушните сили на Република България претърпяха тежка загуба като не успяха да ме привлекат като лейтенант в редиците си, въпреки вербовките на майорите и полковниците в поделението, в което служех. Можех да съм направил военна кариера и да съм некой пенсиониран висш военен сега, ама ей на! Да не говорим, че можех да съм президент!

Та, като бях в казармата в Русенско, преди много лета, в този хубав слънчев пролетен ден ни натовариха на автобуси и ни закараха в културния дом в Щръклево, където специално за нас беше организирана богата културна програма.
След седмици строева подготовка по плаца, лазене в пълно бойно снаряжение из кални полета, заравяне на учебни мини, които после не можехме да открием, набиране по лостовете голи до кръста в дъжда и прочие армейски ентъртейнмънти, младите бойци бяхме петимни за култура. Това предстоящо културно събитие предизвика в стройните ни редици мощни пориви на въодушевление и беше посрещнато от нас с радостно вълнение и отделни възгласи "ура".

Водещата, врял и кипял кадър от състава на армейското звено за културни атаки и облъчвания, постоянно се обръщаше по микрофона към нас със "Скъпи авиатори" и това обръщение галеше новобранските ни уши и ласкаеше крехкото ни войнишко самолюбие, макар че никой от нас не беше и помирисвал боен самолет.
Към този момент опитът ни в авиацията се изчерпваше с варосване на бордюрите по пътя към авиобазата. Мнооого бордюри. Черно, бяло, черно, бяло. „Черно и бяло в нас се преплитат във неделим кръговрат.“, както се пее в песента на Георги Христов. Не мога да я понасям тая песен, btw.

Дневникът на един връзкар в българската армия

Войнишката публика е най-добрата публика, да ви кажа. Всичко оценява. Ама всичко!
На нас тогава ни пя някой от братята Неделчеви, не помня кой точно, и беше бурно аплодиран. Смятайте за каква благодатна публика говорим!
И конкурс за бродерия да имаше, и него щяхме да аплодираме.

Гвоздеят на програмата обаче беше модното ревю на авангардни млади дизайнери от Русе, представено от разголени засукани манекенки от крайдунавския град.
Искам да ви кажа, че авангардните модни линии на пролетната им колекция направиха истински фурор! Ревютата в Париж, Милано и Ню Йорк никога не са предизвиквали такъв бурен възторг у публиката, сигурен съм. Проявихме се като истински ценители.
Направо пощръкляхме!
Изправи се, гора от стомана! Насочете се, бойни дула!
Неслучайно селото носи името Щръклево... Ето тук си пролича какъв мощен авиационен заряд имаме. Така де, какви авиатори сме, ако не можем да вдигнем самолета!

Толкова от мен за Деня на авиацията и космонавтиката. Да ни е честит!

Препоръчваме ви още:

Иван Ночев - българинът, който вписа името си в космическата история

До сина ми

Асен Йорданов - българинът, който научи американците да летят