Автор: Мая Рангелова

Вчера, час по "Околен свят", урок "Жива и нежива природа", децата ме разпънаха на кръст с въпроси: как е имало Земя, преди Земята; вярно ли е, че сме дошли от маймуните; Господ как е знаел как да направи човека; газовете в космоса това газовете на човека ли са и т. н., и т. н. И, разбира се, класическият въпрос – след като Земята е кръгла, как хората отдолу не падат? Добре че съм любител на научно-популярни филми... Справих се, рисувах на дъската, пусках моливи да падат, за да видят силата на гравитацията, въртях една топка... За всичко казвах, че е хипотеза и че други учени мислят по друг начин. Учех ги да се съмняват и да питат.

Глупости на килограм

После, вкъщи, се върнах към годините на моето родителство, огледах се в спомените и видяното днес при други родители. Запитах се - защо ние не говорим за това с децата си. Защо като ни питат нещо, все нямаме време (защото мием чинии например). Като попита детето няколко пъти и не му отговорим, то престава да пита. Единици са тези, които тихо ще отидат в стаята си, ще отворят енциклопедия (ако имат) и ще задоволят любопитството си. Останалите решават, че това не е важно. Убиваме любопитството, любознателността на децата. Убиваме жаждата им за знания, мислене, съмнения. Свиваме светогледа им. Свиваме света им до ядене, дрехи и "тече ли ти носът?". В тях се натрупват пластове незаинтересованост, равнодушие, лош вкус, убеденост, че светът се простира до съседния блок.

Записки по българското образование

Ами ето така "стават" простаците. Ние си ги правим.

Часът ни се разтегли вчера почти до края на следващия час. Замина ни "Рисуването". Сега съм свалила две кратки филмчета за Земята и човека. Те чакат да ги видят. Ще взема от "Трудовото". Не искам простаци в класа си.

Да коментирам ли, че в учебната програма няма отговор защо хората не падат от Земята?

Препоръчваме ви още:

Любов Даскалова и компютърното моделиране

Денят на един учител някъде в България

Новото школо