Да, вярно е, че в допълнение към четенето и писането, всички деца се нуждаят от обстойни знания и разбиране в областта на науката, технологията, инженерството и математиката (STEM), за да се изправят пред бъдещия пазар на труда. В края на краищата, след 20 години, по-голямата част от отворените работни места най-вероятно ще бъдат в сферата на STEM. Учителите, продавачите и дизайнерите на продукти ще трябва да бъдат STEM-разумни, само за да използват все по-сложните инструменти на своите занаяти.

И все пак има още един набор от умения, за които експертите казват, че всички деца ще трябва да притежават, без значение в каква област се развиват, за да успеят. Почти всеки работодател, във всяка професия, предпочита работници, които знаят как да решават проблеми, които могат да импровизират, могат да работят в екип и да общуват добре. 

1. Решаване на проблеми

За да се развива в един конкурентен свят, детето Ви ще трябва да може да мисли критично - да наблюдава, да анализира и да намира интелигентни решения на сложни дилеми. За да стигне дотам, то трябва да се научи да си задава въпроси като "Защо?" и "Какво ще стане ако?", както и да осмисля всички страни на проблемите. 

За да помогнете на детето си да развие това умение превръщайте въпросите, които то ви задава, в проекти. Ако то Ви попита: „Защо имам толкова лунички?“ не му отговаряйте, а обърнете въпроса към него: „Защо според теб имаш толкова лунички?“. Децата научават много повече, ако търсят сами отговорите, отколкото ако Вие им ги дадете. Насочвайте детето си в мисленето му, но го оставяйте само да стига до изводи, след което му помогнете да проучи реалните факти по въпроса. Накрая го помолете да Ви обясни това, което то е разбрало, за да му помогнете да преработи това, което е прочело като информация.

2. Да се разбира добре с другите

Най-успешните компании знаят как да наемат най-добрите хора и да ги накарат да работят за обща цел. Това е една от причините, поради които учителите трябва да наблягат на изготвянето на проекти в класната стая - проектите учат децата на стойността на екипната работа. Докато се трудят заедно децата се научават на самоконтрол (да не се ядосват, ако нещата не са както те искат да са), научават се на дипломация (как да изкаже мнението си без да обиди другарчето си), емпатия (научават се да взимат предвид чувствата на другите под внимание, да ги уважават и да не ги нараняват), екипната работа ги научава и да управляват времето си (как да се завърши проекта навреме). 

За овладяването на това умение може да помогнете като организирате „Готвене“ със семейството или с приятели на детето. Готвенето не само изостря математическите познания, но и засилва неговите умения за екипна работа. Дори резултата от готвенето да е неподходящ за ядене, това пак може да е полезен урок за детето – да го научите да се справя с неуспеха. 

Снимайте заедно. Създаването на филм помага на децата да насочат въображението си, за да създадат нещо забавно, като същевременно преговарят помежду си и си разпределят ролите.
Те могат да измислят сами сценария, да си представят сцените, да напишат диалога и накрая да го изиграят заедно. 

3. Познаване на модерните технологии

Разбира се, Вие се обръщате към детето си за помощ, когато настройвате нов смартфон, но лекотата при работа с технологични джаджи не е същата като разбирането на най-добрите практики за използването им. Децата трябва да се научат да оценяват валидността на потоците от информация и да навигират в социалните мрежи. 

Потокът на информация трябва да е като храненето, понякога е положително да си позволяваме да се храним с излишни калории (junk food), но нищо не трябва да измества здравословното хранене за дълго време.

Учете детето си да навлиза в интерактивното пространство със здравословна доза скептицизъм. Например намерете подходящо за възрастта на детето събитие, и заедно вижте как то бива отразено различно в интернет, в зависимост от сайта/страницата, която четете. Това ще му позволи да не се ограничава с първата информация, която достигне до него, а да търси само за себе си истината. Критичната мисъл е много важна за бъдещия успешен възрастен.

7 работещи начина да изострим паметта на детето

4. Ориентиране в пространството

Способността да се визуализират обекти и начина, по който те се вписват в пространството, е това, което експертите наричат пространствено ориентиране. Ние използваме това умение всеки ден, когато се включваме в движението с колата си, например, или търсим входа/изхода на нов магазин. 

Когато става въпрос за STEM обучение, пространственото ориентиране се измества по важност единствено от основните математически познания. Тренирането на пространствените възприятия се отплаща във всяка професия, включително архитекти, хирурзи и модни дизайнери. Защото всички трябва да могат да си представят крайния продукт докато работят, независимо дали е ново сърце, къща или рокля. 

Култивирането на това умение е особено полезно за момичетата, тъй като играчките за момчета - влакови комплекти, комплекти Lego - им дават предимство по отношение на мисленето за това как формите си съвпадат една с друга. 

Може да помогнете на детето си, като го насърчавате да играе игри, които да му помогнат да развие пространствените си умения. Minecraft е полезен не само за 3D уменията, но и за екипната работа. Друг вариант да учите детето си на връзката между триизмерните обекти, е да го накарате да проектира и строи с лего или друг вид конструктур. 

5. Да общува ясно

Вашето дете трябва да може ясно да каже каквото мисли - кратко и дипломатично - всеки път, когато обяснява идеи в клас или се застъпва пред Вас за нещо, което иска. 

Всяка дейност, която насърчава детето Ви да слуша или да дава указания, може да му помогне да общува свободно. Може да пробвате да си сложите превръзка на очите и да го помолите да ви преведе през стаята, в която сте, до даден обект. След което си сменете ролите, така че детето ви да практикува както слушането така и говоренето. 

Друга забавен начин да насърчавате комуникацията е да разказвате заедно с детето си измислена история. Вие я започнете, като измислите името на героя и мястото на действие, след което му дайте време да продължи историята. С практика вашето дете ще се научи да слуша с внимание сюжета на историята Ви и да допринася адекватно към нея. 

6. Оригинално мислене

Творчеството е процесът на това да си представите нещата такива, каквито биха били - умението, което всеки работодател изисква, независимо дали става въпрос за преподаване на урок в клас или изолиране на гените, които предизвикват депресия. 

Може да насърчите оригиналното мислене, като накарате детето Ви най-напред да идентифицира проблема или въпроса, след това да помисли върху решенията свързани с него, след което да измисли план и да го приложи в действие. 

Всяка дейност, която насърчава мисленето на детето, е малка част от пъзела, който представлява успешната личност. 

За тази статия благодарим на „Когнитивна Азбука", чиято дейност е:

• Изцяло съобразена със спецификата на детското развитие във възрастта 5-9 години.
• Развива всички аспекти на познавателните способности на детето.
• Заимствани са принципите на метода „Монтесори“ - Детето и неговите нужди са водещи.
• Подходът е индивидуален.
• Игрова и забавна среда, стимулираща интелектуалното и емоционалното развитие. 

Безплатен демонстрационен урок на обучение „Когнитивна Азбука“ ще се проведе на 15 декември 2019 година, неделя, от 10 часа. Повече може да прочетете на сайта им.

На 10-ти декември, вторник, се откриват две от най-значителните и мащабни събития, свързани със съвременната литература и книгоиздаване в България – 47-мият Софийски международен панаир на книгата и 7-мият Софийски международен литературен фестивал, организирани от Асоциация „Българска книга“. Панаирът и Фестивалът по традиция се провеждат на общо шест нива в Националния дворец на културата и ще продължат до неделя, 15-ти декември.

В дните между вторник и неделя включително любимото и очаквано събитие от културния афиш на столицата - Софийски международен панаир на книгата, със своето 47-мо издание очаква всички приятели на книгите с над 160 книгоиздатели и книгоразпространители от България и чужбина, а още от първия ден на изложението ни очакват вълнуващи литературни срещи на сцената на културната програма на ет. 4 на НДК, западно крило с премиери на най-новите книжни заглавия у нас; срещи с десетки автори, издатели и преводачи; детски и юношески събития; срещи с автори на щандовете на издателствата; седмото издание на Софийски международен литературен фестивал. Всичко това ще превърне Националния дворец на културата в притегателен център за почитателите на книгите в навечерието на коледните празници.

На сцената на Културната програма и на щандовете на изложителите Ви очакват срещи и представяния на авторите Або, Александър Иванов, Антоанета Николова, Антон Георгиев, Боян Боев, Бранимир Събев, Васил Лазаров, Весела Люцканова, Владимир Зарев, Владислав Христов, Владислав Шпилман, Гал Сасон, Гери Турийска, Даниел Пенев, Деметра Дулева, Джим Ал-Халили, д-р Стефан Сергиев, Елена Павлова, Здравка Евтимова, Иван Кулеков, Ивинела Самуилова, Изабел, Ина Иванова, Камелия Александрова, Камелия Кучер, Красимира Хаджииванова, Манол Глишев, Мартин Илиев, Мартин Касабов, Мартина Илиева, Митко Новков, Надежда Динева, Нели Лишковска, Николай Терзийски, Пенко Пенков, Петя Кокудева, Пламен Антов, проф. д-р Лилия Райчева, проф. Огнян Герджиков, Радостина Ангелова и Александър Станков, Симеон Ботев, Стефан Цанев, Таня Иванова, Татяна Попова, украинските автори Гаска Шиян, Остап Сливински и Христя Венгринюк, Христо Милков, Юули Ниеми от Финландия.

Детски модул на Културната програма на Панаира на книгата очакват и най-малките читатели. Заповядайте на среща с автограф с Невена Басарова, автор на практичния наръчник „Детска академия за добри обноски“; представяне на книгата „Защо медът е толкова сладък?” - приказка с образователни игри от Мая Бочева - Уики; представяне на книгата „Художникът почти вълшебник“, Вадим Лазаркевич в четири приказки; викторина „Аз познавам мотовете!“; загадките на Арендел; представяне на книжката „Приключенията на Поля“ от Анжелина Денчева; среща с автограф с любимия детски поет Виктор Самуилов; приказният свят на „Дисни“ оживява; представяне на книгата „Детски пиеси“ от Недялко Йорданов; среща с автограф с художничката Невена Ангелова; представяне на новата книга от поредицата за приключенията на Боби - „Боби на Празника на плодовете“, заедно с д-р Людмила Емилова и Владимир Шишков.

Тазгодишното издание на най-голямото литературно събитие – Софийски международен литературен фестивал, ще се проведе от 9-ти до 15-ти декември. До този момент участници в него са били повече от 250 поети и писатели от 28 държави.  Фестивалът е своеобразен форум, който събира на едно място български и световни автори и създава пространство за диалог и за среща на литературите, на големите и малките езици, на културите на различните държави. Общото между гостуващите автори в седмото издание на Софийския международен литературен фестивал не е нито територията, нито задължително близката култура. Обединява ги езикът, на който пишат. Международната програма на фестивала тази година е посветена на френскоезичната литература и нейното многообразие, което в значителна степен идва от писатели, за които френският език не е майчин. Това обичайно са автори от бивши колонии или такива, които избират да пишат на този език. Затова за тазгодишните гости на фестивала можем да говорим като за френскоезични писатели от различни точки на света. Традиционно, Литературният фестивал се провежда на сцената в Мраморно фоайе в НДК по време на Софийския международен панаир на книгата. Анна Мои, Самира Негруш, Жан-Марк Тюрин, Бернар Коман, Дени Терио, Армел Жоб, Жан Портанте, Франсоа-Анри Дезерабл, Аксиния Михайлова и Елица Георгиева са сред гостите на Литературния фестивал

1600 кв.м. изложбена площ, изключително наситена съпътстваща културна програма, премиери на най-новите книжни заглавия у нас, детска програма, десетки срещи с български и чуждестранни автори, преводачи и издатели, Литературен фестивал с над 100 гости Ви очакват на шест нива в Национален дворец на културата със специални предложения по случай коледите празници. На 14 декември (четвъртък) отново ще бъде връчена Годишната награда на Асоциация „Българска книга” за най-добър издателския проект „Златен лъв” - 2019 г. Събития Ви очакват и на щандовете на издателствата.

Работно време на изложението:

10. (вторник) - 14.12. (събота): 10:00 - 20:00 часа

15.12. (неделя): 10:00 - 19:00 часа

Вход свободен

Списък на участниците в 47-мия Софийски международен панаир на книгата:

ПАРТЕР

118      АйСиЮ

103      Артлайн Студиос

119      Еуниката

112      Издателство „Сиела“

107      Инле

106      Инфодар

104      Клет България

111      Книгомания

109      Книжарници „Сиела“

110      Лабиринт

105      Локус / Интенс

102      Милениум

114      Миранда

116      Обсидиан

101      Пощенска кутия за приказки

115      Просвета

117      Софтпрес

120      Списание 8

113      Унискорп

108      Wish Mas

ПОЛУЕТАЖ ИЗТОК

А16     Библиотека „България“

А13     Български бестселър

А14     Великотърновски университет

А12     Вдъхновения

А2       Домино

А15     Елена Христова

А10     ИАНМСП

А7       Институт „Сервантес“

А8       Иран

А4       Китай

А6       Книги от Скандинавския север

А1       книгодрешки.com

А18     Пилигрим

А19     Пиърсън едюкейшън

A1       Попов мост

А3       Проект „Дъга“

А5       Румъния

А9       Украйна

А17     Шям

А11     Atelie Desire

ПОЛУЕТАЖ ЗАПАД

Б9        Агата - А

Б4        Алтера

Б12      Архонт-В

Б1        Асеневци

Б7        Атлантис-КЛ

Б3/Б6  Букохолик

Б16      Гутенберг

Б14      Дуо Дизайн

Б8        Калпатару

Б11      Лексикон

Б10      Парадокс

Б5        Потайниче

Б17      Про Бук

Б15      Тангра Тан Нак Ра

Б13      Шамбала

Б2        AMG Publishing

ВТОРИ ЕТАЖ

202      Апостроф

205      Аратрон

214      БГ Учебник

206      Вакон

202      Ентусиаст

213      Златното пате

215      Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“

211      Изида

210      Изток-Запад

208      Лира принт

201      Пергамент прес

211      Персей

207      Прес

212      Прозорец

204      Слънце

203      Труд

209      Хелиопол

ТРЕТИ ЕТАЖ

345      Август

342      Алиса Мърчандайзинг

345      Ариадна

346      Арт плюс букс

309      Атеа

324      Бард

303      Бит и техника

312      Вакон

310      Геймтейл

322      Дамян Яков

301      Еделвайс

306      Еднорог

339      Едюкейшънъл център

315      Емас

334      Ера

319      Ергон

350      Еър груп 2000

325      Жанет 45

320      Жануа ‘98

308      ЖАР – Жанет Аргирова

305      Захарий Стоянов

331      Знаци

311      Ибис

304      Ина

338      Инфодар

336      Кибеа

327      Клевър бук

307      Критика и хуманизъм

309      Коала прес

314      Колибри

321      Кръгозор

352      Леге Артис

330      Летера

343      Лист

329      Миранда

341      НБУ

317      Пан

348      Паритет

349      Премиум букс

319      Плеяда

332      ПроКредит Банк

347      Рекламна къща АЯ

313      Рива

344      Русская книга

328      Сиби

318      Симетро

333      Теленор

316      Тип-топ прес

340      УИ „Свети Климент Охридски“

323      Унискорп

351      Факел Експрес

302      Фондация „Биоселена“

335      Фют

337      Хартиен свят

326      Хермес

ЧЕТВЪРТИ ЕТАЖ

427      Авлига

404      Аквариус

426      Българска история

416      Бяло братство

421      Дакелче

417      Дъбови листа

424      Егмонт

429      Еньовче

408      Ерго

431      Игри с камъчета

403      Издателство за поезия ДА

435      Издателство КМ

430      Кръг

410      Мармот

428      Мусагена

405/411 Нов човек

406      Омофор

435      Панорама – СПБ

407      Парадигма

402      Распер

419      Рибка

413      Свидетелите на Йехова в България

436      Скрибенс

414      СОНМ

432      Старинните гравюри

409      ТАТ Криейтив

425      Фама

420      Фантасмагория

412      Фондация „Комунитас“

415      Хераклит

437      Църногорски манастир „Свети св. Козма и Дамян“

434      Carrot

401      Fox Book Café

422      HAPPYDAYS.BG

433      kostenurko.com

418      Marcella’s Art

423      TIMELINES

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Пълната програма на 47-мия Софийския международен панаир на книгата можете да намерите в прикачения файл ето тук.

47-мо издание на Софийски международен панаир на книгата можете да следите във Фейсбук.

7-мо издание на Софийски международен литературен фестивал ще откриете също във Фейсбук ето тук.

47-мият Софийския международен панаир на книгата и 7-мият Софийски международен литературен фестивал са част от Календара на културните събития на Столична община за 2019 г.

47-мият Софийския международен панаир на книгата се провежда с медийната подкрепа на bTV Radio, Radio N-Joy, Jazz FM, Classic FM, Дарик радио, Аз Чета, Kafene.bg, Jasmin.bg, Mama Ninja, Actualno.com, Площад Славейков

Организатор: Асоциация „Българска книга“

Относно петицията в подкрепа на национална детска болница помолихме лекарите да разяснят защо е нужен нов проект за нова сграда и как може да бъде осъществен такъв. Споделям с вас отговорите на д-р Адил Кадъм  и Камарата на архитектите.

Строено, преди десетилетия, то е отговаряло на най-високите изисквания за времето си, но не и сега. Защото климатичните фактори са оказали своето въздействие върху скеле, което не е било консервирано по никакъв начин. Не е подходящо, защото не могат да бъдат поместени съвременните вентилационни, отоплителни, охладителни, пречиствателни и други необходими инсталации за една съвременна болница. Не е подходящо, защото сградата е толкова енергийно неефективна, че ще гълта огромен бюджет за отопление, който вместо да отива за основната цел на болницата - да лекува децата ни, ще отива буквално във въздуха. Това скеле не в подходящо, защото зад него не стои идеен проект. То не е построено в съответствие с нуждите на една такава болница, а са принудени звената да се нагодят към него. Не е подходящ, защото вече почти е с изтекъл живот. Базата, на която се определя неговата годност е отпреди 12 г., без да коментираме качеството на анализа.

Камарата на архитектите е категорична, че сградата е невъзможна и незаконна в сегашното й състояние. Най-важното – ще бъде опасна.

Не отговаря на съвременните норми за земетръс. През 2011 г. съществуващият незавършен строеж е определен за премахване и е предвидено изграждането на нова, различна по конфигурация детска болница на 5 етажа. Всичко това прави стария строеж, както и обществената поръчка за довършването му, напълно незаконни. А дори и да се променят законите тази сграда ще остане опасна – за децата, родители им и медицинския персонал.

Грубият строеж е започнат през 1978 г. За толкова време всяка сграда старее. 12-те етажа бетон и арматура са били изложени десетилетия наред на дъжд, сняг, лед и пек без никаква защита. Това означава, че процесите на износване, ръждясване и рушене са протекли още по-бързо. Пробите за устойчивостта на бетон и арматура, които МЗ приема за актуални са от 2007г., без да са правени нови. Това е все едно да диагностицирате и лекувате спрямо изследвания от преди 12 години.

Въпреки това през април 2019 г. МЗ прави задание и обявява обществена поръчка за довършване на строежа. Заданието за проектиране е непълно и некомпетентно. И отваря широко вратата за злоупотреби. 

Електричество, вода, климатизация, осигуряваща микроклимата и стерилността на въздуха, инсталации за кислород и други медицинските газове – качеството на инженерните системи предрешава битката за живота на болния. За тях обаче няма дума в заданието на Министерството на здравеопазването за проектиране и строителство на националната детска болница.

Болниците са особено важни в случаи на природни бедствия, терористични актове, военни конфликти, защото трябва да осигурят не само своите пациенти, но и пострадалите. Затова сградата трябва да издържа на силни земетресения, да има собствено електрозахранване, резервоари за вода и храна, да може функционира въпреки катаклизмите навън. В недовършения строеж има един, единствен асансьор за аварийни ситуации. 

Няма никаква идея за броя на паркоместата, да не говорим за хеликоптерна площадка за спешните случаи. 

Ако се завърши този строеж, бъдещата, чакана с десетилетия сграда на детската болница, ще е опасна за всички, които се нуждаят от нея.

Обществената поръчка е за довършване на стария строеж на инженеринг. Т.е. всички етапи в създаването на сградата – проектиране, строителство и авторски надзор, ще бъдат поверени на строителя. По правило неговата цел като търговско дружество е да извлече максимална печалба при минимални разходи. Целта на възложителя (МЗ) трябва да е точно обратната – максимално качество при минимални разходи. Проектантът и надзорът са двете страни в този процес, които трябва да защитят интереса на възложителя МЗ. Но ако те са посочени от строителя или са негови служители, чий интерес ще бъде защитен?

Инженерингът е допустим единствено, когато вече е създаден идеен проект на сградата. В случая липсва дори предпроектно проучване.

Обществото очаква да получи нова модерна сграда, изградена по последните технологични изисквания. Това няма да се случи, ако бъде изпълнена тази обществена поръчка.

След публикуването на обществената поръчка КАБ предупреди здравното министерство, че заданието е неграмотно и залага огромни опасности. Предложи и безвъзмездно да помогне за написването на професионално задание заедно с камарата на инженерите. Министерството на здравеопазването отказа.

Заложените в тази обществена поръчка гафове залагат ремонт на ремонта на ремонта без край. Залагат много повече от предполагаемите 95,4 млн. лв. обществени пари. Но най-лошото е, че в залог ще бъде сигурността и животът на много хора. Децата ни и лекарите ни не заслужават това!

Децата ни и лекарите ни заслужават най-доброто!

Бел.ред. Отговор как и с какви средства ще се построи нова сграда няма как да получим от лекарите, но за мен поне от горните становища е видно, че такава сграда не може да се построи на мястото на стария строеж. Към гореказаното ще добавя само един призив. Лекарите са хората, на които разчитаме в най-тежките моменти от живота си. Не само насаждането на омраза към цялото лекарско съсловие, но дори и липсата на уважение към това съсловие ще доведат само до негативни последствия. От изключително значение е да създадем добри условия за работа на медиците в България. Петицията можем да подкрепим тук. Цялостна промяна в здравеопазването ни е нужна и належаща и мисля, че поне по този въпрос всички сме единодушни. В момента това, което виждаме в цялата здравна система, много наподобява последиците, на които ще сме свидетели, ако новата болница изникне върху старото скеле. Може да прочетете още и За медицинските стандарти и човешките такива...

Автор: Мария Пеева

От няколко дни съм на коледна вълна. Дори в колата слушам коледни песни. И онзи ден, докато си припявах (фалшиво) на Santa Babe заедно с Ърта Кит, която призовава своя личен Дядо Коледа да й донесе светлосиньо кабрио, яхта, украса от “Тифани” и пръстен, си мислех за коледните подаръци, които най-много са ме радвали.

И, честно казано, те изобщо не са чак толкова скъпи. Мисля, че най-хубавият коледен подарък е този, който е избран с лично отношение - независимо дали е за дете, за любим, за приятел или за някого, когото просто искаш да зарадваш.

Затова реших да ви споделя три идеи за "подарък с отношение", който няма да ви докара до фалит, но радостта, която ще донесе на някого, ще превишава стократно стойността му.

1. Интересният подарък.

Открих го тази година и се чудя как съм пропуснала досега. Лично писмо от Дядо Коледа. Ама наистина лично. Не написано с шаблонни фрази. Истинският Дядо Коледа е всъщност една жена с голяма душа и талант, майка на четири деца, фотограф и творец, която поддържа страничката Поезия за специални случаи. Пращате й заявка и получавате няколко въпроса, на които отговаряте. И писмото е наистина толкова мило и истинско, и лично, че ви се иска да разцелувате този Дядо Коледа. Това подаръче първоначално го бях предвидила за децата, но после реших, че с него мога да изненадам друг човек, когото разбира се, няма да издам, но ще снимам реакцията му, като дойде моментът под елхата. 

2. Полезният подарък

Най-общо казано - това е подарък, който ще послужи за нещо полезно на този, който го получава, но в същото време и не е твърде прозаичен (като да подариш тиган на снаха си, която обича да готви). Ето ви пример - аз обичам да чета и затова моите близки редовно ми подаряват книги или ваучери за книжарници. Но освен това често пътувам и прекарвам доста време в колата. Обикновено слушам музика. Съпругът ми първи откри Сторител - аудиокнигите, които слушаш през приложение на мобилния си телефон. При последното ни пътуване слушахме заедно книгата, която е започнал, и после я обсъждахме. Много ми хареса, много лесно и удобно приложение, което веднага добавих в списъка ми с мечтани подаръци (ако никой от синовете ми не прочете това, ще бъде подарък от мен за мен). Хубавото на този подарък е, че ще ме спаси от часове скука и ще ми даде възможност да избирам от хиляди заглавия от най-различни жанрове, също както и да чета на български и на английски по избор. Мога да го слушам не само докато пътувам, но и докато разхождам кучетата или докато въртя велоергометъра (друг полезен подарък отпреди няколко коледи, който обаче по-малко ме вдъхновява). Ако вашият близък не е четящ човек, може да измислите друг абонамент или ваучер - за нещо любимо и интересно, дали ще е списание, дали ще е спортна зала, театър или културна проява, кулинарен или фотографски курс. Важното на този подарък е да показва вашето отношение към интересите на човека, когото искате да зарадвате. А и в крайна сметка това, че нещо е полезно, не го прави задължително неоригинално, нали така?

3. Подарък-спомен.

Вчера ме изненадаха с такъв подранил коледен подарък и само където не се разплаках от умиление. Спомняте ли си страхотната снимка, която ви показах преди седмица?

От тази снимка една приятелка, която много обичам, се вдъхновила, свързала се с фотографката ми, която прегърнала идеята и й пратила файла. И така вчера получих прекрасна картина на стената, която никога не бих си поръчала сама, колкото и да харесвам снимката. Просто нямаше да се сетя. Не че стените ми не са целите в снимки на децата. В тази връзка - друг страхотен подарък-спомен е например фотосесията - за коледна вече е малко късно, но може да се подари ваучер за през годината. Хубавото на този вид подарък е, че може и да бъде семеен. Така подаряваме не само прекрасен спомен, но и преживяване. И както вече казах - отношение.

А то е най-големият подарък, който можем да дадем на някого. И е безценен, макар че в същото време не струва нищо. Като всички истински стойностни неща всъщност.

Приятно избиране на коледни дарове! Непременно споделете и вашите идеи!

Още по темата:

Какво ви подари свекървата?

Автор: Ясена Врачева

Ако някой ми беше казал преди една година, че тази „богохулствена“ мисъл не просто ще мине през главата ми, ами и ще седна да пиша текст по нея, щях да му кажа, че е луд.

Аз. Да. Се. Срещам. С . Други. Майки. АБСУРД!

Онези, страховити създания, в групички по 4-5, които бутат заедно колички и като че ли, освен че движат в едно темпо, сякаш и дишат в същото. Разговори за памперси, обриви, захранвания, зелено ако, кафяво ако, гърнета, пюрета.  Искрено ме ужасяваха всички тези теми.

А всъщност станеш ли майка, искаш или не влизаш урболешката в света на л@йната – буквално и преносно. С двата крака, понякога и до уши. Пак буквално и преносно. 

Голямата заблуда е, че като се абстрахираш от тях и седнеш на вино с колежката си, която няма деца и е във вихъра на социалния си живот, то и ти самата ще се завърнеш победосно в него като спартански войник. Да, ама не. Двата часа в разговори за новия филм на Алмодовар са временна глътка въздух, която  (бога ми) е необходима всекиму, но е временна, както казах. После пак се връщаш вкъщи при малкото човече, което, особено в първата си година, е обсебило дните, че и нощите ти. И най-вече мислите ти.

Постъпвам ли правилно?

Виках ли много днес?

Обърнах ли му достатъчно внимание?

Храни ли се добре?

Тази пъпка на коремчето му, същата ли е като онази преди две седмици или да се обадя на педиатърката?

Утре за закуска какво да му сготвя?

А дали има чисти чорапи?

Котката яде ли.... Тази седмица?

И по дяволите, цветът на това л@йно нормален ли е?

Когато тези въпроси започнат буквално да оживяват в главицата ти и да приемат човешки облик, започваш да се замисляш дали пък не е добре да имаш някоя дружка по съдба, с която просто да си говорите за л@йна?

Тогава плахо се доближаваш до онази групичка от майки. И си отдъхваш. Виждаш, че понякога всички сме на ръба. Че нямаме време да сготвим, да изчистим, да бъдем в най-добрата си форма като майки и жени. Виждаш, че понякога всички правим онези неща, заради които сме гледали осъдително майката на съседната пейка: 

да креснеш

да дадеш нещо за хапване между закуската и обяда

да не видиш, че детето е напъхало в устата си 3-тия поред камък

да не видиш, че е напъхало и един в устата на съседското дете

да си признаеш, че има дни, в които чакаш съпруга си на вратата с малкия бозайник и просто му го връчваш

да си признаеш, че има дни, в които би го чакала и пред офиса му, но просто мразиш да шофираш в час пик.

И още много. Неща, които може да си споделиш само с онези майки, от които обикновено те е страх. Така че, срещайте се с други майки. Дори само, за да си легнете вечер без онова чувство за вина, че само вие бъркате, чувствате се изтощени и понякога адски ви писва от всичките л@йна!

Бележка на редактора: През тези 25 години, откакто имам деца, съм се срещнала и сближила с толкова майки, в толкова майчински групи - в парка, в градинката, в класа, в интернет, че вече не мога да преброя всички приятелства, които завързах по този начин. С някои се разделихме, позабравихме, други продължават и до днес. На всички тях съм УЖАСНО ПРИЗНАТЕЛНА, че са били до мен, когато съм имала нужда от подкрепа и разбиране. Майките сме голяма сила!

Още по темата: 

Синдромът "Мили мами"

За раждането и бременеенето не по план

Или как си смених фабричните настройки

Човек си мисли, че е пораснал, че се е изградил като характер и вече няма кой знае колко да се променя. И после този човек вземе, че стане родител и изведнъж открие, че изобщо не е същата личност, която е бил преди. Ето какво споделя Йоана Боянова за родителството и как то неусетно я превърна в съвсем друг човек (мисля, че и преди е била забавна нашата Йоана, а сега още повече).

• Спя навсякъде, може и в асансьора, стига да се качва на по-горен етаж!

• Преди да се роди детето, за да заспя, трябваше да ми е тихо, проветрено, тъмно. Сега спя върху трохи, круши, играчки и на светната лампа, докато по телевизията върви концерт на Веселин Маринов.

• Правя забележка на хората. Примерно: "Дъвчи със затворена уста!" При това на шефа го казвам.

• Думата “Не" я използвам, дори и да не съм чула въпроса.”Не" плавно преминава в по-благото "Ще видим".

• Сънувам фразите: "Събери си играчките","Оправи си стаята". Сънувам, че ги крещя, понякога дори го правя. Хората мокри сънища сънуват, а аз…!

• Когато чуя дете да плаче и вика МАМО, задължително се обръщам, дори и да съм без дете.

• Къпя се на отворена врата, дори и да съм сама в къщи.

• Гледам детско по телевизията часове наред, а съм САМА.

• Спя по 8 часа, само че не на денонощие, а на две-три.

• Отговарям на въпроси с повишена трудност като:

- Защо имам зъби в устата? 

- Пораснах ли вече? (това по сто пъти на ден)

-Защо акото отива в канала?

- И баща му там ли е?

- А баба му?

• Чета една и съща приказка месеци наред, гледам едно и също филмче пак така. И всеки опит да се внесе нов материал бива отхвърлен.

• Готвя три до четири вида храна.

- Какво искаш, мамо, за вечеря? Отговор - пица… Що ли питам?

• Уикендите се събуждам с мисълта за горещо кафе и книга, вечерта си казвам, че и студено кафе и книга пак става, на третата минута от книгата тя чете мен, и кафето не помага.

• От октомври трескаво вместо сайтове за дрехи разглеждам такива за играчки.

• Припявам си арам-зам-зам самичка, нищо, че детето е на градина! Просто е яка песен! Някой да ме застреля, моля!

• Обаче най-идиотското нещо, което ми е е случвало е в офиса. Малко предистория. Когато на Вики му се пишка, почва да вика с весел тон: "Пишка ми се, пишка ми се." И аз му се радвам, и подвиквам с него, и заедно тичаме към тоалетната. Само където Вики вече е на градина, а аз го направих това същото съвсем сама в офиса, пред смаяния поглед на хората. Аз съм си едра жена, и сега представете си как подскачам и жизнерадостно ви подвиквам: “Пишка ми се!” Не ми се смяха изобщо.

• На мъжа ми най-редовно му казвам “Добре, маме", "Сега ли реши точно да пиеш вода, ще вечеряме!”, "Това яке е тънко, вземи си друго." .

Няма да се върнат фабричните настройки, нали? Все се надявам, но май така ще си я карам.

Вижте още от Йоана:

Едно въже за снахата, моля

Жена на диета

Автор: Светлана Божилова

От няколко дни обикаля из пространството „Петиция за съвременна Национална детска болница“. Разбира се, че това е абсолютно необходимо и даже доста закъсняло. Проблемите в сектора са огромни, все повече и задълбочаващи се. А разделянето на „ние“ и „вие“ между пациенти и медицински работници е непрестанно и меко казано, пагубно за всички. 

Като гражданин на тази страна, майка и в последните години човек, който има непрестанен досег с хора, нуждаещи се от лечение, веднага посегнах да подпиша. Като човек, който обаче, чете и търси всички гледни точки, исках да се запозная по-точно с целите на петицията. За съжаление, на отделните въпроси на други като мен, видях единствено коментари от рода на: „Образовайте се!“, „Да не Ви се налага!“, „Молете се да не обикаляте като мен!“ и т.н.

Е, всички сме обикаляли, уви! Дали с деца или майки, или баби или заради самите нас, но всеки има своята „история“. И са ни връщали и сме виждали мизерията...Мизерия, която е навсякъде около нас.

Аз искам промени! Искам да не се страхувам за здравето на детето си, мъжа си, майка си, свекърва си, близките си, на всички, които живеем в България. Искам да има правила и те да се спазват! Искам да получаваме адекватно лечение. 

Искам да престанем да се „хапем“ и делим. Искам лекарите да се чувстват добре и да упражняват спокойно и достойно професията си. Да не се страхуват, че ще бъдат нападани вербално и физически. Да не стоят сред протекли тръби и мухлясали стени, докато оперират часове наред и спасяват живот. Искам и да отговарят на въпросите ми, да дават информация за лечението и състоянието на мен и близките ми. Искам никога повече да не чувам „К‘во си заразпитвала? Лекар ли си?“

Много бих се радвала ако успея да достигна до някой, а защо не и някои от лицата, от които зависи това. Ако просто отдели/ят малко време и отговори/ят на следните лаишки въпроси, мисля, че ще е от помощ за всички. Защото 4000 подписа са нищо! Защото подобрението зависи от всички нас. 

• Има ли направен проект и къде е предвидено да се построи болницата? Кой е правил проекта и с какви изисквания е съобразен?
• Каква е стойността и от къде ще бъде финансиран проектът? 
• Пише, че идеята е оборудването да е съобразено с последните стандарти в областта. Откъде ще дойде това оборудване и как ще бъде заплатено за него?
• Кой ще работи с новите технологии? Има ли предвиден бюджет за обучение на съответните специалисти?
• Откъде ще „дойдат“ специалистите в болницата? Основен проблем е изтичането и крайния недостиг на медицински работници в България? А основна причина за това е ниското заплащане на труда им. Съответно и:
• На какъв принцип ще се формират заплатите на персонала (от санитар до директор)? Кой ще гарантира и осигури тези заплати и ще бъдат ли адекватни на труда им? 
• Предвижда ли се промяна в образованието на медиците? Посещение на обучения, конференции, семинари и т.н, където се обсъждат и разглеждат най-новите научни открития и технологии за лечение и превенция?
• Как ще се промени отношението на медицинските лица към пациентите, което пък е основно оплакване на последните?
• Кой и как ще гарантира и съблюдава спазването на тези права?
• Какъв е капацитетът на болницата и цялата страна ли ще обслужва? 
• Когато капацитетът е запълнен, къде ще бъдат изпращани болните и как ще бъдат транспортирани ако трябва да се „върнат“ в друг град, например?
• Как ще се избегне това „обикаляне“ и „връщане“ на пациенти от едно на друго място? Пациенти с какви заболявания, оплаквания и симптоми ще бъдат преглеждани и съответно приемани за лечение?
• С направление или по спешност, или и двете ще бъдат приемани децата? 

Всъщност, това са само много малка част от въпросите, които ми изникнаха в главата, но мисля, са добро начало. Много, много ще се радвам най-накрая да седнем всички на тая прословута „една маса“. Дето все е уж сложена, ма няма никой.

Вижте още:

5 детски състояния, които изискват незабавна медицинска помощ 

Маркери на детското развитие до една година

Автор: Надя Брайт

Не знам с точност каква е клиничната картина на депресията, не съм била официално диагностицирана. Нямам никакви претенции, че мога да помогна професионално или че това, което ще прочетете, важи за всички.

Просто съм била в черното блато неведнъж. Хората са ми казвали, че съм мързелива, непостоянна, разглезена, слаба... Може и на вас да са ви казвали такива неща. Искам да знаете от мен – „хората“ могат да си заврат казването отзад. Мерси.

Ще перифразирам Бредбъри и ще кажа, че депресията е самотен бизнес. Идва само за нас, само ние си теглим тоя каиш и само ние можем да се извадим от това чудо. Да, подкрепа от близки и професионалисти е възможна и желателна. Но ние сме тези, от които зависи от кого и каква подкрепа ще потърсим. Много често зовът за помощ се посреща с неразбиране и нещата стават по-зле. Затова е добре да сме разумни. 

Усещането е, че депресията е блато, дупка, плаващ пясък, който те дърпа надолу. Искаш да спиш, да не се движиш, да те няма. Знаеш, че има живот някъде, но той е над повърхността. Ти си под нея. Теб животът те подминава. Знаеш какъв „трябва“ да си. Обаче не става. Няма сили, няма желание. Може би има надежда. Сякаш си в прозрачен балон, в който хората те виждат, но не чуват и не разбират. Ти си само витрина на себе си и с времето витрината става все по-безцветна и все по-малко хора я поглеждат.

Научих се да обръщам перспективата. Защото или трябваше да се науча на това, или да си тлея зад витрината. А нямам информация да разполагам с друг живот, освен този, и искам да го ползвам оптимално.

Затова си казвам: „Окей, сега си пред препятствие. Сега си в подножието на собствения връх на силите си. Ако тръгнеш сега – стъпка по стъпка, когато изминеш пътя, ще си по-силна, по-умна, по-щастлива. Депресията е фаза, преодоляването ѝ е успех. Постижим и нужен успех.“

Ето точка по точка моя практически списък за изваждане от депресивно състояние:

1. Започвам с нагласата си:

Имам право, да не се чувствам добре. Имам право, да съм слаба. Слабостта не е лоша, аз не съм лоша. Аз просто се чувствам лошо. Това е проблем, който ще оправя с темпото и по начина, който аз избера. Не дължа обяснения и не съм виновна, ако някой не ме разбира.

Просто си повтарям тези неща всеки път, когато се почувствам виновна, безсилна или засрамена от моята „слабост“. 

2. Избирам метода:

Няма да чакам обстоятелства или хора да се променят, за да променя аз начина, по който се чувствам. Лошото може да не свърши, може хората около мен никога да не ме разберат. Аз обаче решавам сама за себе си. Аз решавам, че искам да съм добре. Искам да съм добре.

3. Избирам си инструментите:

Цветове: Очите били прозорец към душата. Дай на тая душа да види нещо цветно и красиво! Старая се да избирам цветните дрехи, отивам на някое шарено място, купувам си нещо дребно и красиво. Давам на душата да види и хубавото на света.

Музика: Колкото и да ми се иска да слушам всички сърцераздирателни песни на света, за да са в унисон с чувствата ми, истината е във веселата и ритмична музика. Животът трябва да се усеща през всички сетива, просто е. 

Танците в кухнята, в хола, с други хора – под всякаква форма, танците са чудесен лечител. Нека се раздвижи кръвта, нека се усетим живи. Музиката и танците собено помагат сутрин, когато не ни се става от леглото.

Вкус, аромати, готвене: Любимата ми тема? Да правиш неща с ръцете си е много добър гонител на депресия. Разсейва, удовлетворява, забавлява. Разбира се – ако готвите като мен, после не си яжте готвеното! Мит е (запомнете мит е!), че депресия се гони със захар или алкохол. Депресия се гони с храна от природата – вкусна, цветна, ароматна. Защото това е, което дава знак на тялото ти, че има живот – връзката с природата. А полезните вещества ни дават енергия. Глезене от време на време с някакви вредни и вкусни храни е позволено разбира се. Само не влизайте в кофти кръга – тъжна съм -> ям -> надебелявам -> тъжна съм. Планирането на храненията, следването на рецепти и вкусното полезно похапване са сред топ лечителите на депресия, вервайте ми. Аромати, подправки, експерименти – сега му е времето!

Движение: Тялото има нужда да знае, че е живо. Давам му този важен знак, като го раздвижвам. От своя страна, то се отблагодарява на мозъка ми за грижата, а мозъкът казва на сърцето: „Ей, май не сме толкова зле – я да се усмихнем!“. Движението ме прави и по-красива. Определено така духът ми се повдига. Трудно е, ако нямаме навици за спорт или много са ни повлякли плаващите пясъци на депресията. Обаче от нас зависи върху кое ще се съсредоточим – трудността или добрия ефект.

Външен вид: Така нямам сили, да си оправя косата, да се гримирам... Така не ми се занимава, да си подбирам дрехите... А така е важно и така помага, когато се видим красиви в огледалото или в чуждите очи. Иска малко повече усилия в периода на депресия, но се отплаща с усмивки и сърцетуп, когато изглеждаме добре. Моменти щастие съвсем не са излишни.

Природата: Не мога нито да разбера, нито да опиша магията, която се случва с нас, когато съзерцаваме природата, дишаме от нейния въздух и просто я усещаме. Някак си, на безсловесно и неосъзнато ниво, получаваме сигнал, че сме живи и че сме тук. А това са най-важните сигнали за прогонване на депресивното състояние. 

Социален живот: Макар и да ни се струва, че никой не ни разбира, че не сме си на мястото, че всеки за нещо говори, а никой не казва най-важните неща - връзката с други човешки същества е нужна и полезна. Както е нужна връзка с изкуството, което ни въздига над собственото ежедневие, както е нужно разнообразие на подтиснатия ни мозък. Затова се огледайте за изложби, събития от всякакъв тип, където да се случва нещо интересно и хората да се забавляват. Груповите спортове също можем да ги сложим в тази графа.

Четене и филми: Тук трябва да се внимава, да не превърнем тези занимания в бягство от себе си и реалността. Както и да не подаваме още тежки истории към мозъка, който да реши, че всичко върви на зле и да каже на тялото, да почне да се тъпче с шоколад и да се готви да умре. Малко четене преди лягане и кино с приятели е по-здравословния вариант от цял уикенд вкъщи с телевизия или книги.

Нашете собствено поведение: Когато се отнасяме с раздразнение към другите или се държим негативно, създаваме реалност около себе си. Каквато съм аз – такова е и ежедневието ми. Съвсем не казвам, че с преструвки се оправят нещата. Казвам, че ако не можем да сме позитивни в общуването си, можем да намалим за известно време кръга от хора, с които общуваме и да оставим само тези, с които не се държим негативно. Когато не мога да се сдържам и съм лоша с другите, го приемам като знак, че трябва да поработя над себе си. Много е важно да отбележа – работя на мен да ми е по-добре, а не аз да съм по-добра!

Нашата дефиниция на проблема: „Всичко е зле“, „Нищо не ме радва“, „Няма никога да се оправя“ са примери за генерализации, които освен, че са кухи – не носят никаква информация, са и вредни. Разпознаването и назоваването, както на хубавите, така и на лошите неща, помагат да си създадем карта за изход. „Тъжна съм, защото се развеждам, но пък се радвам, че все още изглеждам добре в тази рокля и театърът беше много интересен“ е смислен и помагащ начин на изразяване.

Хоби: Каквото и да „произведете“ – стих, уловена риба, комедийно шоу, омлет... Каквото и да е то, ще ви даде усещане, че сте значими и живи. Депресията мрази това. Нека се захапе отзад!

Хумор: Смехът е здраве. Не знам кой го е казал, но е бил прав. Блатото на депресията се избистря, ако се смеете. И не само, че дава добри физиологични сигнали, а и дава усещане за приобщаване. Защото - помислете си – за да се смеете на нещо, значи поне още един човек е замесен – авторът на шегата или този, който слуша вашата шега (или този, на чиито гръб се шегувате).

Прегръдки: Прегърнете всеки и всичко, което законът и социалните норми позволяват! Приятелите, децата, любимия човек, родителите, котките, кучетата! Прегърнете тези същества и усетете, че са тук! Дори и да не ви разбират - те са тук. Не е малко.

Усмивката: Гледайте се в огледалото и се усмихнете на себе си. Повече от веднъж. Дори да е насила. Покажете си, че може и да сте усмихнати. Това е важно за мозъка, защото ще му хареса и ще предаде това на тялото ви. 

Секс: Какъв по-ясен знак за цялото ни същество, че животът е тук и сега, че ние сме живи? Особено, ако сте преживели смъртта на близък – сексът е контрапунктът, за който дори не осъзнавате, че копнеете. Само не и секс с човек, заради когото правите някакъв компромис или непознатият от бара с букета венерически болести, моля. Хубав, пълнокръвен, оргазмичен секс. Депресията ще увехне като суха клонка!

Сън: Сънят влияе на нервната ни система, на интелектуалното развитие... на всичко като че ли. Затова е важно, да си го набавяме. И то спокоен, непрекъснат няколко часов сън. Повтарящ се ритуал преди заспиване - хубаво четиво, спокойна музика, приятен аромат, секс, прегръдка – каквото можете са си набавите, е добро решение. Може и едно хапче мелатонин – много помага. Обичайно заспиването и ставането от леглото сутрин са две големи предизвикателства пред депресирания човек. Затова и енергизиращ ритуал за събуждане е добра идея (музика, танци, секс).

План за деня: Неамбициозен план, но все пак някакви полезни задачи трябва да стоят пред мен. Стъпка по стъпка, малко по малко... Една леща да сготвя, една прахосмукачка да пусна, един файл да напиша. Все ще ме раздвижи и ще ме накара, да се почувствам полезна и жива. В противен случай, към безтегловност се прибавя и безвремие и нещата стават съвсем трудни за овладяване.

Професионална помощ: Да, има хора, които са учили и практикували с години, за да ви помогнат. Много по-бързо става, ако те ви подкрепят по пътя ви. Отърсете се от всеки предрасъдък към професионалната психологична помощ като просто зададете въпросите си. За какво са учили? Как помагат? Какво да очаквате? Говорете за всичко, което ви спира, да потърсите специалист СЪС специалист, а не с познати и приятели. 

Може би на много хора тези съвети ще се видят повърхностни. Ще ви кажа, че не можеш да решиш проблем, ако нямаш правилните инструменти. А правилните инструменти в този случай са мозъкът и тялото. Всеки от съветите има научни аргументи и доказателства. Ако мога да си позволя последен съвет – потърсете информация (от надеждни източници) - ще помогне много. 

И – дано не ви се налага, но ако се наложи – обезателно пробвайте този списък! Той работи.

За авторката: Надя Брайт е HR специалист, Психодрама асистент, Wellness coach и Standup комедиант. Ако не сте разбрали нищо от това – не се притеснявайте, просто тя никога не си избира тривиалните неща. Важното за тази статия е, че е минала през много депресии, платила е висока цена за личния си опит + че професионално е получила обучение за подкрепа на хора в подобни състояния.

Още за депресията: Когато шоколадът загорчи