Какво им става на момичетата?
Автор: Янка Петкова
Навръх 8 март Барбара и Франческа (вероятно кръстени на героини от някой сериал) се хващат за косите. Не става много ясно защо, но като че ли в дъното на нещата е момче. Момичетата обикновено се бият заради момчета. Минава възпитател, вижда вкопчените една в друга девойки и решава да ги разтърве. Голяма грешка! Защото в опита си да направи добро, прибягва до непозволени средства и удря по главата Барбара, която според майка й „има нерви“. Възпитателят вече е уволнен дисциплинарно и вероятно никога повече няма да се намеси, ако стане свидетел на бой. Неприемливо е да ползваш юмруците си срещу деца, макар майката на другото момиче да го смята за „командно“ (сигурно имайки предвид хуманно). Впоследствие разбираме, че Барбара е със специални образователни потребности, с нея работи ресурсен учител. Като че ли в ловешкото училище „Св. Св. Кирил и Методий“ са направили всичко необходимо. Интегрират дете със специални образователни потребности, приютяват го от 8 до 16 часа и на практика го отглеждат, защото майка му не се справя. Това не е първата подобна проява на ученичката, но с нея продължават да работят. Какво друго им остава да правят? Нали ако решат да я изключат ще се вдигне вой до Млечния път, че се дискриминира дете с проблеми? Разбира се, Барбара, на която денят ѝ минава в училището (и може би това е по-добрият вариант) има профил във фейсбук. Сама е публикувала видеото от боя, услужливо снимано от съученик, дори е написала коментар, доколкото ѝ позволяват знанията: „Обърнете фнимание на този учител как бие фместо да ги растърве“. Не знае кога се пише „в“ и кога „ф“, но може да качва клипове и да насъсква срещу учителя, въпреки специалните си уж потребности.
Докато в Ловеч „празнично“ си скубят косите, в Габрово женският бой е професионален. Там се разменят удари от бокса, защото едното от момичетата, участвало в сбиването, тренира този спорт. И него го знаят. Не му е пръв случай. Съучениците на боксьорката твърдят, че е агресивна и „повечето пъти решава нещата с бой.“ Училището е взело „мерки“ – порицали са я, разгледали са ѝ поведението, както твърди директорът на ПГТ „Пенчо Семов“, където учи момичето. На педагогическия си съветник девойката обяснила, че не е имала намерение да стига до саморазправа. И всичко е наред. Не е имала намерение, но си е осигурила „оператор“, който да заснеме поредното ѝ „спортно“ постижение. За родителите ѝ информация няма, но можем да допуснем, че са много изненадани от поведението на детето си. Така става обикновено, изненадват се, защото нямат никаква представа какво правят децата им.
Ден по-късно в Пловдив момиче наръгва друго момиче с нож. В този случай, за разлика от предните два, причината е ясна – заради дъвка. Едното много мляскало и изнервяло другото. Конфликтът по този „сериозен“ повод започва в началото на учебния ден и ескалира през междучасията с „обидни реплики“ от двете страни. В училището отново вземат мерки – изпращат едната десетокласничка при педагогическия съветник. Какво са си говорили не е известно, но явно не е имало ефект, защото на излизане от кабинета на съветника въпросната девойка пресреща съученичката си с нож и ѝ „нанася порезна рана“. Ножа взела предварително от столовата, за да си „обели ябълката“. Срещу ученичката от пловдивското СОУ „Св. Климент Охридски“ е образувано досъдебно производство. За родителите на побойничката отново няма информация, но едно е сигурно – в тяхното семейство мразят да се мляска.
Какво им става на момичетата? Нищо ново. Не би трябвало да се чудим. Те са пометени от същата вълна на агресия, която залива и момчетата. Има няколко неща, които се набиват на очи, при подобни случаи. Агресията не е внезапна – тя е изпипана – осигуряваш си човек да снима, обмисляш евентуалния терен, водиш си публика. Агресорите традиционно са деца, на които никой вкъщи не обръща внимание. Родителите им са все изненадани от поведението на тяхното иначе толкова добро дете. Всъщност те нямат никаква представа какво е детето им, защото отдавна не са го поглеждали. Ангажиментът им към него стига до осигуряването на някакъв жизнен стандарт, който да му позволи да ходи нахранено и облечено на училище, да има телефон, на който да цъка и да не ги занимава, докато те самите, изтощени от поредния ден в досадната си работа, зяпат сериали или също като детето си висят във фейсбук. Не е изключено дори да коментират други подобни клипове и да се възмущават от възпитанието на някои днешни деца.
5 неща, които НЕ Е добре да правите,
ако детето ви е жертва на насилие
Училището, въпреки усилията които полагат учители, психолози и педагогически съветници, е безсилно. То е поставено в ситуацията на наблюдател, който може само да регистрира агресивното поведение и като че ли най-силното му оръжие е порицанието, освен при някои по-брутални случаи, когато се стигне до преместване. То, на практика, е обезоръжено.
Да не се заблуждаваме – превенция на насилието, въпреки голямото говорене, няма. Детските педагогически стаи са долу-горе в позицията на училищата – регистрират насилието без да имат някакви сериозни инструменти да му влияят.
Има и неправителствени организации, разбира се. Те също работят по превенцията на насилието сред децата. Често четем за поредния проект по темата. Ентусиазъм има, но невинаги има наистина професионален ресурс, с който този проект да се реализира така, че да има ефект от него. По този повод попаднах на едно видео в ютуб (всъщност търсех видеото по един от случаите) и то изскочи. В клипа една много симпатична тийнейджърка коментираше насилието сред момичетата и даваше някои съвети: „Днес искам да си поговорим за агресията при момичетата, което ми е любимото нещо на планетата Земя.“ – така започва „разговора“ момичето. Сигурна съм, че „любимото нещо“ е казано в кавички. Съмнявам се, че по-голямата част от аудиторията ѝ, ще ги долови. След това въведение девойката споделя някои свои наблюдения. Едното беше, че момичетата най-често се бият заради момчета. Много артистично пресъздаде евентуалния диалог между съперничките, най-често споменаваната дума беше „парцал“, и накрая заключи, че вместо да се бият една друга, най-добре да пребият гаджето, което лъже и двете. Видеото, както личеше, е създадено по някакъв проект. Намерението е добро – някой твой връстник да ти обясни колко тъпо е едно момиче да бие друго. Ефектът от него – противоречив.
И още нещо ми прави впечатление – жертвите най-често твърдят, че вече са добре и нямат никакви проблеми. И това мога да разбера. Те са в среда, в която се стремят да си запазят мястото. В тази среда мрънкалата не се котират. „Портите“ – също. Разприказваш ли се, си аут. Наказан си с всеобщо отхвърляне. Нормално в тази възраст. И се превръщаш в аутсайдер. Децата си дават сметка за това и мълчат или казват привидно весело: „О, вече нямам никакви проблеми.“ Всъщност проблеми имат и те ще се задълбочават с времето. Най-вероятно с тях ще трябва да се справят сами или да не се справят.
А момичетата, които са им причинили всичко това, продължават да висят в социалните мрежи и активно да чатят, нищо, че едва си пишат името. Възхищават се на поредния як клип, в който някоя супер готина мацка раздава ритници, чупи вратове и показва среден пръст на всеки срещнат. И мечтаят като пораснат, да станат същите големи кучки.
Препоръчваме ви още:
Свързани статии (по етикет)
- Най-популярни
- Най-нови
