logomamaninjashop

Малките звезди

Да станеш известен днес никак не е трудно. Медиите и социалните мрежи много бързо популяризират постиженията ти. Ти си звездата на спортния клуб или на музикалната школа. Всички знаят постиженията ти на поредната математическа олимпиада, навсякъде може да се прочете за спечелените от теб конкурси. Извън шума и вниманието животът е различен, изисква сериозни занимания и усилия, предполага изолация, а и не всички приемат успехите ти с радост. Каква е цената на победите? Къде може да те подхлъзне ранната слава?

Чуждите мечти
Вярно е, че някои родители се стремят да реализират собствените си мечти чрез децата. Да им дадат това, което те самите искат, без да се съобразяват с интересите и желанията им. Такава потребност имат обикновено хора, които смятат, че собствените им родители не са направили достатъчно, за да им помогнат да разгърнат таланта си, да изберат подходящата професия. Затова се опитват да дадат на детето си, всичко, което могат, с лихвите, и много често изпадат в крайности. Така „аз искам“ се превръща за детето в „длъжен съм“. Изведнъж искреното желание да се занимаваш с нещо любимо се превръща в задължение. Успехът за такива родители се превръща в самоцел и в името на високите резултати всички методи са позволени. Ако детето отказва да отиде на урок или тренировка и капризничи, мама няма да допусне подобно „отпускане“. Включва в обръщение всякакви ходове от елементарно манипулиране, до ултиматуми и заплахи. Малките таланти порастват и отнасят от детството си сериозни вътрешни конфликти, а отношенията с родителите им варират от сложни до пълно игнориране.

Собствен път
За щастие, времената се променят. Родителите, които са решени да превъплътят в живота на детето собствения си сценарий, все пак осъзнават, че много по-важно е то да се занимава с нещо, което обича. Човек може да е успешен само в областта, в която реализира своите природни способности, при условие, че това му доставя удоволствие. И съвременното поколение родители се стремят да възпитават децата си по този начин. Затова те се вслушват в детето си, наблюдават го, при това от самото му раждане. Акцентират върху тези предмети, които наистина са му близки, и не налагат избора си. Все пак живеем в епохата на технологиите и настоящето се променя толкова бързо, че е почти невъзможно да прогнозираме бъдещето. Затова прогресивните майки и бащи се отказват от политиката на принуда, разбирайки, че психологическото насилие не води до нищо добро. Наистина трудно е да решиш кой е правилният подход, как да действаш в периодите на спад. Но въпреки това не се колебаят да развиват талантите на децата си от най-ранна възраст, да привличат за каузата си най-добрите специалисти, дори да споделят всеки малък успех с околните. Това вече е норма в живота ни. Все пак подводни камъни има и не бива да подминаваме опасността от тях.

Какво ни очаква
Родителите на малките звезди и таланти трябва да са готови на определени жертви. Все пак детето ни, при всички случаи, ще се отличава от останалите. Много често надарените деца са недолюбвани и неприети от връстниците си. Ако не им помогнем, ги обричаме на самота. Това се случва по различни причини – от елементарния недостиг на време за развиване на комуникативните навици, до завистта и ревността. А при известните деца често се появява и „звездната болест“ и тогава, с високомерното си поведение, сами отблъскват останалите.

Когато отделяш много време за култивиране на таланта, трудно можеш да осигуриш на детето си хармонично развитие. „Зад кадър“ остават някои важни навици. При децата със силно развити математически способности например често страда емоционалният интелект. Спортистите тренират тялото си за сметка на общообразователната подготовка. А навикът да понасят болка (протритите палци и ходила при балерините, честите травми в спорта) им пречи да се вслушват в тялото си и в своите чувства, защото им се налага постоянно да ги заглушават.

Заради строгите рамки, ограничения и режим, детето често губи своята спонтанност, лекотата на общуване, възможността да играе с връстниците си, което по-късно може да се превърне в неспособност да релаксираш и да получаваш удоволствие от живота.

Когато резултатите ти се поощряват активно и те ценят за това, което правиш, у теб се формира представата: „Обичат ме не просто така, а защото отговарям на очакванията им.“ Ако няма резултати – няма любов. Когато пораснат, тези деца продължават да работят за любовта на околните и болезнено преживяват своите поражения. А неуспехи ще има. Не можеш да бъдеш пръв във всичко.

Всяка публична изява (участие в конкурси, концерти, състезания, шоу програми) по подразбиране предизвиква предстартова треска, която е съпроводена от приток на адреналин. Когато такива участия са чести, на физиологично ниво се развива адреналинова зависимост. Иска ти се тези емоции да се повтарят отново и отново и да са все по-силни заради привикването към тях. Но състезанията рано или късно свършват, а заместител няма. Тогава има риск натрупаното напрежение да бъде разреждано с някаква зависимост.

Сериозните постижения обезценяват обикновената радост от живота. Ясно е, че след победата на международна олимпиада, шестицата по математика няма особена стойност и не носи същата радост. Реалният живот (извън целта, която следваш) скоро започва да ти се струва скучен.

Как се отглеждат малките гении
Всяко дете изисква индивидуален подход, но при надарените малчугани има потребност от реална оценка на талантите им. Ако отглеждаме даровито дете, е добре да имаме предвид следните моменти:

- да показваме любовта си към него, независимо от постиженията му. Така можем да се застраховаме при спадовете, които настъпват в промеждутъците между състезанията, концертите, турнирите.

- до 8-годишна възраст у детето се формира самооценката. За да е адекватна, а не завишена, е добре да се държим така, че детето да не се чувства по-различно, по-особено от другите. Вместо: „Ти си най-добър! Ти си изключителен“, да внушаваме – „Вярвам в теб!“

- да използваме справедливата формула: „Да, ти си уникален, всички хора са уникални по своему.“;

- да не поставяме детето на пиедестал; да не го изключваме от домашните ангажименти с оправданието, че е много натоварено; да му осигурим нормален семеен живот;

- да не го даваме за пример на братята и сестрите му. Добре е да подчертаваме индивидуалността на всяко дете, за да се чувстват равни помежду си;

- да не го глезим, ако е единствено дете. Не е добра идея да изискваме специално отношение от околните – възпитатели, учители, приятели.

- да не го сравняваме с другите в групата или отбора му. Фразите от типа: „Другите не могат да те стигнат.“ – пречат на адекватното възприятие на самия себе си и на създаването на искрено приятелство между децата;

- ако детето ни има някакъв талант, но изведнъж загуби интерес към заниманията и отказва да ги посещава, не бива да го насилваме. По-добре е да разберем какво се е случило. Децата рядко лъжат и когато го правят е заради невъзможността да кажат истината. Може би им липсва мотивация или методите на педагога не им допадат, или имат някакъв конфликт с другите в групата.

- да му дадем възможност да си поеме дъх. Да се занимаваш с едно и също по 3-6 часа е трудно дори за възрастните спортисти или музиканти.

Ако сме решени сериозно да се захванем с развиването на таланта на детето си, цялото семейство ще има нужда от желязна дисциплина. И това важи най-вече за нас, родителите.

Прочетохте ли тази лична история

с Умните деца?

Източник: Parents

 

Препоръчваме ви още:

Детето-трофей

Малките гении

Утрешен

Последно променена в Четвъртък, 01 Февруари 2018 09:27

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам