Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Цяло село е нужно,
за да се отгледа едно дете.

Купон след 40??? Задължителен е!

Автор: Ина Зарева

Знаете ли къде живеят най-тъжните деца на света? Те живеят в Таджикистан. Там празнуването на рожден ден е забранено. Формулировката в закона е следната: „День рождения отмечается добровольно только в семейном кругу”.

Никакви детски центрове; никакви градински партита; никакви банди деца, обсипани с пуканки в киносалоните; никакви торти, балони и клоуни в детските градини и училищата. Нищо. Семейството тихо отбелязва, че нещо се мотаеш на този свят и толкова. Другото е наказуемо. Наказуемо!

Не съм празнувала от години рождения си ден. Ми студено ми е, ми болна съм, ми много галимации, много разходи, ми то приятелите ми са се разпръснали по целия свят, ми то на детето нали е скоро, ми то аз вече остарях и няма за кога да празнувам, ми то какво пък има толкова да се празнува. Когато близките ми подарят мечтано от мен нещо, започвам да се притеснявам какво им е коствало, колко струва, къде да го сложа. Вместо просто да благодаря. И още по-просто – да се зарадвам. Вместо просто да го живея този живот.

Вяра и приятелките й са около 90-те. Имат си клуб „Понеделник“, който се провежда в кварталния магазин-кафе всяка седмица. Ако някоя от тях не се чувства добре и не може да стигне до клубното място, то клубът отива при нея. Носят й топъл и дишащ хляб, който може да разказва истории до последната си коричка, шепа дребни сладки, хубаво кафе и местния вестник. Разказват една през друга, прекъсват се, подсещат се за имена и събития, поправят се взаимно за важни факти, така че калейдоскопът за изминалата седмица да е максимално пълноцветен. После се разотиват, с прораснали бастуни между сухите си пръсти, с все още неизговорените приказки, с наричанията какво да донесат следващия път, с бавни, но показващи на света, че ги има, крачки.

На юбилея на една от тях, поканихме популярен от близкото минало певец. Хонорарът, който човекът поиска беше засрамващо малък. Решихме, че се е пошегувал и няма да дойде. Той не само дойде, но дойде с целия си блясък и достойнство, все едно е поне на Евровизия. Изпълни пространството със себе си, обля всички с енергията си и пя така, сякаш вече е спечелил приза. Вяра и приятелките й сияеха. Схванатите им гърбове се изправиха, ръцете им се опънаха, а бастуните лежаха захвърлени наоколо. Лицата им се подмладяваха все повече след всяка песен, страните им червенееха, бръчките се превръщаха в симпатични трапчинки. А очите им!!! Очите им бяха като 15-годишни ученички, избягали от час, за да гледат на живо музикалния си идол. Изпълнителят, заразен от чара на фенките си, запя с все повече жар и видимо удоволствие.

„По-младите“ с изумление наблюдавахме как се вихри и разраства един истински купон и се мъчихме да си спомним кога за последно самите ние сме купонясвали. Деветдесетгодишните момичета стояха пред нас - красиви, щастливи, живи и енергични много повече от някои 19-годишни, уморени от живота, красавици.

Тогава осъзнах: Рождените дни са задължителни за празнуване, така както и животът е задължителен за живеене. С тях отбелязваш и припомняш на целия свят – тук съм, има ме, радвам се за това и искам всички да се радвате с мен. От пищността на детските партита до лежерността на пристъпилите в средната възраст – рождените дни са неизменна част от житейската визитка на всеки от нас.

Но след 40 празнуването на рожден ден е важно и абсолютно задължително точно толкова, колкото профилактичните прегледи, предпазния колан и нощния крем. Те заявяват: не само, че още съм тук, но и изобщо не ми пука за кой поред път отбелязвам това. Гостите след 40 са много повече от тези на 4, възрастта им варира от 0 до 100, което гарантира един истински, щур купон. Децата вече са пораснали и единственият повод да има балони вкъщи сте самите вие. Животът е един голям, пъстър балон, който вие държите в ръцете си, а не подскачате след него. Можете да го стискате до скърцане. Можете да го пуснете и да се наслаждавате на полета му. Можете и да го спукате от живеене този живот. Можете да правите каквото поискате!

Животът е хубав! Той е добър към вас. Защото не живеете в Таджикистан. Остава само да се възползвате.

 

 

Прочетена 14301 пъти

1 коментар

Оставете коментар

Уверете се, че сте въвели цялата необходима информация, означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Защо тройкаджиите успяват

Защо тройкаджиите успяват

29 Юни, 2017 Образование

Люто до пълно изпотяване

Люто до пълно изпотяване

29 Юни, 2017 Интервюта

Не винете мама

Не винете мама

29 Юни, 2017 Мама

Не е лесно!

Не е лесно!

28 Юни, 2017 Забавно

Корейската вълна

Корейската вълна

28 Юни, 2017 Развлечения

Facebook