Ninja Editor

Ninja Editor

Автор: Соня/Светът на Сончето

Селото е нещо прекрасно: лятото - чист въздух, тучна зеленина, простор, кафе под чардака, пресни плодове и зеленчуци, децата играят на двора, аз градинарствам, разходки по полята и планината, градински партита, съседски събирания, тихо, спокойно... Зиме - запалена камина, чист пухкав сняг, миризма на борчета, детски игри "на духове и вещици", зимни пързалки, снежни човеци, вечеря на свещи, романтика, идилия...

Ненапразно, при пътуванията ни, търся онези уютни, селски, традиционни нещица, сред които не съм израсла, както децата, които са си живели цял живот на село. Ровя из пръстта, садя, скубя, правя зимнини от домашни продукти, квася мляко, бия масло, старая се всяка свободна събота и неделя да сме някъде извън града, най-вече на вилата. Наслаждавам се на свободата да съм цял ден навън, да си пия кафето в компанията на птичките, да се радвам на търчането на дечурлигата по поляната, да си направя скара на открито, да се изморя в градината, да се разхождам по раздърпани дрехи, да си побъбря с комшийките на пейката, да си извадя вода от кладенеца, да си набера цветя...

Искрено се възхищавам на хората, които са живели цял живот в град и успяват да се адаптират към живот на село. Всеки може да изкара плюсове и минуси за разходи, транспорт, съображения и т.н. Всеки си решава за себе си къде и как да живее. Но най-важното според мен е усещането да си на мястото си, да се чувстваш "у дома си".

5 мита за живота на село

sonya selo2

Непознаваща друг живот, освен градския, с няколкодневни летни почивки при баба и дядо, за мен селото е почивка, зареждане, глътка свобода, традиция...

То е символ на детството ми, на чувството за безгрижие, спокойствие, освобождаване...

Но!

Само в рамките на три-четири дни, максимум седмица!

След няколкодневен престой на село, мен ме обземат лудите и си хващам шапката. Прибирам се в прашната, мръсна, моя София, разхождам се по претъпканите улици, бутам се в тълпата, наслаждавам се на трамвайния тропот, излизам в 23 часа да си купя хляб, разхождаме кучето в тъмницата, успокоявам се при вида на работещата денонощна аптека, усмихвам се на ненадейно включилата се аларма на някоя кола, поглеждам все още светещите прозорци на околните блокове, пускам нощна пералня и заспивам сладко на фона на целия шум. Аз съм си у дома.


Препоръчваме ви още:

Село за млади хора

Как от гражданка станах селянка

Защо искам да живея на село

Автор: Лени Рафаилова

Мисля си, че няма човек, който не е пожелавал да се върне в някой миг от своето минало. Поне аз не познавам такъв. Ако ей сега, изведнъж така, докато уморена и смачкана си лежа в леглото, ако ей сега пристигне и седне кротко до мен една фейка (това е от фея, да не се бъркате нещо) с лилави коси и очи като слънчеви дюли, седне си кротко жената, преметне коси през рамо, опули оня ми ти дюлеви очи и с насмешлива усмивка попита: "Е, къде искаш да те върна за миг?". Е, ми това би бил чудесен въпрос, с отговор обаче твърде сложен. Защото как да избера от всички моменти, дето дълбаят и мислите, и душата ми? Не мога да избера един.

Феята ще въздъхне, ще си прибере в джобчето вълшебната пръчица и ще се заприготвя да си ходи. При някой друг, по-наясно със себе си. "Чакай, почакай, нека помисля съвсем мъничко!“ - Ще ме погледнат ония меки дюлеви очи, ще опъне феята слабичките си  крачета на леглото и ще запее. Наясно е, че аз по се съсредоточавам, ако има музика да звучи. Ще пее тя, така, както само личните феи могат да пеят, а аз ще отида на оная слънчева, потънала в жълто поляна и ще съм мъничка. И няма да плача и да се сърдя на мама, че слага цветчета в косите ми. Ще приседна до нея и ще сложа глава в скута й, а над мен небето ще е толкова синьо, че очите ми ще заплачат.

Ще отида да поиграя на кукли в задния двор, а после ще прескоча през балкончето на партера и ще отида при баба за филия с чубрица и чашка вишнев сироп.

Ще легна до дядо на леглото, за да ми разкаже приказка и ще гледам как навън зелените листа повтарят думите му. Ще целуна иконата на стената и ще си взема шоколадов бонбон от шкафчето с малкия ключ.

Ще ходя по тесните улици и ще мечтая по облаци, които умеят да открадват мисли и желания.

Ще изведа отново кучето за първата в живота му разходка и тревата ще е зелена, а нослето му черно и мокро. Няма да заспивам, а ще остана с него, докато за последно затвори големите си черни очи. И ще плача, пак много ще плача.

Между стрелките

spomeni

Ще се кача на влака, за да срещна онова момче за втори първи път и ще постоя в студеното с него, докато ме целуне за втори първи път.

Ще влезна в родилното, за да чуя пак първото вдишване на момчето ми и да го прегърна още по-силно. Ще съм там, когато той пуска последния пръст и тръгва сам, с неговите си стъпки. Косата му е мека и руса, а очите -  сини със слънце, с много слънчево слънце.

Ще отида и ще застана до онова малко прозорче, което майското утро облизва с цвят и аромат като малинова близалка. Сестра му ще се усмихва, спейки в ръцете ми, а той ще ме вика да се прибирам вкъщи и да му донеса бебето. Ще вдъхна пак аромата на нейната бебешка коса и ще нацелувам очите му сини.

Ще отида да спра ръката си, която удря шамар на тичащото към булеварда дете и ще си го целуна, и ще си го нося на конче, колкото поиска. Ще запуша ушите на детето, за да не чуе то лошите хора, които му казват, че щом нощем се напишкваш, трябва сам да си переш гащите и чаршафите. И пак ще ги пера и пак ще му кажа, че е специален, по-специален от всички. И всичко ще мине. А той ще ме отрупва с целувки до задушаване. Ще отида и ще подам ръка на майка, за да не падне тя от стола, на който се е качила, за да чисти някаква глупава лампа.

Ще си отида на сватбата и няма да се разплача. Вероятно пак ще кажа „да“. Ще кажа. Ще седим в тихия двор и ще изпием онова ледено вино. И ще е май. Рошав и инатлив. Като мен. 

Ще се върна в оная Коледа и няма да съм лоша, няма да затръшна вратата, а ще остана и ще ям печен боб и ще пия вино, с тях, с майка ми и баща ми. Ще остана при татко, ще полегна до него на леглото и заедно ще гледаме как слънцето заспива и Витоша притихва, сгушена в топлия залез. Ще я гледаме. До последно. А аз ще държа ръката си в неговата.

Отварям очи, феята е спряла да пее, сгушила се е на възглавницата до  мен и сладко спи.

Не искам да я будя и слагам глава до нейната. Ще поспя. Топличко е в тъмното. После става светло.

Аз съм мъничка, на една слънчева поляна. Мама слага жълти цветчета в косите ми.


Препоръчваме ви още:

Мост от спомени

Искам по-често...

Тук и сега

Автор: Валентина Христова

Аз съм майка на голямо момиче с увреждане. Като че ли все по-често се представям така, защото в годините все повече се обезличавам като човек и се превръщам просто в майка на дете с увреждане. Темата е дълга и съм писала много, много по нея. Но сега искам да разбера нещо друго.

Къде сгрешихме ние - близките на хора с увреждания, та не успяхме да привлечем обществото към нашата кауза?

Моля ви да напишете точно каквото ви е на сърцето, няма място за сръдни тук.

Вече не броя протестите ни, не броя хората, които идват на тях, но се вижда, че те са все по-малко.

Къде сбъркахме? Защо не ни подкрепят обикновените майки на здрави деца, татковци, баби и дядовци?

Знам, че има и такива, които идват на протестите ни. Но въпросът ми е към другите. Какво ви отблъсква от нашата кауза?

Чета всякакви коментари под статии в сайтове, просто изпадам в ступор. 99 процента от тях са ужасни, наричани сме всякак, а децата ни... най-милото обръщение към тях е "дебили".

Искам да вярвам, че там пишат хора без работа. Аз общувам с много малко хора извън майките на деца с увреждания, просто така ме завъртя животът.

Наистина ли за обществото децата ни са дебили, а ние сме паразити, които живеят на гърба на работещите?!

Не, не ви обвинявам, нямам това право. Свикнала съм да търся вината първо в себе си за всичко. И затова питам - къде сбъркахме?

Ще съм благодарна на една хубава, ползотворна дискусия! Нека да няма обиди и квалификации.
Тя не е дебил, аз не съм паразит.

***********

Какво всъщност искат майките? Коментар в групата ни, който дава точен и ясен отговор:

Искаме всеки човек да бъде оценяван според личните му особености, да не бъдат слагани под общ знаменател хора с различна степен на увреждане и различни видове увреждания.

Да се финансират спрямо индивидуалните нужди.

Да се дава възможност за реална интеграция според личните способности.

Да се дава възможност на родителите да работят не само като асистенти.

Достъпна среда за движение. 

Пълният текст на проекта на Концепция на Закона за социалните услуги или част от исканията на майките на деца с увреждания можете да видите тук

Препоръчваме ви още:

Майките, от които нищо не зависи

Системата сме самите ние

След осем протеста Системата блокира

Автор: Нели Славова/Истории от гардероба

Каква е добрата свекърва?

Кое я определя като такава?

Как се става добра свекърва?

Добрата свекърва преди всичко е добър човек. Определя я не нейната възраст, потекло и манталитет, а нейният характер. Няма учебници и научни обосновки как да си добра свекърва, такава ставаш, защото искаш, защото трябва и защото можеш. Добрата свекърва умее да общува и не се страхува от разговори.

Петгодишният ми син знае, че говоренето е нещо, което събира хората и им помага да се разбират. В анимациите дори се появяват сцени, където се обяснява колко е важно да общуваме помежду си, като средство, което да ни сближи и събере, в детските книги също се споменава важността на говоренето.

Добрата свекърва изслушва, внимателна е, вниква в диалога и не го напуска, когато сметне за добре. Краят на един разговор идва тогава, когато се роди резултат от него. Когато всичко вече е казано, изчерпано и обобщено. Когато постигнем нещо, което да удовлетворява и двете страни. 

Чувайки истина по свой адрес, при отправена забележка или критика за своето поведение, добрата свекърва не изрича думите - “заслужаваш да те зашлевя”! Напротив - взима си бележка и се замисля: „Възможно е това младо момиче да има право, когато ми говори така.“ Разбира се, всичко това без ескалация и в рамките на разумния тон.

Добрата свекърва е наясно, че няма какво да дели с никого. Тя не е любовница, тя не е бивша, тя не е бъдеща съперница. Тя е майка, баба, а вие сте също майка, жена и бъдеща баба. Това са естествени житейски процеси, вие не се намирате в конкурентни отношения, не сте противници и домът ви не е арена на борби за надмощие, доказване и мерене на сили. Делба няма, защото мъжът не е предмет.

Добрата свекърва

dobrata4

Добрата свекърва издига в култ отношенията между сина и снаха си и осъзнава, че семейството е цяло само тогава, когато свекървата е в добри взаимоотношения със снахата.

Добрата свекърва не би допуснала синът ѝ да се появява където и да е било като разведен или наскоро овдовял човек, при положение, че той си има своя половинка. Тя би направила и невъзможното, за да приобщи и снахата към семейството си. Ако снахата отказва и няма желание да ходи по семейни сбирки, сватби, кръщенета и юбилея на чичо Цвятко и тези откази не са проява на лош вкус, инатлъци и трошене на нерви - значи е налице някакъв проблем. Това би следвало да бъде сигнал в главата на добрата свекърва и тя да потърси някакво решение, за да се изчисти този проблем. Тук има нещо, което не е много нормално. Тук има нещо, което ме тревожи.

Останалото се нарича - ще кютаме така, докато можем; проблем за мен няма - затова липсва и реакция. Голяма работа, че синът ми идва сам, важното е, че поне го виждам! - Добрата свекърва знае, че това са тотални глупости и не би се примирила с подобно нещо.

Добрата свекърва знае, че близостта е все пак някакъв процес. За да се случи този процес, е необходимо време, усилия и желание на двете страни да постигнат близост. Дистанцията може да се скъси и за дни в зависимост от диалога (за какво се отнася той) и честотата на търсенето и срещите, които ще осъществим.

Свекървите - нашите музи

dorata

Добрата свекърва не изпуска глупостите си като трудно сдържани газове.

Добрата свекърва знае стойността на думата "обичам те". Рядко, много рядко хора, които обичат други хора, мълчат в продължение на година.

Добрата свекърва приема.

Няма да забравя по какъв начин, и с какво отношение, нашите посрещнаха мъжа ми в семейството и го приобщиха. Дистанцията се скъси плавно, с чувство за хумор, с много събирания и желание за опознаване. А това, което пък аз съм видяла от наши семейни приятели, също служи за основа, върху която да стъпваш уверено и щастливо. Повечето приятели на баща ми имаха синове, тези синове имат майки за пример и са вече свекърви за подражание.

При въпрос от моя страна свързан с тяхното държание към снахата, повечето пъти ми се е казвало:

Това момиче (снахата) е ново. Засега е чуждо. Аз трябва да я приема дори повече от моя син.
Трябва да я посрещна дори повече, отколкото моя син са посрещнали. Това е изборът на моя син. Щом той е направил този избор - на мен ми остава само да го уважавам и приема. А ако искам и да присъствам в живота на сина и снаха си, трябва да се потрудя да я спечеля и аз, ако има и внуче - да виждам и него.

Трябва да съм луда, да вървя срещу своя син и неговите решения.

Трябва да съм луда, да си мисля, че нещо ми се полага.

Аз трябва да го спечеля.

26 неща, които свекървата мисли, но не казва

dobrata2

На добрата свекърва можеш да разчиташ. Можеш да ѝ звъниш, както го правиш с майка си. За тази цел свекървата трябва дотолкова да те е предразположила, че ти да имаш вътрешната свобода да направиш това. Дори в главата си да нямаш колебание. Добрата свекърва те предразполага да не се чувстваш така, все едно правиш грешката на живота си, нещо нередно и такова, за което след време дълбоко ще съжаляваш. Тя притежава такта, маниера и финеса, с които да те накара да вярваш, че в нейно лице имаш приятел, човек, който те разбира, който ще е готов да ти помогне с нещо. Добрата свекърва не е нахална и високомерна. Тя знае, че доброто възпитание винаги ще бъде модерно.

Добрата свекърва е човек, който наистина се интересува от живота ви. Не си прави устата, не си чеше езика, тя се интересува от вас, от всички вас. От теб, от сина ѝ, от вашето дете, което също е част от нея. Добрата свекърва с радост би ви нахранила. За нея би било удоволствие да ви събере заедно около масата на едни яйца по панагюрски или нещо засукано и правено с любов. За нея ще е важно да е около вас, да научи нещо ново, да размените няколко приказки и тя да заспи щастлива и спокойна - децата са добре, видях ги и днес!

Добрата свекърва се интересува от детето ви. Не иска да вижда детето ви само по рождени дни, Коледа, Великден или въобще когато на нея ѝ скимне. Детето не е вещ. Детето не се вижда два пъти годишно. Детето не се вижда само за снимки и статично. Добрата свекърва иска да бъде с детето. Тя не се нуждае от ръчкане, напомняне, шикалкавене, хиляди обяснения, за нея е кеф да бъде в компанията на детето ви. За нея това е радост, богатство и смисъл! Просто кеф.

Ако баба не обича внучето

dobrata3

Добрата свекърва е човек, който има свой личен живот. Има своите лични занимания, хоби, пътувания и разходки. Тя прекрасно разбира, че синът и снаха ѝ също следва да имат такива! Ние сме хора, не сме павиани и не сме затворени в клетка.

Добрата свекърва не налага остарелите си, повехнали, пожълтели похвати. Тя може, и има правото, да изрази мнение и да даде съвет, право на другите е дали ще го приемат и послушат.

Добрата свекърва освен да говори, трябва да умее и да слуша. Няма човешко същество, което да обича да повтаря едно и също, това носи изтощение и довежда до скорошно безразличие.

Добрата свекърва следва да се уважава и почита. Тя заслужава това.

Добра свекърва можеш да станеш, когато пожелаеш. И ще има още някой, който те обича.


Препоръчваме ви още:

Добрата снаха

Поколението на НЕбабите

Майко, разбери ме

 

Д-р Мира е много специален стоматолог, защото при нея децата ходят без страх от жужащата машинка. И не само децата, а и… бащите им.

Каква е тайната й – детски зъболекарски работилници. Това са безплатни занимания за деца, по време на които стоматоложката от Асеновград разказва как е правилно да се мият зъбите и защо е важно това да се прави. Хлапетата могат да разгледат „страшния“ зъболекарски стол, да пипнат „зловещите“ инструменти. Така преодоляват страха си и започват да се чувстват комфортно. Идеята хрумва на младата лекарка, когато се завръща на работа след майчинството си. От личен опит знае, че децата се стресират от бели престилки и болнична обстановка. Затова преценява, че ако ги запознае с кабинета и неговите „обитатели“ чрез игра, ще прогони болката и стреса.

mira4

Освен работилничките, д-р Мира организира и следобеди на „отворените врати“. Облечена във весели цветни дрехи, усмихнатата лекарка кани децата да опознаят кабинета й преди записания час. Според нея е добре да направят няколко такива посещения, преди да започне лечението на зъбките им, за да се почувстват спокойни.

mira2

Съветите на д-р Мира към родителите

1. Ползвайте отделни прибори за децата или поне не давайте на детето от тези прибори, с които се храните в момента

Децата ни се раждат без бактерията Streptococcus mutans, която е главен виновник за кариеса. Заразяването с нея става при споделянето на едни и същи прибори за хранене, както и при целуването им по устата от майки, баби, лели и т. н. Попаднали веднъж в устната кухина на детето, те се заселват там перманентно. Моят съвет е детето да не яде с вашите прибори и целувките по устичката да се избягват.

mira3

2. Ограничете сладкото

Лесно да се каже, трудно да се направи. Бактериите, водещи до кариес, се хранят с останките въглехидратна храна. Ако тези останки се сведат до минимум, до минимум се свежда и рискът от кариес. Ако все пак детето е яло сладко, би помогнало да изплакне устата си след това с вода или поне да изпие няколко глътки. 

Сокчетата и нектарите са с високо съдържание на захари и редовната им консумация води до кариес. Ако детето пие сокче с много добавена захар или подсладители всеки ден в продължение на 2 месеца и не поддържа добра устна хигиена, почти сигурно ще има кариес.

mira11

3. Профилактика

Водете децата на зъболекар от малки, още преди да имат нужда. Нека свикнат с обстановката, със зъболекаря си, със стола. Така, когато един ден се наложи да се работи в устата им, стресът от непознатото няма да го има. Ако някой от родителите е със страх от зъболекар, по-добре другият родител да води детето. Малчуганите са много интуитивни и усещат страха в родителя си. Децата се страхуват от непознатото, новото, неочакваното, което ги залива в момент, когато обичайно има болка. Работилницата цели точно това - да дойдат, да видят, да разучат, да се отпуснат, да стигнат докъдето те преценят, без да има оказван натиск върху тях.

mira12

4. Миене на зъбките

Започва още след появата на първите зъбчета с марля и кислородна или преварена вода. По-нататък се замества с малка четка без паста. Важно е механичното изчеткване на натрупаната плака, за което не е толкова важен видът на пастата, а механичното четкане и подходящата по размер глава на четката. Колкото е по-малка четката, толкова по-лесно се достигат местата. Препоръчително е зъбките да се мият сутрин и вечер. Нека обаче това не става насила. По-добре е детето да пропусне едно миене на зъби, отколкото да остане с неприятен спомен за тази дейност. Нека всичко е приятно, под формата на игра. Моят син се забавлява и ентусиазира много, когато клякам до него и мием зъбите заедно. 

7 начина детето да мие зъбите си с удоволствие

mira10

В този кабинет никога не е скучно. Доказват и историите, разказани от Мира.

Влизат в кабинета ми близначки, истински хали, редовни са тук, нямат грам страх от мен или от манипулациите, изобщо не подозират, че реално може да има болка в този кабинет. Много устати, много намахани… Едната сяда и с мегамадамски и важен тон ми казва: "Мира, много те харесвам, ама да знаеш, че ако ме заболи, няма да вдигам ръка. Кой знае след колко време ще я видиш... А и не ти знам колко са ти бързи рефлексите. Моите са бързи, но аз съм си млада. Боли ли ме, ще плача. Ама силно, че да чуеш. Разбрахме ли се?

mira7

Идва един мъж с момиченце. Той е 2 метра, огромен, здрав мъжага. Тя е малка, слаба и на 9 години. От Пловдив дошли, защото чули, че съм много добра със страхливи деца. Аз решавам, че запазеният час е за детето, което държи баща си за ръка.... Ммне... Оказа се, че бащата е за преглед. Седна на стола, изпотен, уплашен... А момиченцето седна отстрани на мястото, на което настанявам обикновено родителите на изплашени деца. Държеше му ръката, милваше го по главата и му шептеше успокоително по време на целия преглед: "Ти си моят принц, ти си много смел. Тук не е страшно, не боли. Само ще те прегледат, ще видят кой зъб те боли и ще идем на кино. Ти си моят принц. Ти си смел."


Визитка:

mira ok
Аз съм д-р Мира. Аз съм жена, майка, зъболекар, домакиня в постоянен стремеж да успея да жонглирам и балансирам измежду тези си дейности. Понякога успявам, понякога не. След като станах майка, преоткрих желанието си да работя и с деца. Искам ходенето на зъболекар да не е стресиращо и плашещо, както е за мен до ден-днешен.

Страницата на д-р Мира може да следите ето тук. 

Препоръчваме ви още:

7 начина детето да мие зъбите си с удоволствие 

За апетита и усмивката на всяко дете

Автор: Анелия Икономова

Отскоро се боря с упорит косопад, който ме превърна в още по-неприятна жена, ръсеща кълбета косми и последни надежди, че някога ще изглеждам що-годе прилично. В началото се правех, че не забелязвам нарастващите косми по четката, после кичурите в ръката, обаче един ден ми писна и реших – ще го отворя тоя ужасен, огромен гардероб и под тоновете шезлонги, помагала по математика и парцалки, със сигурност ще изкочи лосионът, дето си купих преди… време. Ще се намажа два пъти и вече няма да изглеждам като овца със зимно руно през април!

Докато местех един кашон и съсредоточено си задавах логичния въпрос - „Защо не ги изхвърлиш тия неща, жено проста?“, нещо се строполи в краката ми. Погледнах – чанта! Черна чанта. Моята черна чанта – хубава, кожена, непокътната, напомняща за друга жена, за други времена, за друг свят. Помня, когато си я купих – беше скъпа, стоеше в един лъскав магазин и ме чакаше. Аз бях студентка, напълно лишена от идеята, че е лудост да си купиш чанта на цената на скромна сватбена рокля и инвестирах спестяванията си в нея! Защото ме викаше, как защо? Мен чантите не ме викат по принцип. Мълчат си. Обувките дерат гърла, но чантите - тц! Взех я. Отнесох си я вкъщи, разглеждах я, въртях я, мирисах я, подреждах разни работи вътре, после ги вадех и слагах други, оказа се обаче, че в скромния ми студентски гардероб, няма абсолютно нищо, което може да се съчетае, поне прилично, с прекрасната ми нова чанта… а пари за дрехи скоро няма и да има. Та… имам копче, трябва ми балтон! Сложих я в една кутия, да чакаме по-добри времена, за да се представим като двойка в обществото. По-добри времена дойдоха, но не и за модните ансамбълчета, за които копнеех. Роди се първото дете, не спах две-три години, изкарах няколко нервни кризи и реших, че с две деца няма как да не е по-лесно. Роди се и второто. Вече приличах на китоловен кораб, а одеждите ми наподобяваха зле скроена, лекьосана мушама и съвсем забравих за старата ми любов, а тя все така ме чакаше търпеливо в кутията.

Кошмарите на многодетните майки

chanta3

Един ден мъжът ми се прибра и обяви, че след месец ще ходим на някакво парти, с негови приятели в София. Дойде и нашият момент – аз и тя... за пръв път заедно пред публика. Уших си едно черно покривало, да е в тон с ненагледната ми красавица и зачаках! Десетина дни преди събитието обявиха родителска среща, първо на едното, веднага след това и на другото дете. Рекох си, що пък да не направя една предпремиера. Покрих се с грозния черен плат, сложих червило, взех ЧАНТАТА и с бодра крачка - към детската градина. Оказа се, че ще боядисват шкафчетата и трябва да вземем дрешките на децата, хубаво де, ама аз не нося нищо освен червило и най-яката чанта на света? Яка не яка, набухах в нея малко парцалки и тръгнах към другата родителска среща. Там пък стана ясно, че милият ми син си складира части от играчки, които носи в детската, чупи и прибира в шкафа. Изпъшках дълбоко и я отворих, а тя ме гледаше обидено: „Какво, по дяволите, правиш? Разкарай тия боклуци и карай към Виена!“. Прибрах се вкъщи депресирана и с чувството, че някой умира от смях, докато ме гледа – оклюмал кит с разбита мечта.

Вечерта на партито повторих ритуала – черното платнище, червилото и ТЯ! Не можем да не блеснем днес! Това е нашата вечер! Всичко вървеше чудесно, мисля даже, че цялата компания ме гледаше завистливо и тайно ходеха да пушат навън, за да ни обсъждат - „Откъде ли я е взела?“ , Много е хубава бе, как пък аз не мога да си намеря такава ?“, „Виж как изящният аксесоар прави всичко, изобщо не се забелязва, че е станала сто кила“, „Христо, ако погледнеш още веднъж тая шибана чанта, ще те напусна – обещавам ти!“ После някой даде идея да отидем на дискотека и това е позорният край на нашата първа и последна вечер.

Някога си бях съвсем наред 

chanta2

Дискотеката няма да я коментирам, само ще спомена, че беше в Студентски град. На вратата охрана – пет броя. Усмихват се кисело и ме спират с:

- Госпожо, дайте да погледнем! - и посочи с поглед към ръцете ми.

- Как ще ви дам чантата, бе? Няма да стане!

Мъжът ми ме изгледа грозно и заплашително и изскърца:

 - Дай да ти видят проклетата чанта, няма да я изядат!

- Я не я обиждай! Нямаш представа през какво сме минали, за да стигнем до тук!

Охраната взе да гледа свирепо и бях принудена да им я дам. Зад нас се струпаха хора, защото ден-пик, час-пик, аз неразбрана зла жена, която се опъва вече 5 минути на вратата. Едно от момчетата я взе, докато аз си веех с флаер, почервеняла от възмущение, и както си гледаше вътре, се опули като лемур, после се засмя и започна да вади - крак от спайдърмен, детски чорап – 1 брой, колело от количка - 1 брой, лигавник с част от порция супа по него - 1 брой, две рисунки на есенни листа и една апликация – по мое мнение на нещо, което няма земен произход.

Погалих старата другарка и я прибрах в кутията. „Ще си ушия друго платнище и този път ще бъде различно - обещавам!“ – казах ѝ тихо.

Носете си новите чанти, момичета! Купувайте си рокли за тях, правете си поводи за тях и не оставяйте нищо за после! Няма после, после не е същото!

Освен че пие вино, пише интересни истории и гледа трите си хлапета, Анелия някак успява и да бродира! Красотите й можете да разгледате ето тук.


Препоръчваме ви още:

In vino veritas

Някой ден...

За мамнезията и други отклонения 

Автор: Светла Чимчимова

Вчера в живота ми влезе Френската лучена супа. Дойде непоканена, но не и нежелана. Бях в местната зарзаватчийница и гледам срещу мене греят големи златни глави лук, един глас в главата ми каза: ,,Сега или никога!" - и главите лук смениха собственика си и ме придружиха до вкъщи. Там домочадието ме очакваше с традиционния за нашата фамилия въпрос, зададен от главата на семейството: "Ъъъ, Светла, ние ъъъ какво ще ядем?". И тогава, подло и без предупреждение аз ги застрелях с отговора: "Френска лучена супа!". Въздухът се насити с лека паника, не са сигурни, че са чули правилно, а ако са чули правилно, какво точно са чули. Първо поглеждат мен, после се поглеждат един друг, после пак мен, после към тавана (сякаш там има инструкции как се реагира при кулинарен катаклизъм). Все едно гледате мангусти по Нешънъл джиографик. Живият живот имитира природата и прочее.

Не получават отникъде знак, че се шегувам, втечняват се и изтичат по посока на личните си покои. Единият да се теши с Премиършип, другият, типично за неговото поколение, да провери в Гугъл за какво иде реч.

Аз удрям едно червило цвят „парижко червено“, ей така за колорит, препасвам официалната готварска престилка, пускам Жо Дасен, вадя бутилка бяло вино (за супата, не за мен) и започвам да гот.... да плача. Кой да ми каже, че съм купила най-коравия и лют лук оттук до вечността. Да плача е леко нефелно описание на потоците, които изтекоха от слъзните ми канали. Към края чак прихлипвах.

След почти час танталови мъки белене, рязане, разделяне на кръгчета, но най-вече плакане, стигам до същинското готвене. Вадя бульона - ръчно, био, еко лично приготвен от мен, разтопявам маслото - аутентик френско, наливам чаша вино (за супата де, не за мен) и бухвам пустия лук да се задушава. След още половин час имаме супа шедьовър:

- цвят златист като плажовете на Сен Тропе;

- текстура кадифена като мантията на Маргьорит дьо Валоа;

- аромат на френска провинция в края на август (от мащерката).

През това време невинните жертви на моя кулинарен екстремизъм изпълзяват от дупките си и ритуалът на мангустите се повтаря, само че този път включват към обектите на тревожните си погледи и тенджерата със супата. Въртят значи главички и ме замерят с елегантни фрази: "Мм много хубаво мирише!" - добра имитация на натурална радост - "Това оригиналната френска рецепта ли е?" - познаване на материята, значи Гугъл все пак е свършил работа: "Дано да е толкова вкусна, колкото изглежда" - изтънчен скептицизъм маскиран като комплимент. И тежката артилерия на ласкателството: "Не стига че умна, а как хубаво готви!", от което ми става ясно, че нямат никакво намерение  "да го ядат туй гурме" и се надяват да ме умилостивят с яко и напоително подмазване. Така и стана. Консервативният яде странджанки. Здравословният - чия с прясно мляко.

Захарче, сготви ми пак!

photo 1537808859707 12f22023b88b

А аз? Аз си постлах бяла покривка с ръчно плетена дантела. Сипах си изстудения остатък от бялото вино (на мен, не на супата). Сервирах Френската по протокол със запечена с кашкавал филийка. И си я изядох.

Имаше вкус като за поне една звезда Мишлен.


Препоръчваме ви още:

Месечната сбирка на шестте етърви

Коко в кухнята на шеф Манчев или най-вкусният домашен бургер

Пай с мандарини и любов

Ние се стараем да предпазим децата си и от най-малката опасност, помагаме им да преодоляват трудностите и ги защитаваме от неприятности. Това е нормален стремеж на всеки любящ родител, но понякога толкова се увличаме, че просто не даваме шанс на малкия човек сам да опознае света. Защо не се поотпуснем и не оставим детето само да опознае природата на нещата и явленията?

Да му позволим да опитва

Разбира се, трудно е да наблюдаваме как детето 30 минути прави това, което ние бихте свършили за 30 секунди. Но то се учи. Ненапразно ни казва: „Аз сам!“ – така заявява себе си като отделно от нас същество. А относно претенциите за самостоятелност и независимост – нали искаме да порасне силен, самостоятелен и независим човек? Нека му разрешим му да опитва да прави някои неща самостоятелно. Ще ни е нужно търпение, но и на него също.

Да му позволим да греши

Както казва учителят Йода: „Най-добрият учител са грешките наши.“ Не вярваме на този мъдрец? И сами знаем, че най-добрият начин да разберем как е правилно, е да направим нещо неправилно по всички възможни начини. Да, ние знаем, че кубчето не може да се задържи върху топката, но детето още не го знае. Нека не въртим очи, когато то прави нещо не както трябва. Нека опитва! Не само ще се научи от грешките си, но и ще разбере, че да грешиш е нормално. И че на всеки се случва да сгреши.

13 неща, които НЕ правят
родителите на деца със силна психика

neka

Да му позволим да казва „не“

Кой в семейството произнася тази дума най-често? Разбира се, възрастните. Но детето също има право да ни отговори с „не“. Нека казва не, когато се нарушават личните му граници: „Не искам да прегръщам гостите!“ или „Не искам да ям повече тези макарони!“, „Не обичам да ме гъделичкат“ и т.н. Дори малкото дете трябва да разбере, че преди всичко принадлежи на себе си, а не на родителите или близките си.

Да му позволим да избира

Когато е възможно – цвета на пижамите или чорапите, когато се облича; ябълка или круша, когато поиска плод. Понякога свободата на избора напряга родителите, но кое в тази „професия“ не е изпълнено с напрежение в крайна сметка?

Да му позволим да се цапа

Знаем, че е полезно. Не само за здравето, а и за развитието. Да скачаш в локвите, да събираш падналите листа, да помиришеш цветята, върху които са пикали всички кучета в квартала… Нека не го спираме да се занимава с нещо, което ще изцапа ръцете му. Нека прави кюфтета от кал, дори след това да се избърше в рокличката си например. Не бива да казваме на момиченцето: „Виж какво си се направила! А уж си момиче.“ Всъщност момиченцето се опитва да разбере от какво е направен светът наоколо, а това е много по-важно от една рокля.

Да му позволим да вдига шум

На всички ни се е случвало да кажем на детето си: „Не крещи!“ При това самите ние крещим така, че ни чува целият парк. Стремежът ни да направим детето „удобно за всички“ го лишава от възможността да изразходва енергията си, да изрази емоциите си. Няма нищо ужасно в това да крещиш от възторг, докато играеш на гоненица на детската площадка. Там е мястото на такива игри. Да, децата са шумни, това е даденост. За мнозина е трудно да ги търпят, дори за нас, родителите им. Но винаги е по-добре човек да изрази емоциите си с вик, отколкото да свикне да ги потиска в себе си.

Бях прекрасен родител, докато не се родиха децата ми

neka2

Да му позволим да участва в разговорите на възрастните

Колко често казваме на детето си: „Сега говорят възрастните.“? Спомняме ли си колко ни е било обидно, когато са го казвали на нас? Нека детето е част от разговора, ще ни е благодарно, ще се чувства легитимирано, прието в кръга ни като равен.

Да му позволим да пада

Вярно, ужасно е когато детето ни изпитва болка. Но в падането на равно място няма нищо трагично – децата усъвършенстват координацията си, учат се да управляват тялото си, разбират какво е болка, тестват своя праг на издръжливост. Освен това изпитват и собственото ни хладнокръвие. Детето, което при падане чува ободряващи, утешителни думи много по-добре се справя с тези малки неизбежни изпитания, от детето, на което родителите се хващат за сърцето при всяко спъване.

Да му позволим да опознава тялото си

Не бива да внушаваме срам, ако видим детето да докосва интимните си места, не бива да го укоряваме, не бива да правим драма от това – то не върши нищо лошо. По-добре е да му обясним, че е нормално, че всички хора изучават тялото си, но правят това, когато са сами и никой не ги вижда.

Източник: n-e-n


Препоръчваме ви още:

Как да се справите с шумните деца и да не полудеете

Представете си, че са ви подхвърлили извънземно

Някой трябва да ви хване и да ви разтърси

 

Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам