Ninja Editor

Ninja Editor

Автор: Калоян Явашев/Татко Калоян

"Животът ви не е това, което ви се случва докато си правите планове, а животът ви е такъв, какъвто вие искате да бъде и тече така, както ви стиска да го живеете. Ще си правя моите избори, ще си нося последствията от тях, но на никого няма да позволя да ме управлява и да изпълнявам чужда воля или мечти." - Това са думите на един уверен 35-годишен мъж, който знае за гледането на деца толкова, колкото картоф знае таблицата за умножение - моя милост.

Как станах Татко Калоян, а даже и книгата ми издадоха, честно казано, не съм много сигурен. По-логично щеше да си остана същия асоциален темерут, вместо да се изявявам като писател, но открих, че едното изобщо не пречи на другото.

Откакто излезе "Дневникът... " започнах да получавам много и най-разнообразни съобщения. Всички бяха мили и ми пишеха хубави неща, но с времето започнах да получавам все повече въпроси и молби. Едни ми искаха педагогически съвети, други искаха да разберат дали написаното е истина, а някои дори искаха и да им "направя" близнаци (Петьо, стига си ми писал, няма как да стане, брат!).

Едно от най-важните неща в моя живот е контролът. Стремя се да контролирам всичко, което мога, и винаги се опитвам да обвинявам себе си за всеки провал. Егото ми ме заблуждава, че мога да се справя с всеки проблем и няма непостижими цели. Е, сега с егото ми вече не си говорим много, щото никакво го няма. Мисля, че съм достатъчно адаптивен и имам ли поставена цел, трудно обръщам внимание на препятствията и не приемам провала до последно, понеже винаги се боря докрай, ама наистина до самия край. Мога да правя към десет манджи( с кафето - единайсет), мога да пускам пералня, фурна, сушилня и съдомиялна (последните две трудно ги различавам), мога да науча папагал да смята от едно до десет (онемяхте, нали?!) и винаги да оцелявам и продължавам напред.

Тъмни сили

7df38b307602e35858bf410f5943c060 XL

За да успявате в живота, са ви нужни планове. Няма как да почнете да строите къща, с мисълта, че сте добър импровизатор. Логично, преди да станем родители, аз и Росито си говорихме и настройвахме за родителстването с добре обмислени и съвсем постижими планове, към които твърдо бяхме решили да се придържаме. След три години, аз мога да ви върна тези планове намачкани, накъсани, олигавени и най-вероятно повърнати от някой наш наследник. Повтарям ви, че не се предавам лесно, не търпя лиготии и бих обядвал невъзмутимо върху разлагащ се труп на язовец докато гледам как маймуна с разтройство си пикае в устата. Не мога да се трогна лесно и съм свикнал да постигам целите си. Извинете - БЯХ свикнал! Ето някои от точките в плана ни и опитът, който натрупахме:

1. Да вкараме децата в стройна система за сън, която да ни позволява да се наспиваме.

Спете!

Какво се пулите и четете простотии?! Написах ви го, а вие продължавате!

Хора, не си губете времето с глупости като работа, храна, секс, спорт и други малоумщини. Спете навсякъде и по всяко време. След това няма да спите. Всъщност ще спите, но докато ходите на работа, докато ядете, докато правите секс и докато спортувате. Ще сте в едно перманентно полузаспало измерение, където никога няма да сте сигурни дали това е истина или сън. Ще заспивате по светофари, асансьори, спирки и опашки. За да сте будни, най-добре е да си монтирате една миньорска лампа на главата, но да ви свети право в очите, а ако не ви помага, пробвайте с жици на зърната, но ви предупреждавам, че е малко неудобно да мъкнете акумулатор навсякъде. Аз заспивах бързо и безкомпромисно на всяко по-тъмно място. Водеха ме на бар (не е препоръчително да излизате сами) и докато ми сервират поръчката, аз вече хърках и си пълнех джоба на ризата с лиги. Веднъж отидохме на театър и затъмниха залата за петнадесет секунди. Когато светнаха, аз вече имах гурели и хърках ритмично в мишницата си.

Затова се научих да спя с отворени очи. Просто изключвам някои части на мозъка си и те спят, докато другите работят. После се сменят и чрез ротация на различни части от мозъка ми поддържам цялата система да не прегрее. Например вървя по улицата и спя. Изключил съм оня дял на мозъка, дето отговаря за четенето, писането и говоренето, щото не го ползвам и съм го оставил да спи. Вървя си като топола и само гледам да не се блъсна в нещо по-едро като сграда, автобус или друга топола. По-дребните неща ги блъскам, а някои от тях даже ми говорят нецензурни неща, но аз съм с изключен дял на мозъка и не разбирам. Гледам ги тъпо и добронамерено как махат с ръце срещу мен, но всъщност сънувам. Те ми викат: "Бунак, глей къде вървиш, бе!", а в съня ми аз чувам: "Приятелю, ела да си легнеш!" - и им се усмихвам (повече тъпо, отколкото добронамерено), а те бягат. Ми да бягат, като са се наспали и им се бяга!

Преди и ние бяхме като вас

56251faf6d61adc897c061a3c30ab153 XL2. Да не позволим на децата да влияят на интимността ни

Сексът става проблемен. Може и да сте имали редовен и вълнуващ сексуален живот, но сега трябва да му помахате за сбогом. Ние се сетихме за секс, чак на петия месец и орязахме любовната игра, понеже рискувахме да заспим. Почти бяхме станали пак девствени, а аз от притеснение щях да обладая помпата за кърма, която Росито държеше при нея в леглото. После започнахме да консумираме брака си доста по-регулярно, докато те не пораснаха и трябваше да ги чакаме да заспят, иначе вероятно щяхме да обясняваме защо тати стои зад мама, а отгоре на всичко и двамата са голи и боси (много им се караме когато са голи и боси). Неизменно, когато решите да се отдадете на сладострастие, децата ви се ококорват с една празнична инсомния и вие ги чакате да заспят, но винаги се предавате преди тях и мечтаният оргазъм се отлага за пореден път.

Поради тази причина се налага да внимавате с ролевите заигравки и фантазии. Ако вие сте кондуктор, а жена ви е гратисчийка, която ви предлага да си плати глобата в натура, не надувайте кондукторската си свирка. Ще събудите децата! Ако вие сте водопроводчик, а жена ви е отегчена домакиня, която иска да се позабавлява с шланга ви, не си изпускайте френския ключ на плочките. Ще събудите децата! Ако вие сте с кожени прашки и нашийник със шипове, а жена ви е с латексов костюм и ви разхожда като куче, не лайте! Ще събудите децата! Ако жена ви извади голям изкуствен член и ви каже, че иска да пробва нещо ново, гледайки многозначително задника ви, веднага събудете децата и седнете да си поговорите с жената. С овладян, но твърд глас й напомнете, че има граници, които не бива да се пристъпват и държите много на брака ви, но тази жертва е неприемлива. За всеки случай започнете да спите с бельо!

Разбира се, понякога стават грешки, а нашата скоро навърши годинка. Непредвиденото разрастване на семейството ни малко ни накара да гледаме на секса по по-различен и подозрителен начин. Така се бяхме стресирали от още възможни грешки, че жена ми държеше да свършвам в другата стая и после влизаше с горелка и напалм вътре, за да бъде сигурна, че мой сперматозоид няма да флиртува никога повече с нейна яйцеклетка.

Алфа мъжкар

b7684a3fb48d3cbea13dff718c34b6d9 XL3. Ще се храним балансирано и здравословно/ще храним децата балансирано и здравословно.

Майната им на диетите и режимите! Сядайте на хубави места и се хранете обилно и спокойно. Пийте и пейте без мярка и без следа от самоконтрол. Поръчвайте си шоколадови десерти и сладоледи с двойна порция глутен вътре (все още не знам какво е глутен) и ги яжте пред хората като ги гледате предизвикателно в очите. Между това и криенето в банята с "Bounty" в ръка ви дели една бременност. После ще откриете, че вкусовите ви критерии рязко са се понижили. Ако преди сте имали претенции за менюто си, сега сте доволни и на едноседмична сдъвкана и изплюта препечена филия открита зад дивана, а намазаното върху нея се надявате да е нечий биологичен отпадък, а не трупът на малък торбест бозайник.

Независимо какво е отношението ви към храната, свикнете да ходите върху нея, да стоите върху нея, да спите върху нея и да сте обградени от бисквити, солети, трохи, кексчета и кондензирано мляко. Ще намирате остатъци от храна в джобовете си, в ушите си, в обувките си и на всички неочаквани места. Дори в бельото си (Помните защо носите вече бельо, нали?!). Ще виждате храната по нов начин и форма, но най-често ще е преработена, с кафяво-жълтеникав оттенък и преливаща из нечии гащи. Също така ще я виждате полу-преработена, отново бликаща, но из нечия уста. Във всички случаи, ще свикнете да нагъвате с едната ръка, а с другата да бършете повърнатото с насрания памперс, тъй като по-силно от глада няма. Внимавайте да не объркате с коя ръка чистите и с коя държите филията! Нашите деца могат да ядат балатум, но здравословни храни не искат да вкусят. Край! Засега един квадрат балатум ги изкарва ден и половина, така че мен ме устройва като цена.

Чайковски, Бейби ТВ и свински жулиен

771acfb50a98ea6f797bb8e902c9df82 XL4. Ще ги каляваме и толкова ще заякнат, че няма да се разболеят до абитуриентския си бал.

Нашите деца боледуват много, редовно и дълго. Всъщност всеки, който има деца на нашата възраст, е с медицинска степен и лиценз за фармацевт. Толкова ви е писнало да са болни и параноята така ви е захапала, че сменяте канала на телевизора, ако дават сняг, а децата гледат без ботуши и шапка. Домът ви ще заприлича на лаборатория, а вие ще обикаляте с капкомери и шишенца докато се хлъзгате по сополи и салфетки. Толкова е депресиращо, че спирам дотук, за да не предизвикам съдбата и отивам да пия шуслерови соли 3,5 и 8, сироп от черно-бял бъз, кленов сироп, да си направя инхалация с пулмикорд и да се намажа с ракия и мед (мажа само където мога да се оближа после).

Денят се познава от сутринта

6503b8bba24ac83ccad201b1abf0e501 XL5. Вие ще бъдете едно чудесно и щастливо семейство, а хармонията няма да напуска пълния ви с любов дом.

Бъдете изобретателни и не се ограничавайте в поводите за кавга, за да си улесните живота по-късно. Карайте се за сън. Съвсем нормално е да обвините жена си, че ходи до тоалетната само, за да дремне на тоалетната чиния. Още по-нормално е да искате доказателство, че наистина е имала нужда да посети тоалетната и да се опитате да надникнете между краката й докато тя все още е там. Нямайте вяра на ненаспан човек!

Помните ли за какви глупости се карахте, когато бяхте гаджета? Ревност например! Ние нямахме подобни скандали ( да ревнуваш мен е все едно да те е страх, че ще ти откраднат ледогенератора в Яркутск), но никога не сте застраховани. Аз отдавна не ревнувам и съм спокоен. Знам, че няма нормален човек на този свят, който ще иска да ми отнеме жената. Не, че не е хубава и свястна, но върви комплект с три лепкави и шумни клептоманчета. Плюс това, докато разбере какво възбужда жена ми, тя ще е изгубила интерес. Само аз знам, че жена ми става тигрица, когато й кажа - "Росе, майка ще вземе децата, а аз ще си направя вазектомия. Като се върна от болницата ще простра, докато ти наливам виното!". Има и друго, а то е, че ако не направя това в определен норматив за време, тя заспива с чаша в ръка. Странно, никога не разлива виното!

Много можем да си говорим за преди и след децата. Можем и за много други неща да си говорим, които са по-интересни и по-приятни от децата. Изобщо, децата са като сифилиса. Смешни са само когато ги имат приятелите ти! Иначе съм компетентен и по много други теми, но вече не ги помня. Ако и вие имате какво да добавите или искате просто да чуете какво имат да кажат другите, заповядайте на 7.12 при нас!

46503234 1965220860257190 6686465001206579200 o


Препоръчваме ви още:

Стокхолмски синдром

Явашеви на почивка

Исполин, който може да промени света

Полина Паунова разказа тази ужасна история в социалните мрежи. Полина не е случаен човек и й вярвам напълно. На всичкото отгоре за жалост съм преживяла нещо подобно, слава Богу леко! Споделям, не защото очаквам някой да си мръдне пръста, а защото съм възмутена.

Започвам това с обяснението, че никога досега не съм стъпвала в болница, извън тази, в която работят родителите ми (слава Богу); и извън една-две ситуации, в които съм придружавала близки при конкретен лекар.

Не бях влизала в "Пирогов" до тази вечер, когато моя приятелка си натрошава ръката брутално и аз се озовавам с нея като придружител в Спешното.

Няма да разсъждавам по темата здравеопазване и т.н., ще изредя само фактите.

Хоспитализацията отне 4 часа, като придружителите бяхме двама. Ако всичко вършеше един човек времевата рекапитулация щеше да е друга.

Та... В травматологията се пуши (казвам го като страстен пушач). А под пуши се - имам предвид, че смрадта на цигари и кълбета дим се носят навсякъде. Ако си астматик - избираш да си ходиш потрошен или да си хриптиш. Но, всичко е 6.

Влизаме в кабинет 108. Съобщават, че костта е натрошена много сериозно, между рамото и лакътната става. „Лечението е операция“, казва докторът. И продължава: „Иначе последиците могат да бъдат много опасни, включително и ръката да стане неизползваема.“ - "Добре, разбира се." - е отговорът на моята приятелка (която ако реши, ще се обозначи сама коя е). Докторът казва: „Касата покрива операцията, обаче всъщност покрива само гипс. Може и операцията, но консумативът (пирон с цена 2500 лева) е изцяло за ваша сметка. Ние препоръчваме това, иначе ви казах, последствията може да са много опасни, но решението си е ваше...„

Решението е очевидно. "Ами тогава ще ви хоспитализираме - сега след като сме ви направили един рентген, ще ви направим шина У-образна, пак ще ви снимаме и после вече всичко останало". Дотук добре, казвам си аз. Но всъщност всичко започва оттук.

От кабинет 108 отиваме пред рентгена - кабинет 131. Къде е той, питам аз. "Еми, рентгенът е това." - "Добре, де - къде е рентгенът?", пак питам с леко повишаваща се интонация. "Е, НЕ СТЕ ЛИ ИДВАЛИ ТУК?! НЕ ЗНАТЕ ЛИ КЪДЕ Е?!" – „Не, Слава Богу!“ - отговарям, а потрошената другарка уточнява, виейки, къде да идем. Болкоуспокояващо все още не е получила. Няма да получи и до 23.30 ч.

Както и да е - тръгваме към рентгена. За целта се придвижваме с количка. Количка първоначално няма, после се оказва, че има - ама срещу ангажимент към санитаря да почерпим. Почерпихме - с 20 кинта.

Разходка до "Пирогов"

6a3568ec75354456ab1e6b6fc1540ba0 XL

Влизаме в рентгена. Възрастна дама пита рентгеноложката къде да отиде: в кабинет еди-си-кой. Дамата пита къде се намира: "ГОСПОЖО, КОЛКОТО И ПЪТИ ДА МЕ ПИТАТЕ, ВСЕ ТОВА ЩЕ ВИ ОТГОВАРЯМ" - и пак съобщава номер на кабинет. Жената тотално объркана си тръгва, рентгеноложката заключва: "Ей, аман от идиоти".

Събличаме се с пострадалата. Рентгеноложката вика: "Абе, що ще й снимаме шията?!" Аз: „Не е шия, шина има написано.“ - "Ааааа, не - шия, шия пише". После леко се замисля и казва: „А, добре че казА, верно е шина. СпЕстихме.“

Оказва се, че няма кой да я сваля от масата за рентген. Свалям я. Тя вие. Болкоуспокояващо още няма.

Връщаме се пред кабинет 108. И зачакваме за кардиограма, кръв и тн. Чакаме 20, 30 мин... Отивам да пуша. Пред Пирогов млад пиян ром бие гаджето си. Влизат вътре. И скандалът продължава пред кабинет 108. Има полиция, полицията само минава покрай тях и не им обръща внимание, нищо че вдигат болницата на главата си.

Все така чакаме пред кабинет 108. Забравили са ни. Сещат се за нас, когато на 45-та минута почти захапвам доктора за врата. Влизаме. Събличам я, тя пищи, ръката се чува как хрущи въпреки обездвижването. Тя плаче, те викат – „Айде, айде - ще издържиш.“ Трябва да легне за кардиограмата, не е ясно това как ще се случи. "Поне хартиен чаршаф можете ли да ми дадете?" - пита тя санитарката. "Еми - може", отговоря й троснато. И зачакваме хартиен чаршаф. Не може да легне. Викам лекар, той идва одосаден, и казва - че тя, шината, в тая ситуация не може да обездвижи (нищо че предходен негов колега каза, че може и така да си се лекува, ама по-добре операция). С много усилия стигаме до кардиограма и кръв. Контузената вие от болка. Болкоуспокояващо - все така няма.

В крайна сметка отиваме отново до рентгена. Чакаме отново, дълго. Няма други хора в тоя момент. Но пък нямаше и рентгенолог. Отново отивам да пуша. Нови се бият. Полицията я няма.

Вече сме минали регистратура и всичко останало - качваме се на етаж 8 за прием. Посреща ни санитар. „Какво да правим?“ - питам аз. "Стоите", гласи лаконичният му отговор. Стоим. Стоим. Стоим. В момента, в който става ясно, че ще "ползва" ВИП-стая срещу 100 лева на нощ, настава оживление и веднага е настанена.

Във ВИП-стаята: кенефът е мръсен, тоалетна хартия си я заредихме сами (оказа се после, че имало някаква), няма и сапун. Ама пък е ВИП, кво...

Криворазбраното здравеопазване

42433d914d50be2debde725181e28d45 XL

Влиза сестрата. Носи спринцовка. "Обезболяващо ли е това?". – „Не.“ – „А какво е, антибиотик?“ - пита жената със счупеното крило. - "Не." - "А какво е?!"... "Ама вие много въпроси задавате!! Имате ли алергии?" - "Е, как да не задавам - нали е за мен? Какво е?" - "Няма да ви го бия!!! Само ще ви тествам за алергии". Така и не казва за какво става дума, обаче. Очевидно зорко пазена тайна.

Обясняваме, че още не е пила болкоуспокоително. Щяла да донесе. След малко. В крайна сметка донесе.

Часът вече е 11.30. „Как се регулира това легло?“, питам плахо. - "От стрелките!!!!" - отвръща сестрата. – „Не работят!“ - отговарям. - "Е, то е лесно - какво искате сега?! Натискате си ги" - "АМА НЕ РАБОТЯТ" - повишавам тон. - "САНИТАРЯ ПИТАЙТЕ, МОЖЕ ДА НЕ Е ВКЛЮЧЕНО В ТОКА". В крайна сметка става ясно, че стрелките, намиращи се до главата на лежащо болният, по мистериозни причини не работят и трябва да СТАНЕ, да иде до частта на леглото, където са краката му и оттам да регулира.

По чаршафа има косми. И не е точно чаршаф. Ама нищо. ВИП е. За 100 кинта.

Заредихме тоалетна хартия, мокри кърпички. И аз си тръгнах.

П.П. Наложи се да подпиша моята приятелка в някакви формуляри, което бе посрещнато с клето вайкане от сестрата долу в травматологията. После прочетох формулярите - оказа се, че има форма, която предполага, че пациентът може и да не е в състояние да се подпише, но да е в съзнание. Очевидно няма нужда да се чете обаче задълбочено.

П.П2. На въпрос – „Какво означава ВИП-стая, при положение, че един сапун няма?“ - отговорът беше: "Ами така се води, защото може да има човек при вас.“

П.П.П. На всевъзможни въпроси от наша страна, отговорът беше все един и същи: "Абе, това са някакви глупости, дето ги иска касата."

И пореден послепис: Всички говорят на "Ти". И започват да викат, ако имаш наглостта да попиташ нещо.

Казусът е тежко счупена ръка. Тежко счупена, но все пак ръка. И за 4-часов воаяж из "Пирогов" бяхме нужни двама души. Това е държава, в която дори ръката ако си счупиш не е препоръчително да си сам, когато ще се изправяш срещу системата на здравеопазването. И да - не се сблъскваш с него, а направо си СРЕЩУ него.

Просто не мога да си представя как оживява човек над 70 години например, който трябва да мине всичко това сам... 

Чета написаното от Полина и знаете ли какво си мисля - колкото и средства да се отделят от бюджета, за колкото и отделения да съберем пари за ремонт, има нещо, което не се купува с пари, и то е човешкото отношение, най-обикновеното съчувствие - да дадеш болкоуспокоително веднага, за да не се мъчи човекът, да обясниш какво лечение прилагаш, да не унижаваш пациентите, да не ги правиш на глупаци, да не им се подиграваш. Това не е въпрос на пари. Това е въпрос на отношение, на политика на болницата, на строго изискване към всички служители в нея, на наказания и санкции при оплакване. Така че в заключение ще кажа само едно - "Пирогов"? Да пази Господ да не се налага да попадаме там. А най-лошото е, че никъде не е по-добре.


Препоръчваме ви още:

Малко херния и още нещо

Защо пицата идва по-бързо от линейката

Докторе, благодаря

"Защо всички само се оплаквате?"

Автор: Жасмина Тонева

В сърцевината на зимата, когато дните са кратки и бяло-мразовити, а нощите дълбоко черни и тайнствено магични, има един вълшебен тридневен период, който е посветен на енергиите, творящи света. Това е времето от 4-и до 6-и декември и е период, посветен на светците Варвара (4 декември), Сава (5 декември) и Никола (6 декември). Този период е изключително показателен за мъдростта на предците ни и е доказателство за дълбочината на познанията им относно тайните на енергията и силите на съзиданието.

В Странджа може да чуете: "Варвара вари, Сава меси, Никола гости гощава." Само в едно изречение предците ни са обединили три празника на трима светци, които представят всъщност три вида енергия. Мъжката, женската и смесената- андрогинната.

Денят, посветен на Света Варвара, е 4-и декември. Той е наречен Женска Коледа, защото в приготовленията и ритуалите участват само жени и момичета. Рано сутринта стопанката на дома почиства цялата къща и омесва хляб. За момченцата прави кравайчета, а за момиченцата куклички от тесто. Вари боб, царевица, жито и раздава за здраве на комшиите и за да умилостиви Баба Шарка. Вярвали са, че така Света Варвара ще бъде тяхна закрилница, а Баба Шарка ще бъде удовлетворена и няма да разболява децата. Мъжете са извън къщата докато жените и девойките шетат и приготвят храната. По този начин те оставят сакралното пространство на дома в ръцете на жените, които го изпълват с женската си енергия. Пеят песни, шегуват се и приказват с комшийките, разменяйки кравайчета и варива.

Откъде идва коледната традиция

f32ff9eefb43b2acec245bea9b41330e XL

Следващият ден (5 декември) е посветен на Св. Сава. Това е може би един от най-интригуващите светци, защото в народната ни памет той е андрогин. Ту е жена, ту е мъж. На места в България битува като Света Сава, сестрата на Варвара, а на други се среща като Свети Сава покровителят на вълците или още "вълчи пастир". Може би някога далеч, далеч в миналото, този ден е обединявал мъжкото и женското начало и Сава е бил едновременно мъж и жена. Но днес се е запазил само бегъл спомен за тези отдавна отминали дни и Сава на едни места е останал в мъжкия си образ, на други - само в женския. Обединената енергия е била разделена и знанието се е скрило.

На този ден жените, които не могат да имат деца, изпълняват един много интересен обред. Рано сутринта, още преди изгрев слънце, жената пресява брашно, за да омеси обреден хляб. Но обръща ситото наопаки. Най-старата жена в рода я спира с думите: "Обърни ситото, чедо, че да ти се обърне коремът." Жената го обръща и пресява останалото брашно правилно. Омесва хляба и го раздава на кръстопът като вярва, че до една година ще зачене рожба.

На 6-и декември почитаме Свети Никола и това е последният ден от тридневния празничен период. Посветен е на мъжката енергия. Вярва се, че Свети Никола е мъдър белобрад старец с характер бурен като морето. Той е закрилник на хората и моряците и повелител на морето и подводните същества. Нему подвластни са рибите, водораслите и всякакви живи същества, живеещи в дълбините на морето. Но освен тях той владее и невидимите същества, свързани с водата като юди, самовили, русалки. Може да предизвиква морски бури, но и да укротява разбушувалото се море. Предание гласи, че на тази ден моряци излезли на риболов с лодката си. Но в средата на морето лодката се пробила и започнала да се пълни с вода. Моряците го призовали с молба за спасение и Св. Никола се явил. Запушил пробойната с един жив шаран и затова на този ден на трапезата ни присъства именно този вид риба. Шаранът е жертвата ни принесена към светеца с молба за закрила. Запушването на дупката с рибата е ясно представено като акт по сливане на мъжкото и женското начало и символиката на това предание не е случайна. Запълвайки празната дупка с живия шаран, мъжкото и женското се съчетават, за да родят живот. Благодарение на този акт, рибарите оцелели и се прибрали невредими.

На трапезата присъстват шаран, сарми, жито, боб, царевица, пълнени чушки с ориз и обреден хляб, омесен по изгрев слънце.

Целият този празничен тридневен период е наситен с мъдрост и познание, а числото 3 освен, че е кодът на нашата реалност и е сакрално число, е и най-важното число в християнската религия. Числото обединяващо Отец, Син и Св. Дух.

Това, което изглежда изгубено като познание в хилядолетната ни история, всъщност не е изгубено. Просто се е скрило в преданията, митовете, легендите и обредите ни. Мъдростта е тук сред нас. Просто трябва да имаме очи, за да я видим, и отворени сърца, за да повярваме. Вярвайте, приятели! Вярвайте в паметта на предците ни! За да останем! За да ни има!

Още за българските традиции и обичаи можете да прочетете в Български народни обреди, обичаи и вярвания.

Препоръчваме ви:

Коледно чудо

На Коледа мечтите се сбъдват

Този надут декември!

 

Всички родители си мечтаят децата им да спят нощем, да реагират без истерии на думата „не“, да се държат прилично на гости и в ресторанта, и с апетит да ядат, каквото им сготвят. И добре би било всичко това да се случва не под строгия надзор на мама, а самостоятелно, защото тя трябва да се върне на работа, или вече се е върнала, или изобщо не е спирала да работи. За подобни ситуации френските майки имат добра система от правила, която може да бъде полезна и на останалите. В книгата на Памела Дракърман "Бебе made in France" авторката прави интересно сравнение между отглеждането и възпитанието на децата в Щатите и във Франция. И това, което определено се набива на очи, е, че французойките гледат децата си ако не по-добре, то със сигурност по-лесно.

Идеални майки няма

Работещата жена се стреми да обхване необятното: да бъде идеална майка и едновременно с това да прави успешна кариера. На практика тя работи на две смени – в офиса и вкъщи. На работещите майки това е добре познато. Французойките имат един любим израз: „Идеални майки не съществуват.“ Не си струва да опитвате. Това е най-важната, основополагаща идея. И не бива да възприемате детството като начало на маратон, чийто финал е постъпването в университета. Безусловно, французите искат децата им да са успешни, но не ги пришпорват, вечер след работа, да изпреварват естествения си етап на развитие. Не учат детето да чете и пише преди да е навършило 6 години. Смятат, че е по-важно да му изградят навици да се концентрира, да общува, да се контролира. Първо, това не изисква да отделят специално време за занимания, а е неизменна част от възпитателния процес. Второ, точно тези способности, а не умението да броиш до 100 и обратно, създават устойчива база за успех на детето в училище.

Не оставай без собствени доходи

В САЩ например още вярват във вълшебната приказка за щастливия брак като синоним на спокоен, безгрижен живот. Най-важно е да се омъжиш за мъж със стабилни доходи и да си останеш вкъщи. Във Франция не е така. Френските майки са убедени, че жените трябва да имат собствени доходи. Дори при най-сполучлив брак, със солиден и любящ мъж, жената трябва да се замисли: „А какво ще стане, ако всичко рухне?“ Тя трябва да има професия, работа или някакъв друг източник на доходи за всеки случай. Французойките смятат, че това е много важно преди всичко за детето. Бързо се връщат на работа след раждането, защото трябва да са уверени, че ще могат да му осигурят необходимото, ако им се наложи да го отглеждат сами. Това е много прагматична позиция и в нея няма и капчица френска романтика, но пък е много полезна в живота.

Не посвещавай целия си живот на детето

Майчината грижа за детето е отлична илюстрация на принципа на безкрайността. Ние винаги ще се стремим да му помогнем. Винаги. Това е една вечна, доброволна жертва. Но в основата на френската култура е залегнала една много важна идея: всеки човек (особено родител) има нужда от време и пространство за себе си. При това времето не се определя на остатъчен принцип: ако успея да направя това за децата си, ще мога да си позволя… или… само ако направя всичко възможно за детето си, ще си позволя… Не, в никакъв случай! За поддържането на баланса вкъщи е особено важно някаква част от живота да бъде само ваша и да принадлежи само на вас. Това може да бъде и работата, но не е задължително. Може да е всяко ваше увлечение, общуване с приятели, каквото пожелаете. Французите са дълбоко убедени, че да посвещават цялото си време на детето и да го превръщат в център на света си, е вредно и опасно най-вече за него.

Зависими ли сме от децата си?

8eddc4b0895231bbf7f506e7d72e890b XL

Когато се отделяш от детето за известно време, ставаш по-добра майка.

Ако малкото свикне да сте непрекъснато до него и да сте въвлечени в това, което прави, да преживявате с него всяка секунда, няма да се научи на самостоятелност. Няма да се научи да бъде внимателно към другите, да забелязва потребностите им, да съпреживява. Всяка французойка интуитивно знае, че когато се отделя за известно време от детето, му прави безценна услуга. Много важно е да се разбере, че това не е радикална позиция. Никой не ви призовава да захвърлите всичко и да изчезнете за три седмици в спа курорт, да се занимавате само със себе си и да забравите за детето си. Става дума за нещо друго – да признаете, че когато прекарвате цялото си време с някого, независимо от това, че го обожавате, той започва да ви дразни. И това се отнася не само за майката, а и за детето. Много по-ефективно е от време на време да си отдъхвате един от друг. Кратката раздяла внася свежест в отношенията. Това са нови впечатления, нов опит, глътка въздух, източник на енергия. От това имат нужда всички взаимоотношения.

Забрави чувството за вина

Безсмислено е да се чувствате виновни, че работите. Това е деструктивна емоция, която няма да промени нищо, няма да имате повече време за детето си. Най-важното, което можете да направите, е да прекарвате свободното си време с детето пълноценно. Не просто да присъствате на разходката, докато разговаряте с приятелка по телефона, а действително да посветите времето си с детето. Не сте длъжни непрекъснато да се притеснявате за него, докато сте на работа; не сте длъжни да се обвинявате, че сте не само майка, но и колежка, приятелка, жена. Единственото, което дължите на детето си, е когато сте с него, да сте с него наистина. Възпитавайте у децата си търпение. Французите възприемат търпението като мускул, който трябва да се тренира от най-ранна възраст. Не скачайте от стола веднага, ако детето ви повика да покаже каква кула от кубчета е направило. Внимателно му обяснете, че имате работа и трябва да почака. В началото ще чака няколко секунди, но с времето толерансът ще се увеличи. Детето ще се научи да се занимава само, докато чака, и да се справя с разочарованието си. Според французите това е жизнено необходим навик, защото само така детето ще разбере, че не е център на вселената и ще порасне.

Не се превръщай в „мама-такси“

Това правило е свързано с предходното. Не се стремете да компенсирате отсъствието си с прекалено много развиващи форми. Когато избират извънкласните занимания на децата си, парижанките винаги мислят как това ще се отрази на качеството на собствения им живот. Майката, която целодневно превозва детето от една форма на друга, не е самоотвержена за французите. Още по-малко ще оценят жертвата й, ако го прави за сметка на работата си. За такава майка ще кажат, че съвсем е загубила равновесието в живота си. А и децата нямат нужда от подобна саможертва. Разбира се, полезно е да ходиш на плуване или на уроци по музика, но винаги трябва да имаш време за игри. Прекаленото психическо и физическо натоварване вреди.

В отношенията на родителите има част, в която детето не участва.

Никога не забравяйте – в основата на семейството е съпружеската двойка. Винаги намирайте време да останете насаме с партньора си. Във Франция родителското пространство принадлежи на детето само през първите три месеца. По аналогия с президентския срок французите наричат този период „първите сто дни“. В това време детето може да спи в една стая с родителите си, дори в тяхното легло. След това обаче се отделя в собствената си стая и креватче. Съпружеската спалня принадлежи само на вас двамата. Децата не могат да влизат при родителите си, когато им хрумне. Те трябва да знаят, че нямат място в тази част от живота им.
Французойка споделя: „Спалнята на моите родители беше свещено място вкъщи. За да влезеш в нея, трябваше да имаш много сериозен повод. Между родителите ми винаги съществуваше връзка, която за нас, децата, беше велика тайна.“

Защо не бива да позволяваме на децата да ни управляват

64cd5fc4f5bc6730d92d5c2a957adb10 XL

Не изисквай от мъжа си равноправно участие в домашните ангажименти и грижите за децата.

Дори да работите толкова, колкото и мъжа ви (дори ако работите повече от него), не изисквайте той да отделя същото време за грижи по децата и дома. Това няма да предизвика нищо повече от недоволство и раздразнение. В това отношения французойките се водят от старомоден прагматизъм. Разбира се, много парижанки с удоволствие биха възложили повече отговорности на партньорите си, но много отдавна са приели това неравноправие. И то им облекчава живота. Общата хармония в отношенията им е по-важна от равните права в случая. Те възприемат мъжа като отделен биологичен вид, който по природа не е способен да домакинства. Това съвсем не означава, че френските мъже не вършат нищо. Просто жените смятат, че конфликтите в семейството ще са по-малко, ако всеки има точно определени задължения към семейството, дори да не са равномерно разпределени. Не изисквайте от мъжа повече, отколкото е готов да направи за вас. По-добре си наемете помощничка, която ще идва от време на време, за да ви отменя в някои задължения. А вие правете повече секс.

Вечерта е времето на възрастните, а веднъж месечно имате право на „меден уикенд“.

Повечето френски родители посвещават веднъж месечно почивните дни само на себе си. Работата и децата нямат място в тях. Отложете работата, оставете децата на баби, дядовци или бавачки и излезте извън града сами. Търкаляйте се в леглото, закусвайте дълго и с удоволствие, отспивайте си, гледайте филми, позволете си да се отпуснете и да не правите нищо. Французите си го позволяват и нямат никакви угризения. Това е абсолютно естествено и нормално дори за най-любящите родители. В останалото време те много строго следят децата да лягат по един и същ час – след вечерната приказка или песничката за лека нощ. Времето на възрастните е базова потребност. Французите са убедени, че щастливите и любящи родители имат щастливи семейства. И децата им го разбират.

Вие сте шефът

Това е най-сложното за следване френско правило. Аз съм шефът, не диктаторът. Давам на децата си много свобода, когато е възможно се съобразявам с мнението и желанията им, но решенията вземам аз.
На върха на семейната пирамида сте вие. Не децата, не собствените ви родители, не учителите или детегледачките. Вие командвате парада. Разбира се, това е ежедневна борба, но децата се развиват по-добре, когато имат ясно очертани граници. Научете се в ключовите моменти да казвате „не“. Твърдо, но спокойно обяснявайте на децата какво ще направите. Сами ще усетите, когато започне да ви се получава. Това ще значи, че вие наистина сте шефът.

Източник: mamsila


Препоръчваме ви още:

Как да научим детето на търпение

За правата, правилата и границите

Къде отглеждат най-щастливите деца на света

 

Ще преживеете това изпитание по-лесно, отколкото си мислите.

Шопингът с любимата е основен сюжет в нощните кошмари на всеки мъж. Безкрайното размотаване по магазините, обувките, тоалетите, чакането на ред в пробната – съгласете се, че звучи зловещо. Но мъжът може да избегне всичко това, ако запомни само следните пет условия:

1. Не я пришпорвайте

Не пилете нервите на любимата, за нея шопингът е особен способ за медитация. Представете си, че вие я каните на мачлето си с приятели, а тя на всеки 5 минути ви заявява, че е време да приключвате и да отидете да хапнете тортичка. Бъдете съпричастен мъж, който е готов да издържи поне седмица, за да достави удоволствие на любимата си. Не, не мислете, че сте мъж под чехъл. Мъж под чехъл е този, който прави всичко с нежелание, сякаш са го принудили, а този, който прави всичко с удоволствие и ентусиазъм, е хладнокръвен пич.

2. Заредете батерията на телефона си

Шопингът с дама може да бъде чудесен повод за прочетете новините, да отговорите на мейлите си, затова не пропускайте да заредите телефона преди тръгване. Докато дамата ви снимка и праща визии на тоалети на приятелката за мнение, вие ще можете да изиграете дори някоя и друга игра. Не е задължително да оглеждате всяка дреха или чифт обувки, към които посегне, но бъдете наблизо, ако случайно й дотрябва съвет.

Нов телефон - нов късмет

6faf95a407946923d692f4ddda792716 XL

3. Изберете нещо за себе си

Защо да не се възползвате от тази възможност и да не купите нещо за себе си? Спътницата ви ще бъде дори доволна да се отвлече за малко от собствените си покупки, за да ви даде десетина насоки за дължината на панталона и ширината на реверите. За нея да бъде придружавана от солиден мъж е толкова важно, колкото за вас е въпрос на самочувствие да стоите редом до елегантна жена. В този ред на мисли, отпуснете синджира, нека избира, колкото иска, докато намери най-подходящото.

4. Помогнете й да избере

За да поускорите процеса, можете леко да се намесите и да й предложите един-два свои варианта. Тя ще бъде поласкана от вашата съпричастност. Мъжът, който може да ти помогне с избора на дреха, е находка. Само не прекалявайте със съветите, за да не остане с впечатление, че избирате тоалета за себе си, а не за нея.

Кожена рокля

cc947675ce0ac0c98617f27425843c35 XL

5. Идете до „тоалетната“

Ако батерията на смартфона ви е изтощена, в мъжката секция няма нищо, което да ви заинтригува, а дамата ви разглежда щанд след щанд и нехае за съветите ви, можете да се възползвате от последния, леко хлъзгав съвет – идете до „тоалетна“. Ако сте в мол, е лесно – можете да хапнете нещо, да разгледате новите джаджи в магазина за техника. Ако сте в бутик, излезте да „подишате“ малко въздух. Не се налага да мислите кога да се върнете – тя ще ви позвъни, когато е готова. В случай че отбележи дългото ви отсъствие, можете да кажете, че сте срещнали познат и сте изгубили представа за времето. Банално, но върши работа.

Източник: GQ


Препоръчваме ви:

Да е умна, но не много!

Мъжки манифест

10 мита за жените, в които мъжете все още вярват

(Откъс)

Първа глава

1937

Холивуд. Често си мисля, че голямата ми любов нямаше как да се случи в друг град, освен в столицата на Момче среща момиче – град, построен от мечти, запечатани на целулоидна дантела. Тук големите оркестри все още свирят. Хората забра­вят за бараките и приютите за бездомни, за глада и безнадежд­ността. Депресията може и да се влачи напред, ала Холивуд е създаден да се преструва.

Докато Луела Парсънс (1) се носи плавно по премиерите – ли­цето ѝ е меко като крема сирене, а почитателите обграждат червения килим и се подсмихват, зазвучава арфа. Когато оба­че минавам аз, ме удостояват с преценяващ поглед. Понеже съм руса, сравнително млада и запълвам вечерната рокля на правилните места, започват да се чудят дали не съм звезда? Или кралска особа от Бевърли Хилс, родена с иконом, който ѝ поднася шоколадово мляко, Рудолф Валентино (2) на четвъртия ѝ рожден ден и пони в конюшната до тенискорта?

 В град на реквизити аз съм четиринайсеткаратов фалшифи­кат. Домът ми не е нито имитация на имение от ерата на Тю­дорите, нито натруфен замък, украсен със седем кули. Дори не съм Шийла Греъм от „Челси“ в Лондон, както накарах другите да вярват. Въпреки всичко съм свикнала с този град, със слън­цето през деня и прожекторите през нощта. Привикнала съм към уханието на амбиция и отчаяние, примесено с евкалипт и слънцезащитен крем.

Аз съм драскачка, която си изкарва прехраната, като гледа как колелата се въртят. Дали от време на време давам допъл­нителен тласък на механизма? Действително. Да си авторка на клюкарска колонка може и да не е най-благородната професия, но аз изпълнявам задълженията си с достойнство не просто защото ми позволяват да се издържам. Ценна съм за филмовата индустрия. Ако Гари Купър (3) се препъне в гората и си потроши крака, кой ще го замести – Джими Стюарт (4) или Спенсър Трей­си (5) ? Ще убие ли студиото продукцията? Читателите искат да знаят. Аз съм зъбчато колело в машината, която задълбочава илюзиите и се възползва от личния живот на хората.

Също така съм сгодена за кралска особа и тази вечер, чети­ринайсети юли – Денят на Бастилията, ми принадлежи. Мар­киз Донегъл е дружелюбно пале с кафяви, изпълнени с обо­жание очи; типичен модерен аристократ, който харесва джаз, пилотира самолет и списва собствена колонка във вестника. Аз ще съм маркизата му, Нейно благородие, притежателка на бельо с монограм и хартия за писма, гравирана с коронка.

Докато се целуваме целомъдрено на импровизираното ни годежно парти, аз се възхищавам на четирикаратовия си диа­мант, закупен от най-шикозния магазин на булевард „Сънсет“.

 – Обичам те – казвам аз.

 Може би е така. Може би някога ще бъде. Може би няма зна­чение. Харесвам Дон и навярно фактът, че той ме обича и е способен да ми предложи живот, залят от привилегии, е дос­татъчен.

 – Чакаш ли с нетърпение пътешествието ни? – пита той.

 След сватбата ни в навечерието на Нова година ще прекара­ме шест месеца в морето. Неписаният ни брачен договор изис­ква от мен да зачена наследник – граф на Белфаст, възможно най-скоро, а докторът е уверил Дон, че люлеенето на кораба е благоприятна предпоставка за забременяване.

 – Нямам търпение.

 Този път съм искрена. Отвъд нелепите труфила и блюдо­лизничеството, с които е свързано присъединяването ми към редиците на Дон, винаги съм искала деца. Мое собствено се­мейство.

Годежното ни парти започна преди часове във вилата ми с червен покрив, сгушена в Холивуд Хилс. Дон напълни тераса­та с оранжерийни рози, далии и латинки, озарени от факли и тлъсти свещи. Домът ми се извисява над „Сънсет“ и е разполо­жен на Норт Кингс Роуд. Докато небето се обагря в мастилено, Градът на ангелите блещука подобно на коледни дрънкулки. Къщата е взета под наем и озеленена с палми, които според приятелката ми Дороти Паркър са най-грозните растения, съз­дадени от божията ръка. Тази нощ обаче отказвам да се под­давам на други емоции освен еуфорията. Искам да изглеждам ослепително като звездата, която не съм.

 – Ей, вие там, затваряйте си плювалниците – провиква се някой веднъж, а после и втори път.

Съседите ни са в правото си да се оплакват – партито е шумно и се лее алкохол, досущ като на всяко друго събиране на мравуняка, към който съм се привързала. Ако оставим на­страна Дон, който се забавлява с пиянския чар на светския ми кръг, аз съм британският им талисман. Като изключим Хъм ­фри Богарт, жена му, дето си пъха носа навсякъде, и няколко изгряващи режисьори и актьори, това е племето на сценарис- тите, които пият, за да забравят, че скалъпват плоски филмо­ви диалози, вместо да пишат стойностните си пиеси или ро­мани. Кой обаче би могъл да ги вини, че са тук? Макар да не си личи по тазвечершните скариди и шампанско, Депресията е в разгара си. За година обикновеният човек печели толкова, колкото най-тъпоумните псета в Холивуд изкарват за седмица. Американците прииждат в киносалоните, за да избягат, и така осигуряват собствения ми скромен, но редовен чек. Хората по­глъщат празните клюки, които им поднасям.

Щом поредният съсед започва да се моли за тишина, Робърт Бенчли – водачът на глутницата ни, подрънква с лъжица по бокала си и изкрещява:

 – Приятели, обявявам днешната среща за закрита. Нека се пренесем в „Градината на Аллах“. У нас. Следва продължение.

Робърт е чичото, когото никога не съм имала – олицетво­рение на светския богаташ, морж, клатушкащ се в елегантен костюм и с мустак, лъскав колкото пригладената му с помада и тъмна като оникс коса. Пише и разказва историите си толкова остроумно, че нерядко се питам дали речта му всъщност не е кодирана. Преструвам се, че го разбирам, и Робърт се отнася равнодушно към невежеството ми. Играе своята игра. Аз играя моята. И двамата знаем какъв е резултатът.

 – Ще се присъединим ли, скъпа? – пита ме годеникът ми.

 – Щом Робърт Бенчли даде заповед, не можеш да му отка­жеш – стискам аз ръката на Дон.

Натъпкваме се в коли и профучаваме по-бързо, отколкото трябва, по стръмния, осеян със завои път. Отнема ни само ня­колко минути да стигнем до „Градината на Аллах“ – щабквар­тирата на армадата артисти, която смесва таланта и порока в коктейл по собствена рецепта. Не би било пресилено да наре­чем мястото дупка. Собственичката – Аллах Назимова, актри­са с тъмни, бадемовидни очи, чийто руски акцент обрече кари­ерата ѝ, щом звукът завзе филмовата индустрия, не е правила ремонт от години, ако въобще някога е правила. За сметка на това обаче дрогерията на Шуаб е надолу по улицата, а стените са толкова тънки, че можеш да чуеш приканващото подрънква­не на чаши в съседния апартамент. Знак, че гуляите тук рядко престават.

У Робърт продължаваме оттам, откъдето прекъснахме – с пълни чаши и духовити забележки, които подмятаме като за­харосани бадеми. Дон се отправя нанякъде в търсене на събе­седник, а аз слушам как Джон О’Хара 1 описва сюжет, който не мога да проследя.

Докато се смея – изглежда, тази вечер не мога да се спра – усещам как някой в ъгъла ме приковава с поглед. Обръщам се и виждам мъж, обвит в дим, който седи в кресло. Пухкавата му бледозлатиста коса обрамчва лице, което би могло да бъде изсечено върху римска монета. Костюмът на мъжа е с един тон по-светъл от тъмносиньото. Папийонката му потъпква всяка­къв етикет, десенът ѝ на точки е в разрез с тъгата на полуус­мивката, която осейва лицето му с мрежа от тънки бръчици, подобно на хартиена кърпичка, смачкана в юмрук. Млад ли е, или е стар? Не мога да преценя от мястото, на което съм заста­нала, но той ми се усмихва.

Мъжът излъчва трагичност и самота, сякаш е детронирана кралска особа. Привлича ме. Молекулите на въздуха се пре­обръщат както преди да удари гръм и аз отразявам усмивката му с пълна силна. Той надига чашата си като за тост, но не става да се запознае с мен. Приближавам се към креслото му, когато Дон ме потупва по рамото.

 – Фойерверките започват – казва ми. Определено обича аме­риканските фойерверки.

Присъединявам се към Дон, но отново се извръщам. Мъжът е изчезнал и единствено призракът на цигарения дим, уловен в светлината на абажура, подсказва, че изобщо е бил там.

С Дон излизаме навън, където някой опропастява Марси­лезата. Боги се съблича по боксерки, за да скочи в басейна, който в чест на родината на хазяйката е с формата на Черно море. Двама непознати са се впуснали в свирепа игра на пинг- понг.

Час по-късно благодаря на Робърт за гостоприемството. До­като се целуваме по бузите, кимам към празното кресло и про­шепвам:

 – Кой беше този зашеметяващ актьор, който седеше тук пре­ди малко – тъжният мъж с русата коса?

 – Зашеметяващ актьор? – изревава Робърт в отговор. – Та това беше самият господин Ерата на джаза. Великият Ф. Скот Фицджералд, разпуснатият предател на собствения си талант. Клет, сладък мерзавец.

Името пробужда някакъв спомен. Късо подстригана коса. Някакви празноглавки крещят: „Върхът1!“. Девойчета танцу­ват чарлстон, плискат се във фонтани и се возят по покривите на такситата. Ала не е ли Ф. Скот Фиджералд мъртъв като Бур- ните двадесети2 ? Изчезнал вид?

От начина, по който Робърт ме гледа, предполагам, че съм зяпнала.

 – Някогашният велик писател – добавя той и изпълва зей­налата паст на удивлението ми, – вече малко или много отжи­велица.

Никога не съм чела романите на Фицджералд, макар да съм чувала цитати от тях, които хората изтърсват тук-таме: „Оби­чам я, а това е началото и краят на всичко!“. В колонката си съм определяла с известно презрение конкретни разхайтени наследници като „типа на Скот Фицджералд“.

 – Смятат го за велик?

 – Някога да – отвръща Робърт. – Но вече никой не го чете. Прекалено се прехласва по богаташите. Буржоа реакционер! – Робърт отмята глава назад и избухва в смях. – Няма значение, че повечето хора са лицемери. Кроят планове как да се причис­лят към богаташите, които съсипаха клетия глупак на Скот – Гетсби. Ала Фиц е последният човек, който би надигнал глас в своя защита. Не ми е по силите да споря за тези неща с мъж, завършил Харвард.

 – Защо си тръгна толкова рано? – питам аз.

 – Как да се забавляваш, когато си единственият, който не пие?

Ако изключим хубавото шери, и аз самата рядко посягам към алкохола – да не би в опиянението си да изпусна някоя клюка, която иначе ми пада в ръчичките като сочен калифор­нийски портокал. Господин Фицджералд обаче със сигурност разполага с по-разказваческо обяснение.

Дон ме намира и двамата се връщаме във вилата ми, къде­то прекарваме последната си нощ в приемлив секс. Жаравата от чувства, които изпитвам към годеника ми, трябва да бъде подхранена с още безброй милувки, преди да мине за огнена стихия, но се надявам пламенното ни приятелство да я урав­новесява. Приятно ми е с Дон и се наслаждавам на обожанието му към мен.

На другия ден го откарвам до летището.

 – Довиждане, Ваше благородие – казва той.

Лети за Лондон, където ще моли майка си да ни позволи да се оженим. Незавивисмо от дрънкулката, която тежи на пръста ми, и широкоскроената природа на моя маркиз, е напълно не­допустимо да сключим брак без благословията на мама.

Бележки:

 Луела Парсънс (1881 − 1972) – влиятелна американска сценаристка и журналистка, прочула се като първата жена, списваща колонка за кино в САЩ. В разцвета на славата ѝ статиите ѝ се публикуват в 400 вест­ника по света и се четат от 20 милиона души. Известна е с прозвището Кралицата на Холивуд. – б. пр.

 Рудолф Валентино (1895 − 1926) – италиански актьор, превърнал се в холивудска икона. Приживе е считан за секссимвол и ранната му смърт на 31 години предизвиква истинска истерия сред почитателите му. – б. пр.

Гари Купър (1901 − 1961) – култов холивудски актьор, прочул се с ролите си в уестърн продукции. Номиниран за пет награди „Оскар“ в катего ­рията „Най-добра мъжка роля“ и печели две от тях. Близък приятел на писателя Ърнест Хемингуей. – б. пр.

Джими (Джеймс) Стюарт (1908 − 1997) – американски актьор и офицер. Номиниран за пет награди „Оскар“, от които печели една. Участва в мно ­го филми, считани за класики, и остава в историята на Холивуд като изключително уважавана и популярна фигура. – б. пр.

Спенсър Трейси (1900 − 1967) – американски театрален и филмов актьор. Номиниран за девет награди „Оскар“ и печели две статуетки в категори­ята „Най-добра мъжка роля“. – б. пр.

 Джон О’Хара (1905 − 1970) – американски писател, автор на седемнадесет романа, тринадесет сборника с разкази, два сценария и две пиеси. Считан за един от непризнатите гении в литературата на XX век. – б. пр.

Английският израз bee’s kneesсе използва за описване на нещо неверо­тно, изключително, върховно. Тук авторката визира едноименния кок ­тейл, който се приготвя с джин, лимон и мед. – б. пр.

Roaring Twenties(от англ.) – десетилетието след края на Първата светов­на война, изпълнено с политически и икономически сътресения в САЩ и Европа. То бележи възхода на джаза и чарлстона, както и на револю­цията в женската мода (късите рокли и прически, появата на банския костюм). В този период творят писатели като Ърнест Хемингуей, Ерих Мария Ремарк, Джон Стайнбек и Фицджералд. – б. пр.

Ottatak Raia korica

Книга за непознатата любов на Фицджералд и един последен роман(с)

Бурната пагубна любов между Франсис Скот Фицджералд и съпругата му Зелда е обезсмъртена в стотици хиляди статии, филми и романи. Въпреки всички възходи и падения на връзката им, въпреки нанесените обиди и рани, двамата така и не се развеждат, дори са погребани заедно.

Но Франсис Скот Фицджералд издъхва в ръцете на друга жена – жена, чието изпълнено със сенки минало и внимателно изграден публичен образ ни карат да се зачудим дали самата тя не е излязла от страниците на „Великият Гетсби“.

„Оттатък рая“ (издателство „Софтпрес“) ни отвежда в Холивуд, който упорито отказва да се предаде на Депресията и да угаси светлините. Въпреки отчаянието и икономическия крах, хората продължават да ходят на кино – именно големият екран им дава мечти и надежда, обещава им, че ги очаква по-добро бъдеще. Холивуд е създаден да се преструва, а Америка продължава да е страната на неограничените възможности.

Най-подходящото място за човек като Шийла Греъм. Младата журналистка води рубрика за светска хроника и макар безкомпромисно да разкрива тайните на другите, ревностно пази своите. Никой не бива да узнава, че зад бляскавата фасада се крие нищета и детство, преминало в най-пропадналите гета на Лондон. Благодарение на острото си перо Шийла се озовава в кръга на големите холивудски знаменитости и интелектуалци на своето време, а в една съдбовна вечер се запознава и с Франсис С. Фицджералд.

sheilah graham 1904 1988 granger

„Ако наистина приличам на някого от героите на Скот, това е двайсет и четири каратовият фалшификат Джей Гетсби. И двамата сме променили имената си, прикрили сме миналото си. Пред света ние сме изтъкани от увереност. Вътрешно вечно се чувстваме посредствени.“

Прочутият някога писател е в залеза на кариерата и дните си, но все още притежава достатъчно чар, за да привлече вниманието на Шийла.

Скандални (тя е разведена, той все още е женен за Зелда, която прекарва дните си в психиатрична клиника), красиви и прокълнати от призраците на миналото, двамата са идеалната двойка – той цени интелекта, куража и красотата ѝ. Тя се възхищава на огромния му литературен талант, запленена е от дълбочината на чувствата му и има силата да се справи с проблемите и изблиците му на ярост.

Въпреки че през целия си живот е смятал работата в киното за унизителна, подгонен от дълговете, през 1937 година Фицджералд сключва сделка с „Метро-Голдуин-Майер“ и се мести в Холивуд, където получава най-големия хонорар за цялата си кариера. Работи над различни сценарии. Запознати твърдят, че пише част от диалозите за „Отнесени от вихъра“, но те остават неизползвани. Завършва само един сценарий, базиран на едноименния роман на Ерих Мария Ремарк „Трима другари“ (1938).

F Scott Fitzgerald 1921

Същата година пише до дъщеря си:

„Това, което правя тук, е последно уморено усилие на човек, който някога се е занимавал с по-стойностни неща и се е справял много по-добре“.

Скоро след това е уволнен от студиото за непродуктивност.

Следват години, в които Франсис живее на диета от джин и сладкиши, писма с откази и пропаднали договори за книги и филмови сценарии. И с Шийла. Любовта помежду им е противоречива, но и достатъчно дълбока, за да даде сили на Фицджералд за един последен романс и един последен роман…

saly

За автора:

Сали Кослоу е автор на няколко романа, преподавател по творческо писане в реномирания колеж „Сара Лорънс“ и в New York Writer’s Workshop. Публикувала е статии и есета в различни престижни издания, сред които The New York Times, и е била гост лектор в Йейл, Колумбийския университет, Нюйоркския университет и др. Заглавието на романа „Оттатък рая“ (Another Side of Paradise) е вдъхновено от първия роман на Ф. С. Фицджералд „Отсам рая“ (This Side of Paradise).


Препоръчваме ви още:

Софийски международен литературен фестивал 2018

Уроци за сърцето

Уки уки, Япония

„Искам да преборим тази тежка диагноза, да я тръшнем на земята и да я стъпчем.“ – това ни написа Марияна Маринова, майката на Амелия – дете, което се бори с последствията от детската церебрална парализа. В момента Марияна и дъщеря й са в Китай, където се провежда поредният етап от лечението на детето. За да продължи терапията са нужни средства. Разгледайте страничката Да помогнем на Амелия  и вижте как прави първите си крачки. Това упорито дете заслужава подкрепата ни. Ето какво сподели неговата майка.

Амелия е едно умно и забавно момиче на 13 години, което за голямо наше съжаление се роди много преди термина (в седми месец), недоносено и с ниско тегло от 1440 г в тежко общо състояние, вследствие от куп лекарски грешки. Това е и причината, поради силния натиск върху крехкото телце, да се образува киста в мозъка и на по-късен етап да бъде потвърдена диагнозата детска церебрална парализа.... най-страшните три букви за нашето семейство - ДЦП.

Въпреки състоянието си, Амелия е умна и много ученолюбива. С лекота говори руски език, английски и отскоро дори може да комуникира с рехабилитаторите на китайски. Любимото й занимание е да се наслаждава на хубава музика и да гледа български филми. Обожава сериала "Откраднат живот" и може би той е единственото развлечение, което и двете очакваме с нетърпение след приключване на тежкия и изпълнен с рехабилитация ден.

31747873 2087945661222570 7532434234074464256 o

В момента сме на курс на лечение в китайска клиника. Пътят дотук беше дълъг, но ние бяхме решили, защото до този момент разчитахме на конвеционалната медицина, а тя не обещава много на децата с нашата диагноза. Полагат се по 10 дни рехабилитация в месеца, което е крайно недостатъчно. Европейските клиники са добри, но лечението там е 4-5 пъти по скъпо от предлаганото тук комплексно лечение с традиционна китайска медицина и рехабилитация. Залага се много на точков масаж, вани с билки, електростимулация, иглотерапия, мокса, парафин, логопед, Монтесори терапия, игротерапия, музикотерапия и още много.

38468083 2223034047713730 2081160994943401984 n

За срещата ни с китайските лекари мога да изкажа само суперлативи.... честни и откровенни, отдадени на работата си професионалисти. За жалост, ние дойдохме на една възраст, която е по-напреднала за лечение (тук бебетата при съмнение за ДЦП или друг неврологичен или двигателен проблем, започват лечение в най-ранна възраст) и силният мускулен тонус на Амелия не беше напълно овладян. Професорът, който води лечението на детето, ни насочи към операция на кръста - наречена SDR, с която ще се намали спазъма на Амелия в долните крайници. Много трудно се взимат такива решения. Следват дни в притеснения и безсънни нощи, но в името на нейното здраве и така желаната самостоятелност и независимост ние се решихме и направихме тази тежка операция. След изписването тя имаше една седмица за почивка и последва засилена рехабилитация, за да не се завърне спазъмът отново.

31091918 2075524092464727 8092315849974611968 n

Работим упорито и Амелия разбира, че така трябва, въпреки че напоследък все по често говори за училище и как й липсва, иска да си има приятели и да излиза с тях, и аз я разбирам, но тя не разбира защо трябва да се лиши от всичко детско и нормално за здравите деца. Като беше по малка ми задаваше много и трудни за една майка въпроси, чиито отговори заставаха на гърлото ми и не можех да ги изкажа, но сега е по голяма и знае защо сме далече от дома и семейството си, защо не ходи на училище и често я забелязвам как тъжно гледа в една точка, а на мен ми се свива сърцето. Искам с майчината си любов да я излекувам, да й дам сили и кураж и да преборим тази тежка диагноза.... да я тръшнем на земята и да я стъпчем.

41907811 2292265960790538 66728063609602048 n

Детството й премина по болници и центрове за рехабилитация, не искам и тези най- хубави години да минават така. Искам да си има неин живот, да има свои приятелки, първи трепети от влюбване .... искам.... Знам, че няма да стане нито лекоатлет, нито балерина. Единственото, за което се борим, е да е по-самостоятелна и независима в утрешния ден, когато ние няма да сме й вече опора. Само тогава ще мога да затворя спокойна очи. Правим  всичко по силите си да я вдигнем на крачета. За съжаление заплащането на лечението и не е по силите ни, затова често съм на колене, със сведена глава моля за помощ. На всички настоящи и бъдещи родители искам да пожелая здраве и здрави деца. Това е истинското богатство. Радвайте се на рожбите си, нека правят пакости, много майки си мечтаят за това!

Пожелавам ви светли празници!

Как да помогнем

СМС на 17 777 с текст DMS Amelia

Дарителски сметки на Амелия:

Банка ДСК

BIC: STSABGSF

долари BG63STSA93000022250950

евро BG66STSA93000022250023

лева BG71STSA93000022244404

титуляр Амелия Георгиева Асенова

PAYPAL: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Дарителска кампания "Заедно за Амелия" 

Благотворителен базар "Да помогнем на Амелия" 


Препоръчваме ви още:

Да ви разкажа за Лори

Душа не се трансплантира

Вики и Пеши - малките герои от Попово

Започвам този текст с няколко уговорки. Първо, харесвам детската градина на сина ми, учителките му са отговорни и любящи, и аз съм спокойна за него и приятелите му. Второ, знам, че проблемът е в системата, почти убедена съм, че тя може би ще се промени, когато внуците ми тръгнат на ясла. Още по-зле – осъзнавам, че посочвам стар проблем, но не и решение, което е жалко. Така че приемете долуописаното като мрънкане на претенциозен родител.

Пред няколко дни в детската градина на сина ми имаше тържество в чест на семейството. Учителките, водени от одобрената от МОН програма, се бяха постарали да направят тържество в чест на традиционните семейни ценности. Дотук добре, но кои са тези ценности...

Децата ни са 5-6-годишни – едни от най-будните и палави в градината. Доколкото се познаваме с родителите им, сред тях има т.нар. традиционни семейства, деца с един родител, хлапета, заченати от банка с епруветки, мюсюлмани, еврейче, двойки без брак, въобще по малко от всичко. Хлапетата са наясно какво е тяхното собствено семейство, а също и познават ценностите и недостатъците му. Но според програмата семейството е мама, татко и аз... Останалите – обяснявайте се вкъщи.

Как се чувстват децата в нестандартните семейства

8d7d615a68d2ad1b0beadd8091ab5b84 XL

И така, започнахме с умилителни песни и стихчета за уюта и обичта в семейния дом. Мама пече питка, татко се прибира и целува детето си с любов, сещате се... После и баба пече питка... По едно време мъжът ми, който снима тържеството, ми пусна съобщение: „Стига с тия питки, кой пече хляб всяка вечер... И защо нито един татко не опече я агне, я пържола... “

Ами ако татко го няма в картинката, или се прибира късно, рядко, или с шамари, с дъх на ракия, или го няма, или още по-скандално – готви и чака мама... Кой ще изпълни ролята на любящия родител от стихчето?

Къде е простата истина, че децата имат нужда от любов, независимо от кого я получават?

Как тази идеалистична представа за семейство по образователната рамка, помага на нас, родителите, да бъдем по-добри в отглеждането на децата? На мен - никак. Ние сме семейство – мама, татко и дете, и пак ни е трудно да сме родители по образец. Ще си потърся дъвка „Идеал“, та поне тя да е идеална.

Както говорим за семейства по образец, момичетата танцуваха с кукли. Както истински майки повиваха едни бебета, после ги мятаха вдъхновено във въздуха, добре че не ги кърмеха. Момчетата стояха отстрани отегчени, без никаква роля в отглеждането на децата.

Кукла за момчето, кола за момичето

553eee60d42b6d2dd18b6ee1e3cd6428 XL

Упс, да не би да съм пропуснала нещо... Или еволюцията на бащите е спряла на входа на градината? Ако бях баща като моя мъж, щях да се обидя. В групата ни има още няколко много активни и грижовни бащи, които сменят памперси, готвят и преобуват децата си, наравно с майката. Също така ходят на площадката за игра по-често от майките. Защо никой не им каза „благодаря“ или поне да беше споменал, че има и такива мъже?

После дойде ред на бабите и дядовците. Те бяха белокоси, почти глухи, с бастун и с неистово желание да оплетат на внуците си шапка, и най-вече ги гледат от бебета. Ей, къде ги намерихте тези баба и дядо? Нашите баби и дядовци чуват добре, движат се без помощни средства, а белите им коси се виждат в корените. Баби и дядовци, които гледат активно внуците от люлката, са историческа забележителност. Моите баба и дядо бяха такива, те бяха и са с бели коси и те имат бастун. Синът ми се радва на компанията на родителите ми, когато те имат време, и най-важното, когато не са на работа. Още по-зле – май и двете му баби не умеят да плетат.

Накрая децата се хванаха за ръце и изиграха нещо като хоро, в смисъл – ние сме щастливи заедно. Аз видях отегчени деца, леко скучаещи родители, разбира се, пляскахме на всяко изпълнение, но не и сълзи от умиление. Май всеки го заглождиха повече въпроси, отколкото да намери вдъхновение за по-добро родителство.

До детската градина и назад

brat2

Наясно съм, че зад тази злополучна пиеса за семейните ценности стои усиленият труд на учителките, за което им благодаря. Те не са виновни, че системата ги тласка да преповтарят сценки от 80-те години на миналия век. Една от учителките вероятно е била палаво пламъче в очите на баща си, когато някой е писал тези стихчета и е съчинявал тези песни. За добро или зло семейството не е същото, както пише в ръководството към учебника, и децата разбират от пръв поглед, усмивка, сълза, понякога скандал или шамар, че светът е голям и семействата са щастливи или нещастни по своему. Знаят, че понякога таблетът или телевизорът заменят родителите, че трябва да се пазят от непознати, учим ги на правата им, какво е секс, куп полезни неща, които задължителната програма пропуска.

През ноември 2018 г. е глупаво да издигаме паметници на идеали, които умират. Ако не сега, то в училище, или в гимназията и университета децата ще срещнат хора, които живеят само с един родител, в еднополови семейства, осиновени, сираци, хора с увреждания, жертви на насилие... Имало ги е преди, има ги и сега... Време е те да влязат в учебниците, за да могат и учителите да преподават за семейството и други подобни адекватно. Дотогава ще ги учим на това вкъщи, кой както може, и честта семейна също.

Авторката пожела анонимност.


Препоръчваме ви още:

За семейството и кой в него е главен

Типовете семейства според татко Калоян

Между два века

Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам