Ninja Editor

Ninja Editor

Автор: Ина Зарева

Кресливите жени в историята:

1789 г.  Парижки жени излизат на бунт срещу недостига и високата цена на хляба. Събира се многохилядна тълпа, която принуждава крал Луи ХVI да се върне в Париж. Походът към Версай е повратен момент в историята на Френската революция.

8 март 1857 г.  Първата масова проява на жени работнички против лошите условия на труд и ниските заплати. Две години по-късно, те създават своя първи работнически синдикат.

1913 г. Една от най-големите активистки за правата на жените -  Емили Дейвисън - е прегазена от коня на крал Джордж V. След смъртта ѝ се учредява мъжко движение, което подкрепя правото на жените да гласуват. Жените получават това право през 1918 г.

Да не дава Господ!

emili

1917 г. Февруарската революция  в Санкт Петербург започва с протеста на жени срещу липсата на хляб, високите цени на продуктите и спекулата. В резултат на демонстрациите, царят е принуден да абдикира.

1955 г. Афроамериканката Роза Паркс отказва да освободи мястото си в автобуса на бял мъж. Следват масови протести и създаването на организация „Гражданско обединение за подобряване на расовите връзки”, която е оглавена от Мартин Лутър Кинг. Роза Паркс е наречена „майката на движението за граждански права”.

1956 г. 20 000 жени в ЮАР протестират срещу изискването цветнокожите да носят паспорт, за да бъде пускани в града и масовото им изселване извън пределите му. Паспортите са окончателно премахнати през 1986 г.

1975 г. Жените в Исландия обявяват масова стачка - за един ден те спират да работят и да домакинстват. Хиляди жени излизат на улиците и протестират за равни права с мъжете. Скоро след това, Исландия има своята първа жена – президент, а днес е водеща държава в света по равнопоставеност на половете.

Майките, от които нищо не зависи

640 420 tora majkata na islandiia

2003 г. В Либерия се провежда мирен протест на жени, облечени в бяло, срещу насилието и убийствата на мирни граждани. Протестът слага край на 14-годишна гражданска война, а Либерия има първия си демократично избран президент и първата жена – лидер на Африка - Елън Джонсън Сърлийф.

2016 г. Жени в Аржентина организират масови протести срещу варварски изнасилвания и убийства. Предизвикват законодателни промени срещу насилието над жени в страната.

Майките и Системата

640 420 chernata sriada v arzhentina hiliadi na protesti sreshtu nasilieto kym

2016 г. Многохилядни протести на жени в Полша не позволяват да се приеме закон, напълно забраняващ абортите.

2018 г. Над 600 000 жени в Испания протестират срещу половото неравенство, сексуалната дискриминация, насилието над жени. Протестът минава под надслов: "Ако ние спрем, светът спира!"

2018 г.  България.

Хиляди жени протестират пред мониторите и телевизорите си, но на улицата излизат само няколко отчаяни майки. За пореден път в държавата нищо не се променя.

Нека пренапишем това изречение. Сега!

Снимки: интернет


Препоръчваме ви

Отивам на протест. Първият ми от 30 години...

 

 

Автор: Калоян Явашев/Татко Калоян

Сипете си едно преди да седнете и да четете! Аз вече не ги броя, но не мога да притъпя нито болката, нито ужасът, който ме е стиснал за гърлото. 

Родиха ни се деца и животът ни заприлича на бясна гонка из немска магистрала. Толкова си концетриран да не допускаш грешки, че всичко около теб е някаква замазана картина, на която нямаш време да обърнеш внимание. Сомнамбулският режим, в който си превключил, те прави апатичен към повечето неща, които не са свързани със семейството. Имаше време, когато любимият ми тенисист отпадаше от някой турнир и аз ходех нацупен часове наред и не исках да се споменава думата "тенис". Сега нямам време и просто сменям канала, докато наказвам някое от децата. Толкова сме погълнати от ежедневната ни борба с децата, че ще разберем, че сме във война, чак когато хвърлят бомба пред терасата ни, но и тогава сигурно просто ще си приберем прането и ще продължим да предотвратяваме бедствията, които наследниците ни непрекъснато се стремят да предизвикат. Не знам кой играе в националния, не знам кой сериал е интересен, не знам кой на какво е министър... до онзи ден. Тогава разбрах, че Валери Симеонов е вицепремиер по икономическата и демографската политика в кабинета. Ай стига, бе! 

Пътувам за София по мои си задачи и след като приключвам с ангажиментите си, се уговарям с Мария да се видим някъде в центъра. Сядаме на едно заведение зад "Александър Невски" на стотина метра от палатката на протеста и след като уточняваме здравния статус на всеки един член от семействата ни, минаваме към това, което ме интересува. Кои са тези майки, какво искат, кой не им го дава и защо стоят цели два месеца на палатка?!

Система, зачената в грях

eb1ee66d37aeca56a859fd3775b43787 XL 1

Оказва се, че всъщност тези жени се борят вече 8,9 години за правото да гледат децата си, а не някакви си два месеца, както може би мнозина знаят. Докато ми нахвърля набързо какво всъщност се случва, започвам да усещам, че ще стана свидетел на нещо немислимо и ще чуя неща, от които всеки родител би сънувал кошмари. Разказвайки ми различни истории, Мария прави паузи, за да ми даде време да осъзная и проумея какво ми говори. Разказа ми за майката, която била на възраст и съвсем сама гледала дъщеря си, която била с увреждания и прикована за инвалидния стол. Майката умира от естествена смърт, а няколко дена след това, останала сама и без възможност да се грижи за себе си, в адски мъки си отива и дъщеря й, премръзнала до смърт. Гледам тъпо и отпивам още по-тъпо от бирата пред мен. Мария се усмихва и ми споделя, че всъщност в заведението, в което стоим са й отказали да пасират супа за едно от децата, които стоят в палатката. 

- Ама ти каза ли, че е за дете от протеста, в смисъл, че е за едно от болните деца? - попитах с облещен поглед. 

- Да - усмихваше се все още Мария. 

Гледки на агонизиращи сервитьори и окървавени готвачи взеха да минават през главата ми. Как ще откажеш да пасираш една шибана супа за дете? 

Помолих я да ме свърже с някоя майка, за да попитам и да се опитам да разбера какво става. Говори с една от майките по телефона и тя се съгласява да се видим на протеста, който е на другия ден. Прибирам се в апартамента, но звъня на Росито, за да ги проверя дали всичко е наред. Получавам обичайния бюлетин: Боримир е изпочупил половината къща, Микаела е със сополи и кашлица, а Габриел отказва да спи и хапе всички наред. Усещам, че жена ми е изтощена, но ще трябва да издържи докато се прибера. 

Да не дава Господ!

51373261f0b33bfb616b924782bd2ed3 XL

На другия ден отивам на протест. Първият ми от 30 години. Намираме се с майката и започвам да питам, а тя да ми отговаря. Има топли, дружелюбни очи, които на моменти се насълзяват, а на моменти стават решителни и неостъпчиви. Слушам внимателно и искам да запомня всичко, което ще ми каже. 

"Когато ти се роди дете, ставаш заложник на съдбата". Не знам кого цитирам, нито дали е казал точно това, но смисълът е ясен. Бидейки родител у всеки нормален човек се появяват нови страхове и здравето и добруването на детето ти става твоя цел в живота. Какво обаче се случва когато изтеглиш късата клечка и ти се роди дете с увреждания? 

Тогава много от майките остават сами. Мъжете на 70-80% просто си събират багажа и ги оставят да се оправят сами. Да, онези, които са от силния пол, са първите, които бягат! Винаги бягат бащите, не майките! 

После идват лекарите, които започват да ви натискат да си оставите детето в дом. Използват всякакви методи, за да ви накарат да подпишете и да ви разделят. Не мога да съм сигурен и не знам защо го правят, но се говори, че на дете в дом се полага издръжка от около 1600 лева на месец, от които може незабелязано да се присвоят поне половината. Не знам, може и да греша, но никой не разбира защо лекарите са толкова настоятелни да си оставете детето. 

После трябва вероятно да отидете някъде и да регистрирате детето си, че е с увреждания. Такъв регистър НЯМА! Да, никой не знае и не води регистър за броя и състоянието на тези деца. Вие сте съвестен данъкоплатец, който очаква държавата да му помогне в този момент, но държавата дори няма как да ви регистрира.

Системата сме самите ние

20b5dc5f887e6fe6c5015df5dbc4373e XL 1

Отивате в ТЕЛК. Вие сте сама жена, която не може да работи и всяка стотинка и помощ ви е нужна. Реален и разказан пред мен преглед в ТЕЛК. 

Майката:

- Добър ден! 

Намусена лекарка със скръстени ръце, изръмжава възмутено:

- Дай документите! 

Гледа в документите, а после пита:

- Т'ва дете говори ли? 

- Не - отговаря майката. 

- Айде, бе! Чакай да видим. 

Надвесва се над детето и започва да вика:

- Как се казваш? А? Как се казваш? 

Детето се стряска. Майката обяснява, че не говори, но докторката настоява. Накрая детето казва:

- Мими. 

- Е, видя ли, че говори. 

Майката промълвя:

- Така се казва сестра й и тя всеки път го казва, когато се стресне от нещо. 

Можете да запишете вашето дете на училище. Държавата отпуска троен бюджет за всяко дете с увреждания и затова всяко училище ще ги приеме... в отделно помещение! Там ги струпват всичките тези деца и учат различни предмети, които ще им помогнат да се реализират, когато пораснат. Например Иванчо, който е в инвалиден стол и не може да се храни или почиства сам, учи за тракторист. Петканчо, който е в същото положение учи за озеленител. Учат също и философия! Не бе, не се ебавам! Така са решили в министерството и макар че не са ги виждали и на снимка, са решили как трябва да ги интегрират. Може да си се родил без крака, но някой чиновник решава, че за да се интегрираш, най-подходящата професия за теб е... футболист! И ти изписва бутонки, кори, гащета и екипи, топки, а ти ги получаваш и се чудиш какво да ги правиш. Нищо де, съседът до теб е без ръце, а те са решили да го правят тенисист и са му купили дори ракета. Сигурно ще я държи със зъби! 

Никой, никъде и никога не е водил регистър, в който индивидуално да е отразено състоянието на всяко отделно дете.

Всяка болест е с различна степен на напредналост и дете с дете не си приличат, дори и да имат еднакви диагнози. За държавата няма значение и тя изписва хаотично каквото си реши и науми. 

Тези жени са силни и борбени личности. Дори и да не са били такива, им се е наложило да бъдат. Унижават ги постоянно и са им натрапили ролята на аутсайдери. Раждайки болно дете, тези жени понасят огромен брой удари, които ги застигат отвсякъде.

Майки, за които няма празници

ff0158c2594917cd6a9c4e297e8a8d7c XL

Самият факт, че си родил дете с увреждания е достатъчен, за да те съсипе психически. Не си злоупотребявала с алкохол и наркотици, не си скачала от оргия в оргия и не си се оженила за брат си. Въпреки щастливата и желана бременност, нещо накрая се обърква и щастието, което си очаквала да се стовари отгоре ти, се превръща в кошмар. Въпреки всичко си обичаш рожбата и решаваш да я гледаш с цялата си любов. Мъжът ти обаче решава, че не иска да е с теб и малодушно те напуска (знам, че е лицемерно да говоря така, без да съм преминал през подобно изпитание). Оставаш сама, без възможност за доходи и рамо, на което да се облегнеш. Слава богу, че си се родила в цивилизована държава, която е част от Европа и гордо вее флаговете на ЕС пред официалните си сгради. В Европа хората си помагат един на друг, грижат се за по-слабите и показват на останалия свят значението на думата "хуманност".

Само че, скъпи майки, вие не сте в Европа! 

В България има хора, които ви гледат с отвращение и са убедени, че децата ви не заслужават да живеят. Не знам как се чувстваш, ако някой се изправи пред теб и ти каже, че е по-добре детето ти да умре! Тези майки са го чували многократно и някакси са продължили да гледат хората в очите. Аз бих удрял и бих наранявал жестоко всеки, който пожелае такава участ за някой от семейството ми! Цъкат с език, когато видят децата им, извръщат погледите си погнусени и ги осъждат за нещо, за което тези жени нямат вина. Помощ не идва от никъде. Политиците не могат или не искат да направят закон, който да помага на тези родители и да ги кара да се чувстват поне малко хора. Те отдавна са забравили какво е да си човек. Те са измъчени не от грижите, които полагат за децата си (от това също), а от отношението на обществото към тях. Те вярват, че обществото иска техните деца да умрат, защото са различни и са в тежест! Затова се борят със зъби и нокти за живота на рожбите си и затова крещят "Системата ни убива". 

Коридорите на властта и майките

e78b6e4955151aa3823cbab8d711db2b XL 1

Не е толкова сложно все пак. Просто трябва свестен закон и всичко ще се оправи. Тези жени ще си отидат по къщите и ще продължат да си гледат децата. Само им дайте един свестен закон, който да работи и да регулира ясно какво да се прави с тези деца! Те не искат "само пари" (всъщност държавата дава точно 138 лв. на дете над 18 години с ТЕЛК под 90 процента, които не стигат дори и за памперси!), не искат да свалят правителството, не искат да се карат с никого и не искат да стоят на палатка до Парламента! Дори една от майките каза, че е готова да подкрепи и Валери Симеонов, ако той направи и внесе закон. Готови са на сделка и с Дявола, за да оцелеят децата им, защото това ги убива всекидневно и мъчително. Какво ще стане с детето ми, когато аз умра? Всички си представят участта на онази дъщеря, която умря от студ в инвалидния си стол и сърцата им се свиват. Една от тях ме поглежда смело в очите и ми казва " ИСКАМ ДЕТЕТО МИ ДА УМРЕ ПРЕДИ МЕН! ". Гледам я в очите и виждам нещо, което не искам да видя. Отклонявам поглед, но се заставям пак да я погледна. Времето спира, буца ми засяда в гърлото и стискам челюсти. Господи, това не може да се случва наистина! 

Отдавна зная, че България е далеч от цивилизована и социална държава. Честно казано ми е все тая и съм изгубил надежда. Знам какво ме очаква в чужбина и защо искам да живея там. Голяма част от това, което ни заобикаля, не е нормално и не е приемливо. Свикнали сме някакси в кочинката и си грухтим възмутено, но тихичко срещу стопаните. Ако на дъщерята на известна спортна фамилия могат да се простят обидите, които изсипа срещу майките на тези деца, то на един вицепремиер не може. Той е пример за хората и е там, за да помага, а не да говори глупости. Трябва да си понесе отговорността и да си тръгне, без значение дали ще е доброволно или насила. Валери Симеонов е свършен за политиката в този момент! 

Впрочем и щерката с известните родители и вицепремиерът настояват, че не са разбрани добре и думите им са преиначени. Майките на деца с увреждание нямат този проблем и умеят да се изразяват ясно. Те се изправят срещу всички и недвусмислено заявяват - "Системата ни убива!".


Прочетохте ли: 

Да не дава Господ!

Аз не съм паразит, а дъщеря ми не е дебил

 

Автор: Рени Маринова

Надявах се да не ме засегне толкова, че да седна да пиша тук, но ето - засегна ме. (Може би е заради вируса – по-лесно ставам гневлива, когато имам температура.)

За майките ми е думата, онези – в черните тениски. Днес пак ще излязат на протест пред парламента. Някои ще вземат и децата, заради които протестират – може би, за да ги покажат, а може би и защото няма кой друг да ги гледа… знае ли човек защо. Признавам си – случвало ми се е да сменя телевизионния канал, видя ли, че дават за тези майки в черно. И не защото изпитвам жал – познавам такива жени и ви заявявам категорично, че нито една не би сменила орисията си. Нито една. Това, което изпитвам е гняв. Примитивен един гняв, дето ме прави лоша и устата ми почва да бълва клетви, все едно съм хваната от гората. А не искам да съм лоша. После винаги се разболявам.

Аз съм убедена - майките с черните тениски ще успеят да се преборят за правата на децата си, къде ще ходят да не успеят. Да не би да имат друг избор? Истинският проблем е: Ами после? Законът ще се смени - да не би да е първият закон, дето ще се сменя. И вицепремиерът и той не е първият, дето ще си иде. И друг идиот да дойде – и той не е проблем.

Проблемът сме ние.

Публиката. Тия, дето чукаме на дърво като видим дете с увреждане. Дето прошепваме: „Да не дава Господ!” - и мислено си даваме обет да станем по-добри, белким ни подмине съдбата на оная майка ей там, дето бута инвалидната количка.

Коридорите на властта и майките

e78b6e4955151aa3823cbab8d711db2b XL 1

Нека ви разкажа.

Синът ми беше на около три години, когато в руски сайт видях играчки направени така, че да може малкото дете да свикне с мисълта, че не всички деца изглеждат еднакво. Иначе казано, играчките бяха нарочно „инвалидизирани”. Мечето имаше само една лапичка, заекът беше с едно по-късо ухо: спомням си, че най-сладко беше магаренцето – то бе с витилиго. Нямах пари за този сет играчки, но в китайския магазин намерих нужното – мече, заек и една камила. Останалото свърших с една ножица, игла и конец. Не беше най-приятното нещо, което съм правила. Сложих новите играчки в коша и ги разбърках с другите. Исках Момчил сам да стигне до тях. И въпросите не закъсняха: „Къде са му краката на камилчо? Защо Мечо няма ръка? Кой е изял на Зайо ухото?“

Отговарях.

Обяснявах.

И така, докато той започна да си играе с тях, както с останалите. Но разбрах, че усилията ми са дали резултат, когато на една детска площадка се появи тя – русокоса и горделива, една чаровна Алиса, облечена в модерни дънки и с адактилия* на лявата ръка. Момчил харесва руси момичета. Особено, ако са и горделиви. Той се завтече към нея и чух следния диалог:

- Боли ли те? - попита, държейки я за „малката” ръчичка.

- Не - отговори тя и не беше смутена.

- Да си играем, а?

И се заиграха. Разбира се, след малко се и сбиха. Изчаках нещата да загрубеят достатъчно и едва когато видях майката на Алиса да отива към тях, реших да се намеся. И двамата ревяха с пълно гърло. Момчил беше издран по лицето, а девойката бе с оскубана коса. Измрънках някакво извинение към Петя, майката на Алиса, но тя ме сграбчи за ръката и ми благодари дето не съм хукнала да спасявам дъщеря й.

- Разбираш ли – разказваше ми тя по-късно на по бира – на мен ми е омръзнало да чувам за дъщеря си „Горкото дете!” Все предупреждават децата си да бъдат внимателни с нея, да я пазят….

Аз не съм паразит, а дъщеря ми не е дебил

20b5dc5f887e6fe6c5015df5dbc4373e XL

За адактилията на Алиса, Петя е знаела още като бременна. Ехографът изплюл една зловеща снимка още в шестия месец. Петя се е подготвяла, ходела дори на терапевт, но въпреки всичко не успяла да остане равнодушна при първата среща с рожбата си. Депресията й продължила около година след раждането и... "добре, че беше Пламен, златен ми е мъжът!”

Момчил и Алиса продължиха да играят и да се бият всеки път когато се видеха в крайдунавския парк, а Петя ме научи да не стискам зъби, когато чуехме случайно: „Ох, горкото дете!” Виждахме се няколко пъти и в София и тъкмо когато побоищата между децата ни започнаха да придобиват форма на флирт, Алиса замина с родителите си за Англия. Не успя да се социализира в детската градина.

Сега Али е във втори клас. Онзи ден Петя е публикувала нейна снимка във Фейсбук – малката определено е започнала да кокетничи и, ако не познавах майка й, бих се заклела, че на осем години хлапето вече знае да си слага червило!

Запитах се, ако Алис бе останала тук, в нашата мила татковина, щеше ли още да е горделивка? Щеше ли да е такава кокетка - каквато трябва да е всяко момиченце на осем години, започнало да се досеща инстинктивно за силата на още дремещия си женски чар? И най-вече: Щяхме ли ние да позволим?

С „Да не дава Господ на никого!” не го правим.

Система, зачената в грях

eb1ee66d37aeca56a859fd3775b43787 XL

Господ ще продължава да дава.

Но бихме могли да поработим срещу собственото си невежство. Да променим диспозициите на закърнялото си съзнание – няма дете, което е „горкото дете”. Всяко дете е дар. И понеже знам, че най-трудно е да промениш себе си, да надскочиш предразсъдъците си – затова съм скептична. Няма да го направим. Не ни се полагат усилия. Ще продължим да чукаме на дърво и няма да научим децата си да приемат различията. Чувайки за „горкото дете” ние възпитаваме в тях съжаление, снизходителност – те са ненужни и по-често обидни за „различните” деца (които заради своите различия винаги са и с по-изострена чувствителност).

Не белегът травмира детската психика, а отношението на останалите към него.

Алиса ще си остане в Англия. Филип ще продължи да е доволен, че му дават да гони топката зад футболната врата. Майките с черните тениски ще успеят – къде ще идат да не успеят? Все едно имат избор. С правителството ще успеят, с вицето – и с него. А с невежеството? Там как ще се развият нещата?

Ето затова предпочитам да не гледам майките в черно. Чувствам се безсилна и ме хваща яд, бълвам клетви и съм лоша.

А, както ви казах, не искам да съм лоша, после винаги се разболявам…

*Адактилията е вродена липса на пръсти на ръцете.


Препоръчваме ви още:

Системата сме самите ние

Не ме гони!

За Валери и Креслите

 

Автор: Мария Лурие

Много ми се иска да спра да възпитавам децата си и най-сетне да им призная, че искам те да ме учат. И да бъда като тях: добра, свободна, пееща, танцуваща, тичаща напред-назад.

Струват ми се много яки, всъщност всички родители си мислят, че техните деца са „най“, това е разбираемо.

Ето моите например знаят думи на иврит, а за не знам нито една. Как живея с това? Много ясно как, спешно започвам изучаването на иврит, за да ги разбирам. Току-виж казали нещо важно, а аз ще го пропусна. Или ще ги разбера погрешно, което е още по-лошо.

Те не се страхуват да говорят с непознати, защото непознатите им казват колко са красиви и им подаряват нещо. От какво да се страхуват? В най-лошия случай ще им кажат само, че са добрички и… няма да им дадат бонбони.

Малкият човек и светът наоколо

6fb6361f3090ca652e78e6d49f30c5f9 XL

Изобщо не се притесняват да мързелуват, пеят някакви непознати за мен песни с вид на рок звезди по време на концерт. Намирам песните в ютуб, за да разбера за какво става дума. Сега вече знам защо са толкова самоуверени.

В детската градина научават, че може да сгрешат, може да забравят, може да се преструват, но не бива да се бият. Това е сложно, разбира се, нереално е, но може да опитам.

Могат да редят пъзели, които аз не мога. Ами не мога, не ми се получава. А те могат. Могат да строят с лего по картинка и без картинка. Както си искат.

Засега не могат да четат, и пишат само собствените си имена. Затова пък могат да ги откроят сред хиляди други. “Аз” всъщност не са две букви в азбуката. Това е тяхното име. То е важно. Написано е на всичките им вещи. Така заявяват пред света „това е мое“.

Ние ли сме Твоите играчки?

106f632d5c181b8a1e4525bcbb909092 XL

Те са свободни, напълно свободни. Свободни да казват това, което мислят, и изобщо не се притесняват. За това особено много им завиждам. При това са добронамерени, поносимо добронамерени.

И са добри, много, много добри. Никой не ги е учил да бъдат такива. Вероятно е генетично.

И на какво остава да ги науча аз? Като че ли само да пикаят в тоалетната, да държат ножа и вилицата. Е, и да знаят, че свободата им свършва там, където започва свободата на другите.


Препоръчваме ви още:

Как да се справите с шумните деца и да не полудеете

Постойте с младата майка

Бях прекрасен родител, докато не се родиха децата ми

 

 

Чиро Ортиз е 11-годишен ученик от Ню Йорк, жертва на тормоз от съучениците си. Сега помага със съвети на жителите на града.

Всяка неделя може да бъде видян край един от изходите на метрото. Седи зад масичка с надпис „Емоционални съвети“ и разговаря с възрастните, които се обръщат към него за помощ.

Утрешен

chiro2

Хората го питат какво да правят с живота си или му задават въпроси за Доналд Тръмп. Най-често обаче искат съветите му по любовни въпроси.

„Хората или са нещастни във връзката си, или се притесняват, че никога няма да намерят своята половинка.“ – казва Чиро. Да, да, той наистина е на 11 години.

Започва да прави това, защото е убеден, че в огромния мегаполис има хора, които имат нужда да разберат, че не са сами.

Те са толкова различни

chiro41

Не ме притеснява особено, че в училище ме тормозят.“ - казва Чиро – „Вълнува ме това, че никъде не се вписвам. Да, някои деца общуват с теб, само ако споделяш техните увлечения. Не исках да заставям себе си да бъда някой друг.“

Когато за пръв път поставя своята масичка за консултации, Чиро си мисли, че ще му се присмиват. Сега за съветите му чакат на опашка.
Веднъж бащата на момчето, който идва от време на време, за да му прави снимки за инстаграм, чува от една жена: „Чиро ми каза точно това, което чувствам.“

Умните деца

chiro61jpg

Консултациите на младия психоаналитик струват 2 долара – значително по-евтино от цената на който и да било негов възрастен „колега“ в Ню Йорк. Чиро не харчи тези пари за себе си. С тях купува обяд на съучениците, които не могат да си позволят това.

Както и преди, връстниците му не го разбират, но той не е особено притеснен. Вече има десетки нови приятели от цял Ню Йорк.

Малките гении

chiro3

„На всички ни е нужна помощ. Без нея не можем да изживеем живота си.“- казва момчето. Какъв е съветът му към всички хора?

„Опитайте се да приемете промените. Всичко се променя. И ние също.“


Снимки: emotionaladvicekid

Източник: normalnieludi

 

Прочетохте ли

Пандата е черно-бяла, защото играе шах...

 

Една млада жена сподели във фейсбук случка, която провокира стотици коментари и признания. Истината е, че много от нас са преживели това, което описва Леа Змея.

Случката е от вчера.

Отивам на гости на приятели и съм купила вино. Пресичам улица „Екзарх Йосиф“, часът е около 19.30. Тъмно, но не съвсем, вървя с музика в ушите. Тъкмо да тръгна по една от уличките и се разминавам на ъгъла на „Екзарх Йосиф“ и уличката с някакъв мъж на моя възраст, съвсем нормално изглеждащ, който ме облъхва на алкохол. Усещам как тръгва след мен, застига ме и ми говори нещо, което не чувам. Преценявам ситуацията, че след няколко крачки ще свия по съвсем забутана улица, но в момента се намирам пред някакъв ресторант. Спирам, махам слушалките и казвам: "Какво?!" - Той: "Отдавна не съм виждал такава жена! Така нахакано да ходи и да излъчва самочувствие!" - "И?!" - "Искам да изпия тая бутилка с теб." - "Аз не искам. Имам среща." - Той: "С жена ли?". Усещам, че питането е мотивирано повече от перверзия. "Не, с мъж!". Този дебил прави лека сценка все едно се тръшка, съжалява и следва продължение: "Тогава ще вървиш пред мен. Върви, за да ти гледам задника." - "С дълга блуза съм." - "Ще прониквам през нея" - "Голямо въображение!", казвам. Следва: "Теб изглежда те е страх от мен?". А аз през цялото време си мисля как съм с гръб към вратата на ресторанта и с един замах мога да я отворя, ако ми посегне. Накрая субектът ме остави, но аз се обадих на приятелите ми, за да си говоря с тях по телефона, докато стигна до апартамента, защото не бях сигурна дали няма да тръгне след мен.

Това е втора подобна случка в последните няколко месеца, като тук не споменавам изобщо хилядите сексистки обиди. Първата ми такава беше с приятел, който също употреби репликата: "Теб те е страх от мен!". След тази се чувствах ужасно, защото дойде тъкмо от приятел, при това в собствения ми апартамент. Съвсем типично за полово базирано насилие.

Вече съм напълно убедена, че ще се наложи да отида до оръжеен магазин и да си купя газов спрей за самозащита.

Но нали според нашата държава няма "полово базирано насилие", а и тази държава направи така, че това нещо да се нормализира и шири вече с пълна сила.

Какво да направиш, ако си преживял сексуално насилие

c6379374f735387d16e3e70bd3a95caa XL

Леа отправи следния призив към всички нас:

Драги хора, голяма част от които напълно непознати, благодаря за коментарите и най-вече за вашите лични истории. Знам, че ги споделяте от солидарност, за да демонстрирате, че разбирате какво съм преживяла. Мисля си обаче, че бихме напреднали много повече, ако всяка от вас опише своята случка на стената си с хаштаг #metoobg. Да не забравяме, че в нашата държава се отрича, че съществува полово базирано насилие. Затова е редно да го разобличаваме публично, защото, както прочетох днес, няма жена без такава история под ръка за споделяне.

Благодаря още веднъж и наистина трябва да се подкрепяме!

Затова призовавайте и вашите приятели!

#metoobg #metoo #несисама


Може би си спомняте една моя история, която ви разказах преди време - Защо не обичам вицове за изнасилване. Усещането, че си се разминала на косъм, страхът, гневът... Тези чувства не се забравят. И има огромна разлика между комплимент, мила дума или флирт и натрапване, нарушаване на личното пространство и агресия. 

Препоръчваме ви още: 

Темите табу

Вие също

Кой може да пострада?

 

Автор: Надя Брайт

Част първа – “Money makes the world go round”

Неусетно в нашата реалност се установи един нов национален спорт „Търсене на богат мъж“. За щастие, за разлика от някои наши боксьори и футболисти, практикуващите този спорт имат наистина атлетична визия и хъс.

Наскоро говорих с една моя колежка, че е време наред с теорията за Едиповия комплекс, да разработим теория за Дедовия комплекс. Това е, когато млади момичета имат страстно желание, да се преместят от „у майкини“ при дедо си. И то не за да го гледат на старини, а за да ги гледа той. Дубай, аудита, рокли, екстеншъни и други екстри, дето на драгата читателка на тази статия може да не ѝ хрумват даже....

Защото, драга читателко, ние израснахме във времена, когато мечтаехме за любов. Не че всичките я намерихме, де. Както каза едно от тия момичета с Дедов комплекс: „Ти много говориш за тая любов, ама като те гледам – нито мъж имаш, нито много пари изкарваш. Май не си стигнала много далече с твоите разсъждения. За душата и любовта говорят бедните.“

Истината е някъде там и аз съм решена, да я потърся. Писна ми темата за любовта и парите, да е чувствителна и деликатна. Искам за това да се говори нормално и интелигентно. Макар че не знам вече коя от тия две категории е по-трудна за постигане. Всички плащаме сметки, всички искаме любов и всички знаем, че двете са свързани в съвместното съжителство. Не е срамно да искаме повече и от двете. А хората, които търгуват едното с другото, имат право на собствени решения (макар и на мен да ми се струват тъпи такива решения).

Чувствителни и деликатни са само комплексите на тема пари. Сметките всеки месец са доста категорични и ясни. Затова ще дам моите ясни 5 стотинки по „деликатните въпроси“.

2018-а година е и всичко може да се измери и в пари. Както хората, така и връзките. Например – колко струва една жена в пари? Много просто – това, което изкарва и съответно харчи, за да покрива сама разходите си. Като и разходите на хората, за които се грижи. Знаете колко е дълъг списъкът: жилище, комунални сметки, транспорт, храна, дрехи, козметика, всички сметки на подопечните, книги, спорт, други развлечения, ваканции. Това са ужасно много разходи и отговорности. Трябва да съм луда, за да кажа, че парите нямат значение и е важна само любовта. Нали?

Още повече – всички мъже харесват поддържани и красиви жени. Факт е, че колкото по-малко грижи има на главата си една жена, толкова по-красива е тя. Значи, чисто логически – не може да искаш жена ти хем да е красива, хем да не се интересува от пари(те ти).

Така, че да – освен списъка ми с човешки качества, които търся в един мъж и тайното стискане на палци за любов като от филм – търся и да може да плаща сметки. Защото аз го правя всеки месец. И колкото повече може, толкова по-добре.

Колко пестим от жената зад мивката: Точно 2012 лв!

3ff2a64fd14a6a6d971315fb7b8085ec XL

Част втора – многото „Защо?“

Мъчи ме нещо. Какво направихме, че толкова млади момичета разбраха математиката на връзките толкова примитивно? Защо не им казахме, че заслужават любов? Защо не ги насърчихме да си плащат сами сметките и да търсят партньор, а не собственик? Защото точно такъв е този, който покрива всичките ти разходи, а ти в замяна седиш като красив лампион и правиш секс с него – той ти е собственик.

Кое обезценихме – образованието, любовта, независимостта ли? Толкова ли беше трудно да обясним на момичетата, че са по-ценни от задниците си и че могат да имат интереси и желания? Знам, че далеч не всички са такива. Обаче отгледахме много кухи лейки и тепърва ще берем последствията.

Не ме е срам да кажа, че парите и любовта са свързани. Обаче не са взаимозаменяеми. Напоследък стана много модерно разни „експерти“ по връзките, да ни учат как отношенията ни са едно вземане-даване, размяна на ресурси. Аз имам красота и мило отношение (което много често значи просто липса на индивидуалност), той има пари и си ги разменяме. Затова ли се борихме да учим, да гласуваме и да постигаме собствените си мечти? За да стигнем до бартерни сделки вместо любов?

Повечето от това, което имам да кажа за разменните начала във връзките, са само въпроси. Ето още един дълъг въпрос – защо, когато говорим за секс не говорим затова как на жените да ни е по-хубаво, как да изразяваме себе си и желанията си, а говорим за това как да станем „по-добри“ в секса или как сексът да ни послужи за нещо?

Преди няколко дни случайно попаднах на Instagram профила на една млада наша певица. Тийнейджърка. Разсъблечена, предизвикателна, вулгарна. Според вас, дали тя изпитва удоволствие от секса или просто смята, че така ще бъде харесвана? Чувствам се неудобно, че мисля как и дали това момиче прави секс. Но още по-неудобно се чувствам за тези, които не са я научили, че тялото ѝ не е инструмент и че тя може и струва много повече от голия си задник. Апропо, задник всички имаме. Но удовлетворението да имаме и други качества и да избираме партньорите си, а не да им се продаваме не е за пренебрегване.

За да не видим дъщеря си да търси спонсор

c17033ddd55ecdf5f16c90daa55576ba XL

И, да, знам че е трудно да ходиш с евтини ботуши в кишата и да се буташ в автобус 204. Знам, че по-добре да имаш богат мъж идиот, отколкото беден такъв (но нали казват, че не всички са идиоти). Не отричам, че и аз искам да съм красива и секси, за да ме харесват и че търся определен стандарт в мъжете. Но аз търся този стандарт и у себе си. И търся това, което ще ме направи истински щастлива и свободна. И понякога се оказва, че свободата пътува в 204.

Това за свободата и 204 би бил страхотен патетичен край и завет към младите от леля им, дето нито мъж има, нито е богата, но... Като истинска жена, аз ще спра да говоря, когато аз реша, а не когато е подходящо! Имам още нещо за казване.

Послеслов – За добрите мъже и лошите златотърсачки.

Момчета, от жени, които търсят само пари, се оплакват комплексираните мъже. Другите, ако искат си плащат, ако не искат – не се занимават и карат нататък. Но, докато има търсене, ще има и предлагане ?


Препоръчваме ви още:

Животът на 30+-годишната жена

Рекламации - само на касата

Как да си намерим смислен партньор за секс


За автора:

nadya brait
Надя се занимава с Човешки ресурси, психология, пилатес и е стенд ъп комедиант. Както би казал любимият й сър Пратчет – имала е един свой съпруг и няма да броим колко чужди. Чете и говори безспирно, което, естествено, прераства и в писане. Освен това, както виждате от снимката, обича да се снима в асансьори.

Автор: Росица Ганева

Онази вечер се прибрахме сравнително рано от работа - преди 23 часа. Първият телевизионен канал, който ни задържа вниманието беше Нова и Господарите. Точно започваше репортажът им за Валери Симеонов и изказването му по повод... Е, всички знаем повода, а мен ме е срам да го кажа като него.

Замислих се после - по дяволите, ами Човекът Симеонов е ПРАВ! Абсолютно, наложително и даже задължително прав. Първо - както знаем, в България всеки оплюва свободата на словото. Даже заради тая прословута свобода журналистка някаква изнасилили и убили. Хм, а ето - политикът се изказва. По национална медия. Значи - свобода има. Голяма при това. Нищо, че това изказване ми идва малко като отклоняване на общественото внимание от иначе милата и хубава журналистка. Нищо че ми изглежда като изместване на фокуса. Нищо. То и аз съм майка, може да не ги разбирам тия работи. Малко ли крещя?

Система, зачената в грях

ne me giniВторо - ми да, какво пък толкова? Децата им са уж болни. Аз съм сигурна, че Негово Величество, извинете, Вицепремиерство, е прав и тук. Сега, гледам по снимки, щото ме е гнус да ида на място - ми те децата се усмихват от количките. Човек, който се чувства зле, не се усмихва, нали? Този човек плаче, вайка се, посипва си главата с пепел, а после я заравя в пясъка, за да не го гледат другите. А не на площадите! Щото площадите са за две неща - манифестация за възхваляване и протест за сваляне. Те са си написали предложение за закон, дали са ни го - значи не искат да ни свалят, искат да ни възхваляват! Значи не са толкова пък чак зле, колкото се представляват. Само крякат, ама то на манифестациите си се вдига шум по принцип. Сигурна съм, че ако се превишат децибелите, господин Симеонов ще им направи забележка, че даже и ще им закрие дискотеката, пак извинявайте - манифестацията. И с пълно право - законът е валиден за всички, нали? Няма какво да се сърдим.

Коридорите на властта и майките

e78b6e4955151aa3823cbab8d711db2b XL

Трето и най-важно - ама какви са тия лелки ли, бегемами ли, де да ги зная, дето пишат закони? Абе, ей, чоджум, аланкоолу, шшшш, алоооооу, я се стегнете малко!

Хората единадесет години не могат да напишат закон по въпроса, вие тука си позволявате.

Ми с право ще се изказва Н.В. Симеонов така за вас. И аз да съм - и аз така ще кажа! Тия умни, умни хора, основно мъже, толкова време си блъскат главите от`де да ви ги измъкнат тия пари, спестяват от закуски, почивки и пътувания, само вие да имате някой лев повече, а не да пискате по цял ден, а пък насреща - нищо! Н - И - Щ - О! Имайте малко срам, бе, ей! А вие - не, та не, малко били. Не са малко, никак даже.

Ей тука съм сигурна, даже ще се подпиша отдолу, че ако Н.В. Симеонов реши, ще вземе една инвалидна количка, ще седне в нея и ще живее цял месец с парите, които вие харчите за един ден.

Щото не е правилно така - постоянно да искате. Ми то ни животът е поскъпнал, ни лекарствата, да не говорим, че количките не се амортизират, пътищата, улиците и жилищните сгради навсякъде са удобни за вас, за количките и за всичко. Тия пари трябва не просто да ви стигат, ами и съм сигурна, че трупате спестявания всеки месец. МХМ! Ако ви проверя банковите сметки - мале, какво ще цъфне насреща, ама имате късмет, че го има ЗЗЛД. Дааа!

О, сега се сетих, че всеки месец от сметката ми за телефон изтичат едни 5 лева, дето отиват във вашите джобчета - на номер 17 777 DMS Rabota. Или и това сте забравили? Даренията, които частните лица правим?

Пиша саркастично, но ми е трудно да не плача. Моите две деца нямат увреждания. И племенниците нямат. Но никой от нас не е застрахован. Даже и господин Симеонов. 

*****************

Петиция за оставката на Валери Симеонов може да подпишете ето тук.

Протести ще има в следните градове:

София - 22.10.18, 12:30 часа пред Министерски съвет 

https://www.facebook.com/events/1528901983923025/

Варна - 22.10.18, 18 часа пред Общината 

https://www.facebook.com/events/181610719381150/

Враца - 22.10.18, 11:30 часа градинка на Атлантик

Стара Загора - 22.10.18, 18 ч. пред Областната администрация 

https://www.facebook.com/events/307337003194947/

Силистра - 22.10.18, 12:30 часа, пред Областната администрация

Пловдив - 22.10.18, 18 часа пред Общината
https://www.facebook.com/events/299190467348729/

Плевен - идват в София на 22.10.18, евентуално 23.10.18 от 18:30

Пазарджик - 22.10.2018, 17 часа, пред Общината
https://www.facebook.com/events/2154816804845048/

ЛОНДОН - 23.10.2018, 19 часа, Посолство на България
https://www.facebook.com/events/703321826710835/

 


Препоръчваме ви още:

Системата сме самите ние

Майките, от които нищо не зависи

След осем протеста Системата блокира

Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам