Ninja Editor

Ninja Editor

Как да откъснем детето от компютърните игри и технологиите? Можем да опитаме, като му предложим играчките, които сме обожавали в детството си, според възрастта и интересите му.

1. Матрьошка

48356399 300457363907573 2447502575507865600 n

„Дъщеря ми е на 7 години. С удоволствие играе на електронни игри с таблета си, но когато видя матрьошки на един щанд, забрави за всичко друго. Умоляваше ме да й купя. Сега има няколко матрьошки и те са любимите й играчки. Спомням си колко ги обичах в детството си.“, разказва 42-годишна майка.

Гладките, изписани дървени куклички, които по някакъв вълшебен начин се скриват една в друга завладяват детето. Те са не само приятни на пипане, интересни за разглеждане, прибиране и изваждане, те са и уникално пособие за ранно развитие и за обучение в смятане и усвояване на понятията „повече“ и „по-малко“.

2. Неваляшка

 

48219113 232827587609464 8724867621033345024 n

Червената целулоидна неваляшка с лице на бебе е позната на много от съвременните баби. Разбира се, съветска, произведена през 1959 година, първият и най-разпространен модел се нарича Маша. Интересно е, че производството на неваляшки не спира и до днес. Заводът Котовск, Тамбовска област изнася неваляшки за САЩ, Канада, страни от Азия и Европа. Това е доказателство че ярката, гладка, клатеща се и издаваща мелодичен звук играчка се харесва и на днешните деца.

3.  Топка

3d beach ball on sand 58466 1378

Малка, голяма, гумена, кожена, надуваема, прозрачна – без топката не можем да си представим детството. Хлапетата с удоволствие я хвърлят, за да видят как ще отскочи; дриблират с нея, когато поотраснат; използват я за какви ли не подвижни игри. „Колкото по-примитивна е играчката, толкова повече простор има за фантазията на детето. Днешните деца, както и поколението преди тях, не могат да фантазират. За игра с компютрите и телефоните не им е нужна фантазия.“ – твърди психологът Юлия Кондратиева.

4. Кубчето на Рубик

rubik

Магическата главоблъсканица във формата на кубче с цветни детайли е изобретена от унгарския скулптор Арно Рубик и беше истински хит през 80-те години на миналия век. Тези кубчета бяха мечтата на всяко дете. Да можеш да подредиш тази главоблъсканица беше признак на интелигентност над средното ниво. С какво това кубче е полезно за днешните деца? С това, че развива моториката на ръцете, логиката, паметта, дикцията, умението да се концентрираш. Също толкова полезни бяха и събратята на Кубчето на Рубик – змеят и тетраедърът.

5. Училищен конструктор

Неслучайно конструкторът с метални части, окомплектован с гайки и болтчета, беше много популярен в часовете по трудово обучение през миналия век. Днешните деца обаче също могат да оценят възможностите му. „Примитивните метални конструктори развиват фината моторика, която е пряко свързана с речевия център на мозъка.“ – коментира психологът. – „Нито един сензорен екран не дава това на детето. Повече взаимодействие с малките детайли – по-добър почерк. Да не говорим, че възможността да конструираш невиждано превозно средство стимулира детската фантазия.“

47689140 449330648805049 7488065211862089728 n

6. Детска мебел и кукленски съдове

Всички деца изучават света, подражавайки на своите родители и другите възрастни в обкръжението си. Кукленските мебели и съдове, печките с тиганчета и тенджери, комплектът на „Чичо доктор“, инструментите на майстора – добре би било нашето дете да остави настрана смартфона, за да поиграе с тях. А най-добре би било да поиграем заедно.

7. Кукла от хартия с тоалети

Стремежът към творчество не може да бъде задоволен от никой компютър. Картонената кукла с хартиените тоалети сега може да бъде видяна само в някои музеи на играчките. Принципът на тази игра обаче сега се усвоява с ново поколение кукли с дрехи, които могат да бъдат избирани в интернет.

8. Ксилофон

xilofon

Децата обожават музиката. Едно е обаче да слушаш, припяваш и танцуваш, друго е да бъдеш музикант. Детският ксилофон, който издава нежен звук, малките китарки, дайрета и дрънкалки правеха децата щастливи. Нито една китайска пластмасова играчка, издаваща дразнещи звуци, не може да се сравни с възможността да създаваш собствена музика.

9. Калейдоскоп

Всичко е много просто – цветни стъкълца в тръбичка със система от огледала вътре. Това даже не е игра, а медитация – да гледаш изображения, които наподобяват разпръснати скъпоценни камъни. Всеки път с едно леко движение те се променят неповторимо като снежинки. Истинско вълшебство.

48085559 596293764158878 815520869676744704 n

10. Пластмасово конче на колела

„Заведох тригодишния си син на село, при мама. Тя извади отнякъде едно най-обикновено, избеляло конче, което му направи такова впечатление! При положение, че има само най-качествените, отбрани играчки. Седна на кончето и започна да се разхожда с него из стаите. Дори се съгласи да яде, ако го оставим на кончето.“ – разказва 39-годишен баща. С какво едно старо елементарно конче може да бъде интересно на днешните деца? С това че е масивно, стабилно, с него можеш да играеш без да се притесняваш, че ще се счупи. Освен това е било любимата играчка на тате, а това винаги прави впечатление.

11. Плюшеното мече

48123033 591251508011378 7990821671076364288 n

Мекото мече (зайче, коте и т.н.) дори не е играчка, а истински приятел. Него можеш да го учиш, да го лекуваш, обличаш, прегръщаш по време на сън. „Меките играчки са приятни на допир и са много полезни за тактилните усещания на децата. На кого ще му хрумне да спи гушнал лаптопа?“ – пита детският психолог Юлия Кондратиева.

12.  Пумпал

Една от най-старите играчки на света. Нейни разновидности са се изработвали в Китай, в страни от Европа. Много популярен е моделът от тънка ламарина, с прозрачен купол, в който конче преодолява препятствия, докато пумпалът се върти. Тази играчка е интересна и на днешните деца. С нея те развиват координацията на движенията си и се запознават с първите закони на физиката.

13. Фигурки от анимационните филмчета

chebur

Да започнем с най-важното – защо Чебурашка и Карлсон могат да конкурират Човека паяк или Батман? Защото забавните, талантливи и уютни филмчета и досега се радват на успех сред децата. Фигурките на любимците могат да бъдат гумени, пластмасови, текстилни – важното е да приличат на оригинала.

14. Настолен футбол

Какво иска от Дядо Коледа днешното задоволено дете? Настолен футбол, с какъвто някога са се забавлявали дядо му или баща му. И сега тази играчка е много популярна и може да се намери в магазините. Все пак трябва да се има предвид, че китайските й варианти са твърде чупливи.

15. Кубчета

48314903 272173520162191 3999227882495803392 n

Всичко гениално е просто. Точно затова добрите стари кубчета с букви и досега привличат децата. Особено интересни са им дървените, защото са гладки и приятни на допир. От тях могат да строят кули, домове, да съставят думички – не едно, а три в едно.

Източник: Wday


В Крокодил на плажа ви разказваме за интересната игра, която детската градина на Алекс приложи за радост на всички деца.

Препоръчваме ви още:

Моят живот със Спайдърмен

Защо изхвърлих всички играчки

 

 

До майката, която точно в този момент се крие в банята си, защото се нуждае от минутка тишина, докато сълзите й се стичат по бузите…

До майката, която се чувства толкова изморена, че не може да функционира правилно и би направила всичко, за да легне и получи почивката, от която се нуждае…

До майката, която седи в колата си сама, тъпчейки се с вредна храна, защото не иска другите да виждат, че яде такива неща…

До майката, която плаче на дивана, защото току-що е викала на детето си за нещо дребно и сега се чувства виновна…

До майката, която отчаяно се опитва да нахлузи старите си дънки, защото много, ама наистина много, иска да се погледне в огледалото и това, което вижда, да й хареса…

До майката, която не иска да излезе от къщи, защото точно в този момент животът навън й се струва твърде сложен, за да се справи…

До майката, която поръчва пица по телефона, защото вечерята не се е получила така, както е очаквала…

До майката, която се чувства самотна, независимо дали е сама в стаята или насред огромна тълпа от хора…

Моля ви, кажете на жена ми, че е супер майка!

c6382ecc548febcf9702b41806693739 XL

Ти си достатъчна!

Ти си важна!

Ти си значима!

Това е просто фаза от живота на всички нас. Това е наистина много, много трудна, предизвикателна, луда фаза от живота ни.

Но накрая ще си струва.

Да, в момента е трудно. И е трудно за толкова много от нас, по толкова различни начини. Ние невинаги говорим за това, но е трудно – и при много други е така.

Ти си достатъчна!

Ти даваш най-доброто от себе си!

Тези малки очички, които те гледат – те мислят, че си перфектна. Те мислят, че ти си повече от достатъчна.

Тези малки ръце, които се протягат, за да те прегърнат – те мислят, че ти си най-силната. Те мислят, че ти управляваш света!

Тези малки усти, които ядат храната, която им даваш – те мислят, че ти си най-добрата, защото стомахчетата им са пълни.

Тези малки сърца, които докосват твоето – те не искат нищо повече. ТЕ ПРОСТО ИСКАТ ТЕБ!

Защото ти си им достатъчна, дори повече от достатъчна. Ти си МАМА.

Ти си невероятна.


Автор: Бетани Джейкъбс - Latched and Attached


Препоръчваме ви още този прекрасен текст на Яна - Плевел и плява

Може би ще ви харесат и тези истории:

Момичета, не бъдете просто майки!

Самотата на майчинството

11 неща, които ми се иска да знаех преди да стана майка

 

 

 

Автор: Мая Цанева

И така, Коледа е, куриерът носи тайно подаръци за децата, мъжа, кучето, котката...

Аз ги трупам в един уж таен шкаф, докато не дойде заветният 12-ти час на 24-ти декември, когато всички ще проверят дали Дядо Коледа е получил правилното писмо, а не онова за 5 чифта нови чорапи например.

Тази година реших и аз да напиша писмо до Дядо Коледа, но до моя личен, белобрад старец. Не, не до мъжа ми – той е умен човек и знае, че е най-добре да ме попита какво искам, така че там няма интрига. Това писмо е за мен, защото няма по-щедър или по-стиснат Дядо Коледа от мен самата.

Мили дядо Коледа,

Тази година обичах много, слушах умерено, карах се, колкото беше необходимо (може би), усмихвах се щедро и бях тъжна по малко. Не съм първа в класацията ти нито по домакинство, нито по родителство, но детето ми ме обича и аз него, така че май засега се справям. Мъжът ми и той ме обича, аз него също, и не се пускаме нито в щастие, нито в несгоди.

Освен това вече официално съм досадна активна гражданка, за добро или лошо. Не знам дали с това признание няма да намаля подаръците си под елхата, но трябва да съм честна, ако няма къде да паркираш шейната пред вкъщи, заради новите колчета на тротоара, да знаеш, аз съм виновна.

Бих искала да забележиш, че тази година успях да разчистя почти една трета от гардероба, който трупам от близо 15 години... Забеляза ли? А видя ли, че нямам палто в розово – в бебешка розово или в сиво розово, кашмирено и с колан.... Да, знам, имам 4 якета в черно, но както знаеш, за моята безопасност на пътя, и по тротоарите, трябва да нося нещо ярко. Така че ето желание номер 1 – палто в розово.

Желание номер 2 – е, колко съм предсказуема, но дали джуджетата могат да ми осигурят един чифт ръчно правени обувки? Чаках ги първо на намаление, след това моят номер свърши и сега си стоя .... боса. Мога да ти помогна с точен модел, ако трябва.

Сега, след като загря с лесните, да минем към сериозните заявки. Тези двете са като за черен петък, а той мина.

Моето писмо до Дядо Коледа

pismo dyado

Мили Дядо Коледа, искам повече време... за себе си. Главата ми ще експлоадира от проекти, страхотни идеи, но нямам време! Моля те, дай ми 25-ти и 26-ти час, за да мога да сбъдна мечтите си! Обещавам, че няма да го губя в чистене или готвене, а в любов, четене на книги, писане, срещи с истински хора, всичко, каквото е нужно, за да се чувствам цяла!

Също така, моля те, дай ми здраве и нека най-накрая стигна до фитнеса или до стадиона! Тялото ми пищи за повече движение, иска хем да яде киноа с авокадо, хем да погълне цяла торта. Намеси се и реши този кардинален спор. Изкачвам всички стълби, които видя, но няма ефект. Ако искаш, прати ме до Рим.... Испанските стълби са идеални за упражнения. Как да сложа новата си рокля в Италия, ако ту коремчето, ту дупето излизат извън идеалната извивка на кройката?

Не на последно място, Дядо Коледа, подари ми още любов, защото от нея не дебелея, а сияя. Имам прекрасно семейство и дете, но ми липсва малко обич към... мен си. Знам, моето е като „ту му млякото горещо, ту пък друго нещо“, но най-голямото ми желание е да бъда щастлива сама по себе си. Искам да вляза в кожата си, като в дреха, шита по най-точните ми мерки, от мек и стегнат плат, който гали и подчертава всяка извивка любов и прави гънки само от усмивки.

Това е най-скъпият подарък, който можеш да ми донесеш. Ако го получа, ще намеря своя 25-ти или 26-ти час за проектите си, ще бъда майката и жената, от която семейството ми има нужда; човекът, който създава добро; ще бъда завършена, доколкото това е възможно. Е, няма да откажа и розовото палто...

Това е от мен, Дядо Коледа! Ще се видим на 24-ти декември, точно в полунощ. Ще познаеш, че си уцелил нашата къща, ако курабийките в купата ти не са точно еленчета, а извънземни и ако котката ти е изпила млякото за из път. За толкова подаръци – толкова.

До скоро!

Мая


Препоръчваме ви още:

Да, Вирджиния, има Дядо Коледа!

Christmas is coming! (Коледа идва!)

Коледно желание

 

Автор: Валентина Вълчева

От две седмици съм в упорита борба с някакъв вирус, довлечен ми от Престолонаследниците от детската градина. Те вече забравиха, че са го боледували, а аз още се разпадам. Сдобила съм се с юнашка настинка. Носът ми е добил формата и цвета на кралска порода камба, кашлям като междуселски „Икарус”, обонянието ми е в безсрочна стачка. Съответно нямам никакво усещане за вкус и на практика не мога да направя разлика между шоколада и опаковката му. В гърдите ми има надсвирване с гайди вече четвърти ден. Такива дребни неудобства като главоболие, температура и подобните им дори не ги броя. Най-гадна е хремата. Особено откакто лежах посред лято в болницата със синузит.

Една седмица се правя на герой, но накрая развявам бялото знаме и правя телефонна консултация с личната, в резултат на което ми е назначено лечение: чай, витамин С и разтворими противогрипни. Ако искам нещо по-сериозно, трябва да се явя лично, но засега не мисля, че съм чак толкова зле.

Та докато си лафим с лекарката, си спомням за един подобен вирус, който преди няколко години ме направи свидетел на една от онези случки, които впоследствие човек винаги си спомня в моментите, в които е най-неудачно да се хили като ряпа.

И така, годината е… да кажем 2009-та. Бумът на т.нар. свински грип. Яд ме е на тия, дето са му измислили името, щото сега… съгласете се, че е малко неудобно да си признаеш, че си хванал СВИНСКИ грип. То може и да не е това, ама си е грип. И по телевизията само за това говорят, от Белия дом Обама цяла пресконференция е дал по темата съвсем наскоро…

Аз съм с някаква сезонна настинка, но по волята на съдбата се озовавам на опашката в една аптека по друг повод. Току-що са ми вадили зъб и ми трябва обезболяващо. Половината ми лице е изтръпнало, другата половина пулсира и в общи линии ми трябва нещо от семейството на леката дрога. Нямам рецепта, защото зъболекарката ми твърди, че не би трябвало да ме боли „чак толкова”, но мен „не чак толкова” не ме устройва и съм решена да не изляза от аптеката без поне десет аолина. Ако се налага, ще си ги отвоювам.

Лечение на кашлицата с телевизия

ede36c0c0668adb972e7a4fd9edd6ad1 XL

Пред мен има един-единствен човек, който в момента, в който се добира до гишето, подсмръква шумно и отпуска глас балкански:

- ДОБЪР ДЕН!

Аптекарката, аз, още двама зад мен и саксията с фикуса на перваза подскачаме в синхрон, който би докарал Нешка Робева до пълен екстаз. Човекът явно смята, че стъклото пред него е звукоизолиращо, и много държи да е сигурен, че ще бъде чут и разбран правилно. Дори и ако за целта се наложи да се съдере от крясъци. И за да е съвсем сигурен, изговаря всяка буква почти поотделно, та аптекарката в краен случай да прочете по устните му за какво иде реч.

- Добър ден! – кимва тя и понамества очилата си с жест, който в моя репертоар обикновено замества „Просто страхотно! Още един!” – Слушам ви.

- Ми аз сега идЕм от доктора… - започва той малко колебливо и я поглежда в очакване да чуе от нея, че точно така трябва да бъде, няма грешка.

- Мхмм?!

Жената очевидно изпитва сериозни подозрения, че сама се закопава с това „мхмм”, но въпреки това го казва.

- Ми грип имам – обявява човекът.

Нека да отгатна! Свински ще да е.

Не го казвам аз – прочитам го в очите на аптекарката. Тя обаче предпочита да запази геройско мълчание, докато ние на опашката вече тръпнем в очакване на развитието.

Онзи се попипва притеснено по джобовете за кураж, поема си дъх мощно като да се кани да отпочва „О соле мио” и с нова сила изгърмява така, че и стъклата се раздрънкват:

- Ми доктора каза да пием… а-а-а… кАжи го т`ва, бе… Тубофло.

- Моля?! – облещва се аптекарката.

От изумление не забелязва как очилата ѝ се плъзват до върха на носа и – аха! – да паднат.

Признавам си, и аз вероятно съм добила същата физиономия.

Баси! Все съм чувала, че „Тубофло” било много ефикасно за отпушване на канализационни тръби, но за отпушване на носа… Кой да се сети!

- Да. Тубофло беше – кимва настоятелно човекът, очевидно готов да заложи живота си на това.

- Ама, господине, трябва да сте в грешка някаква… - започва аптекарката отдалече.

- Тубофло – едва не тропна с крак онзи. – Докторът рече, че било същото, дето лекувАло и пилешкия грип.

- Сигурно е имал предвид „Тамифлу” – прави тя научно откритие.

- То не е ли същото?

- Не съвсем.

Хайде сега – подробности! „Тубофло”, „Тамифлу”…

Горе-долу това се чете в погледа на пациента в този момент.

Моят приятел сополът

e9ade54bcd41c186f40b423e5c4dc324 XL

Аптекарката отива до стелажа да вземе исканото и, докато търси, прави грешката да попита:

- Само това ли ще бъде?

- `Ми не – изревава пак той като ерихонска тръба, без да пропусне очевидно срастналото се с личността му „`ми”. – Искам и едно от тия… а-а-а… абе дето ги пие жената, бе…

Бас хващам, че когато аптекарката се обърна при тази реплика, в погледа ѝ имаше нещо маниакално!

- Какво пие жена Ви? – просъсква, тръсвайки на гишето опаковка „Тамифлу”.

- `Ми т`ва, бе… ЗабравИх го, ама името му прилича на флекс…

Тук вече изтървах нишката, признавам си. Сравнително богатата ми обща култура развя бял флаг пред това предизвикателство.

Да, този път можех да се закълна, че виждам как някъде от дълбините на душата на аптекарката се ражда нов психопат-убиец. Тя обаче явно притежава завиден самоконтрол, а и познания, защото почти веднага разрешава загадката с флекса.

- Да не би да е „Колдрекс”?

- А! Те това е! – след което моментално добавя. – Ама не баш. Малко по-друго.

Умирам си за тоя израз значи - „Същото, ама не баш.”

- „Фервекс”… може би? – прави нов опит тя, по всичко личи, че е на ръба да посегне към собствените си запаси от барбитурати из чекмеджетата отзад.

- А!!!

Браво! Улучи го, ако се съди по блесналия поглед на пациента.

Бацили, безотговорност, болести

grip

Честно си казвам, аз навремето и в „Стани богат” бях, до 20 000 лева стигнах, ама тази жена направо ме скри в джоба си. Аз нямаше да се сетя, а и със сигурност нямаше да издържа на напрежението на нейно място.

- Колко?

- `Ми едно шише.

- Как така шише? – през зъби пита тя. – „Фервекс” е на прах и се продава на сашета от по една доза.

- А, значи не е т`ва. Жената пие едно такова бЕло… - отстъпва той с изражение, което говори, че я подозира в опит да му пробута най-малкото някой радиоактивен пестицид.

- Когато се разтвори във вода, „Фервекс” става бяла напитка – обяснява тя.

Аз пък се изненадвам, че все още не го е замерила с нещо. Аз бих, признавам си.

- `Ми дай десет тогава! – решава мъжът след миг колебание дали да ѝ се довери, но си личи, че все още не е на сто процента сигурен.

Това беше моментът, в който започнах да се моля аптекарката да не направи великата грешка да зададе още някой уточняващ въпрос, защото тогава не знам какво щях да направя, но със сигурност щеше да е нещо подсъдно.

Слава Богу, не попита нищо! Иначе щях да се принудя да ѝ предложа пари срещу мълчание.

Плащането на сметката се осъществява удивително бързо и безпрепятствено, без повече недоразумения. Човекът тръгва към вратата и идва моят ред.

- Слушам Ви! – въздъхва аптекарката.

- Ами аз… нищо – махвам и излизам ухилена като ряпа.

Минал ми е и извадения зъб, и гадното настроение. Смехът лекувал, казват!


Препоръчваме ви още:

Добре в кожата си

7 причини да смените педиатъра

Скъпи майки...

Автор: Милена Макавеева

Днес бях с дъщеря си за коледни подаръци на приятелките й от училище. Кога мина това време, в което нямаше значение какво ще има вътре в пакетчето? Уважаеми, единайсетгодишната госпожица се беше подготвила със списък на желаните покупки, предварително съгласувани с адресатите... Аз не падам по гръб и я атакувах с интригуващи за мен предложения за подаръчета от текущия хенд мейд фест или за тур из книжарниците, но.... не успях да избегна посещението в мола. След като се примирих, получих утешителна награда: време в книжарницата.

В месеца на коледните покупки съм си забранила изрично да купувам игри за кабинета и пак.... забих се право там. И знаете ли? Бях сама и се рових като децата, направих си и аз списък, да не изоставам от малката, дето тичаше междувременно по магазините. После, като се събрахме, си говорихме какви игри съм харесала за кабинета и тя ми разказа как се е забавлявала най-много като малка: точно с игрите. Не с уинкския лаптоп, нито с куклата с дрехи за отделните сезони или с легото. Нищо против изброените отминали желания.... сега сигурно са актуални тези и още нови други съкровища. Всяко дете копнее за нещо такова, разбира се, добре подхранено от индустрията. Остават обаче преживяванията, споделеното време с най-близките и емоциите от игрите. Ще посветя следващите редове на това да подкрепя подаряването на игри от ранна възраст, не само за наближаващите празници, но и по принцип.

Игри с бебето през първата година

e4695529e9bbf8b60b6165d76397876b XL

Игрите с правила са мисия възможна след третата година на децата. Разбирането на идеята „чакам ред“ може да бъде въведена и на по-ранен етап, като „първо съм аз, после си ти“. То може да бъде отработено в различни други занимания като сортирането на различни предмети, реденето на мозайки или пъзели, съотнасянето на еднакви изображения от лото игрите. Когато чуят за игри с правила, хората най-често се сещат за „Не се сърди човече“. Класика в жанра, разбира се, но има варианти, възможни преди появата на броенето и доброто зрително проследяване по игралното поле, нужни за нея. Ето някои от любимите ми типове игри, препоръчани за възраст 3+:

Един вариант за най-малките са т. нар. „бинго“ игри. Най-често има табло със стрелка, която показва на участника какво трябва да сложи на своето табло. Това могат да бъдат цветове, форми, животни, обекти. Обичайно бинго игрите съдържат 4 табла, така че могат да играят четири човека или ако са двама, да имат по две табла. Победител е този, който пръв запълни своето табло. Тези игри са много приятен вариант за въвеждане на идеята за редуване, назоваване на това, което сочи стрелката. Тук няма стратегии, който има повече късмет, печели. Детето обаче може да научи да следи какво му е нужно, за да спечели, а също и да приеме идеята за „пропускам ред“, когато стрелката му сочи изображение, което вече е поставило на таблото си.

Игри за баланс – на пазара се появяват все повече и по-интересни варианти. При тях идеята е участниците да се редуват, поставяйки фигури една върху друга, стараейки се да не бутнат създадената „конструкция“. Обикновено се хвърля зар, който показва на играча какво да сложи. Победител е този, който е поставил последния обект, без да събаря кулата. Тези игри развиват умение за пространствено разположение, както и усет за големина, пропорции на обекта.

Двигателни игри – любимите ми. Те дават възможност на малките да развиват грубата и фината си моторика, умението за баланс и координация. Освен това са фундамент за други умения, неслучайно са застъпени във всички тестове за ранно детско развитие. В тези игри е нужно да изпълняваш с всеки свой ход двигателно предизвикателство, за да се придвижваш по-близо до финала. Задачките са разнообразни: да правиш крачки с малки предмети, разположени на обувките и да ги пазиш да не падат, докато вървиш, да целиш обекти с малка топка, или да лазиш на четири крака с коремчето нагоре. Децата се забавляват много и динамиката е различна от тази при другите игри.

Игри и играчки през втората година на детето

9ec5addc67447038d196a2fc30522c2d XL

Игри за скорост – при тях времето за реакция е най-важно, в това обаче са вплетени множество умения: стабилно внимание, комбинативност, добра зрително-моторна координация. Сещам се веднага за такъв тип игра с нещо като тубуси, които бързо трябва да бъдат запълнени с цветни топчета по зададен модел. Играчите стартират заедно по сигнал и целят първи да запълнят правилно своя тубус. Такъв тип игра е да се намира съответна многоцветни комбинации в един обект – бонбони, чорапи и др. преди съпеникът да я открие и съответно да трупа точков актив.

Конструктивни игритози тип игри предоставят възможност за сглобяване на животно или обект, като отделните части за него са изобразени на табло със стрелка или на зар. Целта на играчите е да сглобят първи своята фигура. Освен че са много забавни за децата, предполагат внимание към детайла, както и проследяване, отброяване и сръчност.

Игри за езиково развитие – при тях играчите се придвижват по игралното поле най-често със зар, който показва колко хода имат право да извършат. Там, където поставят пешката или игралната фигурка, има символ, за който участникът трябва да даде информация – да го „изиграе“, да опише най-важните неща, които знае за него, или да каже дума - асоциация. Тези игри са възможни и за невербални деца, които биха могли да покажат отговора с жест, мимика или движение на тялото.

Как детето се учи чрез движение

cada245cf9fba02061a32186997047ec XL

Ще споделя с вас кодекса ни за игри:

Играйте с децата!

Редувайте се в избора на игри.

Винаги завършвайте играта.

Правилата се спазват от малки, средни и големи.

Не манипулирайте така играта, че детето да излезе победител. Хубаво е да научим малките да приемат загубата в защитена среда и да ги окуражим да усъвършенстват уменията си или да опитат отново.

Подбирайте игрите така, че да подкрепяте важни за развитието умения през интересите на детето.

Дайте воля на естествените си реакции и емоции по време на игра, това ще даде модел на малките.

Не се презапасявайте с играчки, подарете на децата си споделено време за игри, това е безценно!

Забавлявайте се!

 

За автора:

logoped ok
Милена Макавеева е завършила е бакалавърската си степен в СУ „Св. Климент Охридски“, а магистърската – в Нов Български Университет. Като студент работи в Специализираната болница за лечение и рехабилитация на деца с церебрална парализа „Св. София“, на доц. д-р Иван Чавдаров. Следва работата й като част от екипа на Терапевтичен и обучителен център „Пумпелина“ за 5 години. След това стартира частната си практика в Логопедичен кабинет „Светулките“ .

Професионалните й интереси са свързани с ранната интервенция и превенция, терапия на нарушения от типа на сензорноинтегративната дисфункция,  аутистичен  спектър, детска церебрална парализа, епилепсия и други неврологични заболявания.


Препоръчваме ви още:

Игри за уморени майки

5-те най-омразни детски игри

10 неща, които са по-интересни от играчките

Съвсем доскоро вие бяхте светски лъвици. С вас започваше и завършваше всеки купон. Нещо повече – без вас купон просто нямаше. Сега сте млади майки, но душата ви копнее поне за няколко часа да си върнете тръпката от това преживяване. Дали ще ви се получи? Не пречи да опитате.

1. За пръв път от няколко месеца имате възможност да облечете нещо различно от анцуг или клин и тениска. След няколко проби, установявате, че не можете да се намърдате в купонджийските си тоалети. В крайна сметка решавате да облечете „нещо практично и удобно“, с което можете и на консултация при педиатъра да отидете, и да се покажете пред хората, без да се червите.

2. Вечерта е внимателно планирана. Всички се договаряте за среща още преди месец и половина, избирате удобно за всяка от вас място, предупреждавате вкъщи и оставяте подробни инструкции за реакция при непредвидени обстоятелства. По-всеотдайните от вас вземат със себе си помпата за кърма, в случай, че им доскучее.

3. Половината от вас, по разбираеми причини, закъсняват, но това не прави впечатление на никого. Една не идва, защото на детето й му избива зъб.

Със сигурност си млада майка, ако...

8770edde764603a2ffa1726bdfc3a8e0 XL

4. Всички обяснявате, че сте за малко, но след чаша-две, докато плащате сметката, една от вас изрича заветното: „Хайде, да отидем на клуб!“ и добрите намерения отплават.

5. Една от приятелките ви казва, че днес няма да пие и автоматично бива заподозряна, че отново е бременна.

6. Една от вас бръква в чантата си и започва да вади от нея мокри кърпички, салфетки, гумено пате, чорапи, антибиотичен крем и куп билетчета от детски атракции.

За мамнезията и други отклонения

8ea39100d6fa68688cb8ca7e36ea950a XL

7. А ако нищо такова не се случи, друга ще подхване темата за бременността, раждането, кърменето, секса след раждането, гърнето, чакането за детска градина и ада в поликлиниките.

8. В процеса на разговор вие неусетно започвате да показвате снимки на децата си от телефона и да обменяте новини за успехите и развитието им.

9. Снимате се и пускате селфита в социалните мрежи с такъв ентусиазъм, все едно никога преди това не ви се е случвало. Поне една от вас пуска снимки и на питието си.

10.  Към 23 часа започвате една след друга да се прозявате. Режим, какво да се прави!


Източник: n-e-n


Препоръчваме ви още:

30 признака, че имате "мамешки" мозък

Някой ден...

Основи на екологичното общуване с млади родители

 

 

Една майка ни написа това писмо. Споделяме го с вас, защото знаем, че много жени изпитват подобни чувства и ги преглъщат, затварят ги в себе си, срамуват се от тях. Майчинството, дори и най-желаното, не винаги е лека и плавна промяна. Ако се чувствате така, споделете и потърсете помощ. Вие не сте лоша майка и не сте сама.

Много исках да имам дете, повече от всичко на света исках дете. Бях достатъчно дълго с приятеля ми. Нещата плавно преминаха в това да има сватба. Имах тежка бременност, не физически, а по-скоро психически. Беше адски неприятно за мен. Още по-неприятно беше, че не можех да споделя. Това е най-вълнуващият момент за едно семейство, а аз се чувствах зле от всичките тези промени. Това е и причината да не искам други деца, за което пак получавам укор от близки и познати.

Мислех си, че с раждането всичко ще си дойде на място, уви стана още по-зле. Още в родилното изпаднах в странно състояние, плаках 24 часа без да спирам, накрая взеха детето за през деня, защото не бях в състояние да се грижа за него. Когато се ражда дете с него се ражда и майка, но никой не ме беше подготвил за това. В родилната зала се родих и аз повторно, но вече като майка. Спомням си само страха - ами сега. Нямах и представа какво се случва, въпреки всичката прочетена литература. Работех до последно и животът ми не беше много променен освен плашещите размери, които бях придобила, нещо което допуснах, заради коментар, че не се храня и детето не се развива в норма. Почнах да се храня двойно, реално нямаше никакво значение.

Майката не е само "инкубатор"

730d5f805420cce4bd7b45fd725036c0 XL

След раждането промяната, която настъпи, беше огромна, нищо от стария начин на живот не беше същото. Първите месеци нямам особен спомен от ежедневието, не давах никой да идва, никой да го вижда и докосва и се бях затворила. Не излизах, не вдигах на приятелки. Дразнех се, че не питат нищо за мен, а само за детето, сякаш аз не съществувах. Не си снимах детето и не давах при контакт да бъде снимано. Не исках и хората по улицата да го виждат. Бях сърдита на всички, защото моят живот спря, а техният продължи. Знам, че е глупаво и ме е срам от моите думи и действия. Две години продължиха всичките ми терзания. Две години не бях ходила в дома на родителите ми и в този на родителите на съпруга ми. Виждаха детето рядко, в повечето моменти случайно. Пишейки, си давам сметка колко много съм пропиляла в отношенията. Ходех сама на разходка в отдалечен район, не водех детето на площадки. Не се виждахме с приятели и не ходех на гости. Тормозех не само себе си, но и родителите ми.

Помогна ми подкрепата на съпруга ми (остана да работи в къщи) и родителите ми, които никога не казаха „лигавиш се“. Какво още ми помогна:

- спортът

- подредеността на деня (планиране какъв ще бъде следващият ден)

- промяната в храненето

- разходките в провинцията

- разходките като цяло

- четенето на всякаква литература

- новите приятелства

Съзнавам, че е трябвало да потърся лекарска помощ, но ме беше страх, че ще ми изпишат лекарства, а аз не искам да пия.

Знам, че ще си помислите, че това е глезотия, но за съжаление не е така. Много хора изчезнаха от живота ми и може би е за добре. Никой не обича тъжни хора. Има много, за което да ме е срам, за съжаление. За да се усмихне човек отново на живота, понякога плаща висока цена.

Живея втори живот, но загубих ценно време. Време, в което можех да се радвам на съпруга и детето ни, а не да се самосъжалявам. Защото няма нищо по-ценно от това да си щастлив.

 

Препоръчваме ви още:

Депресия или емоционално "прегаряне"

Когато шоколадът загорчи

Съжалявам, че станах майка!

 

 

Скъпи Дядо Коледа,

Аз вече съм голямо момче, вече съм на шестнадесет години. Това е моето първо писъмце до теб (може би и последното, защото знам, че ти никога няма да ме забравиш и винаги ще ме зарадваш с много хубави неща).

Аз не мога да пиша, много искам, но съм с церебрална парализа и баба ми пише писъмцето. Споделям този афиш, дошъл при нас неочаквано и изненадващо. Това е един от многото коледни подаръци, които получавам, благодарение на теб и добрите хора, които вярват в чудеса.

Аз имам страничка, която 5478 хора са харесали, а баба ми има 1015 приятели във фейсбук. Благодаря им за добрината и доверието. Повечето от тях не живеят в моя град, някои също имат нужда от чудеса и помощ, за да бъдат здрави, моля се от сърце за тях.

И така, за какво искам да те помоля: Моля те, мили Дядо Коледа! Покани и ти приятелите ми на този спектакъл, искам да има много хора! Там ще има кутия за дарения, за мен. Предай на всички, които ще дойдат, че аз много ще се радвам, ако в кутията има писъмца и пожелания към мен.

Зная, че е трудно на едно болно сираче като мен да му дадете това, което най-много иска, но все пак опитайте.

Очакваме ви на 14 декември 2018 г.- петък от 21 ч. в бар „Синтезис“, на адрес: бул. ,,Васил Левски" 57, София. Ето и линк за събитието.

Благодаря ти, мили Дядо Коледа !!!

46459404 2768306309861410 4425341397637267456 o


Послепис: Надя Брайт вече ви е добре позната, не само като страхотен комик, но и като автор на няколко текста, които ви разсмяха до сълзи. Може да си ги припомните ето тукИдеята за благотворителната вечер за Любчо е лично нейна, защото Господ е бил твърде щедър с нея и тази жена не само е красива, умна и висока, но има и огромно сърце. Заповядайте в бар Синтезис на 14.12.2018 от 21 часа, шоуто ще е безплатно, а в една кутия ще може да пуснете дарението си за Любчо и да му напишете своето пожелание.

Повече за Любчо може да прочетете тук:

Една забравена история

Тяхната борба

Да помогнем на Любчо

Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам