Ninja Editor

Ninja Editor

Две години след като "Моши моши, Япония" се превърна в сензация, Юлияна Антонова-Мурата се завръща с още истории от Япония с новата си книга "Уки уки, Япония".

ФУРИН

(откъс)


"... Японските нежни вятърни камбанки били използвани някога, за да се определи посоката и силата на вятъра. А според древните японски традиции те са имали и силата да предотвратяват приближаването на злите духове. Този звън послание, изваян с любовта и сърцето на изкусен японски Майстор на фурин, вдъхнал живот в деликатните стъклени камбанки, е неговото неземно красиво “уки уки”. Улавям го, потопявам се в радостта му, усещам наслада и я предавам и на вас, мои приятели. Защото може ли да има изобщо наслада без любов в сърцето? Уки уки, приятели!"

uki uki3

От автора:

"Уки уки, Япония"
Уки уки, мое семейство!
Уки уки, мои приятели!
Уки уки -
"Уки уки" е чувството, когато човек подарява внимание и обич, когато дарява с радост и с усмивка другия, усещането за отърсване от страха и съмненията, когато поднасяш без разлика на дeстинации и възраст своята лекота в сърцето и ти я върнат, за да я дариш на друг.
То е да предаваш това усещане на близки и непознати и те да ти го връщат. То е да се рееш в облаците, да си над страха и страданието, да летиш с усещане, че някой те харесва, че те обича и ти, като щафета, да го върнеш на него и на всички около теб.
Това усещане е уки уки."
С обич, Юлияна

uki uki2

За автора:

Юлияна Антонова-Мурата е родена в София. Завършила е 91-ва езикова гимназия с изучаване на немски език „Проф. Константин Гълъбов“ в София, след което немска филология и психология в СУ „Св. Климент Охридски“. Има дипломатически специализации в Индия и Хърватия. Била е преподавател в Медицинския университет в София, дълги години е работила като дипломат, което й дава възможност да живее в Германия, Русия, Англия, Китай, Япония. Омъжена е за японец и има син. Живее в Токио, Япония със семейството си.

Книгата „Уки уки, Япония“ ще бъде представена на 15-и ноември, от 18 часа, във Военния клуб, София.

 

Прочетохте ли

За графитите в Хирошима - писмо от Токио...

Отдавна следим страничката на Добродейците и се възхищаваме на устрема и находчивостта, с които вършат добрите си дела. Създават хубави спомени на хората, с които се срещат, защото им предлагат не само помощ, а и съчувствие, разбиране и утеха. Плача и се смеят с тях. Все човешки неща, от които всеки от нас имат огромна нужда. Надя и Дияна са двете добродейки, които разказват повече за каузата.

Кои са добродейците?

Дияна: Ние сме просто хора с добри намерения. Хора, които не си затварят очите пред това, което се случва - пред страданието, бедността и самотата. Още повече сме хора, които вярват, че промяната тръгва от всеки един човек. Обединяваме се около идеята, че всеки може да помогне на някой друг.

Нашата групичка всъщност отдавна вече се превърна в едно красиво подкрепящо приятелство, което не познава граници. Сред нас има хора с всякакви професии и от различни браншове.

Надя: Добродейците са работещи, добронамерени хора, които доброволно отделят от свободното си време, за да участват в реализирането на замислените каузи. Хора, които нямат спирачки за доброто и са много мотивирани да помагат. 

dobro4

Кого спечелихте за каузата си?

Надя: Нашите помощници (и голяма подкрепа) са приятелите, роднините и половинките. Всички участват, дори са много активни и в други каузи, на други добродейци. Помагат ни и хората, които следят страницата ни в социалната мрежа и харесват идеите ни

Какъв е принципът на работа в групата ви?

Дияна: Както на едно място с мотивирани и отговорни хора, така и тук, нещата се случват с огромна лекота и без сериозно напрежение. Няма специален принцип. Има идея, предлагаме я, появяват се заинтересовани и заедно я реализираме. Всеки помага с това, с което може, в определения момент. Има две момчета Тошко и Митко, които идеално се справят с подготовка на маршрути, планове и логистично организиране на някои неща. В различните каузи всеки допринася с нещо различно, според настоящите си възможности. Обикновено за всяка кауза има някой, който отговаря и координира целия процес. Всички се случва благодарение на доброволци.

dobro3

Коя беше първата ви кауза?

Надя: Ние от деца имаме интерес към дейности свързани с дарения и помощ от хората за хората. Първата ни наистина реализирана и по-сериозна идея е „Сподели Коледа “. Това беше организирана изцяло от дарения от големи фирми благотворителна вечеря, приготвена от доброволци за празника на настанените в кризисния център в „Захарна фабрика“. Беше много успешно, хората се радваха, а ние с годините продължихме да организираме и дори усъвършенствахме вечерята с музика от гайди, танци, песни, подаръци от различни видове плетива за зимата. Тях ги плетат нишите приятели от „Изплети топлина“, те не ни изоставиха през всичките 3 години досега и винаги участват. 

45220822 701514893560685 2113371810849357824 n

С кого се срещате по време на пътуванията си, какво научавате от тази срещи?

Дияна: Срещите са толкова разнообразни и всеки път оставят трайни следи в сърцата ни. Посещаваме предимно възрастни хора, инвалиди или самотни родители. Повечето имат тежка семейна или лична житейска история. Понякога са много приказливи, друг път са малко по-обрани в думите си, но повечето хора, които срещаме по пътя си, са готови да ни приемат с отворени сърца, сякаш сме далечни роднини. Взаимно се радваме на разговорите си, на времето, което прекарваме заедно, колкото и малко да е то. Най-вече срещаме добри, чистосърдечни и изключително добронамерени хора, които много силно оценяват малкото, което им носим. Повечето пъти ни даряват с мъдри думи, споделят житейски опит, дават ни съвети или ни благославят. Много често разказват забавни истории или вицове :)

dobro7

Как се финансират тези пътувания?

Надя: Единствено и само от дарения, а нощувките и разходите за храна всеки доброволец поема сам за себе си. Ние винаги търсим продукти и помощ за услуги (превоз, склад и т.н. ). Парите, които получаваме, са единствено по желание и на доверие от хора, които да речем са в чужбина и искат да се включат, но нямат друга възможност освен да изпратят пари. Човешкия фактор също е доброволен. 

Как избирате на кого да помогнете?

Дияна: Тази есен пътуването, което организирахме, беше третото ни самостоятелно и сега, както и преди, използваме един-единствен, неизменим метод - питане. Когато влезем в селото, питаме хората, които срещаме, или пък влизаме в магазина/кръчмата и там винаги ни упътват към най-нуждаещите се. Разчитаме на местните хора да ни заведат при тези, които имат най-много нужда, и това винаги действа. Хората в малките населени места се познават добре, сплотени са и нямат против да си помагат. Тези, които ни упътват или най-често директно ни водят по домовете на хората, са най-ценните ни помощници :) Те са нашето богатство по пътищата, винаги отзивчиви, искрени и честни. Това са широко скроени хора.

dobro6

Има ли случай, който няма да забравите?

Дияна: Да, от всяко пътуване или Коледна вечеря има много случаи, които няма да забравим. Понякога срещаме хора живеещи в нечовешки условия или сериозно болни. Има и случаи, в които срещаме хора, които няма да забравим заради тяхната дълбока мъдрост и заради разговорите ни. Най-скорошният случай, който аз лично мога да споделя, и който няма да забравя никога: Тази есен първото село, което посети нашият екип, беше Дисевица. Там ни изпратиха при много възрастен дядо, който не чуваше добре и почти не можеше да говори, но разбираше всички. Очите му разбираха всичко. Внукът му го извика, дядото излезе и се здрависахме. След като малко поговорихме, той ме хвана за ръката и не я пусна, стисна ме силно, погледна ме в очите и се разплака. Дълго време се държахме за ръце. После ме прегърна силно и продължи да плаче. Говорехме си само с очи, разбирахме се с езика на човечността. Според мен този човек се разплака от умиление, от любов. Той нищо не искаше, само даваше. Даваше присъствието си. Внукът му ни каза, че дядото не е от най-нуждаещите се и ни заведе при тяхна съседка. Действително, той не се нуждаеше от храна, нуждаеше се само от прегръдка и от мил поглед, от човешко присъствие. Никога няма забравя тези дълбоки очи.

dobro2

Какво предстои да организирате?

Надя: Наближава Коледа :) това означава поредната вечеря в кризисния център. Заредени след пътуването до Дунавската равнина, предстои скоро да започнем организацията за вечерята. Ще раздадем и остатъка от продуктите събрани за „Пътуване с кауза - Средна Дунавска равнина“. Не успяхме наведнъж, оказа се, че интересът на хората е много голям и наистина получихме много храна. Ще направим по-малко събитие, само за раздаване на наличностите от продукти. 

Как другите могат да помогнат на каузата ви?

Надя: Могат да харесат страницата на Добродейците в социалната мрежа, там могат да следят за събития, които предстоят скоро, но все още са в работен процес :)

Използваме възможността да благодарим на всички, които се включиха и помогнаха за реализирането на „Пътуване с кауза“. Благодарение на помощта на толкова много добри хора, с широко отворени сърца, успяваме да направим нечий живот за миг малко по-красив.


Препоръчваме ви още:

Кой плете за българските деца?

"Шарена плетеница" - фестивалът, който топли бездомните

Какво да правим с ненужните дрехи

 

Закъсненията за час и отсъствията не са изключение в училищния живот. Във Франция обаче тези закъснения са и повод за смях, защото там родителите са длъжни да пишат извинителните бележки за децата си. А явно "по домашни причини" не е достатъчно извинение за френските учители. Попаднахме на забавния разказ на една майка, която отскоро живее във Франция, и решихме да го споделим с вас. В случай че ви се наложи да пишете извинителна бележка някой ден или просто да се посмеете.

Нашата учителка е много нервна. Невъзможно е да я убедя, че сме закъснели, защото се е наложило да търсим човека-паяк, без който детето ни не мръдва от къщи. Затова по-често използвам извинението, че входът на училището е бил заключен, на което винаги получавам един и същ, написан с червен химикал отговор: „Госпожо, входната врата се затваря точно в 8,15!!!!!“ - по количеството възклицателни след изречението се ориентирам, какво е било настроението на нашата учителка.

Веднъж ми попадна книжка със заглавие „Извинителни бележки“. Директорът на училището събрал тези бележки от всички учители в забавен сборник. Преведох най-смешните от тях и ги публикувах в  социалните мрежи. Позабавлявайте се и вие!

Госпожо,

Вие ме питате, напълно сериозно, защо е закъсняла Шарлот. Първото закъснение за годината, подчертавам. Макар училището ни да е светско, ще си позволя да Ви цитирам Евангелието от Лука, глава 6, стих 41 – „Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш как да извадиш сламката от окото на брата си.“

С цялото ми уважение към вас…

***

Господине,

Днес сутринта Жоел закъсня заради г-жа Дюпон, която затвори входната врата, въпреки че видя тичащите към нея ученици. Тя хлопна вратата под носа на сина ми! В резултат на което той се върна у дома. Добре би било тази жена да се успокои малко и да забави темпото, иначе няма да живее дълго.

С уважение...

***

Госпожо,

Извинявам се за закъснението на Брендън, но той ми каза, че по пътя към училище вятърът бил насрещен.

Благодаря за вниманието.

Защото това трябва да се казва

07a60d255a852413ae4590c15b587eaa XL

Госпожо,

Мъжът ми невинаги може… но снощи успя… и това беше супер… и сутринта се успахме. Затова Патрисия закъсня. Но тя не е виновна.

Много се извинявам.

***

Господине,

Тази сутрин автобусът минал покрай спирката в 7,43, а не както обикновено в 7,45. Кълна се във всичко свято, освен в сина си. За това Ви моля да извините Килиън за закъснението. Още веднъж – извинете.

***

Аз, долуподписаният Пиер Дюран, потвърждавам, че днес 18 януари, заведох дъщеря си Люсил на училище със закъснение. Моля Ви, не споменавайте нищо на бившата ми жена, защото ще ми откъсне главата.

С уважение...

***

Господине,

Накратко как мина нашата сутрин: счупена чаша с горещ шоколад, паника, съборен аквариум, златна рибка в безсъзнание, викове, лай, сълзи, бърсане с моп, закъснение.

Много съжалявам и се извинявам.

***

Господине,

Синът ми утре няма да бъде на училище. Не питайте защо, това не Ви засяга.

Час по щастие

b1f80a786220888292abbd83d8707702 XL

Господине,

Синът ми Тибо е отсъствал, защото не е бил в училище.

***

Госпожо,

Карина не беше на училище във вторник заради сезонните разпродажби, трябваше да премери няколко неща. Доколкото Ви познавам, мисля, че ще ме разберете. Благодаря Ви и Ви желая хубав ден.

П.П. Не съжалявам за нито една покупка.

А вие не се разстройвайте…

***

Господине,

Теодор ще пропусне последните две седмици на учебната година. Отлитаме за Мартиника. Време е да си починем, последните седмици тук бяха дъждовни.

Моля Ви да приемете този факт и най-важното – дръжте се до края на учебната година.

***

Госпожо,

Съобщавам Ви, че към края на седмицата дъщеря ми е много изморена. Затова предлагам да не правим от мухата слон, че е пропуснала една събота. Ок?

***

Госпожо,

Моля да ни извините за вчерашното отсъствие на Давид, той много страдаше заради загубата на тримесечното си котенце и настояваше да присъства на погребението, което му организирахме.

С уважение…

***

Господине,

Вие питате защо Джонатан е отсъствал вчера? Отговарям Ви – защото така!

Устройва ли Ви отговорът?

***

Госпожо,

Позволих си да оставя Шарл вкъщи в понеделник, защото страда от несподелена любов. Влюбва се за първи път и е като пребит, нищо не е в състояние да прави.

Благодаря за разбирането, с уважение…

***

Госпожо,

Тъй като аз нося отговорност за дъщеря си, не виждам причина да обяснявам на Вас, защо тя не е била на училище.

Знам, че нямате друга работа. Благодаря.

Автобусно

f3b7859ccdd2d7e0b388a9167e2f3d9a XL

Господине,

Моля да извините Върджил за отсъствието във вторник. Той тръгна за училище с трамвай, на който му свършил бензина.

Господине,

Борис не дойде на училище във вторник, защото се подхлъзна на опашката на котката. Падна и беше издран. Наложи се да посетим ветеринаря и лекаря.

С уважение…

***

Госпожо,

С Кевин стана гаф, но този път не съм аз, защото не бях пил. Сбил се на тренировката по футбол. Моля да не звъните в полицията, аз не съм виновен.

Благодаря.

***

Господине,

Извинете Тристан за отсъствието миналата седмица, но той беше болен, защото го зарази сестра му. Не повиках лекар, за да не заразим и него.

Благодаря и хубав ден!

***

Господине,

Оставаха само три дни до свалянето на гипса на Алексис, дори вече ходеше, но реши да слезе по стълбите, защото асансьорът не работеше и падна. В резултат на това, сега и двата му крака са в гипс, но в четвъртък ще бъде по-добре, защото ще му свалят първия гипс и ще може да ходи на училище с патерици. Оказа се, че не сме ги купили напразно и сега ще ги ползва. В петък ще бъде на училище, ако междувременно не си счупи и двете ръце.

С уважение…

Прочетохте ли

Пети клас - ура!

 

 

Автор: Любов Даскалова

Гледам, напоследък колежките доста реват на постовете ми. Мили колежки, моля ви се, недейте рева! Всичко това, което четете редовно, си е един обикновен тюрлюгювеч и го обръщайте на смях. И аз така правя, особено като пиша тези буламачи, пада голям хилеж. А сигурно се досещате, че е много смешно да се посмееш на себе си, та винаги изхождайте от тази позиция и си се заливайте предимно в кодошлийска посока, не в депресивната.

Аз пък тази година се захванах с компютърното моделиране, защото лятото нямаше кого да пратят на курсове. А те едни курсове, нали ме разбирате? Добре че кредити раздават на тях, та като дойде Националният инспекторат да ни преглежда, да има какво да брои.

Помня криво-ляво, че ни учеха с една котка, ама котка истинска не е имало, а само една дигитална идентичност. Не знаете ли какво е дигитална идентичност? А физическа идентичност случайно да знаете? Ако тръгна да ви го обяснявам, се притеснявам, че някой може да си поиска обратно кредитите, а друг да ми вади актуално медицинско от психодиспансера.

Обаче учебната година стартира и навъртя вече оборот и половина, а с нея отметнахме и част от учебния материал по Компютърното моделиране.

Новото школо

c8acd7ea9b8dd89aa305f168b456d7cd XL

Урок първи

Отивам с класа в компютърния кабинет, децата сядат по две на компютър. В този урок учениците трябва да се запознаят с компютъра и аз да им обяснявам как да го включват, изключват и къде да си включват кабелите за зареждане на смартфоните. Ако ми се налага да им разказвам как да включват периферни устройства, ще ме удари някое заболяване на периферната нервна система. Днес трябва само да ги науча да включват и изключват всякакъв тип устройства. Сещам се, че децата носят телефони, таблети, майки-часовници и два калкулатора. Приканвам да извадят цялата техника по масите и да започнем да я включваме и изключваме. Четири деца изключват компютрите от копчетата, казвам „НЕ“, ама късно. Други три трудно работят с бавния показалец на мишката, дванадесет си изключват телефоните и компютрите. От три различни места в стаята ми се задава въпроса: „А каква ми е паролата на телефона? Иска я при включване.“ - Аз поглеждам изразително и с искрена емпатия казвам: „А де?“ - Половината клас предлагат варианта с четири нули, при двата телефона проработва, третият се блокира. Пускаме пак старите компютри с уиндоус седем, учениците питат може ли малко да си поровят в интернет, отговарям им с „НЕ“, защото днес само трябва да пускаме и да спираме компютрите. Казвам им, че трябва да включваме към тях и периферни устройства, ама нямаме нито кабели, нито периферни устройства освен мишки и клавиатури. Това отключва у учениците желанието да включват и изключват кабели, други натискат копчетата на компютрите, всички си изключват и включват телефоните. Едно отива и святка и гаси лампите в класната стая, за да бъдело всичко наред.

Кибер сигурност за деца

9f6d22dec5a20bcdd01cd84e98637764 XL

Урок втори

Ще уча учениците да познават здравните норми за работа с дигитални устройства. Чета им инструктаж за работа в компютърен кабинет. Инструктажът е писан вероятно при внедряването на Правец 8С и монохромен монитор с трептене от 50 Hz , а днес е ден от края на 2018 г. Както се казва, след хиляда години, когато влезем в уроците по история, няма да прави такова голямо впечатление. Иска ми се да разкажа на децата, че сега ще слушат едно в инструктажа, а ние ще правим друго и да не им пука, но не събирам кураж. Знам ли кое часовниче-телефонче е включено и коя ли майка ме слуша в захлас в момента, а след малко мога да я накарам да припадне, да си шибне главата в лъснатите плочки в кухнята и да стане беля.

Учениците трябва да са на разстояние от монитора поне 50-70 см, те питат как да измерят. Казвам им с ролетка, бъркам в джоба и вадя една. Започва разпъване на ламаринената лентичка, мерене и смях. Децата сядат като замръзнали и не смеят да се обърнат, за да не изместят точната позиция. Прочитам в инструктажа, че учениците не трябва да работят дълго време на компютър. Шест деца ме молят с тъга в очите това да не го чета на родителите им, защото следобед играели на Fortnite и щели да си пропуснат мисиите. Алоу, защо не направите един Fortnite за образователни цели, бе? Аз лесно ще им давам мисии вместо домашни работи. Учениците и този час гледат от разстояние компютрите, питат дали може поне да си пуснат по някое любимо клипче в YouTube. Съвестта ми проговаря, че аз все пак обръщам часа по компютърно моделиране в час с историческа насоченост, в който съм чела за монохромен дисплей, а те не знаят какво е това. И поради тази причина разрешавам YouTube, тъкмо в инструктажа е разписано нещо за безопасното ниво на звук. Секунди след това се чуват двадесет гърла ревящи в няколко близки тоналности – „НИЩООО НЕ СЕ ЧУВААА!“ - Ами много ясно, няма колонки. А клиповете без говор ги владееха само Бени Хил и Чарли Чаплин. Пет деца вадят от раниците слушалки, другите само гледат. Четири деца гасят компютъра от копчето, аз им обяснявам, че така не може. Добре че часът свършва.

Любов Даскалова и малките матури

598b431dd52aecdb7af226f303ba1598 XL

Урок трети

Днес ще управляваме дигитална идентичност. В дебелите книги по психология не пише нищо за идентичност у 9-годишните, ама в разпределенията вече го има. Дано попадне някое такова в ръцете на университетски преподавател, пък да рестартираме психологията и да внесем в тая наука някоя революционна новост. Както се казва, Фройд и Юнг да идат на заден план най-накрая. А някой да каже какво знаят третокласниците за своята физическа идентичност – ЕГН, паспортни данни, постоянен и настоящ адрес? Абе то масовият народ си изважда личната карта, за да си прочете ЕГН-то, а ние ще учим третокласниците на физическа и дигитална идентичност. А за закона за личните данни няма ли нещо в разпределението? Аз също не мисля да разменям часа за компютърно моделиране с правни справки в стил адвокатска кантора „Всезнайко Бележков“. Превключвам на първа учителска и започвам беседа за профилите, които децата си създават на различни места, когато работят на компютър. Изброяваме различни програми, платформи, портали, форуми, чатове, игри, а също и инсталирани приложения по телефони, таблети и компютри, които също искат потребителско име и парола. Така вече всички ме разбират. Обещала съм си думата „идентичност“ да я забравя, а да си говоря с децата за любимите им местенца, които посещават в интернет. Така всички разказват, че вече имат профили във фейсбук, за които родителите им знаят. Три деца вадят смартфоните и пускат видео разговори с майка, дядо и баба. Имат интернет в плановете на мобилните карти, браузват с лекота. Едно дете се изправя и рецитира някакъв национален телефон за безопасност на децата в интернет 124-123. Супер, а аз умея да си преправям гласа на детски и ще мога да звъня чат-пат за консултация.

Любов Даскалова е квестор

25c1574e8e6a7de12f717ac56a926ad5 XL

Урок четвърти

А вие знаете ли как да се предпазвате от травми и да предотвратявате физическата умора след продължителна работа в дигитална среда? Аз лично не познавам учител, който да се е обзавел с болничен, защото се е травмирал тежко, изпращайки лайкове и емотикони на седемстотинте си приятели във Фейсбук. Да не говорим, че милиони хора успяват да сърфират в световната мрежа и в момента, без да прилагат правила за реакция при заплахи в дигитална среда. Ако нещо не ви звучи много … така, сори, нямам нищо общо с тези формулировки и си признавам, че нямам толкова ядра в главния мозък и толкова висока тактова честота в няколкото останали мозъчни клетки, за да сътворя нещо толкова гениално. Пет деца веднага гасят компютъра от копчето, осем затварят браузъра, две се обаждат на майките си, защото ставало страшно, три играят на телефоните си Critical Ops и не им пука. В този час трябва да беседвам с учениците как да не предоставят информация на чужди лица в интернет. Децата питат дали това важи и за учителките, защото са си забравили запаметените профили на компютрите от обучението, което се е провело вчера. Сега дечурлигата можели да разглеждат електронния дневник на училището и да пишат оценки на когото пожелаят. Две деца разказват, как са им откраднали паролите и героите от някаква игра. Едно дете обяснява на целия клас как лоши хора са успели да изхарчат крупна сума от кредитната карта на баща му.

И докато вървят разкази като от полицейската сводка, аз се чудя за какви правила да говоря на децата, когато те са поизпреварили със знания, умения и опит въжделенията на някого, който може би си няма представа какво се случва в детския свят днес и сега.


Препоръчваме ви още:

Записки по българското образование

Денят на един учител някъде в България

Глупости на килограм

Знаем ли как да реагираме, ако видим дете в риск? Повод да потърсим повече информация за това е един кошмарен клип, който се разпространява в социалните мрежи. Мъжът, който го е споделил, казва, че се е представил за полицай, за да може да вземе личните данни на две пияни жени, едната с премръзнало бебе на ръце. Макар и не съвсем традиционно, поведението му е логично. Преценил е, че детето е застрашено, снимал е ситуацията като доказателство, опитал е да получи информация, за да я предостави на компетентните органи.

Тук можете да видите видеото.

Какво казва законът в такива случаи?

Кога едно дете се нуждае от закрила:

  • когато е останало без надзор или родителска грижа;
  • когато което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или наказание в или извън семейството му;
  • когато съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие;
  • когато съществува риск от отпадане от училище или което е отпаднало от училище.

Кого можем да уведомим?

Полицията - на телефон 112.

Горещият телефон за деца в риск е 116 111 и работи денонощно.

Дирекция „Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето. Настоящият адрес на детето е този, на който пребивава в момента. Във всяка община има отдел „Закрила на детето” към дирекция „Социално подпомагане”. Тук можем да намерим най-близкия отдел за закрила на детето. Трябва да имаме предвид, че ако подадем сигнала анонимно, той ще бъде разгледан само ако става дума за насилие или по преценка на директора на дирекцията.

Държавна агенция за закрила на дететона този адрес можем да намерим контактите на агенцията и да се свържем с нея. Подаденият сигнал ще бъде препратен до съответната дирекция “Социално подпомагане”.

Министерство на вътрешните работи – в този случай сигналът се подава до най-близкото Районно управление „Полиция”. Можем да отидем лично или да се обадим на полицията да провери случая (възможно е да поискаме да останем анонимни с оглед на личната си безопасност).

Можем да уведомим, която и да е от посочените институции. Ако искаме да сме сигурни, можем да сигнализираме на всички, въпреки че те са задължени да се координират.

Според закона, ако научим за дете в риск и не ги уведомим незабавно, сме застрашени от глоба в размер от 1000 до 5000 лв., според тежестта на нарушението и дали извършваме нарушение за първи път. Угризенията на съвестта не ги включваме в сметката, те зависят от личния ни морал.

Внимание!

Не бива да бъркаме Държавна агенция за закрила на детето с отделите „Закрила на детето” към дирекция „Социално подпомагане” на Агенцията за социално подпомагане. Това са отделни административни структури, които имат различни функции и различни правомощия. Всяка община има отдел “Закрила на детето”, който осъществява текуща дейност на местно ниво, докато Държавна агенция за закрила на детето има по-общи и координиращи функции.

Текуща практическа дейност по закрила на детето в общините извършват отделите „Закрила на детето” на местно ниво, а председателят на Държавна агенция за закрила на детето е едноличен специализиран орган за ръководство, координиране и контрол в областта на закрилата на детето в цялата страна.

Не забравяйте този горещ телефон:

На телефона за деца – тел. 116 111, който е безплатен за цялата страна, можем да получим съвети и подкрепа. Линията работи денонощно. Тел. 116 111 е еднакъв във всички страни в Европа, както и в Турция. Не сме длъжни да съобщаваме името си.

Източник на препоръките: pravatami.bg


Препоръчваме ви още:

Всеки сам си преценява

Забранете безотговорните родители

Пазете децата

 

 

Проектът "Приятели на деменцията" е глобална инициатива, която тепърва навлиза у нас с помощта на сдружение "Алцхаймер България“ и цели да установи нов модел на грижа, отношение и общуване с болните от деменция хора.

Инициативата стартира пилотно в София и в Плевен, в два специализирани дома за дементно болни възрастни хора. В продължение на 6 месеца те ще бъдат посещавани от доброволци, предварително обучени как да общуват с хора, страдащи от деменция, както и да прилагат техники за трениране на паметта и насърчаване на самостоятелността на пациентите.

Идеята е всеки доброволец да се свърже с един възрастен човек, с когото взаимно си допадат, и да го посещава веднъж седмично. А сесиите могат да включват разнообразни занимания като:

  • решаване на кръстословици;
  • умствени игри;
  • слушане на музика;
  • разглеждане на снимки;
  • разговор, съобразен с методиката на програмата.

На световно ниво научни изследвания показват, че това повишава благосъстоянието на възрастните хора, като им помага да съхранят умствените си способности, да се справят с влошаващите се когнитивни симптоми и да се разтоварят емоционално.

Кога?

От ноември 2018 г. до края на април 2019 г. Всеки доброволец се ангажира с 1 посещение седмично в рамките на 1 час следобед, препоръчително в делнични дни. Уговорките се правят индивидуално, според свободното време на всеки.

Къде?

Сформират се доброволчески групи в София и в Плевен, които ще посещават съответно:

Организатор

Гражданско сдружение "Алцхаймер България".

Защо да участвам?

  • Благодарение на теб, страдащи от деменция хора ще получат подкрепа, внимание и отношение, които рядко или никога не са получавали.
  • Ставайки част от международното движение "Приятели на деменцията", ще разшириш житейските и професионалните си знания и умения.
  • Ако един ден се сблъскаш с проблема "деменция" в работна или лична ситуация, ще бъдеш подготвен да разпознаеш признаците на дементното състояние, да реагираш адекватно и да покажеш модел на поведение, който да помогне и на двете страни - болни и грижещи се за тях.
  • С личния си пример ще допринесеш за промяна в цялостните обществени нагласи към заболяването.

За студенти от помагащите професии - психолози, медицински сестри, социални работници и други, това е допълнително обучение, практически стаж и релевантен опит, който ще бъде полезен в бъдещата професионална реализация.

Нужни умения

Емпатия и желание за комуникация.

Обучение

Всички доброволци ще преминат еднодневно обучение на място, за да бъдат качествено въведени в иновативните за България методи при общуване с възрастни хора с деменция.

Освен организираното обучение, всеки доброволец ще има постоянна супервизия от членове на сдружението, на които може да разчита за помощ във всяка възникнала ситуация.

Транспорт и храна

За всяко посещение доброволците ще получават по 10 лв, с които да възстановят разходите си за транспорт и храна.

Възрастови ограничения?

Трябва да си пълнолетен.

Ще получа ли сертификат за доброволчество?

Да.

Как да участвам?

Отиди на тази страница и натисни зеления бутон "Ще участвам", за да се свържеш с организатора.

Включи се до 15 ноември 2018 г.


Източник: timeheroes.org


Препоръчваме ви още:

 Ние бяхме и вече не сме

Защо не разбрах по-рано?

Константин и Елена

 

Автор: Калоян Явашев/Татко Калоян

"It's a bitch, but life's a roller coaster ride

The ups and downs will make you scream

sometimes... "

"Lie to me" - Bon Jovi

Ей тая песен си я избрах за "наша", щото лигавите холивудски традиции повеляват да си имаме песен и когато я чуем, да се погледнем влюбено в очите и прегърнати да започнем да изричаме думите. Обаче в нашата връзка се наложи съвсем друг хит, който аз осквернявах с откровено фалшивото си пеене и повярвайте ми, не се правя на луд, като казвам, че съм музикален вирус и то от лошите. Представете си Сашо Роман да изпълнява "Puto" на Molotov с притиснати топки в менгеме, а Иво Димчев да му акомпанира с импровизирани родопски напеви, докато върти ръчката и вдига тоновете на ромския "славей". Ако сте успели да си го представите, то бихте могли и да преживеете едно мое изпълнение. Или може и да не успеете, не гарантирам!

"Нашата" песен се оказа "Please forgive me" на Bryan Adams. Толкова често ми се налагаше да я пея (разбирайте да рева като умиращ коч), че трябваше да плащам авторски права. Още в началото на нашата връзка се дънех редовно и всеки път, когато търсех прошка запявах тази кандърдисващо-умолителна изповед на канадския певец. Не знам от каква точно мозъчна болест страда жена ми, но явно е засегнала музикалния й вкус, понеже не само ми прощаваше, но и настояваше да продължавам да пея. Например, представете си, че вашият любим е хвърлил, счупил, запалил любима ваша вещ (безпричинно), вдигнал ви е скандал, че не сте му оставили супа (оставили сте, но той не я е намерил) и е забравил да плати тока и са ви изключили. Когато се приберете от работа и му звъните да го питате къде е и какво се е случило, разбирате, че той консумира с римска наслада разни алкохоли из града и изобщо не иска да ви слуша. Разменяте си няколко закани, като той стига до крайности и ви обявява за "досадна паткосана дрисла, която само му трови живота и изсмуква всичките му сили с тъпите си претенции". Вероятно всяка нормална жена ще смени ключалката и ще си легне със щастливо изражение, но не и моята. Тя заспиваше, но когато се прибирах, още с първите акорди от песента (аз не пея само текста, а също мога да пея китари, барабани и флейта ако има) се събуждаше в очакване. Аз започвах да вия още пред входа и се налагаше да ме почака докато се кача, тъй като се бавех известно време докато разгонвах кварталните кучета. После пеех и пеех, докато не успеех да я разсмея и тогава чак бивах допуснат до леглото. С времето, Росица придоби инстинкт и днес, подобно на кучетата на Павлов, щом чуе "Please forgive me" изпада в истеричен смях, а щом й направя забележка съвсем истерясва и започва да издава звуци на драйфаща чайка със синузит.

Къде е бебето?

54b4716a3dc0cd733b26e61ebb10e28e XL

Ето ме на Бирения фест на Флората в Бургас, а лицето ми е разкривено в паника и ужас. Защо ли? Защото отидох да гледам филм (пия) в съседите и неволно станах свидетел на сцена, която ми подсказа, че вследствие на дългия контакт с нашите деца, съпругата ми започва необратимо да откача. За да я спася, на следващата сутрин самоотвержено и в пристъп на безумна смелост, взех отрочетата ни и излязох сам с тях, за да я оставя да си почине и поне малко да се съвземе. След травмиращ ден, надвечер се озовах на Бирения фест, където първо изгубих близнаците, а след като тръгнах да ги търся, се оказа, че съм зарязал и количката с бебето. Росито, която случайно също била на феста, беше намерила близнаците, но сега живо се интересуваше от локацията на бебешката количка. Аз нямах отговор на иначе разумния й въпрос "Къде е бебето? " и се опасявах, че никакви песни нямаше да ме измъкнат от този батак. Axl Rose да й бях домъкнал, за да й изпее "Don't cry", докато Slash й реши косата, а Duff пуска пералня, нямаше да ми се размине (иначе си умира за "Guns"). Трябваше да намеря бебето и да продължим живота си или да не намеря бебето и да приключа с моя.

Естествено, се върнах там, където видях бебешката количка за последен път и се огледах. Не беше трудно да видя главата на Владо, тъй като стърчеше като минаре в Холандия. Неговата мамица (иначе много свястна жена), стои си пичът на един бар и пие бира! Аз си губя котилото през две минути, той се хили и пие бира, бе! Гледай го колко е ухилен и доволен, боклука му с боклук! Юда мръсен, Брут, поп Кръстю! Предаде ме за една глупава бира (Schoffehofer, пшеничена баварска, 5% алк.), а аз си мислех, че ми е приятел. Сега ще отида и ще му кажа, че е човешки отпадък, а после продължавам с търсенето. Разбутвам хората по пътя си и наближавам до Владо. Предвидливо спрях на около четири метра, понеже не е хубаво да обиждате двуметрови хора, чието тегло надхвърля 125 кг., занимавали са се със спорт и могат да ви докопат с дългите си ръце. Чувал съм, че големите хора имали благ характер. Е, Владо понякога го губеше тоя благ характер и придобиваше характера на доберман със зъбобол излизащ от клизмени процедури! Като се постарах да има достатъчно хора между нас, му викнах му злобно:

- Ей, тъпанар!

Вярно, не бяхме на докторски симпозиум, но се обърна толкова народ, че се наложи да уточня:

- Не вие, бе! Оня дългия тъпанар.

После всички погледнаха Владо. Той също ме погледна и ме попита:

- К'во?

- К'во, к'во? - почвах да се настройвам още по-войнствено.

- Намери ли ги?

- Кое?

- Децата, бе, тъпанар! - пак бая народ се обърна и Владо трябваше да уточни - не вие, бе, оня къдравия!

- Да, намерих ги - сега вече злобата ми щеше да го отнесе - ти к'во праиш тука, а? Пиеш бира, а аз сам ги търся, нали?!

- Аз ти пазя третото.

- Кое?

- Онова, кое?! Помниш ли, че имаш и трето?

- А?

- Трето дете, бе, тъпа... уф, заеби! Ела си взимай бебето!

Искам пли плоститулката!

951dacecbf1473d30a48fde31dbdd5c1 XL

Треперещ се добрах да бара, където стоеше Владо и видях количката с Габриел. Главата ми се замая от облекчението и краката ми се подкосиха! Ще живея, хора! Ето го бебето, ето го на тати съкровището! Ох, чакайте малко да си поема дъх! Живо, здраво и насрано (то може ли пък всичко да му е наред!). Браво, Владо! Ти си мой брат, аз те обичам от дъното но душата си и искам да те направя най-щастливия човек на Земята. Не мога да опиша какво чувствам към теб в този момент! Мога да ти го изпея, но едва ли ще ти хареса. Иначе бих ти запял еуфоричен госпъл, бих ти посветил романтичен шансон, бих изкарал химна дори, докато целувам портрета ти паднал на колене във възрожденска униформа! Ти си най-добрият човек, който съм срещал и искам да ти се отблагодаря. Ще ти купя най-якия компютър, с най-яките игри и ще ти правя масаж на гърба, докато играеш. Ще ти сготвя каквото пожелаеш (гледай да не е по-сложно от филия с лютеница) и ще ти наливам 50-годишно уиски, докато нежно ти чистя ушите и разтривам краката (крачищата, ако трябва да сме обективни!). Ще направя каквото искаш и когато го поискаш! Но мъж не може да каже такива работи на друг мъж, освен ако не носи годежен пръстен в задния си джоб и не смята да му предложи брак. Вместо това, аз казах следното, което беше горе-долу същото, но звучеше по-хетеро:

- Е.и му майката, чуек! Слава богу, че си го прибрал!

- Ъхъ, ми на улицата ли да го оставя?! - Владо ми се хилеше, но аз необяснимо защо, пак се изнервих. Сега пък какво ме дразни?! А, сетих се какво :

- Ти като го намери, що не ми звънна, бе!? - озъбих се наежен.

- Звъннах ти!

- Къде, бе?! На домашния? - ако ще и пет метра да е Владо, в момента устата ми нямаше никаква връзка с главния мозък. Ни 4G, ни wi-fi, ни bluethoot. Нищо! Самолетен режим.

В тоя момент до мен изникна Росито с двете деца. Явно беше следила разговора, тъй като се чувахме и в Стара Загора, и реши да се намеси:

- И аз ти звънях.

Тая пък! Ей сега вече откачих! Значи аз се пека на бавен огън, докато търся децата, а тия двамата си стоят с тях и имат наглостта да ме лъжат, че са ми звънели! Опулих се като ескимос в солариум и се канех да ги попилея, когато Росито попита кротко, но и с лека досада:

- Къде ти е телефона?

- В гъзъ ми! - озверих се с максимален брой зъби, които можех да покажа.

После започнах да се опипвам по джобовете, пакета и задника, но телефон нямаше. След напрегнат мисловен процес си спомних, че съм го оставил в бебешката чанта и когато го изкарах от дъното, видях десетки пропуснати обаждания от Владо и Росито. Почувствах се много неловко. Все едно съм отишъл на рожден ден с бутилка хубав алкохол за подарък и съм си я изпил съвсем сам (случвало се е). Все едно съм повръщал върху тортата на рожденичката, докато съм поздравявал сестра й, падайки върху майка й (за съжаление и това се е случвало!).

Накрая всички решихме дружно да си поръчаме по една бира и да отпразнуваме щастливата ни среща. Естествено, след една минута си взехме бирите и викащи след децата си тръгнахме бързешком от феста. Така е, на родителите им е забранено да се забавляват, а нашите деца много мразят да ни виждат щастливи!

Прибрахме се всички заедно и след кратък разбор на деня, всеки се прибра у дома. Нямах нито сили, нито желание за повече емоции и обрати на съдбата. Изкарах почти цял ден сам с децата и успях да ги опазя с цената на много нерви и адреналин, така че сега исках просто тишина и спокойствие, в което да се опитам да възстановя нормалните си човешки функции.

Децата най-лесно се приспиват с крещене

prispivane

Изводът от всичко това, което ви разказвам от няколко седмици е следният: да гледаш деца е същото като да воюваш! Не да воюваш в лошия смисъл (с кървища, убийства и бомби), а в онзи по-лековат, но не и по-незначителен начин. Лесно е да загубиш себе си по пътя на родителстването и да се превърнеш в нещо, което никога не си искал. Децата ще те подложат на редица изпитания и ако нямаш съюзник е много трудно да оцелееш психически. Вие и партньорът ви трябва да се подкрепяте и окуражавате взаимно, за да имате шанс да се запазите първо като двойка, а после и като отделни личности. Независимо дали приемате вашата връзка като практичен договор, взаимноизгодна симбиоза или "градивна клетка на обществото", вие сте длъжни да играете отборно, за да имате някакъв шанс. В един отбор играчите се подкрепят и си пазят гърба. Ако не обръщате достатъчно внимание на картинката вкъщи и на партньорката си, може да пропуснете някои доста смущаващи нейни постъпки и да се чудете откъде ви е дошло. Например си представете как се прибирате у дома, децата са при бабата, а съпругата ви е сготвила вкусна вечеря в знак на неугасващата ви любов. Тананикаща си мелодията от "Kill Bill", тя държи чаша вино с едната си ръка, а с другата вади вечерята от фурната. Вместо очакваните пържоли, от тавата ви гледат вашата ракета за тенис със заливка от кисело мляко, кламери и чорапи. Когато поглеждате изумен към жена си, тя е седнала по турски на земята до вас и с отнесен поглед дълбае и пише нещо с ловджийски нож в ламината. Насочвате взора си бавно към ръцете й и виждате, че всъщност изписва думата " МАМА". Внезапно ви поглежда с разфокусиран поглед и ви пита дали случайно не искате заедно с нея да пийнете кръв от белоглав орел седнали на перваза на прозореца ви. Предвид, че живеете на 9-я етаж и изпитвате ужас от височини, усещате как дланите ви се изпотяват, макар че тя спокойно ви уверява, че може да лети. Със зловеща усмивка, жена ви се изправя и прехвърля бесило през полюлея. Вие преглъщате облекчено, когато тя провесва куклата на дъщеря ви, но се напрягате отново, защото осъзнавате, че това е било всъщност проба, а реалният кандидат за обесване сте вие. Твърде е възможно, последната гледка, която виждате в живота си, да бъдат листата от зеле, с които е опаковала гърдите си и които ужасяващо се подават от сутиена, а вие стреснат от абсурдната гледка, да се питате наум, сърми ли ще прави или салата! Може и да нямате време да разберете, че всъщност ги е сложила, за да си спре кърмата ( представяте ли си?!!! Аз съм в шок! Страх ме е да питам какво и къде си слага, за да спира разстройството! Моркови ли?! ).

Надявам се, че схванахте основната идея да си помагате, за да успеете заедно да оцелеете срещу Тях. Те са онези, които ви се натресоха в живота и го напълниха с крясъци, повръщано и счупени играчки. Те са онези, които не ви оставят да спите, ядете и функционирате като нормален човешки организъм. Те са онези, които ме накараха да ви разкажа моята история преди да дойдат и нашата история, когато дойдоха. Maria Peeva ме убеди да я напиша, Dimitar Rikov я редактир Neda Malcheva я нарисува, за да ви поканя да емигрираме, попътешестваме, да се запознаваме, да ухажваме, да се радваме или разочароваме и накрая да постигнем това, което дори и не сме мислили, че искаме и ще обичаме така всеотдайно. Ето го началото:

" Иска ми се да започна с художествено описание на времето и пейзажа, но не мога. Не помня какво беше времето този октомврийски следобед през 2014-а, но със сигурност нямаше горски пожар, снежна виелица или дъжд от жаби, които да опиша красноречиво, за да ви привлека вниманието още в началото. Просто се прибирахме по магистралата от София към Бургас и мълчахме в колата. Бях нагласил автопилота на 120 км/ч. и апатично избягвах да се блъскам в другите коли и мантинелите. Държахме се за ръка с Росито и всеки бе потънал замислено в общите ни тревоги. След консултация в може би най-известната клиника за ин витро процедури, ни съобщиха, че най-вероятно ще ни трябва мъжки донор, понеже е невъзможно да имам собствени деца. Сутринта бяхме тръгнали с усмивки и надежди към болницата, а сега обмисляхме осиновяване... ".

"Дневникът на един (татко) звероукротител" излиза само след няколко седмици, а Татко Калоян обещава да не спира да пише :)


Препоръчваме ви още:

Обичам лятото по ред причини

Обичам лятото по ред причини - продължението

Обичам лятото по ред причини - продължение на продължението

 

Да, астролозите твърдят, че звездите влияят дори върху този дълбоко интимен процес. Да видим дали са познали за вашата зодия.

Овен

Решителността, безстрашието, енергичността на представителките на този знак им помагат не само в живота, но и при раждането. При дамите от тази зодия то рядко продължава дълго. Никак не обичат преносването и бавенето. Вярно, може да бъде толкова болезнено, че да крещят и дори да залеят екипа с нецензурни думи, но не бива да забравяме, че този знак се управлява от огъня.

Пословичната енергия на Овните им помага да преминат и през това изпитание. Възможно е дори, когато раждането приключи, да изиграят един танц на победата, въвличайки персонала на отделението и другите майки. Като ще е празник, да е празник. Овните са адски заразителни.

Телец

Характерните за Телците търпеливост, трудолюбие и упоритост, дават своя отпечатък и върху хода на раждането. Жената-Телец ще напъва толкова, колкото трябва, без да се оплаква. Това е работа, която трябва да бъде свършена, колкото и време да отнеме. Освен това тя е педантична и предсказуема. Едва ли ще чуете тази жена да постъпи в родилното отделение с думите: „Раждането почна!“ Напротив, тази майка мисли за всичко предварително, отдавна е избрала болницата, екипа, стаята, в която ще се настани. Телците обичат спазването на сроковете, в състояние са да подчинят и природата на тази своя особеност.

Близнаци

Обикновено те са нежни, мили, но никак не обичат рутината, с която изобилства една бременност. Всички тези изследвания и прегледи в женската консултация… Заради двойственият характер на знака много от майките-Близнаци са едновременно готови за раждането и уплашени от него.

Неприязънта към еднообразието (все пак са въздушен знак) често ги кара да се чувстват отегчени до умора от раждането: „Е, колко още ще продължава това раждане. Няма край! Още няколко часа да напъвам? Шегувате ли се?!“ Нетърпението на Близнаците може да ги постави и в екстремна ситуация – случва се раждането да започне на неподходящо място. За тях присъствието на таткото е особено важно – помага им да се справят с емоциите.

Кажи ми коя зодия си, за да ти кажа какво пиеш

41caa23393f9d9a5f744162d34346b69 XL

Рак

Раците винаги поставят интересите на семейството над своите собствени, затова по правило и детето не раждат заради себе си. Това е емоционален опит, а в случая с тази зодия – особено емоционален. Подкрепата на партньора и близките им помага да се справят.

Ракът е воден знак, затова не е чудно, че много представителки на зодията предпочитат да раждат във вода. Процесът може да протече спокойно, но може и да не е така. Но майката Рак винаги избира най-добрия специалист в града. Все пак става дума за попълнение в семейството, а то, както знаем, за Раците е нещо свято.

Лъв

Лъвиците са страстни, великодушни, творчески натури, ако не беше тая нелепа необходимост да раждат, щяха да бъдат бременни цял живот. Бременната жена винаги е в центъра на вниманието и е обект на специално отношение и грижи. От друга страна на тези царствени личности невинаги им допада, че коремът им е огромен, килограмите им са повечко, затова раждането за тях е дългоочаквано събитие. А ако на изписването им постелите червен килим, няма да имат нищо против.

Самият родилен процес може да се окаже болезнен, но дори неприятните усещания не могат да притъпят чувството, че в този момент Лъвиците са център на грижа и внимание и всичко се случва в тяхно име. Приветстват присъствието на близки по време на раждането, обичат гостите, които идват да видят бебето, защото това е повод да получат признание и комплименти за добрата работа.

Дева

Девите са организирани, имат аналитичен ум. За тях раждането е поредното предизвикателство, с което ще се справят. Те са подготвени до запетайката – чантата за родилното е готова от месеци, маршрутът до болницата е проигран, всичко необходимо за бебето е закупено, дихателните упражнения са отработени. За Девите раждането е работа, която трябва да бъде свършена добре, без изненади, и точно върху тази цел е фокусирано цялото им същество.

Благодарение на тяхната организираност, процесът на раждане, макар и болезнен, преминава спокойно. Да, болка има, но това не е някаква изненада. Виж, отклоняването от предварително начертания план може да ги изкара от равновесие, затова подкрепа от близък (по възможност хладнокръвен) по време на раждането е добре дошла.

Най-голямата кучка според зодиака

a7f29fa843c0bce11d4005210b603e61 XL

Везни

Спокойствие и хармония – това са ключовите думи за този знак. Везните са прецизни в детайлите, готови са да следват всички инструкции за правилно раждане, за да избегнат неприятни изненади и за да се чувстват уверени. Обичат да се застраховат.

Съмненията и нерешителността са им присъщи. Разбира се, едва ли на майката-Везни ще й хрумне да отложи раждането, когато е започнало, но е твърде възможно да има няколко лъжливи опита. Везната никога няма да откаже силното рамо на таткото по време на процеса, но дори да е сама няма да изпадне в униние – хармонията е важна. Затова дамите от този знак се настройват позитивно, за да посрещнат с усмивка бебето си.

Скорпион

Ярка емоционалност – това е типичната черта на този воден знак. В случая със Скорпионите тази емоционалност може да прогресира и в агресия. Дамите от този знак са страстни и упорити натури, винаги имат собствено мнение, дори за това как трябва да протече раждането им. Изобщо не се притесняват да го изразяват, при това достатъчно високо и ясно.

Според астролозите, това са жените, които най-силно крещят по време на раждане. При това често крещят не от болка, а от възмущение: „Защо, по дяволите, толкова боли, какво се случва? Не сме се разбрали така!“ Между другото, дори раждането да им се стори ужасно, благодарение на вродената си смелост те с чест (и с вик) преминават това изпитание.

Стрелец

Екстроверти, винаги готови за приключения, отворени към света и любознателни – благодарение на тези свои черти Стрелците предварително проучват всички подводни камъни и неприятни изненади, които могат да се очакват по време на раждане. Изчитат книгите по темата, запознават се с всякакви техники на раждане и специални комплекси от упражнения за бременни. Тези дами не са от мълчаливите по време на прегледите при акушер-гинеколога. Обикновено разпитват дълго и напоително как вървят нещата.

Заради всестранната си подготвеност Стрелците понасят по-леко раждането. Спокойни са, дори да възникне нещо неочаквано, са в състояние да запазят оптимизма и енергията си.

Как остаряват различните зодии

9489e6c11889fcb275044d14dda99d24 XL

Козирог

Дамите с рогата са майсторки на планирането, убедени, че всеки жизнен процес може да бъде представен със схема и таблица. Защо? Защото това е техният начин да набележат целта и стъпка по стъпка да я реализират. Бременните от тази зодия си водят дневник, имат план за раждането, в състояние са да убедят дори лекарите да го следват.

За разлика от други дами, които крещят и „благославят“ всичко живо по време на раждане, Козирозите са „събрани“ и съсредоточени – те са достатъчно подготвени и трябва само да реализират плана си. Тези жени често отказват упойка, за да усетят всяка секунда от процеса. Изключение правят само дамите, които са заложили анестезията в плана си.

Водолей

Обичат природата, затова за тях няма нищо по-естествено от раждането. Те се стараят то да протече максимално меко и хармонично. Водолеите обичат всичко да става по техните правила, затова често са привърженици на нетрадиционните видове раждане – във вода, вкъщи. Ако можеш да направиш този процес запомнящ се и поне малко вълшебен, защо да не опиташ?

Дори раждането да се окаже сурово изпитание, майката-Водолей го превръща в празник или поне не дава вид, че й е тежко. Все пак възпроизводството е природен процес, затова трябва да му се радваме, дори пряко сили.

Риби

По правило Рибите са проницателни, с много силна интуиция, може да се каже, че жените от тази зодия имат свръхестествен нюх за нещата. Тези качества им помагат в много житейски ситуации, но едновременно с това надделява способността им към емпатия и излишна емоционалност.

В емоционалността няма нищо лошо, но по време на раждането Рибите може да преживеят твърде крайни емоции – от ужасна болка до безгранично щастие. След толкова изпитания на чувствата, когато бебето се роди, майките от тази зодия се чувстват опустошени. Това състояние обаче не продължава дълго, защото усещането за щастие и нежност при вида на детето заличава всички минуси.

Какво ще кажете за вашето раждане? Познаха ли астролозите?


Прочетохте ли

Възпитание според зодията

Източник: wday

 

Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам