logomamaninjashop
Ninja Editor

Ninja Editor

Представяме ви един интересен руски психолог с 30-годишен стаж, който не се притеснява да нарече нещата с истинските им имена. Михаил Лабковский напълно опровергава модерните от няколко години насам теории как да накараш мъжа да се чувства добре, да те носи на ръце, да те обгрижва и да се държи с теб като с принцеса. Според него когато жената се поставя пред мъжа като слаба и зависима, изобщо не си помага, а напротив. Често жените стигат до задънена улица във връзката си, защото следват шаблони и не осъзнават, че с постъпките си влияят негативно на характера на мъжа и поведението му. Ето и петте най-чести типа грешни поведения, които допускаме в семейните отношения:

1. Искам да се наспя!

Да започнем със следната ситуация: в семейството се ражда дете. След първите дни, когато възторгът и шокът са се уталожили, мъжът казва на жена си: „Скъпа, трябва да ставам рано за работа, искам да се наспя.“ В 90 % от случаите, жената приема това като задължение и прави всичко възможно, детето да не пречи на собствения си баща да спи. В някои случаи, дори се изолира с него в отделна стая, за да има таткото нормален сън. Логиката й е проста – той храни семейството, трябва да си почине. Като че ли, когато мъжът тръгне за работа, жената ще легне да спи, за да се възстанови след безсънната нощ. Да, а в почивните дни таткото също не бива да бъде безпокоен, той трябва да си почине, защото е работил цяла седмица! А ако изяви желание да излезе да разходи бебето с количката е направо герой. Нищо, че младата майка е правила двуразови разходки всеки божи ден.
Един момент! Това не е нейното лично, а тяхното общо дете!
В тази ситуация жената сама си е виновна, защото по всякакъв възможен начин я подкрепя. Грешката й е не само, че се претоварва, но и разрушава семейната цялост (формира се диаспора „майка-дете“, която изолира таткото). Съществено се понижава вероятността в бъдеще бащата да има близки доверителни отношения с детето си. Най-обидното е, че се губи чувството за единство, което съществува, когато няма отделни участници в проекта „семейство“ с разпределени задължения, а екип, който се справя с всички предизвикателства заедно. Често ме питат: „А кога можем да оставим детето с баща му?“ Веднага след като се приберете от родилния дом. Нахранете бебето и идете на фризьор, да се поразходите или да се срещнете с приятелка. За един-два часа новороденото съвсем спокойно може да бъде оставено насаме с баща му. От това само ще има полза.
7cac0eba2eb84d0ee5cc747ac3b75515

2. Защо ти е да се връщаш на работа?

Хлапето пораства, става на 3 години, време е майка му да се върне на работа. И в този момент някои мъже правят следния ход: „Защо ти е да се връщаш на работа? Аз изкарвам достатъчно, остани с детето.“ Наистина в много случаи заплатата на жената е по-ниска, защото тези три години, които е прекарала с детето, са я върнали назад, спрели са кариерното й развитие и е много вероятно, след дългата пауза, да й се наложи да започне отначало. Много е важно в този момент да не се поддадете на внушението. В практиката си съм срещал много жени, които са се съгласили с мъжа си, че така ще е най-добре за децата, а след 10-15 години същият този мъж си е събрал багажа и ги е напуснал. Те остават без професия, без доходи, загубили деловите си навици, на около 40 години, съвършено безпомощни. В най-добрия случай могат да разчитат на адекватна издръжка, но това са наистина редки случаи.
Трябва да разберете, че предлагайки ви да останете вкъщи, мъжът не се грижи за вас. Грижи се за себе си. Това или е опит да ограничи социалните ви контакти от ревност или поради други съображения, или е начин да скрие страха си, че може да се окаже не толкова успешен на фона на вашата кариера, или просто е невротик и получава удоволствие от това да ви потиска.
Всяка, подчертавам, всяка жена, която стои вкъщи с години и са занимава само с домакинството (изключвам все по-честите случаи на работа от вкъщи) и отглеждането на деца деградира. Това е неизбежно. И в крайна сметка на мъжа му става скучно и започва да се отнася към нея снизходително, а оттам до раздялата крачката е само една. И забележете, изначално мъжът за нищо не е настоявал, жената с радост е прегърнала идеята да си остане вкъщи, защото за всички така ще е най-добре. Дали?

get img
3. Много е скъпо!

Друг аспект: жените често се оплакват, че мъжете напоследък не са особено щедри – за всеки поискан лев трябва да обясняваш защо ти е, непрекъснато се оплакват от високите цени, не им се излиза да вечерят навън, защото това са разходи, дори да им е по възможностите. Как се случва обикновено - мъжът произнася фразата: „О, тук е много скъпо!“, на което жената веднага откликва – „Добре да потърсим по-евтино място.“ Край. Загуби. Правилният отговор е: „Скъпо, но пък сигурно е вкусно, хайде да опитаме!“ Разбира се, съществува и другата крайност – непрекъснато да се изискват подаръци. Това също не бива да се допуска.
images cms image 0000098284. Аз сама!

Четвъртият тип женско поведение, с което  се „развалят“ мъже, може да бъде описан с фразата „аз сама“. "Аз сама ще измия"; "аз сама ще приготвя"; "аз сама ще сложа детето да спи"; "върви, не ми се пречкай"; "ти си почивай". Много скоро мъжът свиква с това „аз сама“ и с факта, че никой не иска помощта му и се оттегля на дивана без никакви угризения. Той си е предложил услугите, казали са му „няма нужда“. Всичко е точно.

В крайна сметка всичко се свежда до това, за което говоря на всяка своя лекция: не трябва да търпиш, не трябва да поставяш себе си по-ниско от мъжа си, не трябва да отстъпваш. Ако ти е нужна помощ – кажи, ако те дразни поведението му – кажи. Веднъж! Любящият мъж ще те чуе, ще промени поведението си, равнодушният ще продължи все едно нищо не се е случило. Но това има и обратна страна: ти трябва да решиш ще се примириш ли с тези негови особености. Ако го приемаш, не му натяквай и не пили мозъка му при всеки повод. Ако не го приемаш – напусни го и пощади своите и неговите нерви.
slide35. И последно правило: не изяснявайте отношенията си пред свидетели.

Пред останалите вие сте екип, който се подкрепя един друг. Отношенията се изясняват насаме. И никога не осъждайте човека – осъждайте постъпката, действията му. „Ти не ми помагаш достатъчно.“ – да. „Ти си мързелив.“ – не. Още по-губещо е да го сравнявате с друг. Ако колегата Иван е станал шеф, а вашият мъж не, значи просто не иска или не може да бъде такъв. Искате мъж на позиция? Ами търсете, има и свободни такива, макар да не са много. Но не позволявайте да сравняват и вас. Той предпочита стройна блондинка, а вие сте пищна брюнетка? Свободен е да я търси. Всеки човек е ценен с комплекса от качества, които притежава, нелепо е да приемаш характера, отричайки външността и обратното. Не бива да унижаваме човека заради това, че не съответства на идеала в главата ни.


За автора:
labk photoМихаил Лабковский е психолог с 30-годишен стаж. Последните 20 години е и водещ на телевизионни и радиопредавания, в които консултира в ефир.
Започва да учи психология в Москва, за да реши собствените си проблеми, но в последствие установява, че това е дейност, с която би искал да се занимава сериозно. Известно време живее и работи в Израел. Там консултира двойки, които са развеждат – медиатор при преговорите за подялба на имуществото и децата. Няколко години е психолог в Йерусалим, където контактува с тийнейджъри с проблемно поведение.  В Москва има собствена практика, провежда индивидуални, семейни и групови терапии.

 

 

 

Препоръчваме ви още:


Въжето се държи от двама

Истински мъж 

Умира ли бракът? 

Как да познаем зодиите на детската площадка:

Овен: Този, който се люлее най-силно

Телец: Този, който те измества от люлката

Близнаци: Този, който се сприятелява с теб

Рак: Този, който играе в пясъчника

Лъв: Кралят на замъка (детската площадка)

Дева: Този, който играе сам

Везни: Този, който гони всички момиченца/момченца

Скорпион: Този, който те издава

Стрелец: Този, който пада от пързалката

Козирог: Този, който има най-яките играчки

Водолей: Този, който се върти в кръг

Риби: Този, който има най-тайното скривалище 

940x602 0xc0a839a4 6756167541472813665


Как да познаем зодиите в клас:

Овен: Този, когото вечно наказват

Телец: Този, който поправя учителката

Близнаци: Популярното хлапе

Рак: Този, който вечно праща съобщения на гаджето си

Лъв: Този, който постоянно си оправя косата

Дева: Този, който си води бележки

Везни: Този, който флиртува с учителя

Скорпион: Този, който знае всички тайни

Стрелец: Този, който гледа часовника и чака да свърши часа

Козирог: Този, който винаги има резервни материали

Водолей: Този, който гледа през прозореца

Риби: Този, който дава да му преписват домашните



d916b585754d58914ee6a51a83e2f3c8


Как зодиите казват „Обичам те“:

 

Овен: Много ми харесваш.

Телец: Ти си истинска приятелка.

Близнаци: Ти си съвършена.

Рак: Ти си прекрасна.

Лъв: Нуждая се от теб.

Дева: Много си мила.

Везни: Ти си сладурана.

Скорпион: Харесвам те.

Стрелец: Направо си казва: Обичам те.

Козирог: Липсваш ми.

Водолей: Харесвам те.

Риби: Имам късмет, че си до мен.



1500025241 eti znaki zodiaka sozdany drug dlya druga 12 luchshih zodiakalnyh par



Източник: pinterest

Препоръчваме ви още:

Лъвът - цар на пътя, Везните - подвижна опасност
Как прекарах лятната ваканция
Когато мама беше още маймуна 

Автор: Ина Зарева

Ще го убия този!

Ще й дам да се разбере!

Само да отида веднъж в училище и  хубаво ще ги подредя!

Не я слушай, тя е толкова тъпа!

Тая к...ва на какво ще те научи теб?

Телефонът й за 5 лева, тръгнала да се прави на велика!

Тоя въшльо с минимална заплата знае ли кой съм аз?

Ще ги избия всички и ще го запаля това училище!

Това не са реплики от американски екшъни и действието не се развива в гетата. Това са думи на нормални, средностатистически родители, които можете да чуете около училищата, по родителските срещи, в градинките около блока. Те се изричат някак неволно, изплъзват се като ругатни при всяка по-напечена ситуация. Не са изпълнени със съдържание и цел, не се реализират често, а служат единствено за помпане на родителското его, което вече се е спихнало от чувството на безпомощност спрямо отрочетата.

Но отрочетата чуват, помнят и реализират, за да доставят радост и гордост на същите тези родители, защото:

 

„...малкото дете вижда всичко, което прави възрастният като „добро” и ще започне рано или късно да му подражава...” Франсоаз Долто

 

И така фигурата на учителя  - обичана, висока и недостижима в първия учебен ден – все повече започва да се смалява, блясъкът й да изчезва под тежестта на мрачните епитети, слънчевостта да замира под облаците унижение, обичта да се сменя със скърцащо озлобление.

И съвсем скоро първият удар е нанесен.

 

Обикновено се започва с незачитане и унизително отношение в часовете.

 

Учителят няма много опции за самозащита, но се опитва да действа възпитателно не само към конкретното дете, а и към останалия клас. Защото той знае, че за да поникне добро са нужни години, но лошото се мултиплицира светкавично. Затова използва всички възможни позволени средства, за да спре неприемливото поведение. Това обаче отключва още по-голяма агресия. И при детето, и при родителите му.

На една родителска среща, която беше свикана заради побоищата на един ученик над останалите, бащата на въпросното момче скочи да се бие с друг родител, след това посегна и на учителя. И в този момент ти идва само да прегърнеш „хулигана” на класа, и като Робин Уилямс в „Добрият Уил Хънтинг“ да повтаряш в несвяст:

Ти не си виновен!

Ти не си виновен!

Ти не си виновен!

Обаче не смееш, за да не те погне и теб разяреният му баща...

После се прибираш при децата си тъжно и мълчаливо. И какво като говориш с тях за всичко, като дори си ругал няколко пъти, крещял си и си изпускал лоши думи пред тях, но никога не си си позволил да коментираш негативно учител, да оспорваш мнението му, да се съмняваш в преценката му.

Какво като си приятел с повечето от учителите им, но продължаваш да говориш на „Вие” от респект и уважение, защото те присъстват в по-голямата част от деня на децата ти, за разлика от теб.

Какво като все повтаряш, че лоши деца няма, има само леко объркали се, сгрешили, неразбрани, но и те трябва да се обичат.

Какво като оправдаваш родителите, че им е трудно, непосилно да се справят, изнервени и претоварени са, та затова са такива.

Какво от всичко това, когато накрая се появяват същите тези объркани, изгубени, необичани деца на още по-обърканите, изгубените и необичащите се родители, за да пребият с кол един учител, защото е защитил и помогнал на колежка, а тях никой, никога не е защитавал, на тях никой никога не им е помагал.

В „Майките” на Теодора Димова, групата объркани деца стигат и по-далече: докоснали се за първи път до нещо добро и красиво, в лицето на любимата си учителка Явора, имат потребност единствено да го унищожат. И те го правят:

„и започнаха да бутат и да блъскат Явора, да я удрят с длан по раменете и ръцете, после с юмруци, започнаха да я удрят с юмруци по гърдите и в корема, някой ѝ зашлеви шамар, някой дръпна опашката ѝ и косата се плисна през лицето ѝ, закри очите ѝ, които уплашено се взираха в очите на другите, не подозираха, не проумяваха, не молеха, дълбоките и прозрачни очи на животно, което се страхуваше

събориха тялото на Явора на земята

и я ритаха с огромните си маратонки

а момичетата я скубеха и блъскаха с юмруци

Явора! Явора! Явора!

не можеш да идваш и да си тръгваш, когато на тебе ти скимне, Явора!

и ръфаха плътта на Явора

и плачът, и отчаянието се смесваха с беззащитността на Явора, с нейната смълчаност, с това, че всичко понасяше, не викаше, не искаше да се предпази от ударите, не говореше, беше закрила лицето си с ръце, беше закрила очите си, плачеше, плачеше и никой от тях не чуваше хлиповете ѝ, защото озверяваха, разпалваха се, избутваха се един друг, за да имат достъп до Явора, за да могат да я ударят, да я дръпнат, да я сритат, да се изплюват върху нея и да я псуват
мръсницата, гадината, курвата Явора
започваше да прилича на оргия, ненаситна оргия по разкъсването на Явора, оргия без вино, зурни и тъпани, без огньове и флейти, които да разгарят въглените на отмъщението, на омразата, заразяваха се един друг като от светкавична чума, бързаха да се избутат, за да късат парчета от Явора.”


По същата тема ви препоръчваме:


То е напаст, която убива

Деца умират вън

Болезнено откровените мисли на един български учител 

Автор: Мария Петрова

Над 150 деца, повече от 120 родители и
8 доброволеца от "Лео клуб - Пловдив" и "Лайънс клуб - Филипополис", двама библиотекари, един организатор ... все приятели на рисуването и книгите се събраха в Малката нощ.

Като всяка година - започнаха по-рано, защото първите посетители дойдоха малко след 16 часа. Детският отдел беше отворен и посрещна всички с широко отворени обятия. Децата рисуваха с голямо желание и не се ограничиха само с една творба. Повечето си тръгнаха поне с 3, а десетина с по 7. Така е, когато се заплениш. Малките художници имаха и други забавления: сядаха на меките цветни табуретки или (от нетърпение) на пода и разлистваха книгите, които им предлагаха колоритни илюстрации и интересни случки. Бързо откриваха и книгите-пъзели, но не се притесняваха да си потърсят помощници. Родителите им също помагаха - в четенето и в рисуването. Създаваха свои версии на предложените от модели или напълно свободно интерпретираха.

Беше много весело, защото всеки разперваше нацапаните си пръстчета и показваше колко здраво се е оцветил. Най-забавно беше русокосо момченце на две годинки, което дълго не спря да „гали“ шарените листчета с още по-шарени багри. После ни показваше, че е по-нацапано от нас и ни даряваше с широката си усмивка.

Всеки се наслаждаваше на свободата да твори без рамка и закони и накрая си тръгваше с прекрасни картини, които момчетата от "Лео клуб - Пловдив" бяха „фиксирали“ със спрей на терасата на библиотеката. Малко ни оставиха за изложбата, но пък направихме хубави снимки, защото всеки ни дари с прекрасна усмивка от сърце. Другите доброволки сновяхме из читалните и помагахме на всеки, за да може свободно да се наслаждава на момента - да погали цветовете на нощта.
21231668 1510956375659564 4625721041439262656 n

Бяхме щастливи да видим приятели, които идваха за поредна година и ги намирахме пораснали. Още по-доволни оставахме от факта, че отново бяхме успели да ги изненадаме със страхотна техника, която да изпробват в приятна компания и уютна обстановка.

Много от новите почитатели на изкуството в библиотеката ни питаха за събитията, които организираме. С удоволствие споделяхме, че ги очакваме по време на: летните читални на открито (през юли), на творческите работилнички за мартеници и коледна украса, на "Drawing Day България, да рисуваме заедно!" (през първата събота на юни), на "Пловдив чете" и всички други литературни четения, които организираме през годината... (да не забравим Творческата работилница за мини картини в Нощта на Пловдив).

Центърът за работа с доброволци към РНБ "Иван Вазов" (и СНЦ "Писалка и перо") се старае да създаде програма, с която да обогати културния календар на Пловдив. Правим всичко в името на децата и техните родители, за да открият едно прекрасно място за срещи с изкуството (книга и илюстрация) и да общуват пълноценно.

Очакваме Ви!

Препоръчваме ви още:

Да погалим цветовете - творческа работилница за мини картини 
Динозаври завладяват София 
25 години фондация "За Нашите Деца"

Да се възползваме от изобилието на есента и да разнообразим семейното меню с няколко интересни салати.

Витаминозна есенна салата с цитрусов дресинг

Типично есенно предложение, съчетало богатството от плодове и зеленчуци, които предлага сезона.

tzveklo i krusha
Продукти:


цвекло – 2 бр.
морков – 1 бр.
тиква – 200 г
узряла твърда круша – 1 бр.
тиквени семки – 4 с. л.
сушени боровинки или стафиди – 4 с. л.
сок от лимон – 2 с. л.
сок от портокал – 2 с. л.
зехтин или слънчогледово олио – 3 с. л.
морска сол на вкус

Начин на приготвяне:


Почистете цвеклото, крушата, тиквата и моркова. Настържете или нарежете на тънки пръчици.
Залейте боровинките или стафидите с гореща вода за 10 минути. Отцедете, изплакнете ги със студена вода и ги добавете към салатата.
Смесете лимоновия и портокаловия сок със зехтина или олиото и добавете сол на вкус. Залейте салатата с дресинга и я поръсете с тиквените семки.


Салата с картофчета, мариновани корнишони и слабо осолена сьомга

Едно неустоимо предложение за тези, които обичат богатството от вкусове и консистенции.

semga i kartofi
Продукти:


дребни картофчета – 5-7 бр.
мариновани корнишони – 5 бр.
слабо осолена сьомга – 50 г
копър – 2 стръкчета
сол на вкус
зехтин – 2 с. л.
дижонска горчица – 1 ч. л.
лимонов сок – 1 ч. л.


Начин на приготвяне
:

Измийте картофчетата с четка и ги сварете в леко подсолена вода. Извадете ги и ги оставете да изстинат на стайна температура. Нарежете ги на кубчета.
Нарежете филето от сьомга на ивички, а краставичките на кубчета. Смесете продуктите и залейте с дресинга от зехтин, горчица и лимонов сок. Поръсете готовата салата със ситно нарязан копър.


Топла гъбена салата

Топлите салати успешно могат да заменят всяко предястие, а дресингът им придава свежест, която възбужда апетита.
topli gybi
Продукти:


пресни или замразени гъби пачи крак (или друг вид, според предпочитанията ви) – 500 г
маруля – 1 бр.
лук – 1 глава
чесън – 2 скилидки
зехтин – 4 с. л.
сокът на половин лимон
сол и чер пипер на вкус
настърган пармезан – на вкус

Начин на приготвяне:


Нарежете ситно лука и чесъна и ги задушете леко в зехтина. Добавете слайдовете гъби, посолете и запържете, без да слагате капака на тигана. Накъсайте марулята и подправете с дресинга. Добавете топлите гъби и поръсете с пармезана. Сервирайте салатата топла.

Салата от червено цвекло с картоф и портокали

Комбинацията от червено цвекло, портокал и картофи наистина е необичайна, но ще се убедите, че това екстравагантно съчетание придава на ястието неповторим свеж вкус.
tzveeklo i portokali
Продукти:


картофи 1-2 бр.
червено цвекло – 300 г
салатен микс – 150 г
червен лук – 1 бр.
портокал – 1 бр.
ябълков оцет – 2 с. л.
зехтин – 5 с. л.
ситно нарязан магданоз – 2 с. л.
сол, чер пипер – на вкус


Начин на приготвяне:

Почистете и нарежете цвеклото на тънки ивички, залейте с вряла вода за 1 минута. Отцедете и изплакнете цвеклото със студена вода.
Нарежете лука на полумесеци, почистете портокала от кората и ципата и разделете на малки парченца. Сварете картофите с кората, след това ги обелете и нарежете на едри кубчета.
Смесете цвеклото с лука, салатата, парченцата портокал и картофите. Направете дресинг от зехтина, оцета, солта и черния пипер. Залейте салатата с дресинга и поръсете с магданоза.


Ябълково-тиквена салата

Една свежа плодова салата за тези, които обичат суровите храни.
yabalka i tikva


Продукти:


твърда зряла ябълка – 1 бр.
резен тиква – 1 бр.
лимонов сок – 2 с. л.
пудра захар – 1 ч. л.
олио – 1 ч. л.


Начин на приготвяне:


Почистете ябълката от кората и семената. Нарежете на кубчета или я настържете заедно с тиквата. Овкусете с лимоновия сок, пудрата захар и олиото и разбъркайте.


Препоръчваме ви още:

Печено агнешко бутче, приготвено с усмивка 
Кулинарната фиеста на Мама Нинджа 
Готвим с Тики

A понякога дори е полезно

Една статия на Анна Бикова, автор на книгата "Самостоятелното дете, или Как да стана мързелива майка", ме накара да погледна по друг начин на сравнението, което винаги толкова съм избягвала. Всички ние неволно сравняваме, това е факт. И може би майчинската интуиция не ни лъже, когато ни подтиква да сравняваме децата си. Сравнението може да е полезно, според Анна Бикова, и то по две основни линии. Първо, да действа мотивиращо. Второ, да научи децата да отблъскват негативните мисли, когато някой ден в живота си неминуемо се сблъскат със сравненията. Ето какво казва Анна.
 
Сравнението е малко, скрито състезание, които протича в нечия глава. Сигурна съм, че стотици пъти сте чели, че децата не бива да бъдат сравнявани. А аз ще ви кажа как това може да се прави. Да си призная и на мен ми се е случвало да казвам „не сравнявайте“, но не ми е съвсем ясно как това може да стане на практика. Сравнението е обичаен мисловен процес. Ние постоянно сравняваме. Къде цените са по-изгодни, къде опашката се движи по-бързо, къде обстановката е по-комфортна, къде обслужването е по-добро, къде шансовете ни са по-големи. Сравнението на различни факти ни помага да се ориентираме.

Гледам детето си, строено сред класовете с първокласници, и мозъкът ми, независимо от мен, го сравнява с останалите по ръст. Моето дете ли е най-дребно в класа? Не, не е моето! А, това дете е с най-големия букет. Децата са подготвили няколко стихчета за първия учебен ден. Слушам ги и несъзнателно сравнявам кое как се справя с текста си. Това непроизволно сравнение винаги присъства, но не вреди никому. На практика започваш да сравняваш още в родилния дом – това бебе е с кръгло лице, това с повече коса, но всички са еднакво мили. От позицията „всички са еднакво мили“ сравнението е безопасно. Травмира съпоставянето в състояние на завист, съпътствано с негативни емоции.

Ето няколко примера за това, че страшно не е сравнението, а състоянието на този, който сравнява и мотивацията му. Едни и същи думи, произнесени в различно състояние, имат съвършено различен ефект.

Ако думите, отправени към детето, звучат гневно и имат за цел да унизят:
- Имаш най-ниската оценка от целия клас! – това е страшно и травматизиращо.

А ако в състояние на безусловна любов, с мотивация за подкрепа кажем:
- Имаш най-ниската оценка в класа. За мен това е странно. Познавам възможностите ти и знам, че можеш повече. Защо резултатите са такива? С какво да ти помогна?

Да, това също е сравнение, но не нанася вреда.

Травматизиращо е, когато в състояние на умора, напрежение и раздразнение кажем:
- Виж колко добре кара ролери това малко момиченце! А ти, голямото момче, постоянно падаш. Стегни се!

Безопасно и полезно е при спокойно приемане на ситуацията да окуражим детето, което иска да се научи да кара ролери:
- Виж колко добре кара ролери това момиченце. Мисля, че скоро и ти ще бъдещ толкова добър. Ти обичаш да спортуваш.

- Наталия от вашия клас е прочела всичките си книги от списъка, а ти още не си ги започнала – казва майката с обвинителен тон. - Никакви игри повече. Започвай да четеш!

Детето, разбира се, ще започне да чете, но едва ли в главата му ще остане и помен от прочетеното. Ще преживява отношението на майка си.

А ако оставим сравнението, но променим емоционалното състояние на майката и мотивацията й?

- Наталия от вашия клас е прочела вече всички книги от списъка. Значи не е невъзможно. Искаш ли да ти покажа как по-бързо и по-лесно да четеш? Можем да се занимаваме всеки ден. Ще се редуваме – веднъж ще чета аз, веднъж ти, докато свикнеш.

В случая мотивацията не е да надминем Наталия, а да подобрим резултатите на собственото си дете. И това е напълно постижима цел.

- Сашко са го записали за олимпиадата по английски, а тебе не. Сигурно е по-добър – казва огорчената майка, която се е простила с надеждите детето й да задмине въпросния Сашко, с чиято родителка редовно си пият кафето. Така жената прехвърля отговорността за своето емоционално благополучие върху сина си. Детето е разочаровано, защото майка му е разочарована от него.

А ако променим състоянието на майката и не натоварваме детето с очаквания?

- Разстроен си, защото Сашко е записан за олимпиадата по английски, а ти не си? Нищо, следващия път ще успееш, ти владееш езика много по-добре от половината деца в класа. Понякога на учителя му е трудно да прецени кой колко знае, особено ако е нов. Продължавай да учиш все така упорито и ще видиш, че нещата ще се променят.

c4b535bba11d198338da2dbbd13ac699

Не е достатъчно само кажем правилните думи. Важно е да сме и в правилното състояние. „Браво!“, казва таткото на сина, който току-що е спечелил бронзов медал в спортно състезание, гледайки към победителя. Това поведение диктува – „това е победителят, ти си само този след него“.

Дори нищо да не кажем, но видимо да преживяваме слабата оценка като лична трагедия, у детето се загнездва впечатлението, че не е оправдало очакванията и носи само разочарование. Затова понякога състоянието е по-важно от думите.

В семейната си среда лесно можем да избегнем сравняването на глас (неизказани все пак има). Дори да не го изрече, майката може да си го помисли: „Големият в тази възраст четеше, без да срича.“ Но когато детето попадне в социума, сравненията са неизбежни. Тръгва на детска градина и разбира, че някой тича по-бързо или скача по-далече от него. Друг рисува по-добре и се облича по-сръчно. И това е моментът, в който педагозите започват да съветват: „не сравнявайте детето си с другите деца.“ Но малчуганите са в състояние да преценят разликите, независимо от това, че не сме ги назовали. За разлика от възрастните, децата не познават деликатността. Ако някое хлапе е надбягало останалите, просто триумфиращо ще обяви: „Аз съм пръв! Аз тичам най-бързо! Разминах те!“. И победеният ще трябва да преглътне загубата.

Сравненията са нормална социална реалност. Не могат да бъдат избегнати. Те ни съпътстват през целия ни живот.

А и ние самите често се сравняваме с другите. Как възрастният ще реагира на подобно съпоставяне зависи от опита му в детството. Ако в ранна възраст сравненията на родителите му са създавали усещане за недооцененост, ненужност и неприемане, с порастването човек възприема болезнено опитите да бъде сравняван. Защото в главата му звучат родителските гласове от миналото.

Затова съветваме родителите да не се страхуват от сравненията, а да учат децата да ги приемат и да си изграждат имунитет срещу тях.

Гласът на родителя може да постигне много. Ако подкрепя, окуражава, приема, няма да има последствия за психиката на детето. Всяко сравнение може да бъде повод за усъвършенстване, ако е правилно поднесено.

Сравнявайки резултатите, не забравяйте да сравните и вложените ресурси и стартовите възможности. Когато във вътрешното психологическо пространство на детето се засели един такъв „поддръжник“, то лесно ще може да понесе всяко сравнение, което не е в негова полза. Аз например имам такъв „вътрешен глас“. Той е вече опитен, трениран от собствените ми деца:

- Баба готви по-вкусно!

- Да, но баба готви от 50 години, а и има толкова повече време.

 

- Майката на Косьо не се страхува да кара кола.

- Да, но и тя има повече опит, а и никога не е преживяла катастрофа.

 

- Другата прическа повече ти отиваше.

- Да, но аз се харесвам повече с тази.

 

Самооценката ми при това е непоколебима като скала. Главното е навреме да си спомня мантрата: „Аз съм уникална и вдъхновяваща.“ Можете да я използвате, ако искате. Или да си измислите своя.

Препоръчваме ви още:

Аз съм мързелива майка
Да се научим да ги слушаме 
Три фрази, които не работят 

На 24.09.2017 (неделя), от 12:30 ч. на площад „Александър Батенберг” (Градската градина пред Народния театър) в София ще се проведе благотворителен мотопоход на джентълмените в подкрепа на мъжете с рак на простатата. Събитието се организира от Gentleman Riders Bulgaria съвместно с Федерация "Български пациентски форум" и се осъществява с подкрепата на Astellas.

Мотопоходът ще се проведе от 11:00 до 12:00 ч., като всички участници ще се съберат на пл. "Ал. Батенберг". В официалното откриване на събитието от 12:30 ч. ще участват:

  • Веселин Плачков, актьор;
  • Венцислав Ганев, председател на Gentlemаn Riders Bulgaria;
  • д-р Радослав Мангалджиев, началник на Отделение по медицинска онкология към СБАЛОЗ гр. София;
  • Иван Димитров, председател на Федерация "Български пациентски форум".

Световната инициатива в подкрепа на рака на простатата възниква в Австралия през 2012 г. Благодарение на кампанията хиляди участници от целия свят правят благотворителни обиколки с мотори всяка година в точно определен ден. През 2016 г., в знак на солидарност с каузата, се включват 56 000 мотористи от 500 града в 90 страни, а през тази година се очаква участие да вземат над 100 държави. Изискването към участниците е да са с ретромотори и костюми.

По време на събитието ще бъдат представени актуални данни за рака на простатата, необходимостта от ранна диагностика и своевременно лечение. Според тревожната статистика над 1 млн. мъже по света получават диагнозата рак на простата, което е около 8 % от всички новорегистрирани онкологични заболявания и над 15 % от раковите заболявания при мъжете. В България, по данни на Националния раков регистър, през 2013 г. са регистрирани 2 825 нови случая на заболяването, което бележи ръст от 60 % за последните 10 години.

Препоръчваме ви още:

Един много личен разговор 
Розовият кемпер тръгва из страната 
FUCK CANCER

Автор: Ина Зарева

Естетка Кокеткова от дете мечтаеше за изящен и пищен живот. Затова положи неимоверни усилия да има изваяно тяло, изправена стойка, правилна дикция и правоговор, богата обща култура, добро образование и множество таланти. В  разгара на своята младост Естетка беше повече от доволна от постигнатото и очакваше само някой да я открие.

Представяше си, че е репортер в световна агенция и отразява най-опасните събития, докато екстеншъните ѝ се веят от урагани или почти се запалват от огромни пожари.  

Или че има авторско предаване, в което интервюира всичките си филмови и музикални идоли, които заслепени от блестящата ѝ усмивка (постигната чрез години мъки с брекети, тежки като пернишки винкел), отговарят на всичките ѝ въпроси без съпротивление.

А защо не и великолепна актриса - с тези свои огромни, изразителни очи (благодарение на сините лещи и 5-сантиметрови изкуствени мигли), върху които камерата да замръзне и да проследи в забавен каданс зачеването и раждането на една истинска сълза (получена от спомена за първата кола-маска в живота ѝ).

Естествено, че можеше да бъде и световноизвестна певица, с този неин характерен глас във флажолетен регистър, за който най-голяма заслуга имат не природата, не родителите, а брат ѝ, който всяка вечер поставяше огромни, черни паяци върху възглавницата ѝ.

Разбира се, че можеше да бъде и модел – та целият този силикон да види бял свят и белият свят да види него.

Естетка можеше много и беше решена на всичко за своите 15 минути, глупости – поне 15 години слава. Търпението вече наближаваше своя критичен минимум, затова Естетка разкара със замах всички останали ухажори, които колкото и изтънчени да бяха, нямаха никакво намерение да я отведат към известността, и се вкопчи на живот и смърт в единствения, когото виждаше като своя трамплин към мечтите си, а именно – Кисел Недодялов, 41-годишен доставчик на санитарни материали и то не къде да е, а в самата Телевизия.

Кисел беше пълната противоположност на Естетка – нисък, възпълен и толкова отпуснат, че единственото що-годе твърдо нещо по тялото му беше неизменната клечка за зъби, която той въргаляше непрекъснато в устата си. Но Естетка тропна с 10-сантиметров ток и си каза:

- Противоположностите се привличат, а и изкуството иска жертви!

Сватбата им беше като изложбена зала с две единствени картини – от едната страна "Неделя” на Василий Колотев, от другата – „Музика в градината Тюйлери“ на Едуар Мане. Естетка почти напълно пренебрегна собствените си гости и искряща от щастие се запознаваше с колегите на Кисел от Телевизията – шофьори, техници, осветители, имаше дори монтажисти. Пътят към славата на Естетка беше официално открит. След тържеството, възторженият Кисел внесе жена си на ръце в дома им и тържествено обеща да направи и невъзможното, но да ѝ осигури звездните мигове, ако не във филм, то поне в няколко риалити шоута и телевизионни предавания. Естетка Недодялова въздъхна в обятията на мъжа си, представи си огромните билбордове с нейни снимки и дори веднага измисли звездния си псевдоним – Есте Недодел.

- Нека прекрасният ми живот започне сега! – отсече младоженката и се гмурна в рунтавите мекости на мъжа си.

Три години по-късно Кисел беше напълно доволен от отбелязаните с резци върху клечката за зъби брачни постижения и можеше с чиста съвест да заяви, че той може и да е мек, но думата му е твърда като камък – беше осигурил на Естетка роли във всички известни тв шоута.

Още през медения месец, Кисел въоръжи жена си с три рафта готварски книги, престилка, точилка и ренде и обяви:

- Твоята звездна кариера започва с предаването „Мама готви по-добре“, ако победиш в три поредни седмици, печелиш правото да участваш в“Master Chef“.

Единственото готвене на Естетка, се изразяваше в разбъркването на овесени ядки и кисело мляко, с които тя основно се изхранваше, защото бяха полезни за стомаха и кожата. Но тя толкова искрено и дълбоко повярва на Кисел, че завърза екстеншъните на здрава опашка, запретна дантелени ръкави и след известно количество избухнали тенджери под налягане, овъглени микровълнови печки, стопени съдове, запушени абсорбатори и няколко престоя в токсикологията, Естетка наистина се научи да готви.

Един ден Кисел се прибра вкъщи с шапка от „Master Chef“, захлупи я на русата ѝ глава, целуна я по ботокса и каза:

- Аз нали ти обещах!

После се заредиха и останалите обещания. Всеки понеделник Естетка трябваше да изпява любимите поп-фолк песни ни Кисел и приятелите му, а когато те изпиеха ракиите си ѝ казваха по едно голямо „ДА!“ – което трябваше да бъде знак за следващо наливане на чашите.

Всяка сряда Естетка се явяваше на кастинг за адреналинки, а именно – качваше се в камиона на Кисел и колкото завои издържеше, без да изпадне в истерия, с толкова пропуски за телевизионни предавания се сдобиваше.

Когато не участваше в музикални и екстремни шоута, Естетка пребиваваше във „Фермата“ на семейство Недодялови, където се грижеше за 12-те им прасета, 40-те кокошки, 5-те крави, 4-те кози и 2-те кучета. Естетка стискаше силно нос с два пръста и през сълзи, точно като в „Страх“, се впускаше да обслужва огромното стопанство. Ако не успееше да свърши цялата й отредена работа, възрастните стопани застопоряваха телевизора на „Смени жената“ и започваха да правят многозначителни намеци на сина си.

Разбира се, през цялото време, Естетка участваше и в „Биг Брадър“, и всеки път, щом шпиониращите я забележеха сълзи под пърхащите мигли или опити за тайни разговори, я номинираха за изгонване.

Ден след ден Естетка се разделяше с мечтите си, губейки изкуствените си мигли, кичури коса или изваяни нокти. Последната искрица надежда загасна, когато веднъж, докато беше част от платена публика на известно предаване, ѝ предложиха да бъде сред участниците в следващото му излъчване. Сърцето ѝ пропусна удар, дългите ѝ пръсти побеляха от напрежение, главата ѝ запулсира, а единственото, което кънтеше в замъгленото ѝ съзнание беше: „Всичко си е струвало! Струвало си е! Успях!“

Когато научи за предложението Кисел Недодялов изсумтя, а после внезапно й предложи да пият кафе навън.

- Ето! – мислеше си жена му – Вече съм известна и той започва да се старае и бори за мен. Ще се промени, ще стане истински джентълмен, дори може и да се разхубави.

Освен кафе, Кисел купи сладкиши, в които, оказа се, има фъстъци, към които Естетка беше толкова силно алергична, че на сутринта лицето й приличаше на лицето на Дани Трехо през пубертета. Така телевизионната ѝ кариера приключи преди още да е започнала.

Малко след този потресаващ саботаж от страна на мъжа й, Естетка събра останалото от гордостта и бижутата си, взе малкото си багаж и надежди, нае си квартира в „Левски Г“ и отиде на първото си интервю за работа. Това беше най-мъчителното ѝ преживяване изобщо – гърчи се в продължение на час на един стол под канонада от всякакви въпроси и ровене в живота ѝ в стил „България търси талант“, а когато накрая почти убедена, че е спечелила мястото, тръгна да си ходи, я връхлетя някакъв екип, който крещеше:

- Честито! Вие участвахте в „Скрита Камера“!

Естетка слезе тромаво от автобуса на празната спирка в „Левски Г“, преди да отключи вратата на малката си квартира бавно попи сълзите си, прекрачи прага и участието ѝ в „Сървайвър“ започна точно в този миг.

 


Препоръчваме ви още:

Страстната седмица на една греховна домакиня
Криво огледало 
Трудът е силно прехвален

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам