Мария Пеева

Мария Пеева

Главен редактор

Може би бебето така и не е засукало.

Може би те е боляло толкова много и нищо не е успяло да те накара да се чувстваш по-добре.
Може би си получила лоши съвети в болницата, от педиатъра, от гинеколога, от майка си, от някоя приятелка.
Може би просто не си искала да кърмиш.
Може би се е случило нещо, което въобще не ме засяга, което е превърнало дори и самата мисъл за кърмене в кошмар за теб. 
Може би кърмата не е била достатъчна и не си успяла да разбереш защо. 
Може би детето ти е осиновено. 
Може би си опитала всякакви джаджи и техники, за да подпомогнеш кърменето, но всичко това те е накарало да се чувстваш толкова зле, че просто е трябвало да спреш. 
Може би не си можела да кърмиш, заради здравословен проблем. Или лекарствата, които си взимала са били несъвместими с кърменето. 
Може би нещата, които са се объркали, са те накарали да се чувстваш толкова смазана, че е трябвало да спреш да се опитваш. 
Може би просто не ти е харесвало да кърмиш. 


37678319 10210623569539250 5849403131078639616 n

Нямаш нужда от причина. 

Не е нужно да обясняваш какво се е случило. 

(Но ще те изслушам, ако ти имаш нужда.)

Не е нужно да се опитваш да разбереш какво се е объркало.

(Но ще ти помогна, ако ти имаш нужда.)

Може би понякога в главата ти минават всички варианти:

Само ако бях говорила с консултант по кърмене…
Само ако бях потърсила второ мнение…
Само ако раждането ми беше минало по-добре…
Само да бях потърсила помощ за следродилната депресия по-рано…
Само ако бях по-търпелива през първите седмици на майчинството…

Искам да знаеш, че ако чувстваш празнина, защото кърменето не се е получило за теб, те разбирам. След като родим, инстинктът ни е да кърмим. Древно и първично е. Това е причината, поради която може да е толкова травмиращо, когато не се получи. 

Искам да знаеш, че не си сама. 

Може би не съжаляваш и си в мир със себе си, че не си кърмила. 

Искам да знаеш, че щом си взела информирано решение и си решила, че предпочиташ да храниш от шишенце, това е окей.

Каквото и да е - каквито и да са причините, чувствата, съжаленията ти - искам да знаеш това: Кърменето е много повече от кърмата, която даваме. 

Вярно е, че кърмата е пълна с антитела, антивирусни агенти, перфектна композиция и защита за цял живот. Колкото и малко да си успяла да дадеш на детето си, е дар. Но ако не си успяла да дадеш нищо, не си се провалила. Намерила си начини да опазиш бебето си здраво. Ти си майка. Би направила всичко за детето си. 

Кърменето е много повече от кърмата, която даваме.

То е да държиш бебето си близо до себе си, докато го храниш, ти и то да се взирате един в друг. 

То е връзка. Докосване. Две души, които най-накрая са се намерили. 

Кърменето е това да държиш бебето в ръцете си, в безопасност. 

Можеш да правиш всичко това без значение как го храниш.

Точка. 

Омръзнало ми е от осъждането и срама. 

Обичта е това, което е важно. 

Иска ми се аз да го бях написала, но не съм. Това писмо, написано от Уенди Уизнър, намерихме на страницата на Mother.ly и решихме да споделим с вас. В крайна сметка, обичта наистина е най-важното! 

 

Препоръчваме ви още:

Колко са 1300 грама?

Борис, който не влизаше в плана

Има ли място за бебе?

 

Първият ден на градина (или на училище) обикновено се отбелязва със сладурски снимки и емоционални постове във фейсбук от страна на родителите. Въпреки че повечето от тях са щастливи да изпратят децата си на първото по-голямо приключение в живота им, много таят страхове. 

HuffPost се обърна към родители, които вече са минали през това, за да научи какво са направили, за да бъде по-лесен и безпроблемен преходът. От това как да говорим с децата си за първия ден до това как да се преборим със собствените си съмнения, ето съветите относно първия ден на децата на новото място.

1. Нервни сте? Не го показвайте. 

Не е чудно, че родителите са нервни преди децата им да отидат за първи път на детска градина. Но ако и самите деца го усетят, може да си помислят, че те също трябва да се притесняват. Мелани Дейл, блогър и автор, споделя, че тъй като тя самата много е обичала да ходи на училище като дете, се опитва да остане позитивно настроена и да направи преживяването възможно най-вълнуващо за децата си. 

“Една година преди синът ми да тръгне на градина, всеки път, когато видехме дечица с училищни раници, му казвах развълнувано “Догодина това ще си ти!”, споделя тя. “Купих му малка раничка, която да носи вкъщи, и той много се вълнуваше. Бъдете позитивни и развълнувани. Ако сте нервни, те ще го усетят и също ще се притеснят.”

Ако ги е страх, поговорете с тях и обсъдете притесненията им. 

“В същото време, уважавайте чувствата им и ги оставяйте да говорят за тях.” казва Дейл. “Ако споделят, че са притеснени, не им казвайте “Не се притеснявай”, а ги попитайте защо и им помогнете. Споделете за ситуация, в която вие сте били притеснени, и как сте се преборили с нея.”

2. Поработете над самочувствието им преди да влязат в класната стая. 

Лора Фуентес, майката зад хранителните планове MOMables, наскоро също е минала през първия ден в детската градина заедно с детето си. Тя споделя, че самочувствието на децата е много важно, за да се чувстват комфортно сред другите и да споделят мислите си. 

“Това да си казват, когато имат нужда от нещо, да задават въпроси, да говорят с другите деца, да си намират приятели и да отговарят, когато някой ги заговори, са все нови умения, които децата развиват в детската градина,” казва тя. “Изграждането на самочувствието ще им помогне по-бързо да се адаптират към новата социална среда.”

Тя предлага да окуражаваме децата да говорят високо и ясно, както и да правят “избори подходящи за тяхната възраст” като например да избират сами дрехите си сутрин или какво ще закусват. 

А всъщност готово ли е детето за училище?

60305980 s

3. Проучете и разгледайте детската градина/училището

Ако се чувствате изгубени покрай тръгването на детето на градина или училище, това да проучите учебното заведение може да ви помогне да се почувствате по-подготвени. За Юджийн Хънг, познат като Feminist Asian Dad, проучването е започнало от рано. Той казва, че още преди да запишат децата си на градина, той и жена му са ги проучили тези около тях, за да бъдат сигурни, че ще успеят да помогнат на дъщерите им да усвоят важни емоционални умения и как да “разбират другите деца и възрастни”. 

“Смятахме, че ако момичетата ни имат хубави преживявания още от градината, те ще ходят с желание и на училище и ще успеят да вземат най-доброто от него.” казва той. 

Хънг казва, че обиколките на градините са били много полезни, за да видят каква е средата и как се държат децата през деня. Криста Картър-Уилямс, блогър, казва, че те са помогнали на дъщеря й да се почувства по-подготвена за първия си ден. 

“Посещенията направиха преходът много по-лесен, защото тя вече знаеше какво да очаква.”

4. Говорете с детето си за детската градина от рано и бъдете откровени. 

“Казахме й, че вече няма да прекарва целия ден с мен, а ще бъде с други деца на нейната възраст и ще бъде много забавно,” споделя Картър-Уилямс. 

Дойн Ричардс, баща на две деца и автор, смята, че честността помага много и на родителите. Той окуражава майките и бащите да се подготвят за това, че ще трябва да оставят децата си в градината. Както и за това, че най-вероятно ще си поплачат. 

“Уверете ги, че винаги ще ги подкрепяте и че ги обичате, преди да започне денят в градината, но се подгответе да ги оставите, въпреки че плачат за вас. Виждал съм как родители стоят с плачещите си деца с часове и знам, че това не помага на никого. Детето ви ще е добре. Моето мото е “Не се притеснявайте, ако детето ви плаче, когато го оставяте, притеснявайте се, ако плаче, когато го взимате.”

5. Направете първия ден специален. 

Картър-Уилямс си признава, че си е представяла как точно ще протече първият ден на дъщеря й отново и отново, за да се увери, че ще мине възможно най-лесно. Приготвила е любимия обяд на детето си и е скрила забавни бележки в кутията. 

Мюнг пък сготвила специална вечеря предишната вечер, а на сутринта оставила достатъчно време, за да се приготвят. Тя и дъщеря й избрали заедно тоалетите си за деня и си тръгнала по-рано от работа, за да я вземе след градина и да хапнат нещо специално заедно. 

Лесна адаптация в яслата - мисията е възможна

50410729 s

6. Не забравяйте, че първият ден е специален и за вас. 

Важно е да запомните, че не само децата ви преминават през голяма промяна и че ако имате нужда (и можете да си позволите да отделите времето), е окей и вие да се поглезите. 

“Организирах си обяд с приятелка, защото знаех, че имам нужда да не мисля за първия ден на дъщеря си.” 

7. Ако все още имате притеснения, изкажете ги.

Мюнг окуражава родителите да не се притесняват да “се интересуват от децата си и да ги защитават”.

“Има много интересни въпроси, които да попитате детето си, различни от “Как мина денят ти?”, които да ви помогнат да разберете как се чувства то в градината,” казва тя. “Ако се съмнявате, че нещо не е наред, обсъдете го с хората там.”

25 начина да попитате детето как беше в училище днес

Често проблемите могат да бъдат разрешени и само с малко търпение и подкрепа. 

“Децата са толкова издръжливи! Имат нужда от малко подкрепа и окуражаване и могат да се справят с почти всичко. Като родители трябва да помним това. Детската градина е едва началото на тяхната независимост.”

 

Препоръчваме ви още:

Как разреших на детето да не ходи на училище и то не подивя

До детската градина и назад

Час по щастие

Когато едно дете порасне и стане възрастен човек, се предполага, че и връзката с майка му се превръща в такава между възрастни хора. Постепенно зависимото от майка си дете би трябвало да се превърне в независим човек. Или поне на теория е така. 

Понякога обаче отношенията между майка и дете се застопоряват. Всеки остава в познатата роля и здравословните граници се размиват или въобще не се появяват. 

 “Повечето деца са много зависими от майките си от ранна детска възраст и не е лесно нито за тях, нито за родителите да се отърсят от тази връзка,” казва Тина Тесина, психотерапевт и автор. “Но това е нужно за емоционалното развитие както на детето, така и на майката. Майките трябва да се научат да подкрепят децата си по пътя им към независимост, а децата да се научат да спрат да разчитат на родителите си и да проправят собствения си път в живота.”

 Тесина и други терапевти споделят как можем да разпознаем, че човек няма нужните граници с майка си. (Въпреки че в примерите майката е поставена в ролята на изискващия човек, това може да бъде и детето.)

 1. Майка ви има нереалистични изисквания за времето и вниманието ви.

 Чувствате ли се сякаш трябва да зарежете всичко и да хукнете всеки път, когато майка ви се обади? Случва ли се да отказвате срещи с приятели, колеги или с половинката си, защото майка ви иска да ви види? Ако е така, определено имате проблем. Да, важно е майка ви да е сред приоритетите ви, но не винаги и на всяка цена. 

 “Родител или вече пораснало дете може да се обажда постоянно и да очаква, че другия човек трябва да прекарва постоянно време с него,” казва клиничният психолог Джина Делука. “Другият човек може да се съгласява само за да не нарани чувствата му или защото чувства дълг към семейството.”

 И докато ви се струва, че изпълнявате синовния си дълг, обръщайки внимание на майка си, това може много да застраши отношенията помежду ви. 

 “Ако вниманието ви постоянно е насочено към майка ви, нямате време да се съсредоточите върху себе си и собствения си живот,” обяснява терапевтът Аманда Стимън. “Това може да доведе до яд и други негативни чувства, които се натрупват между вас.”

 2. Чувствате се отговорни за емоционалното състояние на майка си

 Ако майка ви казва или прави неща, които ви карат да се чувствате сякаш сте отговорни за емоционалното й състояние, шансът е, че границите между вас са доста размити. Няма как да контролирате емоциите й, това може да направи само тя. 

 “Някои родители са свикнали да търсят отговорност у децата си за собственото си настроение,” казва Стимън. “Казват неща от сорта на “Притеснена съм, защото направи това” или “Натъжаваш ме, когато не се обаждаш” или “Ако не беше направил това, нямаше да съм ядосана”. Обикновено започват от ранна детска възраст и вече порасналите деца все още не могат да спрат да се опитват да направят родителите си щастливи или спокойни.”

 Този “токсичен” начин на мислене може да се промъкне и в отношенията ви с други хора. 

 “Порасналото дете може да се затруднява във връзките и приятелствата си, често влизайки в такива, които напомнят на зависимите отношения със собствената му майка,” обяснява Стимън. 

 3. Лъжете майка си, за да не я разочаровате. 

 В училище може да сте чувствали нуждата да излъжете майка си за това как прекарвате времето си, за да не ви се скара. Но когато напълно пораснал възрастен не би трябвало да го правите от страх да не получите неодобрение. Ако не й харесва какво правите, здраве да е. 

 “Вече сте големи и трябва сами да носите отговорност за действията си и за последиците от тях,” казва семейният терапевт Аарън Андерсън. “Нямате нужда от неодобрението на мама, за да разберете дали нещо е правилно или не.” 

 Ако усещате, че лъжете майка си, за да не срещнете неодобрение, може би отношенията помежду ви все още са на родител и малко дете. Честността ще ви помогне да ги развиете. 

“Просто бъдете откровени с нея - какво правите, с кого и защо,” казва Андерсън. “Това е много добър начин връзката ви да се превърне в такава между пораснали хора.”

Защо се месим в семейния живот на децата си?

102186319 s

4. Разчитате на майка си за пари. 

Като възрастни хора може да се сблъскате с периоди на безработица или като цяло с трудности, които да ви принудят да помолите мама (или татко) за пари, докато стъпите на краката ти. Няма нищо лошо в това. Но като цяло, ако сте работоспособен възрастен, няма никаква причина майка ви да финансира живота ви. 

“Ако разчитате на майка си за пари, това значи, че тя знае и за какво ги давате, колко харчите на месец, колко е наемът и другите разходи,” казва Андерсън. “Това също така значи, че тя има право да изрази мнение относно решенията, които взимате. Това пречи на независимостта ви.”

“Няма лошо да приемате подаръците и дори да помолите за помощ, когато сте в затруднение, но принципно да искате пари от мама е голям проблем.” 

 5. Позволявате й да се справя с вашите задачи и отговорности.

 Порасналите и независими хора трябва да могат сами да се оправят с прането си, да почистят дома си и да запишат час за лекар. Майка ви може да ви отмени в нещо дребно, за да помогне, но ако й позволявате да го прави често, това ще повлияе на собственото ви развитие и растеж. 

 “Въпреки че изглеждат като мили жестове към детето, тези действия пречат на способността ни да сме независими и да се грижим сами за себе си,” казва Делука. 

 6. Майка ви очаква да поискате мнението й преди да вземете решение. 

 Ако имате чувството, че не можете да вземете дори и най-дребното решение без да поискате съвет или одобрение от мама, нещо не е наред. Като възрастен човек трябва да се чувствате комфортно със собствените си решения и избори. Може да помолите за съвет, но в никакъв случай не би трябва да се чувствате, че трябва да го правите. 

 “Няма нищо лошо в това да споделяте с майките си,” казва Тесина. “Но ако го чувствате като задължение, например защото иначе бихте наранили чувствата й, започва да се превръща в проблем.” 

 Ако не потърсите съвета й, може да стигне до вменяване на вина. 

 “Майката може да отговори с гняв, срам, критики или отдръпване от детето, когато то направи нещо, което тя не би,” обяснява семейният терапевт Тара Грифит. “Това може да доведе “детето” до неспособност да отстоява мнението си, ниско самочувствие и нежелание да се себеизрязава.”

Вижте и 12-те признака на токсичните родители

102186320 s

 7. Майка ви нарушава личното ви пространство като чете съобщенията, мейлите, писмата ви и т.н.

 Здравословните отношения се градят на доверие. Ако вие или майка ви имате нуждата да шпионирате или по друг начин да навлизате в личното пространство на другия, нещо не е наред. 

 “Ако майка ви чете личните ви съобщения, следи социалните ви мрежи и след това ви подлага на кръстосани разпити, появява се в дома ви изненадващо и изисква време, грижи и внимание, а после се обижда, ако откажете, това е ясен знак за проблем със здравословните граници,” обяснява Тесина. 

 8. Понякога се чувствате сякаш се състезавате.

 В здравословните отношения между дете и майка родителят би трябвало да се чувства горд, а не завистлив, от постиженията, способностите и качествата на детето си и обраното. Ако се появят конкурентни чувства, трябва да разберете какво ги е породило. 

 “Това може да включва завист или надпревара за това как изглеждате, за вниманието на останалите, включително на бащата,” казва семейният терапевт Линзи Сийли. “Това индикира на порасналото дете, че трябва да направи компромис със себе си, за да остави мама да обере овациите и води до ниско самочувствие и усещане, че никога не е достатъчно добро в това, което прави.”

 9. Майка ви спомага вредните ви навици и поведение. 

 Майка ви може да се опита да ви помогне да оправите кашите си, за да ви защити от негативните последици от тях. Но тези усилия могат да навредя повече, отколкото да помогнат, защото по този начин не изпитвате на свой гръб последиците от действията си. 

 “Това може и да е свързано с родителска вина, която изпитва, или с желанието да подсили зависимостта на детето, когато то започне да порасва и да се откъсва от семейството,” казва Грифит. 

 10. Майка ви споделя прекалено много лични детайли от собствения си живот. 

 Често ли ви се случва да си мислите “Нямаше нужда да знам това, мамо!” след като е споделила нещо, което не сте искали да знаете. Или може би ви разпитва за всеки малък детайл от любовния ви живот. Да си говорите честно и открито е страхотно, но има неща, които просто няма нужда да знаете един за друг. 

“Въпреки че е супер да имате близки отношения с майка си и да можете да й споделите почти всичко, все пак има лимити и граници, които е по-добре да спазвате, и да не споделяте абсолютно всичко,” казва Делука.

Източник: HuffPost

 

Препоръчваме ви още: 

Защо искам да съм ненужен родител?

Когато мъжът се държи незряло

Как да си отгледаме социопат

Автор: Мария Пеева

Нашите приятели от Carrot отново ни зарадваха със забавна игра, този път образователните карти са с държавите от Европа. Кутията съдържа 50 карти с всички държави в Европа, любопитен текст за всяка от тях и знамето й. Представете си учудването ми, когато Алекс веднага разпозна не само България, но и други държави, в които сме били - Гърция, и Англия, Хърватска, Германия и Австрия по знамето, а после с помощта на контурите успя да ги намери на картата. 

39289306 2035067509837829 5108573958882459648 n 1

Как се играе? Като останалите игри с карти на Carrot, може да пробвате всякакви идеи, според възрастта. Това, което са дали като насоки е следното:

  • детето взима карта и намира по форма и цвят държавата
  • чете или слуша информацията за държавата
  • сравнява държавите по големина (визуално)
  • подходящи са за развиване на слухова памет (дългосрочна ) – да запомни характерни неща за няколко държави и след време да посочи кое за коя страна се отнася или обратното – да разкаже какво е запомнил за страната
  • приложението им е полезно в часовете по география
  • могат да се използват от ресурсните учители , когато адаптират материала по география на децата със СОП, защото информацията е достатъчна за минимум знания и разграничаване, както и научаване по нещо за държавите
  • могат да се класифицират по области (пр. Източна, Западна, Северна, Централна и Южна Европа, или по полуострови, според официален говорим език, основна религия и т.н - това за по-големи деца.
  • внимание и концентрация се тренират особено много – възрастният също доста трябва да се концентрира, докато открие коя държава къде е разположена.

 С Алекс започнахме с държавите, в които сме били на екскурзия. Вижте колко е съсредоточен, докато търси на картата.

39278262 446918019147745 5705690170985021440 nПри деца на по-голяма възраст картите могат да се използват и като бордова игра – тестето на картите се слага в средата на маса с лице към текста и децата се редуват да четат и познават за коя държава  се отнася той. Ние все още сме на варианта с познаването на контури и ученето на знамена. Алекс много обича да четем за различните държави и запомня много интересни неща. Занесе кутията и в детската си градина. :)

География

За свой срам ще призная, че и аз, която имах все шестици по география, открих, че не познавам всички знамена, а и много факти не са ми известни, така че и аз имам какво да науча, или най-малкото да освежа. А най-забавното е, че сега гледаме картата, четем за държавите и си планираме нови маршрути за следващото лято.

39502621 269576120536850 3959794868628226048 n 

Carrot, страхотни идеи имате, мили хора! Благодарим ви за игрите, които сплотяват семейството и запалват искрата на любознателността и в малки, и в големи.

Децата обичат да опознават света чрез игра. Може би тези статии ще са ви полезни:

Забавни игри с тебешир

Забавни и полезни игри с вода 

Образователни карти за любопитни деца

Мамо, скучно ми е

Стихчета и песнички за най-малките

Игри и играчки през втората година на детето

Автор: Иво Иванов

Надя Брайт написа чудесен текст за непорасналите мъже – нахакан, свеж, остроумен и болезнено уцелващ слабите места на силния пол – подейства ми като ритник в слабините, образно казано. Прочетох го два пъти. На първо четене оцених добрия хумор, но се подразних от стилистиката, издържана в духа на манхатънската мъжемелачка Саманта от „Сексът и градът“. При втори по-внимателен и задълбочен прочит обаче установих, че тя е ужасно права, по дяволите (Надя, не Саманта)! Разбрах какво всъщност ме е подразнило – не толкова стилът, а фактът, че се разпознах донякъде в описанията на типовете мъже. Даже на няколко места се разпознах, а това не е добре. И това за разликата между грижа и контрол е много точно наблюдение и много валидно в моя случай. Вероятно и много други мъже ще се разпознаят в типажите, но малка част от тях ще си го признаят. А майките им – още по-малко.

Накратко, статията и коментарите под нея провокираха у мен размисъл и в резултат от мисленето съм нахвърлял некои наброски, които споделям тук с широката аудитория. 

Напълно съм съгласен с авторката, че за кусурите на (не)порасналия мъж е отговорна в огромна степен мъжката майка. Това си е направо азбучна истина. У нас (а и сигурно не само у нас) майките на момчета проявяват ярко изразена склонност да фаворизират, глезят, обгрижват и дундуркат синовете си от малки, та чак докато станат кос коджа ми ти мъже, а и след това. Такива мъже и на 50 си остават мамини синчета. Показателно е, че към дъщерите отношението на майките е доста по-сурово и са доста по-взискателни, според моите наблюдения. Това е най-малкото несправедливо и мен лично силно ме възмущава и ако аз имах дъщери, лелееее, глави щяха да хвърчат!

Кога да го пратиш при майка му 

54033796 m

Ако към специалното отношение на майката се добави и фигурата на дистанцирания, вечно зает и постоянно отсъстващ баща, то бъдещият мъж е изправен пред сериозни предизвикателства в развитието си и в бъдещите си връзки, ама тук вече нагазваме в дълбоки и мътни води. 

Няма да се впускам в анализ на причините за това поставяне на пиедестал на мъжката рожба - да кажем само, че психоанализата, географското местоположение и народопсихологията могат да дадат добри отговори. Така или иначе, по-специалното и „щадящо“ отношение към момчетата е неоспорим факт, който не води до нищо добро в бъдеще. 

Така че, уважаеми майки, опичайте си акъла Овреме. Това – съвсем сериозно!

Имам безброй примери за разлигавени мъже и за жени – пичове и затова темата е важна за мен, макар и болезнена. Затова внимавам със собствените ми синове. Непрекъснато повтарям на жена ми как не им прави добра услуга като върши разни неща вместо тях, защото така потиска самостоятелността им. Също така не ги натоварва достатъчно с домашни задължения, според мен. Те могат да поемат много повече. 

Не знам защо майките все гледат да спестят на малките си мъже разни досадни рутинни занимания и гледат да ги свършат вместо тях – може би смятат, че синовете им са родени за много по-значими и велики дела? Че това не е мъжка работа? Познавам мъже, които не излизат да изхвърят боклука, защото смятат, че е унизително и ще им се подиграват. 

Като изпращахме Йоан на училищна екскурзия в чужбина, на летището една такава „образцова майка“ на негов съученик до последно лангъркаше куфара му до гишето за чекиране, услужливо подаваше исканите документи,  отговаряше вместо сина си на въпросите на служителката, до последно имаше някакви супер важни напътствия към детето и сигурно щеше да му помогне и при качването в самолета, ако не беше хладно възпряна от служителката с „Госпожо, той може и сам!“. На 15 години със сигурност може и сам и освен това така го излага пред приятелите му. Не мога да разбера как някои хора не си дават сметка за тези неща. Не правете така с вашия син, ако не искате един ден да имате „рекламации“ от бъдещата му жена или жени. Той може много повече неща сам, отколкото си мислите! Особено ако вече е на 35. 

Не удряй момиченцето с пръчка, ще се изпотиш

18394778 m

Лошото е, че когато порасне и си намери партньор в живота, този мъж ще очаква и изисква по подразбиране същото отношение, ще смята, че му се полага по право и ще се сърди и вдига скандали, ако не го получава.

В общия случай май става така, че с времето мъжът наистина се превръща в домашен търтей, както беше написано в един от коментарите, а жена му – в пчела-работничка, която неусетно се нагърбва с всичките грижи около децата и домакинството. В един момент обаче тази роля много й натежава и започва да се пита дали сама не се е вкарала в тази мазохистична въртележка на изнемогваща от съвместяването на професия и домакинство майка и съпруга, която е свикнала да прави всичко сама и е поела върху крехките си плещи повече товар, отколкото може да носи. Всичко е започнало, разбира се, с най-добри намерения, направила е тази „жертва“ пред олтара на семейното огнище, защото смята, че така е правилно, защото обича този мъж и иска да му е добре, да се чувства комфортно. Какво става обаче, когато жертвата й не се оценява? Когато всичкият й труд се възприема от отсрещната страна като нещо, което си е„ в реда на нещата“, като функция, която й е изначално присъща. Йероглифът за съпруга при китайците е комбинация от два йероглифа - за жена и за метла. Пробвайте обаче да излезете с този аргумент пред съвременната българска жена и ще усетите какъв силен контрааргумент може да бъде дръжката на метлата.

Тук идва моментът да ви разкрия защо в големия процент от случаите ние мъжете постъпваме така - дали е защото не сме научени още като момчета от майките си, или защото сме гадни безчувствени копелета, или по някаква друга мистериозна причина, която психоанализата се мъчи да извади на бял свят. Моментът на истината! Правим го по една много проста причина: защото така ни е по-лесно!

Ние мъжете сме енергоспестяващи. Ако има вариант да не свършим нещо, ще си спестим усилието и няма да го свършим. Това не е мързел, нека го наречем „селективно участие“. Нали знаете как електрическият ток търси пътя на най-малкото съпротивление. Е, ние сме като тока. Децата „функционират“ на същия принцип на търсене на най-малкото съпротивление. Виж, жените са по-сложно устроени и по природа по-отговорни и затова се нагърбват с куп задачи, вместо да ги делегират. 

Делегиране му е майката, мили дами! Не простирай, делегирай! 

Трябваше да ми кажеш

72630033 m

Това тренираме и вкъщи, засега без зашеметяващ успех, но опитите продължават. Оказва се, че любимият на всички тъщи израз „Както го научиш“, колкото и да не ни харесва, защото, както отбелязва Надя, ние не сме немски овчарки, е все пак абсолютно валиден и приложим не само за домашните любимци, но и за съпруга, и за децата.

Между другото, тук е мястото да поясня за тези, които не знаят, откъде идва думата „съпруг“, защото това е важно за целите на моето изложение. Идва от старобългарското „съпронг“, което означава „впрегнати заедно“, СЪ-прегнати. Сещате ли се накъде бия? 

СЪ-прузите са като двойка добичета, впрегнати заедно в един общ хомот, за да теглят с обединени усилия каруцата на СЪ-вместния живот. Като Белчо и Сивушка, помните ли. СЪ-единението прави силата. Ама не Сивушка да оре на нивата, а Белчо, изтегнат на дивана, да пие бира и да гледа телевизия. Това последното не прави съединенито, а разединението. 

Ако жена ми чете това, ще реагира бурно. Точно ти ли си тръгнал да даваш акъл на хората, бе! Признавам, не съм идеалният съпруг, не съм ангел, не изкарвам отзад паста за зъби и често съм енергоспестяващ и аз, докато жена ми шета като Пършинг 2 (американска балистична ракета със среден обсег на действие) из къщи, но се старая! 

Като врял и кипял в брачния живот, искам също така да хвърля светлина върху някои широко разпространени заблуди и да дам някои съвети за намиране на подходящ партньор, за да няма после „рекламации“. 

Първо, както се казва в стария виц, винаги трябва да се прави разлика между туризъм и емиграция. Когато сте гаджета, всеки се опитва да се „продаде“ и затова се представя в най-добрата си светлина пред другия. Не се оставяйте тези евтини маркетинг стратегии да ви заблудят! Всички се правят на много мили и грижовни, сменят веднага изгорели крушки и оправят течащи казанчета, пекат настървено курабии и мъфини. Аре не на мене тия! Ако наистина сте се ориентирали към сериозна връзка, задължително се запознайте с родителите на набелязаната бъдеща половинка. Те са базата данни, на която можете да се доверите към настоящия момент. 

Всички жени рано или късно заприличват на майките си, казва Оскар Уайлд. Колкото и да се бунтуват срещу тях, в един момент възприемат същите нагласи и стил на поведение. Затова гледайте внимателно майката – ако тя ви хареса като цялостно излъчване, значи всичко е наред. Същото се отнася и до бащата – той е сравнително точна индикация в какво ще се превърне вашият бъдещ съпруг или партньор. Отваряйте си очите на четири при тези срещи: как се държат един с друг, какви са отношенията родители-деца, как си поделят домакинските задължения и поделят ли си ги въобще, кокошка ли пее в тази къща, или петел, защото този модел ще се пренесе и във вашето бъдещо семейство и отсега трябва да решите дали сте ОК с това, или не. 

Второ, обикновено жената очаква, че мъжът ще се промени след брака, че тя ще го доизкусури и ошлайфа и ще го превърне в мечтания идеален съпруг. Мъжът – тъкмо обратното – че жената ще остане все така мила, добра, сговорчива, стройна и красива, каквото е била преди брака. Ще ви разочаровам: обикновено и двете страни остават излъгани в очакванията си. Това вероятно е една от причините за разрив у много двойки – излъганите очаквания. Хората не се променят. Поне не и и в степента, в която би ни се искало. 

Затова поживейте известно време без очаквания заедно с обекта на чувствата си. Споделяйте една тоалетна. Изяжте една торба сол (добре де, цяла торба чак няма да можете, но такъв е изразът). Ще видите как след полунощ, също както в приказката за Пепеляшка, романтично посипаните по пода на спалнята розови листенца се превръщат в мръсни гащи и чорапи.

Сега е времето за рекламации, после вече е късно. Да сте гледали Овреме. Рекламации – само на касата!

Още от същия автор:

Като чуя за матура, се хващам за кобура

Йонизми & Бобизми

Най-хубавото време на годината

Или в случая - какво ѝ трябва на една майка. 

Спомням си, че преди да родя в отчетната група, в която членувах, през ден се обсъждаше какво точно ще ни е нужно. Колко чорапчета, шапчици, пелени, колко пакета памперси, шишета и биберони. Аз, благодарение на депресията, нищичко нямах желание да купувам и дори не ми се мислеше за това. Добре че двете бъдещи баби се бяха развихрили, та да има някакви дрешки детето. За биберон дори не бях помислила, докато моята баба не ме попита какво ще правим без и аз ѝ отговорих със свиване на рамене и изсумтяване. Два дни по-късно ми подари биберони, два на брой, синичък и зелен, първите и единствени, които Борис използва. Шишета имам общо три, две от тях дойдоха с помпата, третото ми го подариха в един магазин. Борис ги мрази със завидна страст и както казва баба му, искрено се обижда всеки път, когато някой се опита да го храни от шише.

С Теодор стигнахме до заключението, че за второто дете ще сме много помъдрели и няма да купуваме разни ненужни глупости (като двете бебешки корита, които в момента само заемат място). Той даже стигна до там да каже, че и количка може да си спестим, след като така или иначе само го носим и я ползваме за стол, когато сме някъде навън.

Вижте защо смятам, че бебеносенето е мега яко! бебеносене3

По този повод ето един доста опростен списък на нещата, които според мен ще ви трябват през първите месеци с бебето вкъщи.

1. Столче за кола. Или кошница, както искате му казвайте. Това, за мен, е единственото абсолютно задължително нещо, което трябва да купите. И да проучите. Да, бебенцата са много сладки, да, много е готино да ги гушкаме, но когато сме в колата мястото им е в кошницата, със затегнати колани. Борис никога не се е возил извън столчето, дори и за две минути, и няма и да се вози. Гледайте краш тестове, четете ревюта, питайте консултантите по магазините. Но задължително го купете и то преди да си доведете бебето вкъщи от болницата. 

2. Няколко чифта дрешки. Не се увличайте. Помолете приятелите и семейството да не се увличат. Новородените растат много бързо! Борис въобще не влезе в най-малкия размер дрешки. Продължавам да намирам из гардероба необличани, дори неизпрани и още с етикет дрешки, до които въобще не сме стигнали. Сега пазаруваме доста по-обрано и реално успява да носи всичко. А старите дрешки ще раздам с кеф и ще се надявам някое друго бебенце да ги носи!

3. Еднократни или многократни пелени. Така де, трябват си памперси и това е. За ужас на бабите (всички баби - и моите, и тези на Борис) бях обявила, че ще ползваме многократни пелени. Така се развиха нещата обаче, че така и не започнахме, което още ме човърка и се чувствам малко виновна. Във всеки случай обаче - не забравяйте пелените. Ние използваме мокри кърпички само навън, вкъщи директно мия дупето на чешмата, но памперсите са си нужни навсякъде.

4. Храна и вода. Колкото и очевидно да звучи, напомняйте си. Сложете в списъка за пазаруване лесни за хапване неща, които са и хранителни. Аз си държах в халата по две бисквити - много големи, единично опаковани, с мюсли, фурми и куп други вкусни и хранителни неща. Често се случваше да кърмя (а в началото кърменете отнемаше цяла вечност) или Борис да е заспал върху мен и да не мога да стана, а да усещам, че ми прималява. Кърменете гори до 500 допълнителни калории на ден, а за да имате кърма и да се чувствате добре, а не като парцали, трябва тялото ви да е получило достатъчно гориво, че да функционира. Разнасях си и една стъклена бутилка вода с мен навсякъде и си напомнях да пия. Бях помолила и Теди да ми напомня, защото постоянно забравях. Ако има и кой да дойде и да ви сготви, още по-добре.

bebeitedi

Невидимо присъствие 

5. Половинката. Знам, че не всеки може да си позволи да вземе този първоначален болничен по бащинство. Но ако има как, направете го. Първите две седмици вкъщи са.. много сюрреалистично преживяване. Нашите бяха безмерно щастие. В същото време обаче трябва да свикнеш с новото си тяло (аз поне го чувствах като ново), с новото същество вкъщи. Всички освен Теди ме дразнеха. Признавам си го, колкото и да помагаха и мама, и Мими, и Иван... много ме дразнеха. Исках да сме си сами, да се гушкаме, да обсъждаме колко са му малки крачетата, ушите, нослето. Само с него можех да споделя цялата си радост и уплах, и удивление. И наистина имах нужда да е с нас през това време. А и искрено вярвам, че това допринесе за желанието му да се грижи за Борис наравно с мен - да го къпе, да му сменя памперсите, да го успокоява и приспива.

6. Почивка. Каквато и да е тя. Може и да не измиете чиниите. Може и да не сготвите. Може да не пуснете пералнята. На фона на адекватността и спокойствието ви, това са дребни работи. Да, приятно е да живеем в чист и подреден дом, но не и за сметка на собственото ни спокойствие, а и на това на бебето. Имало е дни, в които въобще не сме ставали от леглото. Имало е и такива, в които съм приготвява тристепенно меню, изчиствала съм цялата къща, даже съм успявала и да се среша. Нещата се нормализират и влизат в ритъм, но в началото най-важното наистина сте вие и бебето. А не чиниите.

7. Спокойствие. Това го приемете по-скоро като пожелание от мен за вас. Аз съм страшен непукист и трябва да се случи нещо наистина страшно, за да се притесня (за разлика от Теди, който се притеснява за всичко!). Та в това отношение съм много спокойна майка. Всички ми казват, че заради това Борис е спокойно бебе. Не знам дали е така, може и да е, може и просто така да се е случило. Това, което искам да кажа е, че.. няма нужда да се притеснявате излишно. Бебетата не са толкова чупливи, колкото изглеждат. Истината е, че имат нужда от много малко - храна, прегръдки и мама и тати. Нямат нужда от скъпи дрешки, модерна количка и хиляди играчки. Имат нужда от грижи и спокойствие, за да бъдат и те спокойни. Естествено, има по-плачливи бебета, има боледуващи бебета, има кисели бебета, има социални бебета и бебета, които не обичат непознати хора. Но ако сте здрави и заедно, всичко ще бъде наред и абсолютно страхотно, сигурна съм!

 

Това е. Нищо друго не ми е трябвало в самото начало. Леглото в стаята на Борис и до днес се използва за склад на изпрани, но неприбрани дрехи. Двете вани само заемат място в банята. Помпата за кърма използвахме само когато искаме да се поглезим и да излезем двамата за няколко часа, но ни е страх Борис да не огладнее. Играчките в началото са абсолютно ненужни, с времето ще разберете кои ви дразнят и кои са ви симпатични и нямате против да ви се търкалят в краката.

Снимайте се много и често. И бебето, и себе си, и всички останали с него. Гушкайте се, колкото можете - бебетата не се разглезват, те имат нужда от топлина и близост, за да са спокойни. Махнете негативното от живота си, доколкото можете - осъзнах, че толкова много време и нерви хабя по негативни хора, негативни фейсбук групи, негативни неща, които гледам, че не ми остава време да си почина и да се отпусна. Като цяло... колкото и безумно сектантско да звучи, отдайте се на майчинството през тези първи месеци. Няма нищо лошо единственото, за което мислите, да е бебето. Няма нищо лошо да не искате да сте далеч от него, да не искате да излизате все още. И, надявам се, няма нищо лошо в това да се чувствате сякаш точно това е най-щастливият период от живота ви..

Поне с мен беше така. И продължава да бъде.

Автор: Яна Пеева

Препоръчваме ви още: 

Бебешка аптечка

Плевел и плява

Бащите, които пълнят морето

 

Автор: Нели Славова - Истории от гардероба

Майка ми вчера дойде за един ден. Вече си тръгна. Не я привлича селският живот. В Бургас имало концерт на Стефан Вълдобрев. Тя е по-социална от мен. Аз ще изляза веднъж на високосна година, майка ми обикаля кат бита мастия цял ден улици и концерти лятото.

Нека! Да е жива и здрава! Не е това темата, обаче, драги приятели.

Темата, е че детето прихвана за няколко часа нещо ужасно гнусно от нея! Ако беше бактерия - щях да се радвам и сега да не пиша тези редове, а да правя кълбета и да звъня на двама различни доктори. Друго прихвана, а именно сричката, възклицанието - ИИИИХХХ!

Това е страшна напаст, приятели жарки, това е безумие, което вече се впи и пропи в речника на детето. От друга страна и аз много се стряскам, защото той подвиква ИИИИХХХ на всяка крачка, и а-ха да заиграем и завием всички едно дунавско хоро и да разчупим стари снаги, ние се плашим и сме в тиха наближаваща истерия какво всъщност е станало този път! Детето е на двора и се чува:

- ИИИИИИХХХХХ!!!

Хвърлям картофа във въздуха, пускам черпака в мивката и излизам в свински тръс на двора, за да видя какво е станало!

Нищо!

Нада!

Не е станало нищо! Минал комар през краката му.

Отива в тоалетната:

- ИИИИХХХХХ!!!

- Коце, добре ли си, майка? Да звъня ли в шокова зала? Постоянно казваш ИИИИХХХХ, все едно нещо лошо се е случило или си се уплашил, а то няма нищо! Така притесняваш и мен, не мога една цигара, дет се вика, да изпуша на спокойствие, на рахат и на влага, да му се не види!

Играе в двора. Напълнила съм му леген с вода. Топла, не бойте се, приятели, от минералните извори на Девин, лично за мен една цистерна докараха, да играе детето, да се плацика в скъпотия и богатлък.

ИИИИХХХХХ!!!

Т'ва е, казвам си, вече верно нещо има! НЛО е кацнало точно в нашия двор или минимум онзи хеликоптер, който върти по сто пъти дневно Лозенец-Писменово е стоварил перки в ябълките. Дошла е трета раса и ще изляза да ги посрещна с бъклица вино и топла питка с брашно от рожков! Т'ва са трета раса хора, те за глутен не са и чували!

- Коце, тамън ли си, мама? Ихкаш цял ден, всичко наред ли е? Тик ще ти стане, ще отворим работа на една сюрия логопеди, сума пари ще изхарчим по теб!

- Айде, стига вече, майче! Намерих червей. - казва. - Умрял е!

В този печален момент излиза съседката, която крещи на внучка си:

- Говно с говно, ща пребия, стига си викала!

И ние с Коцето в един глас:

- ИИИИИИХХХХХ!

Препоръчваме ви още:

Да случиш на съседи

21962506 m

Автор: Анелия Зарева

Скъпи майки, ако детето Ви е болно, ВОДЕТЕ ГО НА ЛЕКАР, ПО ДЯВОЛИТЕ!!!

От няколко дни съм в отпуск, всичките ми сто деца са на море и упорито късат нерви на баби, дядовци и хазяи. Аз нямах шанса да присъствам на тоя малък апокалипсис и останах вкъщи да се лекувам и да си чистя бърлогата! Лекувах се, чистих, лекувах се, чистих иси рекох: „Я седни, опъни си краката и разходи поглед по нюзфийда да не пропуснеш някой изригнал вулкан, голямо астрономическо събитие или обявена наскоро война, че ти отиде общата култура!“

Та опънах се, забих подута муцуна в монитора и се зачетох. Поредната холивудска знаменитост се самоубила, херцогинята Меган с нова рокля на Прада, ново доказателство, че Луната е станция за наблюдение на извънземни... Май трябваше да продължа с хигиената...

Иизведнъж - пост в една от стотиците групи за майки по градове, в която нямам идея как съм попаднала, който гласи горе-долу следното: „Мами, дете на 2,5 год., повръщане 5 пъти, температура 38,5. Не мога да сваля температурата! Помагайте!“ 

5 детски състояния, които изискват незабавна медицинска помощ

29032961 m

Аз съм майка на 3 деца, по образование съм фармацевт и всеки път, когато вляза и се зачета в някоя от тия групи, сърцето ми спира на всеки три минути, изпотявам се, прилошава ми и получавам паник атаки до края на деня! Затова и рядко го правя!

Но този път прочетох толкова много глупости от жени, които говорят с невероятен авторитет и убеденост, че знаят какво казват, без да си дават сметка колко могат да навредят! И реших да седна и да напиша няколко реда по въпроса. Вероятно ще предизвикам гнева на стотици майки, но ако накарам дори една да се замисли и да вземе правилно решение, имало е смисъл!

Скъпи майки, 

групите във Фейсбук, в които споделяте проблеми и търсите съвети са страхотни като идея. Стига исканите и даваните съвети да са за: ваканции, петна от боровинки, учебни помагала, частни учители и всички други дребни неща, които НЕ СЕ ОТНАСЯТ ДО ЗДРАВЕТО НА ДЕЦАТА ВИ! Научето го това, повтаряйте си го, сложете си го като тапет на телефона и следващия път, когато детето Ви е болно, заведето го на лекар, по дяволите!

Състояния свързани с повишена температура и /или често  повръщане и разстройство са опасни за малки деца. Хомеопатията и кърпите с оцет са чудесни практики, но не и в тези случаи!

Ако детето Ви има такива симптоми, направете следното:

  1. Изключете си интернета – незабавно!
  2. Отидете до най-близкото  превозно средство!
  3. Заведете детето до най-близката болница!

14155652 m

Децата по различен начин понасят повишената температура, някои я свалят без лекарства, на други лед и оцет им действат много добре, трети се справят само с помощта на хомеопатията, НО това са изключително малобройни случаи и гореспоменатите начини НЕ СА най-доброто решение  ЗА ВСЯКО ДЕТЕ! Спрете да давате съвети, без да имате никакви познания и наблюдение върху състоянието на детето, за което коментирате!

Антибиотиците не са дело на Сатаната! Знам, че много от вас вече са в пълен шок, но е научно доказано, че не ги е открил той с ясната цел да отрови децата ви!

Антибиотиците:

  • Не предизвикват зависимост!
  • Стига да са изписани адекватно и за състояния, които изискват лечение с тях, вършат страхотна и бърза работа!
  • Не помагат при вирусни инфекции!
  • Не се назначават от Дидето, Лили и Пепи и основанието за включване на такъв не е: „Пък една приятелка е много доволна!“

Мога да напиша още сто неща за тях, но това са най-честите глупости, които чета! 

Билките? Много ги харесвам - факт! Те също са чудесни, но главно като  съпътстващо лечение, а когато става въпрос за дете- винаги се консултирайте дали са приложими - с лекар или поне с фармацевт!

Същото важи за всички домашни илачи – оризова вода, компреси и каквото друго се сетите!

МОЛЯ ВИ, имайте  грам здрав разум и престанете да излагате децата си на риск!

Разберете, че лекарите наистина учат много и важни неща,могат да предвидят как ще се развие състоянито на детето ви и са подготвени да реагират адекватно!

Освен това познават лекарствата и начините им на действие много по-добре от всичките Ви приятелки и комшийки взети заедно Гарантирам!

Това, че искате и давате съвети, различни от "Заведете го на лекар“ е престъпно безхаберие, неимоверна глупост и според мен трябва да е подсъдно! 

Това, което няма да ви кажат...

105389256 m

Забравих да спомена любимите ваксини

Спрете да спекулирате по темата! Не познавам нито един лекар или фармацевт, а вярвайте  - познавам много, който не е ваксинирал детето си! 

Но в крайна сметка, какво пък толкова разбират лекарите и фармацевтите – учили там известно време, прочели стотици хиляди страници, повечето от които могат да цитират, излекували хиляди хора...

Отказвам да повярвам, че българската майка е способна на такава деградация!

Все пак в края искам да благодаря на майките, чиито бисери четох. С такава ярост не съм чистила никога! И да им кажа едно последно нещо:

Много е тъжно, когато някой непознат е по-загрижен за детето ви от вас самите! 

Наистина много тъжно!

***********

Препоръчваме ви още от същия автор:

Някога си бях съвсем наред

Дарге Преателе! 

Еротичният сън на една домакиня

Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам