logomamaninjashop
Мария Пеева

Мария Пеева

Главен редактор

Автор: Иво Иванов

Обичате ли красиви любовни истории?

В днешното слънчево утро ще ви разкажа история за истинска любов и вярност, непреходна във времето и за дълбока човечност, за която вярвам, че именно тя ще спаси света.

Историята е от хърватското село Бродски Варош и вече е толкова популярна, че се чудя как Дисни още не са заснели филм. Но предполагам, че четат моите постове и ще се „поправят“.

Главните герои в тази красива любовна история са Клепетан и Малена. Те са щъркели.

Но историята им нямаше да е възможна без един човек с главно Ч – това е портиерът в селското училище Степан Вокич.

През 1993 година Степан отишъл за риба и намерил Малена, която била простреляна в крилото от ловци. Прибрал я вкъщи и се грижил за нея, докато оздравее, но тя повече не можела да лети. Затова Степан й построил гнездо на покрива на училището и измайсторил специална дървена конструкция, за да може тя да се качва и слиза от гнездото.

След 8 години, през пролетта на 2001-ва долетял Клепетан и се залюбил с Малена. Но дошла есента и трябвало да отлети към топлите страни, както правят всички щъркели. Местните хора си мислели, че повече няма да го видят. Но на следващата пролет, в края на март Клепетан се върнал при своята Малена. И на следващата година пак, и пак и така вече 19 години Клепетан прелита цели 13500 км в една посока и още толкова километри обратно, през бури и пустини, за да се върне при половинката си. От тази дълголетна връзка досега са родени и отгледани 66 щъркелчета! Пораснали са и са напуснали гнездото.

Степан вече е пенсионер и продължава да се грижи за своите любимци. Освен всичко друго, учи и малките щъркелчета да летят. Обича щъркелите като свои деца и ги нарича „моето семейство“. Най-много обича лятото, защото тогава всички са заедно. Към днешна дата това прави 27 години, откакто този човек се грижи за щъркелката!

И представяте ли си на какво са свидетели децата в това необикновено селско училище!

Тази есен Клепо, както галено го нарича Степан, ще отлети отново за Африка, но неговата Малена ще го чака. И така, докато една пролет той не се завърне.
Но, както е написал Пенчо Славейков в „Неразделни“ - За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла.

Може да харесате също: 

Любовната история на едно дърво

Автор: Виолета Йорданова

Студено и дъждовно е навън. Четиригодишната ми дъщеря щурмува всекидневната, а аз бленувам дъждът да спре, за да я изведа, защото нервите ми са ,,лекичко" опънати от нестихващия шум, който тази малка хала произвежда.

Решавам да я помоля да понаучим някое стихотворение, тъй като за две години и половина в детски заведения никога не ми каза и едно-едничко стихотворение или поне песничка. Отчаяно подавам книжката с пъстри и според мен интригуващи страници, тя с усмивка я поема в ръцете си и душата ми ликува. В този миг цялото ми същество почувства блаженство, защото убедих тази малка калпазанка да поседи с мен и да ангажира вниманието си с книжка. Малките й ръчички започнаха ревностно да разгръщат страничките, а аз с нетърпение очаквах да избере стихотворение, което да научим. Идея си нямате каква гордост изпитах, че съм я убедила, защото по принцип е изключително палава и енергична червенокоска, чието внимание не може да бъде привлечено повече от десет минутки върху нещо. Но ,,Еврика!" вече минава десетата минута и ние спокойно разлистваме страниците.

Изведнъж тя спря и аз в очакване я попитах дали е избрала стихотворение. Малката госпожица се усмихна, погледна ме и каза:

- Евалата, мамче, но ми се танцува и не искам тази книжка! 

Сякаш вулкан започна да хвърля върху мен горящи камъни покрити с лава, пот изби върху челото ми, очите ми изскочиха, подобно на онези гумени кукли, които като ги стиснеш се получава този ефект. Хвърли книжката и пусна силно музиката. Оставих я да потанцува, а в главата ми ,,танцуваха в ръченица " думите ЕВАЛА и МАМЧЕ.

Бях отчаяна - казвам ви, помислих си, че от устата на моето дете, освен разговорни изрази нищо градивно няма да чуя. Седнах мълчаливо и я наблюдавах, казах си, че може би танците ще й вървят, не учението. Не може всички деца да са ученолюбиви, успокоявах се аз. Легнах на дивана и вперих поглед в тавана. Изведнъж музиката спря и малката пусна телевизията на някакъв детски канал.
След малко тя се обърна към мен и ми каза: 

- Ето това е животът!

Както бях потънала в размисли я погледнах и попитах знае ли какво означава думата ,,живот ", а тя знаете ли какво ми отговори?

- Да, означава да обичаш някой добър като теб.

Мили хора, такива моменти на просветление сигурно получава всеки родител, но аз искрено съжалих, че минути преди това съм си представяла дъщеря си като най-неученолюбивото дете на света. Светлина в тунела имало...

Другата страна на самостоятелността

girl 785310 1280

Започнахме следната игра - питах я какво според нея означават следните думи и вижте какви отговори получих:

Съдба - кофа за боклук, от която можем да извадим всякакви неща - мръсни и чисти.

Щастие - това съм аз за вас с тати.

Тъга - когато искаш да се покатериш по една дъга, но не можеш.

Семейство - когато ти и тати ме обичате.

Красота - да оцветяваш дъга и да миришеш на бебе.

Може би моята палавница ще наблегне на философията един ден, а не на вече написаното от друг, не знам...

Но едно знам със сигурност - никога повече няма да я подценявам, защото всяко дете крие в себе си вселена от морални ценности. Много по-значими за изграждането на една стабилна личност в бъдеще.

Може да харесате също:

Денят, в който престанах да бързам

Една новина обикаля от вчера медиите. Кучета тестват пасажерите за коронавирус на летището в Хелзинки. Стана ни любопитно и се заровихме да проучим как изобщо е възможно това. Ето какво открихме: 

Международните летища въведоха различни методи за откриване на вируса при пътуващите, включващи скрининг на секрети, проверка на температурата и пр.,  но финландски изследователи смятат, че използването на кучета може да се окаже по-евтино, бързо и ефективно.

Няколко кучета бяха наети на работа на финландското летище в Хелзинки в пилотна програма за откриване на коронавирус в потта, събрана върху кърпички от пристигащите пътници.  Тестването е доброволно и отнема 10 секунди.

Пристигащите пътници попиват вратовете и ръцете си с кърпичка, за да съберат проби от пот, след което оставят кърпичките в кутия. В отделно помещение, дресьор на кучета поставя кутията до съдове, съдържащи различни аромати, и кучето се захваща за работа. Ако кучето сигнализира за положителен резултат, пътникът се насочва към здравния център на летището за безплатен тест.

Защо кучета?

Благодарение на изостреното си обоняние кучетата отдавна се използват на летищата за откриване на бомби, наркотици и друга контрабанда. Те  успяват да открият заболявания като рак и малария. Така че по време на пандемия обучението на кучета за откриване на Covid-19 се превръща в очевиден избор.

В първия етап от проучването кучетата са успели да подушат вируса при човек, който е асимптоматичен или преди появата на симптомите. Те са го открили на по-ранен етап от PCR теста, най-широко използваното диагностично средство за новия коронавирус!

През юли изследователи  по ветеринарна медицина от Хановер, установяват, че с едноседмично обучение кучетата са успели да различат проби от слюнка на хора, заразени с коронавирус, от неинфектирани проби с 94% успеваемост.

За разлика от други животни, кучетата не се заразяват лесно с коронавирус, въпреки че има няколко такива случая.

„Всички кучета могат да бъдат обучени да подушват коронавирус, но не всички могат да работят на летище“, каза Вирпи Перала, представител на финансиращата проучването организация.

Има ли коронавирусът аромат?

В това вярват изследователите. Но какво точно откриват кучетата, когато подушат вируса, е въпрос за един милион, казва Ана Хиелм-Бьоркман, изследовател от университета в Хелзинки. „Знаем как кучетата го откриват - по миризма, но все още нямаме представа какво точно засичат“, казва тя. „Ако разберем, можем да обучим хиляди кучета по целия свят.“

Учените в САЩ разследват дали инфектираният човек отделя химикал, който кучетата могат да помиришат. А френско проучване, публикувано през юни, откри убедителни доказателства, че миризмата на потта на заразения човек е различна и кучетата могат да усетят това.

През последните месеци изпитания, проведени във Великобритания, Франция, Германия и САЩ, оценяват как кучетата могат да открият коронавируса.

Изследователите смятат, че при успех на програмата, кучетата могат да бъдат използвани в домове за възрастни за скрининг на обитателите или в болници, за да се избегнат ненужни карантини за здравните специалисти.

Източник: The New York Times 

Основната снимка е от туитър акаунта на летището в Хелзинки.

Още по темата: 

Две добри новини за есента

Автор: Ния Йотова

Всичко започна заради домашната ми помощница. Тя се казва Оксана, на 75 години е и е рускиня. Много симпатична и работлива жена, изключително поддържана, изглежда на не повече от 55. Щом дойде вкъщи и започне да чисти, тя си вади слушалките и започва да си слуша нещо на телефона. Веднъж я попитах какво толкова интересно слуша.

- Ниечка, слушам си онлайн льекции на двама велики проффесорах – Доктор Мермерски и Доктор Ко.

За Мермерски бях чувала, че лекува с билки, за Ко не знаех нищо.

- Ниечка, Доктор Ко е специалист по междуличностни взаимоотношения, и по-специално – по сексуалний. Женьи на наша възраст трябва да слушат сексуални лекции на Доктор Ко, за да не вземе някоя млада лисьица да открадне наши муже…. Защо с Емо (б.а.- Емо е мъжът ми) не отидете на примерно един басейн - да не ми се пречкате докато чистя?

Преглътнах термина „наша възраст“, който намерих  за неточен -  все пак съм 35 години по-млада от нея.

Иначе с Емо я послушахме и отидохме на басейн. Според мен си изкарахме добре. На другия ден разбрах, че не сме си изкарали чак толкова добре, тъй като вероятно от мръсната вода в басейна бях получила гъбична инфекция „там долу“.

Идната неделя, ден за чистене в нашия дом, Оксана пристъпва вежливо през входната ни врата, с желание, освен да чисти, да си похортуваме и на най-любимата ѝ тема на света – темата за жената, нейната женственост и пагубното въздействие на годините върху тях.

- Ниечка, възрасть не прощава, знаеш ли как завиждам на някоя като ми каже, чье е на 70! На мьен чак на 74 ми увьиснаха миса ( б.пр. – меса) на ръце.

За да онагледи нещастието си, Оксана поклаща трицепсите си, за да ми покаже „увьисване“. Прекъснах я малко грубичко, но точно в този момент не ми беше до проблемите на „нашата възраст“.

- Ти знаеш ли, че заради твоите съвети с Емо да ходим на басейн, сега имам гъбична инфекция и трябва да пия антибиотик.

Оксана изпуска с трясък прахосмукачката и ме поглежда с укор, а тя рядко си позволява да укорява някого:

- ВАУ! – възкликва Оксана. С нея се познаваме достатъчно дълго, за да знам, че на руски „Вау“ означава „Уау“! – Ниечка! СТУОП!... СТУОП!  Нье можеш да си позволиш да имаш гъбички там, където Доктор Ко казва, че е „извор на свещена женска сьила“! Професор Мьермьерски – продължава Оксана - има рицепта точно за такива като теб,  в своя книга „Требник на билките“. Това, което трябва да направиш ье: взьимаш скилидка чьесън. Тапиш чьесън двадесет и четьри час в зехтин и вечер, преди да спиш, пъхаш чьесън в онова, което Доктор Ко нарича – гласът на Оксана тук се извисява тържествено -  „извор на твоя свещена женска сьила“. На сутринта, като си правиш сутрешен тоалет, вадиш скилидка чьесън оттам, и вече няма да имаш гъбички.

Речено – сторено. Направих цялата процедура и заспах. На сутринта, по време на сутрешния ми тоалет, установих, че Мермерски хич не беше изпипал детайлите по лечението. Как разбрах това ли – ами след като претърсих с треперещи пръсти надлъж и нашир няколко пъти „извора на свещената ми женска сила“, и в моя извор аз чесън така и не намерих.

Какво да правя сега?  Бях седнала на тоалетната чиния и краката ми трепереха. Единственото, което ми дойде наум, беше да отида до най-близката болница.

Как Нора очарова докторите

smile 2607299 1280

В болницата беше пълно с чакащи. Процедурата беше следната – новодошлият пациент отива на регистратура, обяснява какво му има, после сяда и чака указания на висок глас от регистратурата, към кой кабинет да се придвижи.

Отивайки към регистратурата се чудех как да поднеса по-смилаемо проблема си. Винаги съм се притеснявала какво си мислят „хората“ за мен. Исках да изглеждам като нормален и достоен данъкоплатец на тази държава, какъвто в края на краищата, наистина си бях.

- Здравейте! – постарах се да звуча като човек без отклонения.

Жената на регистратурата пишеше нещо в една тетрадка и моят поздрав не се отрази на дейността ѝ. Повъртях се малко, хъм-кайки.

- Казвайте какво има, сливи ли имате в устата? – обади се изведнъж тя, без да вдига поглед към мен, продължавайки да пише. Започнах историята си:

- Бях на басейн преди няколко дни, а знаете какви са мръсни басейните.

Исках да ѝ дам предистория на „заболяването“ ми, за да знае, че не съм някаква несериозница, а просто загрижен за здравето си човек. Скоростта на писане отсреща не се забави, явно чистотата на обществените басейни не беше сред приоритетите ѝ.

- И аз като съм плувала в мръсния басейн и съм хванала гъбички там долу, нали се сещате……

Продължаваше да дращи. Май не се сещаше.

-……И понеже не обичам антибиотици, реших да се опитам да излекувам гъбичната си инфекция по алтернативен начин…. Помълчах преди коронната реплика - Чрез употреба на зеленчук!

Бях дълго обмисляла формулировката на „лечението“ и накрая се спрях на по-общото и неутрално  „зеленчук“ . Сметнах, че е по-подходящо от „чесън“, тъй като все пак „чесън“ се асоциира с неприятна миризма.

- И за беда, зеленчукът се заклещи в мен по време на лечението – заключих. Стараех се да звуча ведро.

Реакция накрая се появи, и за мое щастие, беше доста по-хуманна от това, което очаквах.

- Не се притеснявайте, не е страшно. Изчакайте да Ви извикаме за кабинета на доктор Маринов.

Бях толкова потресена от тази неочаквана проява на човещина и професионализъм, че облята от топла вълна на благодарност, се отпуснах да споделя опасенията си. Така – чисто по женски.

- Сигурно за пръв път Ви се случва да се сблъскате със случай като моя.

- О не,  случвало ни се е и преди да помагаме на дами във Вашата ситуация. Ако можете да сядате, седнете си на пейката  и изчакайте да Ви извикаме.

Можех да сядам (какъв беше пък този коментар) и се треснах с облекчение на пейката. Слава Богу, не съм някакъв прецедент в национален мащаб – имало и други дами като мен!

Чакалнята беше пълна с народ. Същият този народ стана неволен  свидетел на най-срамния момент в съзнателния ми живот, когато след около 20-тина минути бях извикана по микрофона по следния начин:

- Жената със заклещеното външно тяло, да се яви в 8-ми кабинет, гинекология.

Оттогава, при гъбични инфекции, предпочитам да пия антибиотик.

 *правописът на репликите на Оксана е съобразен с акцента ѝ

Още от Ния:

Определението за секс

Автор: Мария Пеева

Миналият понеделник беше тежък ден за мен. Всяка майка на тийнейджър ще ме разбере. Или ако не всяка, то поне тези от нас, чиито синове държат много на “ЛИЧНОТО ПРОСТРАНСТВО” (защо по мое време нямаше такива фрази, не знам) и не пускат майките си да им чистят и подреждат стаите.

И тъй като съм уважаваща личното пространство майка, дълго устоявах на изкушението да наруша границите на тийн стаята. Помогна факта и че почти цяло лято не бяхме в града. Но септември дойде, софиянци се върнаха от море, планина и родни места, и се захванаха с подготовка за новата учебна година. След като грижливо изпрах и изгладих новите дрехи на порасналия младеж, събрах смелост и пристъпих прага на стаята му, не за друго, а за да ги сложа в гардероба. Нищо повече не исках, кълна ви се, освен да отворя два шкафа и да прибера три тениски, някой суетшърт и дънки.

Защо ли ми трябваше!

4 часа по-късно една изтощена клета майка на прага на силите си, написа следния статус във фейсбук:

На предела на силите си съм.

Цял ден чистя и подреждам тийн шкафове и гардероби.

Намирах опаковки от вафли в стари кутии от обувки. Парченца глина в причудливи форми скрити между чаршафи.

Чорапи. По един. Футболни, джогърски, спортни и скиорски, и съвсем обикновени. Някои нагризани от куче, други само с косми.

Настъпвах габърчета и кламери, и лего човечета, и стикери.

И тихичко ругах през цялото време, но накрая измислих как да отмъстя.

Сложих чаршафи на цветенца. 

119083692 332184488030269 6251300983714108315 n

Но историята не свършва дотук. Малко по-късно ми писа една симпатична дама, която отдавна познавам покрай сайта и която винаги се смее на историите ни.

- Мария - деликатно започна тя - загледах ви снимката на стаята и забелязах под бюрото една плетеница от кабели.

- Ох, да. Не успях да стигна дотам. - признах веднага. - Може би като събера сили някой ден.

- А защо не пробвате безжичните “Лоджитек”? Искате ли да ви изпратим да тествате нашата клавиатура и мишка? - попита тя.

Съвсем не е случайно, че синовете ми ме нарича “бот”, защото аз технологични марки не помня и не правя разлика между тях. Но мога да си го позволя, защото разполагам с експерти, които веднага ме информират.

- Теди - писах на старшия ми личен консултант - кажи на добрата си стара майка какво е “Лоджитек”?

- Периферия, мамо, ти наистина си бот.

- Периферия на какво, миличък? На шапка ли?

Момчетата ми понякога проявяват възхитително търпение.

- Периферия е всяко спомагателно устройство на компютъра. Мишка, клавиатура, слушалки, всичко. Общо-взето това, което ти наричаш “джаджа” е периферия.

- Ох, това го разбрах вече, просто не знаех, че се нарича периферия. Кажи ми сега “Лоджитек” добри ли са?

- Да, но защо питаш?

- Предлагат ни за тест един техен безжичен комплект.

Момчетата приеха възторжено идеята, след което, разбира се, се скараха кой да тества продуктите. Аз обаче не съм вчерашна и избрах Косьо, като му предложих сделка, от която всички печелят. Безжична мишка и клавиатура на “Лоджитек” срещу почистена и подредена стая в продължение на месец. Това време би трябвало да му стигне да си създаде добър навик. После можем да измислим и друг “подкуп”.

MK295 LIFE Off White Top Down

А симпатичната млада дама от “Лоджитек” толкова хареса идеята ми със стаята, че предложи томбола за нашите читатели. Мили майки, предизвикайте децата си да изчистят и подредят стаята си, а после я снимайте и пуснете снимката в коментар до 1 октомври. На този ден ще изтеглим на случаен принцип трима участници, за които ще има специална изненада от Лоджитек - безжична клавиатура или мишка.

И така, хващайте прахосмукачките и моповете, тийнове, и да видим какво можете.

Чаршафите на цветчета НЕ СА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ, но е задължително  да си оправите леглото. :)

Eто и малко инфо за Logitech, в случай че не сте технологичен фен, а обикновена майка-бот като мен.

Световният лидер Logitech представят нова пълноразмерна мишка M190 с прецизно проследяване и контурна форма

Logitech обяви пълноразмерната безжична мишка Logitech M190  - без лаг и с контурна форма, проектирана за по-големи ръце. Тя предлага продължителна продуктивност и комфорт при безжична работа на разстояние до 10 метра, прецизен контрол на курсора и скрол ред по ред – всичко това на достъпна цена. Универсалната форма прави M190 идеалната мишка за ръце, които търсят по-голяма мишка и алтернатива на тракпада, от световния лидер при мишките и клавиатурите.

Безжичната мишка M190 е проектирана да следва естествената извивка на ръката с вдлъбнати бутони и допълнителна опора за китката, и предлага безгрижно използване в продължение на до 18 месеца с батерията от комплекта. Тя автоматично превключва към пестящ енергия режим, когато не се използва. USB приемникът позволява просто да го включите и да започнете работа, което улеснява прехвърлянето от едно към друго работно място при запазване на надеждността на връзката.

Повече за модела ще намерите тук.

Най-добре продаващият се комплект клавиатура и мишка на Logitech вече е тих с пускането на новото безжично комбо MK295 Silent с 90% по-малко шум благодарение на технологията SilentTouch.

Logitech представи своето MK295 Silent Wireless Combo – издръжлива и комфортна клавиатура и мишка, включващи новата собствена технология SilentTouch, която премахва 90% от шума при писане и кликване в сравнение с Logitech MK270. Новото комбо, налично в цветове графит и бяло, предлага познатото чувство при писане и кликване на най-добре продаващото се комбо в света – Logitech MK270 - без натрапчивите звуци около вас.

Пълноразмерната клавиатура предлага устойчив на разливане дизайн, издръжливи клавиши и стабилни крака за повдигане с настройваща се височина за допълнително удобство и комфорт. 36-месечният живот на батерията намалява суматохата по смяната им, така че можете да продължите да работите с безжична лекота без забавяне.

Комфортната и компактна мишка е с контурна форма, с плавно и прецизно натискащи се бутони и придвижване, и всичко това се случва в тишина. Освен 18-месечен живот на батерията, мишката има и бутон за включване/изключване и винаги е готова за работа, когато и вие сте. Насладете се на стабилна безжична връзка до 10 метра с малкия USB приемник на Logitech „включи и забрави“.

Повече за модела ще намерите тук.

MK295 LIFE Graphite Close Up Talent White

Вижте също: 

Конкурс за детска рисунка "Добрият пример"

Едва няколко дни след началото на учебната година, 500 ученици и 40 учители са поставени под карантина заради коронавируса. Цяло столично училище ще премине на онлайн обучение за ден заради дезинфекция, а четири от паралелките му остават на дистанционно обучение до 2 октомври заради учител, заразен с COVID-19. 

Според зам.-министърът на образованието Таня Михайлова, малко над 500 ученици са заявили желание за електронно обучение от разстояние. При 400 от тях е по здравословни причини.

С настъпването на есента, започват и типичните за сезона вируси, които допълнително усложняват ситуацията. Ето как да различим COVID-19 от обикновена настинка, грип или алергия: 

phpz8wjp5 559x

Експертите все повече акцентират върху спазването на противоепидемичните мерки и най-вече върху носенето на защитни маски особено в есенно-зимния сезон. Маските обаче може да се откажат предизвикателство за децата. Ето какво съветват специалистите от Националната асоциация на ресурсните учители:

Импулсивните деца и носенето на маски

Импулсивните деца често действат, без да се замислят. Те могат да свалят маската си, за да говорят с приятели или учители, без да осъзнават, че го правят. Те не искат да са предизвикателни към правилата и не ги отхвърлят или отричат. Просто имат трудности в постигането на самоконтрол, което затруднява мисленето за правилата или рисковете и навременното спиране на някои поведенчески реакции.

Кратък/бърз съвет към семействата

Закрепете малко по-дълъг ластик или друг вид връзка на една от еластичните ленти за уши на маската на вашето дете. По този начин, когато е изтеглена, маската ще виси на врата на детето ви като напомняне да я поставите отново. По този начин маската няма да падне на земята.

Кратък/бърз съвет за учителите

Останете спокойни и повторете очакванията около носенето на маски. Може да е страшно да помислите какво може да се случи, ако децата не носят маските си. Но реагирането със страх и обвинения може да ескалира ситуацията от обикновено напомняне до по-голямо предизвикателство към поведението на децата, особено ако се породи усещане за вина.

Децата със сензорни проблеми и носенето на маски

Носенето на маска може да бъде много смущаващо за деца със сензорни проблеми. Те може да не понасят усещането, миризмата или близостта на маската. Този изключителен дискомфорт може да ги доведе до сривове в поведението и усещанията – те могат да свялят разко и дори да изхвърлят маската с резки движения.

Бърз съвет за семействата

Създаването на собствени маски ви позволява да вземете предвид чувствителността на детето си. Опитайте да използвате една от старите тениски на детето си. Можете да намерите модели и идеи и онлайн. Ако не се чувствате уверени или сръчни или просто нямате време, вижте дали приятел или роднина може да ви помогне. Участието на детето в създаването на неговата маска я прави приемлива и по-поносима.

Кратък съвет за учители

Обсъдете с родителите как децата понасят носенето на маски у дома или на места, които са посетили заедно. Говорете с администрацията на училището за алтернативи, които децата могат да използват – например шлемове, ако това е по-добрия вариант за конкретно дете.

Попитайте също дали може да се използва разделител от плексиглас около чиновете или масите на децата, когато те не се движат из стаята, за да могат да си починат от носенето на маска.

Проблеми с концентрацията на вниманието и носенето на маски

Децата, с дефицит на внимание и трудности в запаметяването, трудно могат да спазват правилата. Те могат да пропуснат указанията, които учителят дава за носенето на маски, или бързо да ги забравят.

Бърз съвет за семейства

Първо, уверете се, че детето ви знае защо маските са важни. Разгледайте указанията на училището и след това създайте списък с правила за това къде и кога детето трябва да носи маска в училище. Можете да направите това писмено или с помощта на снимки или рисунки, направени заедно с детето. Преглеждайте правилата всяка сутрин преди училище.

Бърз съвет за учителите

Бъдете честни и отворени в говоренето с децата като признаете факта, че всички понякога забравяме нещо, което е важно. Обсъдете с целия клас как децата могат с уважение да си напомнят едно на друго да си сложат маските. Можете също да използвате изречения от типа когато - тогава, за да моделирате какво трябва да се случи. Например „Когато сложите маската си, тогава можете да .......“.

Проблем с моториката и носенето на маски

Проблемите, свързани с общата или фината моторика, могат да затруднят физически децата да слагат и свалят маски и да ги поставят така, че да пасват добре на лицата им. Възможно е децата да имат проблеми с правилните движения, хващане и маневриране на еластичните ленти за уши или следване на съответните стъпки.

Бърз съвет за семейства

Заедно и като игра с детето направете много упражнения за поставяне и сваляне на маски. Вашето дете може също така да „помогне“ на любимо плюшено животно или кукла като им поставя и сваля маски. Ако вашето училище е гъвкаво по отношение на видовете покрития за лице, които могат да се използват вместо маски. Шал или друга лента около врата може да бъде по-лесен начин за самостоятелно използване от вашето дете.

Кратък съвет за учители

Говорете с родителите и други близки до детето относно семейните практики, свързани с маските или други средства за защита, използвани у дома. Кажете на родителите къде децата срещат трудности в процеса на поставяне и сваляне на маските, за да знаят какво да упражняват с детето у дома. Обсъдете и различните видове покрития за лице, които са допустими в предписанията на здравните власти и училището.

Източници: OFFNewsНационална асоциация на ресурсните учители

asian 5412358 1280

Още по темата: 

Ученици под карантина - какви са правата на родителите

За втора поредна година bTV Media Group организира национален конкурс за детска рисунка на тема "Добрият пример", който има за цел да вдъхнови детското въображение и да докаже, че творчеството и добрите дела могат да вървят ръка за ръка.

В основата на тазгодишния конкурс стои интерактивният детски комикс „Зеленко и мисия „Добрият пример“ с автор водещата на bTV Стаси Цалова. В уикендите до 1 ноември Стаси ще зарадва децата със седем вълшебни приключения, в които любимият на малки и големи талисман Зеленко и неговите нови приятели ще се грижат заедно за природата, моретата и океаните, ще засаждат дръвчета, ще спасяват животни в беда и ще докажат, че доброто има силата да променя света, в който живеем.

Конкурсът стартира на 19.09.2020 г. в 10:00 часа и приключва на 07.11.2020 г. в 22:00 часа.

 В конкурса участие могат да вземат деца до 13 годишна възраст (включително), които ще бъдат разпределени в три възрастови групи:

  • I-ва група - до 7 годишна възраст 
  • ІІ-ра група - от 8 до 10 годишна възраст 
  • ІІІ-та група - от 11 до 13 годишна възраст

Всеки участник трябва да изработи рисунка на тема „Добрият пример“ („творба“), вдъхновена от историите в интерактивния детски комикс „Зеленко и мисия „Добрият пример“, който е достъпен онлайн на адрес: https://dobriatprimer.btv.bg/zelenko/

Задължително условие е творбата да пресъздава по креативен и оригинален начин приключение по избор на талисмана на „Добрият пример“ Зеленко Зеленков в някоя от историите от комикса. Участниците имат свободата сами да изберат стила на рисуване и цялостно оформление на творбата, като освен употребата на традиционни художествени материали и техники е допустимо и използването на графични компютърни програми. Всеки участник може да участва максимум с до три творби.

Няма ограничения относно техниките, материалите и инструментите, които ще бъдат използвани за направата на творбите. Задължително е те да бъдат във формат А4 (210 mm x 297mm), като могат да са както вертикални, така и хоризонтални.

Родителят /настойникът/попечителят на участника в конкурса трябва да изпрати неговата творба – сканирана или снимана цветно и в пълен размер, на имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. в срока на Конкурса по т. II, заедно с попълнена ръкописно и сканирана декларацията за съгласие от страна на родителите за участие на тяхното дете в конкурса. (Декларацията изтеглете тук).

Всички получени детски творби, които отговарят на горепосочените условия, ще бъдат разгледани и оценени от петчленно жури от изявени творци и доказани специалисти в състав: Радостина Николова, Станислава Цалова, Иван Раденков, Милена Радева и Мария Пеева. Те ще имат задачата да отличат по няколко критерия - оригиналност на идеята, послание, креативност и съответствие с поставената тема, 10-те най-открояващи се творби, които да бъдат наградени.

Участниците, изработили 10-те най-високо оценени рисунки, ще получат грамота и пакет специални награди, включващ плюшена играчка Зеленко Зеленков, ключодържател с лика на талисмана на инициативата, тениска, чаша „Добрият пример“, обемни стикери, както и възможността тяхната рисунка-победител да бъде сред илюстрациите в комикса на Станислава Цалова „Зеленко и мисия „Добрият пример“.

Имената на наградените участници ще бъдат публикувани на сайта https://dobriatprimer.btv.bg/ на 30.11.2020 г.

Подробни правила за конкурса са публикувани тук: http://dobriatprimer.btv.bg/konkurs. При допълнителни въпроси можете да изпратите запитване на имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..

Прочетете първия комикс от "Зеленко и мисия "Добрият пример": 

 „Пиратски истории геройски за почистени боклуци морски“ 


Автор: Нели Славова

Учим ги на самостоятелност, искаме от тях да се оправят сами.

Но коя самостоятелност?

- да си обуват обувките;
- ако обувките имат връзки, а не лепки, да могат да си връзват връзките;
- да ходят до тоалетна сами, да се избършат, да пуснат водата и да си измият ръцете;
- да се хранят самостоятелно, с тази лъжица, която се подава към устата и тази вилица, която има същата функция;
- да си мият зъбите, зъбите са много важни - нагоре, надолу, встрани и накрая да минат езика;
- да си събират играчките, след като приключили игра, ех, Боже, че важно и спешно, ами сега...;
- да влязат в банята и да се изкъпят сами, нали, нищо сложно няма, и аз така мисля;
- голяма радост е като идват с теб и ти подават щипки за пране "Какво направи ти, щипка ли ми подаваш? И то право в ръцете ми! Ау, че пораснало дете, ау, ау!";
- ами радостта като ти помагат и висят в кухнята - на ти сега самостоятелност и операция Пустинна буря;
- да се обличат сами, извинявайте, тази точка трябваше да бъде много по-горе и много по-рано;
- да му дадете парички, за да си купи първата бутилка с вода или първият Bake Rolls в живота. И то излиза от магазина с Bake Rolls и ресто. Браво, браво на това самостоятелно дете!

Така виждаме ние да си самостоятелен. Така разбираме да пораснеш. Да не се навеждам да ти връзвам обувките. Да не стоя до теб с лъжицата и да ти я бутам към устата. Да не идвам с теб до тоалетната.

Как да разпознаем, че детето ни е жертва или насилник

boy 1637188 1280

 

А какво правим с другата страна на самостоятелността?

Тази, на която не сме ги научили, не сме дали насоки, съвети и препоръки.
Тази, която също както да си измиеш сам лично зъбите, се оказва неизбежна и ще се случи рано или късно.
Тази самостоятелност, за която никой не те предупреждава.

Замислете се, ние не им предоставяме такива ситуации и те не знаят как да отговорят на другата самостоятелност.
Не са готови за нея, въпреки че ги дебнат фрази като "айде, вече си голям, ма така е". Кое е така?
Не ги учим вкъщи на самостоятелността - Виж сега, седни спокойно. Утре ще ти кажат тъпанарка, смешка и идиотка. Това е гаранция. И ти какво ще направиш? Как ще постъпиш?

Утре или в понеделник ще искаш да си сложиш нещата в шкафчето и някой ще дойде да те блъсне, казвайки ти, че ти нямаш свое шкафче. И ти какво ще правиш? А? Ще се наведеш да си връзваш обувките ли? Други предложения?

Утре ще те ударят в гръб. Два пъти. Защо не в корема, а в гърба, където не виждаш нищо - не мога да ти кажа, спасявай се. Или пък си измий зъбите. Въобще стягай се, това е, което идва. Ти порасна. От тук насетне е това. Кое това?

Утре някой момче или момиче ще дойде да ти рови в раницата и да ти взима кутията с храна. Идея нямам защо ще го прави. Представа нямам какво чужд човек ще търси в твоята раница и каква работа има в кутията ти с храна. Просто това е животът, deal with it. И без сълзи. И по-лоши неща има. И те също ще ти се случат.

И ти въобще не знаеш какво ще правиш с всички тях.

Тези житейски ситуации не са мои, а твои. Не мога вместо теб да се справя с тях. Но ги преживявам повече от теб.

Още от Нели:

Някой трябва да ви хване и да ви разтърси

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам