logomamaninjashop
Мария Пеева

Мария Пеева

Главен редактор

Как да бъде проведена предстоящата учебна 2020/2021 година в условията на пандемия - дискусиите за това текат все по-разгорещено и на всички нива. Група от над 2000 родители внесе отворено писмо до институциите. Писмото е на база петиция, чиято основна цел е всеки родител да има право на избор за онлайн обучение на детето си. 

Ето и пълния текст на писмото:

ДО
ПРОФ. Д-Р КОСТАДИН АНГЕЛОВ
МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
ДОЦ. Д-Р АНГЕЛ КУНЧЕВ
ГЛАВЕН ДЪРЖАВЕН ЗДРАВЕН ИНСПЕКТОР
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ
МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И
НАУКАТА


Относно: Провеждане на учебната година 2020/2021 в условията на пандемия


УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,


Ние сме загрижени родители на много български деца и сме силно притеснени от решението на МОН учебната година да започне присъствено в контекста на епидемичната ситуация в България и по света. Обединихме се около идеята си за безопасно образование от м.септември 2020 г. и създадохме електронна подписка, която вече е подкрепена от множество граждани. Комуникираните публично до този момент решения на Отрасловия съвет при МОН очевидно противоречат на всички препоръчвани мерки за предпазване от заразяване с COVID-19: в училищата ще се струпват много хора, маските няма да бъдат задължителни, а спазването на дистанция е практически невъзможно.

Сред семействата на учениците и учителите се създава все по-голямо напрежение заради липсата както на реалистични предложения и прогнози за началото на учебната 2020/2021 г., така и на диалог между гражданите и институциите. По тази причина се обърнахме за становище към обществено активни учени и лекари. По отношение на наше запитване за началото на учебната година в училищата позицията на д-р Александър Симидчиев, пулмолог и началник на функционалното отделение към Медицинския институт на МВР, е, че е необходимо да има индивидуализиран подход и право на избор (между дистанционна и присъствена форма – б.а.). По думите на д-р Петър Марков, лекар епидемиолог и преподвател в London School of Hygiene & Tropical Medicine, на фона на тревожния ръст на заболели от коронавирус в България и непрекъснато нарастващата смъртност „започването на присъствена учебна година много бързо ще превърне хилядите училища в множество епидемични огнища. Поради безсимптомното протичане на инфекцията при децата, това по дефиниция ще бъдат епидемиологични огнища, които ще бъдат особено трудни за откриване. Те като правило най-вероятно ще бъдат установявани с голямо закъснение, чак в резултат на симптоми на вторично заразени възрастни в семействата на учениците, т.е. не с един, а с почти два инкубационни периода закъснение.
Това ще прави често невъзможно издирването на контактни навреме, преди те самите да са станали заразни и да са предали инфекцията нататък.

Коронавирусът се предава основно по въздушно-капков път, така че дезинфекцията едва ли ще го спре. А как се дезинфекцира въздухът в една класна стая, в която почти непрекъснато стоят 25-30 деца? Експериментът на германските учени показва, че при такъв брой хора в 30 кв.м. въздухът в помещението ще бъде заразен за не повече от 10 минути. Казва се, че повечето деца и младежи не боледуват тежко от този вирус. Но съобщения от Израел, САЩ, а вече и от България носят друга информация: в началото на юни израелското правителство е било принудено да затвори училищата, след като 2026 ученици, учители и училищен персонал се оказват заразени с коронавирус. 28 147 ученици са поставени под карантина като контактни лица. В едно училище е имало над 130 случая. В рамките на месец след отварянето на училищата случаите в страната скачат от 50 на ден до 1500 на ден. По официални данни на правителството училищата са на второ място по заразяване в страната през юни - именно когато на учениците е позволено да ходят без маски заради високите температури. У нас се зарази целият детски футболен отбор на Ямбол и за съжаление в статистиката вече е и починалият деветнадесетгодишен младеж от Велико Търново.

Едно от най-новите и най-задълбочените научни изследвания на връзката между отварянето на училищата и нарастването не само на броя на заразените, но и на тези с тежка клинична картина и/или с летален изход посочва, че повече от 40 000 потенциални жертви са били спасени благодарение на затварянето на средните училища и университетите в САЩ6. Същевременно СЗО заявява, че младежите са тези, при които ръстът на заразените в Европа е най-висок, а в интервю д-р Фаучи потвърждава същото за САЩ. Българските учени също говорят за много вероятен голям ръст на заболели през есента (проф. Николай Витанов, напр.), но за разлика от други държави у нас никой не показва на гражданите статистика колко от заразените са безсимптомни деца и младежи.

Не е малък броят на децата и младежите в училищна възраст с хронични заболявания. Получихме актуална информация от Националната асоциация на децата и младежите с диабет, според която засегнатите от заболяването ученици имат съществени затруднения с посещаването на учебни занятия присъствено дори и в „нормални“ времена, а в условията на пандемия за тях получаването на качествено образование може да се окаже невъзможно, ако бъдат принудени да преминат в самостоятелна или индивидуална форма на обучение поради липсата на избор между присъствено и дистанционно.

Всички ученици живеят със своите родители, а някои от тях и с баби и дядовци. Освен това последните изследвания показват, че децата над 9 години разпространяват вируса както възрастните. Не е за пренебрегване и фактът, че и деца и възрастни без хронични заболявания прекарват вирусните инфекции тежко – особено тези от тях, които не са се срещали по-рано с грипните вируси например. В предстоящия есенно-зимен сезон освен грипните вируси ще продължи да циркулира и COVID – 19, а това ще постави в опасност тези, които се разболеят от грип, защото ще бъдат с отслабен имунитет и затова изложени на още по-висок риск от инфекция с коронавируса.

Посещаването на училище е задължително, но при всички положения много повишава риска от заразяване поради спецификата на предаване на вирусите. Сравнението с детските градини е несъстоятелно, тъй като нито децата са толкова много както в големите училища в големите градове (а те ще бъдат и най-засегнати), нито пък съществува непрекъснато движение на големи групи както в сградите и дворовете на училищата. Липсата на статистика поражда и съмнения, че информация за евентуално заразени по-голям брой деца, учители и друг персонал в детските градини се прикрива. Тук трябва да подчертаем и факта, че много ученици ползват градския транспорт (в големите градове някои сменят и по два автобуса), за да се придвижат от и до училищните сгради, и то обикновено в пиковите часове, когато автобуси, тролеи, трамваи, метро са изключително натоварени. Ето още една верига на потенциално заразяване, анализът на която трябва да стане основа за обективна прогноза по отношение на училищата като възможни огнища. Освен това в детските градини децата се хранят в стаята на съответната група, а при учениците това не е така. В бюфетите, ако ги има, стават струпвания, същото се отнася и за столовите.

Предложението да се регулират тези струпвания отново ще бъде вменено като задължение на учителите, което е абсолютно недопустимо от гледна точка на опазването на тяхното здраве. Недопустимо е и в междучасията децата да закусват в класните стаи, защото се предвижда в тези часови отрязъци помещенията да се дезинфекцират. В такъв случай коридорите ще се превърнат в огнища. Все пак коронавирусната инфекция се разпространява по въздушно-капков път. Излишно е да посочваме и че в училищата масово санитарните помещения са в ужасно състояние, липсват топла вода, сапун, хартия, а обслужващият персонал е твърде малко. 

Известно е, че средната възраст на учителите в България е висока: 52 – 54 години.Голяма част от тях, дори и от по-младите, имат хронични заболявания. Може да се направи обективна прогноза, че рискът от усложнено протичане на инфекцията при учителите е много голям не само заради възрастта и наличните здравословни проблеми, но и заради вече доказаният факт, че колкото по-висок е вирусният товар, толкова по-тежко протича болестта. Вече беше заявено, че носенето на маски ще бъде по желание, а в действителност това е единствената приложима в някаква степен мярка от предложените от МОН. В затворени помещения, в които приблизително 30 души дишат един и същ въздух без маски в продължение на 6 - 7 учебни часа по 40 - 45 минути, никаква дезинфекция не може да помогне и поетата вирусна „доза“ дори ако само един човек е заразен, ще бъде много голяма. Това прави училищата опасни места не само с оглед на разпространението на вируса, но и с оглед на възможен голям брой тежко заболели и/или загинали деца и възрастни.

Въз основа на изложеното по-горе и съгласно чл. 171. (1) от ЗПУУО, който гласи:

„Децата, съответно учениците имат следните права:

1. да бъдат обучавани и възпитавани в здравословна, безопасна и сигурна среда...“,

настояваме:

1. Да бъде спазено нашето право да изберем дистанционно обучение за децата си, поне докато не се въведе ваксина, която да е достъпна за всеки желаещ. Наясно сме, че част от родителите на ученици в България искат присъствено обучение, което е тяхно право, но то не може да е за сметка на нашето право да решаваме какви рискове за здравето и живота на децата си, на нас и на нашите родители сме готови да поемем. Разрешаването на избор между дистанционно и присъствено обучение за всички ученици, а не само за тези от 5. клас нагоре и за хронично болните, ще намали напрежението в обществото и ще удовлетвори по еднакъв начин всички родители на деца в ученическа възраст.

2. Дистанционната и присъствената форма да се провеждат едновременно. Докато една част от децата са в клас, другата част, чиито родители са избрали дистанционна форма, могат да следят часа в реално време от вкъщи, а това ще е добре и за тези, които са в класната стая, защото те ще са по-малко. За целта е необходимо училищата да бъдат снабдени с достатъчен брой устройства и
камери.

3. Като алтернатива на искането ни по т.2. предлагаме децата в дистанционно обучение да бъдат организирани в отделни паралелки на училищно, общинско, областно или национално ниво в палтформата Тиймс например, така че да се оптимизира дневното и седмичното разписание на учителите и на учениците.

4. Учениците в България да бъдат равнопоставени с децата на българите в чужбина по отношение на възможността за избор между присъствена и дистанционна форма на обучение.

5. Да се разреши на учителите, които желаят това, да преподават от домовете си.

6. Да се изготвят и приемат необходимите промени в нормативни актове и във финансирането на училищата, за да се осигури дистанционното обучение и заплащането на тестовете за COVID-19 на учениците от Здравната каса.

7. Експертите, въз основа на чиито становища са взети едни или други мерки и решения, да ги изложат писмено, да ги публикуват и да ги удостоверят с подписите си.

Липсата на научни изледвания за нашата популация, комуникирани по достъпен за широката публика начин, води до недоверие в институциите, които са призвани да определят правилното поведение на гражданите в условия на пандемия и да ги убеждават в необходимостта от спазването на прилаганите мерки. Това е и причината, поради която по-голямата част от българските граждани са сигурни, че пандемията е измама и че инфектирането с COVID-19 е безобидно „грипче“, което всички ще преборим с „Имунобор“. Пред Нова телевизия доц. Ангел Кунчев заяви, че сега "заразяването става по-лесно - необходимо е по-малък контакт и по-малко време - дори час-два в затворено помещение са достатъчни.“ А в сутрешния блок на бТВ от 4 август 2020 г. друг специалист – проф. Ива Христова, предупреди, че "вирусът води до усложнения, които медицината не може да овладее".

Следователно в действителност никой не знае колко тежко ще прекара коронавируса. Учители, родители, баби и дядовци, а, недай Боже, и деца може да платят с живота си!

Настояваме да не отнемате правото ни да вземаме решения, касаещи живота ни и този на нашите семейства!

Бележка на редактора: Споделих това писмо, защото съм убедена, че макар и трудно, не е невъзможно да се осигури избор за дистанционно обучение на семействата, които предпочитат този вариант. Проведената от нас анкета във фейсбук показа следните резултати - 82 процента от родителите искат присъствено, 18 процента - дистанционно обучение, а една четвърт от гласувалите над 4000 души са за хибридно образование, което включва и двете. 

Още по темата: 

COVID-19: Две добри новини за есента

Автор: Иво Иванов

Ние, българите, винаги се разделяме на два лагера.

И само двама да сме, ще заформим две враждуващи сили и ще спорим, и ще воюваме до последно!

Не за да се роди истината в спора, а ей така, заради спорта. Да се поддържаме във форма.

Имаме дълголетни традиции в разделението, разцеплението и разединението. Така ни е тръгнало още от време оно и изглежда това ни е заложено в генетичния код.

Славяни срещу прабългари,
християни срещу езичници,
българи срещу турци,
революционери срещу апатична рая,
либерали срещу консерватори,
капиталисти срещу комунисти,
Левски срещу ЦСКА,
СДС срещу БСП,
сини срещу червени,
леви срещу десни,
селяни срещу граждани,
русофили срещу русофоби,
пушачи срещу непушачи,
вегани срещу месоядни,
кърмещи срещу некърмещи,
ваксъри срещу антиваксъри,
мутафчийци срещу мангъровци,
летуващи на гръцкото море срещу летуващи на нашето море,
протестиращи срещу контрапротестиращи...

Списъкът може да се разширява безкрайно.

А имаше история за Хан Кубрат, нали, и снопа с пръчките.

Само ни дайте опорна точка и достатъчно дълъг лост и.... ще се хванем от двете страни на лоста, едни срещу други.
Няма за нас средно положение. Диалог. Компромисен вариант. Съгласие. Win-win. Не намираме пресечна точка. Не че я търсим, де. А дори и две успоредни прави се пресичат някъде в безкрайността.

Защо българинът е джигит на пътя

boy 932874 960 720

Имаме две Българии - едната тук, а другата - зад граница (известна и като Другата България). Тази тукашната съответно също е разделена на две - едната България е бедна, занемарена и обезлюдена, а другата е показно богата, модерна и претъпкана.

България на пустеещите ниви и България на лъскавите молове.

Едната си брои стотинките за хляб от пенсията, другата кара скъпи коли и харчи хиляди за последния модел смартфон.

Едната България се облича с дрехи 2-ра ръка, другата е накипрена по последна мода. Едната пътува по света и разширява хоризонтите си, другата не е излизала цял живот от къщи и не вижда по-далече от оградата на двора си.

В едната България хората живеят с носталгия по миналото и псуват настоящето, другата уж е стъпила с единия крак в бъдещето, но засега е в разкрачено положение.

В унисон с традицията, тия две Българии все повече се отдалечават една от друга. Ако все пак има нещо, което ги свързва, то е, че и в двете здраво е пуснал корени двойният стандарт и двойният морал, и в двете нещата са се случвали и се случват често по втория начин.

Едната България гласува на избори, другата не гласува.

Изборите обикновено печелят две взаимно критикуващи се десни партии, две леви партии, които са в противоборство, две взаимно отричащи се националистически партии и две свързани помежду си като скачени съдове партии, които иначе се разграничават категорично една от друга.

А на сградата на народното ни събрание пише: „Съединението прави силата“. Няма по-голяма смешка от тази.

Земя като една човешка длан, а свита винаги или в юмрук, или в конфигурация със среден пръст.

Още от Иво: Йонизми & Бобизми

Завист, повече завист!

 

Във връзка с вчерашния разказ на Десислава Матева за сблъсъка й с COVID-19 и липсата на адекватна реакция от институциите, споделяме протокола, по който се очаква да работят РЗИ.

Ако установите, че той не е спазен, може да подадете жалба в Министерство на здравеопазването и Административния съд.

Препоръки към здравните власти за управление на контактни на COVID-19 лица, вкл. здравни работници в ЕС

Поради бързо развиващата се епидемична ситуация, свързана с разпространението на COVID-19, е необходимо държавите членки да преразгледат не само управлението на случаи, но и подходът на здравните власти спрямо хората, които са били в контакт с новооткрити случаи – така наречени контактни лица.

Документът предоставя насоки на здравните власти в ЕС/ЕИП относно управлението на лица, вкл. и здравни работници, които са били в контакт със случаи на COVID-19.

Целта на управлението на контактните на COVID-19 лица е:

- да се открият възможно най-рано контактни лица с оплаквания, които да се изолират и лекуват;

- да се спомогне за навременната лабораторна диагностика на COVID-19.

Определение за контактно на COVID-19 лице: лице без клинични оплаквания към момента, което е или може да е било в контакт със случай на COVID-19. Асоциираният риск от заразяване зависи от степента на експозиция, която от своя страна ще определи типа на наблюдение. Установяването на степента на експозиция може да е трудно и изисква лицето да се интервюира/разпита.

1. Лица с високорискова експозиция (близки контактни):

- Лице, което съжителства в едно домакинство с пациент с COVID-19;

- Лице, осъществило директен физически контакт с пациент с COVID-19 (напр. ръкостискане);

- Лице, осъществило директен незащитен контакт с инфекциозни секрети на пациент с COVID-19 (напр. при опръскване при кихане, допир до използвани от пациента кърпички с голи ръце);

- Лице, осъществило директен (лице в лице) контакт с пациент с COVID-19 на разстояние до 2 метра и продължителност над 15 мин.;

- Лице, престояло в затворено помещение (напр. класна стая, болнична стая, стая за срещи и др.) с пациент с COVID-19 за повече от 15 мин. и на разстояние минимум 2 метра;

- Здравен работник или друго лице, полагащо директни грижи за пациент с COVID-19, или лабораторен персонал, обработващ клинични проби на пациент с COVID-19 без препоръчаните лични предпазни средства или с евентуално нарушена цялост на личните предпазни средства;

- Лице, пътувало в самолет в близост до лице с COVID-19 (до две места във всички посоки), придружител при пътуване или лица, полагащи грижи, членове на екипажа, обслужващи дадения сектор, където седи заболелият (ако тежестта на симптомите при заболелия или негово преместване/движение сочи за по-голяма експозиция за близък контакт, може да се определят и други или всички пътници в самолета).

2. Нискорискова експозиция (обикновен контакт)

- Лице, което е било в затворено помещение със случай на COVID-19 за по-малко от 15 минути или на разстояние повече от 2 метра;

- Лице, осъществило директен контакт (лице в лице) със случай на COVID-19 за по-малко 15 минути или на разстояние повече от 2 метра;

- Пътуване със случай на COVID-19 във всеки вид превозно средство. По-дългата продължителност на контакт увеличава риска от заразяване - 15- минутният интервал е селективно избран с практическа цел. На базата на индивидуални оценки на риска, здравните власти могат да считат за необходимо да разширят обхвата на контактните лица, като намалят времетраенето на контакт.

Здравни работници

Здравните работници, които полагат грижи за пациенти с COVID-19 в лечебни заведения за болнична помощ, трябва да се регистрират и наблюдават в съответствие с националните процедури за рискове на работното място и трудова медицина. На базата на установения висок риск от заразяване, свързано с предоставяне на здравни грижи, както и предвид препоръки на други институции, се предлагат следните специфични препоръки:

 Незащитен контакт (високорискова експозиция):

- активно наблюдение за 14 дни

- отстраняване от работа за 14 дни, считано от последната експозиция

Контакт, осъществен с ползване на препоръчаните ЛПС: 

- самонаблюдение и самоизолация при поява на респираторни симптоми

- не се отстранява от работа

Управление на контакта след установяване на случай

Незабавно, след потвърждаване на случай, трябва да се:

- идентифицират контактните лица и да се запишат; да се определят контактните като високо- или ниско-рискови;

- издирят контактните и да се оценят;

- извърши управление на контактните лица и последващо наблюдение (напр. информиране, съветване, наблюдение, вкл. и изследване, ако е показано);

- проследят резултатите от издирване на контактните лица.

Сблъсък с COVID-19

coronavirus 5054082 1280

Наблюдение на контактните

В зависимост от дадената ситуация здравните власти могат да подкрепят, предложат или приложат последващи ограничения (напр. доброволно ограничаване на контактите, избягване на масови струпвания на хора).

Издирването и управлението на контактни се основава на наличните данни, както следва:

- Настоящите изчисления сочат, че средният инкубационен период е между 5 и 6 дни, до 14 дни. Проведено моделиращо проучване потвърждава, че е разумно да се приема инкубационен период от минимум 14 дни.

- Приема се, че болният е най-заразен, когато има клинични изяви, но би могло да е заразен и преди началото на симптомите.

- Приема се, че заразяването се осъществява главно чрез дихателни капчици. Все още не е ясно дали въздушно-капковият или чревният механизъм на предаване са възможни.

- Допълнителните мерки спрямо здравни работници се предлагат на база на съществуващите данни или честота на вътреболнично заразяване. При 138 случаи в болница Zhongnan в Ухан вътреболнично заразяване се предполага при 40 (29%) здравни работника и 17 (12.3%) пациента.

Основни действия спрямо контактни лица:

Контактни с високорискова експозиция: 

- активно наблюдение от здравните власти за период от 14 дни от последната експозиция;

- ежедневно наблюдение за симптоми на COVID-19 – повишена телесна температура, кашлица или затруднено дишане;

- избягване на социални контакти;

- избягване на пътувания;

- достъпен за активно наблюдение.

Контактни с нискорискова експозиция: 

- самонаблюдение за симптоми на COVID-19 - повишена телесна температура, кашлица или затруднено дишане за период от 14 дни от последната експозиция;

- здравните власти могат да предприемат и други действия, съобразно ситуацията.

Контактни лица, независимо от типа на експозицията, трябва да се изолират незабавно и да се свържат със здравните служби при поява на симптоми в рамките на 14 дни от последната експозиция. Ако липсват симптоми в рамките на 14 дни от последната експозиция контактното лице не се счита в риск от заболяване от COVID-19. Прилагането на действията може да се изменя от здравните власти в зависимост от оценката на риска за отделни случаи и техните контактни.

Още по темата:

Митът за платените болни

 

Автор: Богомил Димитров

Джобовете на панталоните на разсеяния ми баща бяха винаги издути. В тях имаше цигари, кибрит, запалки, гаечни и обикновени ключове, бурми, отвертки, стотинки и т.н. Отдалеч приличаше на каубой с два патлака. Когато му се допушеше, бъркаше в тях безпомощно и бързаше да се откаже, ако наблизо някой бе пушач. Запалваше, всмукваше жадно дима и вдигаше поглед към тавана. Изпускаше тънка струйка и изпадаше в размисъл: „Какво нещо е димът! Дали движението му може да се опише математически?- едва ли, братче!“ Не търсеше пепелник, подлагаше шепа под цигарата и тръскаше в нея дори да бе загаснала. Дълбоките му разсъждения завършваха с "братче" или "мамка му".

Когато отиваше в командировка, понякога се оказваше с шлифера на майка ми и вечерта се чудеше защо цял ден той се закопчавал някак си на терсене. Връщаше се с част от дрехите си, а веднъж и с чужд куфар.

Разсеяността ми бе като неговата и често ставах за смях.

Например, идват ми гости. Искат ми чай. Донасям им го. След малко започва кикотене. Басирали се били, че няма да им донеса захар и лъжички. Веднъж се взех в ръце и внимавах много. Донесох им захарница, лъжички, дори и чинийки. В една от тях обаче вместо лъжичка бях поставила химикалка - тогава учех за изпит. Дълго след това искаха да им сервирам „Чай с химикалка“. Връх бе, когато бях забравила изобщо да сложа липов цвят в чайника. Някои пиеха и дори хвалеха чая, но един от тях се усети, мамка му.

Ето някои от най-смешните ми случки:



Мецанинът

Работех в проектантска организация. Веднъж един началник ми даде папка, която да предам на съветския специалист, който вчера бил в отдела ни и щял да ме чака на входа пред Мецанина на ЦУМ. Човекът гонел самолет.

- Тичай веднага там, вземи папката му и я донеси веднага тук!

Когато се озовах пред ЦУМ, се замислих. Ясно ми бе само, че другарят се казва Мецанин, но входовете на ЦУМ бяха три. Тръгнах от далечните към близкия и обратно. Оглеждах се за съветски мъж с папка. Попитах двама:

- Товарищ Мецанин?

Те ме поизгледаха и свиха рамене. Най-накрая, прелитаща потна пред най-ниския от входовете, дочух:

- Вы– Росыца?

- А Вы– товарищ Мецанин?

- Нет, я– Новиков. Ну, дайте свою папочку! А вот и Вам! Большое спасибо!

Когато се върнах в службата, занесох папката на началника и се троснах:

- Можеше да ми кажете, че не се казва Мецанин, а Новиков!

Случаят предизвика бурен смях сред колегите още същия ден. Накрая ми обясниха, че „мецанин“ значело приземен етаж.



Саламът

Една вечер останах след работното време. Бяха ми възложили проект, който бе над възможностите ми и се потях. Вътрешният телефон звънна:

- Роси, ще се качиш ли при мен?-познах гласа на главния проектант Митев.

Отидох в стаята му. Той и един колега бяха заболи глави в чертежите, явно имаха проблеми. Митев попита, без да вдигне глава:

- Роси, би ли ни купила от близката бакалия хляб и някакъв салам?

- Разбира се. Ама какъв салам искате?

- А какви салами има?

- Има твърди, тънки, дълги, меки, къси, дебели, сухи, мокри–всякакви.

Двамата вдигнаха поглед и ме загледаха с интерес:

- А има ли дълъг, твърд и дебел?–попита Митев развеселен.

Може би току-що бе намерил решение на проблемите им. Започнах да се колебая дали да не му задам въпрос относно моя проект, когато другият колега повтори:

- Роси, а има ли дълъг, твърд и дебел?

- Може и да има, но аз такъв не съм виждала!

И двамата прихнаха и заляха със слюнки чертежите. Сопнах им се:

- Не знам защо ми се смеете. Ако не спрете, купете си хляб и салам сами!

- Чакай, Роси, кажи ни – ти лично какъв салам предпочиташ?

- Зависи с какво ще го ям. Ако има домати, ще си взема тънък, дълъг и твърд. Само с хляб бих си взела мек и дебел.

Фръцнах се и тръгнах към бакалията. Коридорът все още кънтеше от смеха им, който преминаваше в хрипове. В тоалетната се успокоих - нищо не ми стърчеше и гримът ми не бе размазан. Купих набързо хляб, салам и домати и им ги треснах на бюрото. Още сутринта на следващия ден колегите ме караха да разказвам многократно случая и се заливаха от смях.

- Ама кажете най-накрая какво е смешното?

Обясниха ми. Дърти хора – дай им да си говорят за глупости

 

Тоалетната

Преди доста години, приятелят ми и трима негови състуденти бяха решили да се почерпят във „Феята” – любимо място за много софиянци. Гаджетата на другите не дойдоха. По едно време отидох до тоалетната. Когато се върнах, те ме гледаха насмешливо. Притесних се, да не би да им мириша на тоалетна.

- Роси, видя ли нещо особено там?

- А, да –  един мъж не знам защо бе вътре. А на една от стените имаше наредени 4-5 идиотски малки ниски мивчици!

Те се разсмяха до сълзи. Реших да поясня:

– Все пак на нормалната мивка имаше сапун. Натъртих това. Те продължаваха да хлипат:

- Идиотски малки ниски мивчици!

Ядосана, поисках обяснение. Гаджето ми каза, че съм влязла в мъжката тоалетна. Заоправдавах се:

- Кълна се, че на вратата имаше надпис WC, но вместо „Жени“ имаше картинка на жена с панталон. Ами да правят картинките по-ясни!

Нов истеричен смях. Пръв „се върна“ гаджето ми. Обясни ми какви са били „идиотските малки ниски мивчици“ – писоари за мъже.

След малко приятелите му си тръгнаха и платиха сметката. Оказа се, че той се басирал с тях, че ще вляза в мъжката тоалетна. Не му говорих два дни.

 

Тайната

model 2394713 640


Конякът

Една неделя мъжът ми предложи да отидем да се почерпим, а родителите ми да гледат нашето бебе. За мен разнообразието бе добре дошло. По пътя той предложи в заведението да се пошегуваме, като се държим по следния сценарий:

- Ние с теб сме разведени. Детето ни е вече на 3 годинки и е при теб. Днес се срещаме, за да обсъдим някои имуществени проблеми относно развода ни.

Поръчахме си по една малка водка и газирано. Скоро на масата ни седна и друга двойка. Ние се бяхме се вживели в ролите си и поожесточили:

- А ти тръгна ли вече на работа?

- След два месеца. Преди това ще дам детето на детска градина.

- А аз дори не знам дали то е проговорило!

- Абе, ти идиот ли си? Тя е на три годинки и говори по-добре и от теб! - направо му се разкрещях. Вече не играехме, а се карахме. Не обръщахме внимание на нищо, така се бяхме вживели. Сервитьорът дойде и поиска да платим сметката.
Мъжът ми се бръкна и каза:

- Задръжте рестото /40 стотинки/.

Преди келнерът да си тръгне, мъжът от другата двойка му каза:

- Чакайте, включете в сметката им и коняка ми!

- Моля?– почти едновременно скочихме ние.

- Вие–погледна мен–Вие изпихте коняка ми, но не смеех да Ви прекъсвам!

- Извинявайте, но аз никога не пия коняк!

- Е, днес пихте – но моят!

Келнерът се отдалечи, за да се разберем. С мъжа ми се чудехме какво да направим - нямахме толкова пари. Усетих и че съм доста пияна. В този момент се намеси жената от масата:

- Скъпи, не видя ли колко бяха вглъбени в разговора си? Прежали, моля те, този коняк и си поръчай нов! И за тях, ако поискат още нещо!

 

Манекенката

Един следобед мъжът ми се похвали по телефона, че е взел премия. Колежките ми тъкмо коментираха, че в ЦУМ били пуснали някакви много сладки дамски костюмчета. Зарадвана, го „поканих“ в ЦУМ да ми купи някоя дрешка. Там, пред каквото и да спирах, той веднага питаше:

- Купуваме ли го?

- Чакай, още не съм решила.

На последния етаж се озовахме пред щанд на новопоявилата се модна къща „Валентина“. Каквото и да пипнех, мъжът ми бързаше:

- Иди да го пробваш!

В пробната обикновено бяхме няколко жени. Бих искала да се поогледам отвсякъде в огледалото, но трудно заемах позиция. Отвън се дочуваше:

- Роси?
- Тамън ли ти е?
- Роси, какво става?

Накрая се подавах облечена и следваше:

- Взимаме го!

- Виж, в раменете ми е малко тясно, а в ханша – широко.

- Ще понапълнееш. А и може да стесниш полата. Много ти отива!

Тръгнахме си разочаровани. Точно тогава сякаш нещо блесна срещу мен: Върху едно кубче-преградка седеше манекенка, почти с моите пропорции, облечена в костюмче, което ми спря дъха. Сякаш бе дошло от небето или от моите мечти. Затичах се и застанах пред нея, готова да браня костюмчето, което чудно защо все още не бе забелязано от другите женуря. Пипнах сакото - платът бе плътен и здрав. Когато бръкнах под полата, за да опипам и там, манекенката внезапно скочи и се развика:

- Ама какво правите бе, другарко!

 

Още от Богомил Димитров:

Спиралата

Моята желязна лейди

Автор: Десислава Матева

Реших да споделя преживяното от мен, семейството и приятелите ми през последните 14 дни, за да извлечем необходимите поуки и да направим съответните изводи.

Предисторията: Затворена група от деца от София организирано провеждат лагер извън София. На мястото на лагера са само те – без други външни посетители и гости на хотела. Лагерът продължава 10 дни. При завръщането им някои родители решават да изследват доброволно децата си с ПСР. Едно от децата излиза позитивно. Уведомяват организатора на лагера, който уведомява незабавно останалите родители. Почти всички родители започват спешно ПСР тестуване на децата. Само за няколко дни излиза, че над 7-8 деца са с позитивни резултати. Повечето от тях са без никакви симптоми. В това число и малката ми дъщеря – позитивна, но без симптоми.

Следва: Незабавно уведомяване от лабораторията. Незабавно позвъняване от личните ни лекари от Груповата практика към Поликлиника България – адмирации, нямам думи! Следва и позвъняване от РЗИ – разбира се в първия делничен ден, защото кой ти работи през уикенда, ама нищо чудно да вземат 30% увеличение през септември за работа на първа линия.

Да не си мислите, че някой от РЗИ поиска информация за организатора на лагера, нищо че хората бяха готови да дадат списък с децата и да отговорят на всякакви въпроси. Да не си мислите, че някой от РЗИ поиска контактните лице на всяко едно от позитивните деца!

Нищо подобно – ние известихме всичките си приятели, които са били контактни с нас последните дни преди теста. Всеки от родителите проведе на собствена издръжка и отговорност всичките необходими изследвания и се самоизолира до излизането на резултатите от тестовете!

Горното да се знае, когато следващия път чуете от медиите как държавата бори клъстъри и огнища! Ние бяхме клъстър реално, но никой не се поинтересува от това! 

Горното да се знае също така, когато чуете, че българите не са самодисциплинирани и не умеят да спазват правила! Почти всички родители, част от тях маргинали разбира се, на собствена издръжка предприеха незабавни действия по изолиране и превенция на заразата!

РЗИ ни определиха ден и час след 14 дни за ПСР тестуване на дъщеря ми и всички от домакинството ни, които бяхме под карантина. Да, ама се оказва, че това е било така за нас! На други родители са казали, че само позитивното дете се изследва на 14-ния ден, но не и членовете на семейството под карантина. На едните са казали, че ще отидат на място, на други – сами да отидат. На едни са връчили заповеди, на други – не! Ние и до ден-днешен нямаме заповед!

Бяхме инструктирани по телефона – „на собствен ход, със собствен транспорт“ за ПСР в РЗИ след 14 дни - повториха го няколко пъти, да не би да имам очаквания, че ще дойдат у дома!
Отидохме на заветния ден в лабораторията на РЗИ – чудно и китно място! На входа пише „Вход за външни лица забранен“, ама от охраната казват – "влизай, влизай", без да питат бомба ли ще хвърлям, или цветя ще поднасям!

Няма никакъв списък на лицата, които подлежат на изследване, респективно лицата, които са били поставени под карантина. Спокойно можех да заведа детето на съседката и да го представя за болната ми от Ковид19 дъщеря. Също така можех спокойно да дам трите имена и ЕГН-то на майка ми например, защото никой не ми поиска нито лична карта за мен, нито някакъв удостоверителен документ, че това са моите деца. Носех документ за самоличност за себе си и удостоверения за раждане на децата – не ми потрябваха!

 

COVID-19: Плашещите числа за България

coronavirus 4914026 1280

 

Резултатите от изследванията: получават се като при мълчалив отказ. Ако не ти се обадят, отрицателен си. Ако ти се обадят – ще видим тогава. Понеже не вярвам на администрацията и нейното обаждане, реших да проверя по телефона след 2 дни. От трите позвънявания на номерата за Ковид19, оповестени на сайта на РЗИ София, получих 3 различни информации. Първо, разбира се, беше традиционното – ами не знам, питайте лабораторията. Второто беше – от сайта си вземете телефона на лабораторията, не знам защо не вдигат. Третото беше – моля, дайте си ЕГН-та, тук имаме цялата информация, сега ще проверя! И се оказа, че можело – информация за начало и за край на карантината, информация, че тестовете ни са наистина отрицателни и информация, разбира се, че се получават срещу лична карта на регистратурата след няколко дни. Нямало такова нещо като изпращане по електронен път!

Изводи:

1. Мерките и действията са палиативни и спорадични и не съответстват на нищо чуто или видяно по медиите, че администрацията на държавата се бори със заразата.

2. Няма никаква последователност и алгоритъм на действие – установяване на контактни, заразни, превенция, тестуване, даване на уеднаквени инструкции и предписания за действия и т.н. Всичко зависи от усмотрението на съответния служител от РЗИ, който ви обслужва и от вашия късмет, разбира се, за да не попаднете на някой, който за първи път установява кой е, от къде е и защо е там.

3. Развитието, в това число превенцията срещу болестта е оставено основно на самосъзнанието на хората, желаещи да оцеляват и да предпазват близките си и социума като цяло.

Не ми се мисли какво ни чака от 15 септември. Да стягаме портфейлите, че тестът е само 110 лева на човек! 

Апропо, болестта премина безсимптомно при дъщеря ми. Ние от семейството не бяхме заразени. По съвет на нашия приятел д-р Делиева – не сме й давали никакви медикаменти до появата на симптоми. Такива не се появиха, Слава Богу!

Хайде, със здраве и на късмет да ви е с РЗИ и супер загрижената за здравето ни държава, която 6 месеца по-късно след старта на извънредното положение няма разработен уеднаквен алгоритъм за действие!

Историята на Десислава споделих с нейно позволение от профила й във фейсбук. Изключително тревожен е фактът, че няма ясно разписан протокол за действие в случай на ковид - кой от близките се тества, кога, кой е под карантина. Сякаш всичко е оставено на съвестта ни, а в същото време толкова хора изобщо не вярват, че има вирус.

Моля, ако случайно тази история достигне до отговорно лице, някой да си направи труда да напише и оповести ясна процедура за действие в случай на ковид. Хубаво е тази процедура да бъде сведена и до знанието на всички служители в РЗИ и медици.

Още по темата:

Безопасно ли е децата да се върнат в училище

Автор: Д-р Георги Гайдурков

Може би всички знаем и сме виждали тези деца. Много пъти ние самите сме изпитвали като деца на гърба си това нещо. Хайде: една лъжичка за мама, за татко, за баба. Т.е. приемаме храна насила, по задължение, с нежелание. 

Старите хора казват: ако ядеш храна насила, тя е отрова. Все едно я хвърляш зад гърба си. Така казват бабите и имат право. 

Защо? Защото храненето и храносмилането, и усвояването на храната са сложен процес на хидролиза и сложен рефлекторен процес. Ако ние консумираме храна без желание, без апетит, тогава най-малкото не се отделя достатъчно слюнка. 

Всички знаем за експеримента на Павлов. Ако  имаме желание и видим храната, веднага се отделят слюнки. Ако имаме апетит. 

Ако не – това не става. Т.е. ако ние дъвчем храна насила, тя няма да започне хидролиза, нейната хидролиза ще куца още в устната кухина, където започва храносмилането, както знаем. 

Под действие на амилазата, нишестето започва да се смила още в устната кухина. Ще дъвчем, но храната няма да се смила. Ще попадне в стомаха и надолу несмляна и ще се подложи на гниене и на ферментация. 

Въглехидратите ферментират. Белтъчините гният. И започват да се развиват патогенни микроби с възпаление, в резултат на което възпаление, лигавицата не усвоява вещества и настъпва на още едно ниво малнутриция т.е. недохранване. 

Т.е. в никакъв случай ние и като малки, и като големи не би трябвало да приемаме храна по задължение, храна без вътрешния инстинкт на желание. Това е най-първичен инстинкт и би трябвало, когато той е наличен, само тогава организмът да е готов да приема и да метаболизира  тази храна. В обратния случай то е отрова, независимо как ще натъпчем в гърлото на детето тази храна. 

Но защо присъства, защо е наличен, защо въобще се случва този феномен? Защо има такива злояди деца? Естественият инстинкт е там, където организмът иска да изхвърли някакви вещества, когато има нужда от почивка на своята лигавица или когато има нужда от почивка на някакъв друг физиологичен процес, тогава апетитът спира

Никое болно животно в природата не консумира храна. Когато има стрес, не се приема храна. Още по-малко – стрес-храна по задължение. Не се приема. Тя не се усвоява. 

Искам да кажа, че това, което наричаме синдром на злоядото дете, всъщност е естествена защитна реакция на детето към някаква причина, която настоява организмът да направи почивка, за да може да протича лечебен процес в него. 

И от там нататък ние, давайки тази почивка, да подадем вече правилната храна, която да не дава тази токсичност, тези отпадъчни вещества, спрямо които организма реагира и иска да се освободи. Така, че „злоядото дете“ – това е феномен, това вече е симптом, че нещо сме сбъркали с храненето, че това дете има нужда от физиологичната защита, от покоя, който да даде почивка на стомашно-чревния тракт, за да може да се реабилитира и вече да бъде готов да приема храна. 

При всеки случай, най-доброто, което в случая трябва да направим е да дадем отсрочка, да не даваме храна насила. Нека да предлагаме алтернативи, но в никакъв случай не настояваме насила за прием на храна. Нищо няма да стане, ако ние отсрочим едно планирано от нас хранене. 

Природата в случая има други, много по-конкретни и по-истински планове. Когато дадем тази отсрочка, когато лигавиците и ензимните системи са готови, когато целият храносмилателен тракт и нашите органи са готови за прием на храна, тогава ще се появи и апетитът, и тогава тази храна ще се приеме с охота и ще даде своя принос за нашето тяло.

Д-р Гайдурков е специалист вътрешни болести, нутриционист и психолог. Тази негова статия споделих от най-новата онлайн енциклопедия за майки Мамапедия. Ако имате въпроси към експерти по всякакви детски теми, можете да ги зададете в платформата и ще получите отговор съвсем безплатно.

Писали сме доста по темата. Може би ще ви са полезни тези статии: 

7 идеи за родителите на злояди деца 

Как детето да заобича здравословната храна? 20 съвета от японските майки

Автор: Петър Велков

Тази седмицата е най-смъртоносната (50 починали) от началото на пандемията, а има още 2 дни от нея, като 26% от починалите тази седмица са без открити придружаващи заболявания към момента.

Болниците продължават да се пълнят и да бележим всекидневни рекорди – 874 (и то с пореден висок брой излекувани за последните седмици), медицинските специалисти да поддържат високи стойности по заразеност (12 днес), смъртността продължава да расте драстично всекидневно (над 2,5 пъти по-висок леталитет за последните 7 дни, отколкото средно за пандемията). Започнахме ударно новия месец, който по мои, а и на повечето специалисти, прогнози ще задмине, най-вероятно, предния рекорден по най-много жертви и по почти всички други стойности, в които юли беше рекордьор.

Новите диагностицирани с Covid-19 са 297 като това е при 6433 теста за последните 24 часа. Традиционно във вторник, сряда и четвъртък се правят най-много тестове, защото тези дни съвпадат с максимални срок от 72 ч. за направа на PCR тест преди пътувания с цел туризъм и днес точно достигаме рекорд за седмицата. Това се случва поредна седмица. Вчера имаме 13% ръст в тестовете, на който отговаря спад от 2% в откритите случаи. Възможно е вече, влизайки в най-отпускарския месец, да няма голямо значение в кой ден от седмицата се намираме за увеличението на пробите, в резултат на пътуващите, но ще видим тепърва. Сегашната седмица за първите четири дни заема второ място след най-рекордната до този момент.

По-важното, което трябва да гледаме (по принцип, но последните седмици трудно можеше да ни даде ясна представа), е процентът позитивни тестове от общия брой, който днес е 4,6% при 5,3% и 4,3% средно за миналата седмица. Ако имаме разбивка по причина за тестване (пътуване, симптоми, контактен) и какъв % на позитивните има всяка група, то бихме могли да направим по-ясни изводи, но на този етап е много трудно.

Да видим какво е положението в страната – днес имаме рекордни 27 области с нови случаи. Само в област Ловеч няма открит позитивен. Положението в 5-те епицентъра е следното:
София (80), Пловдив (35) Добрич (28), Варна (25), Благоевград (13). В София и Добрич случаите се утрояват след последните ниски стойности. Във Варна, а и особено в Благоевград спадат драстично, но тепърва имайте предвид, както многократно съм ви обяснявал, откриването и тестването на контактни лица изисква време, а понякога и самото тестване се изнася напред във времето с оглед търсене на по-голяма надеждност в резултатите от теста. Възможно е в тези региони и РЗИ да имат сериозен проблем с капацитета си за проследяване и тестване. Доцент Кунчев обяви, че всички РЗИ служби в страната търсят доброволци в момента.

Положението в другите области, в които има повече случаи, е следното: Разград (16), Бургас (10), Плевен (10),Смолян (8), Ямбол (8), Позитивното е, че в последните дни се запазва тенденцията за ниски стойности в Кюстендил (4) и Русе (2), дано там са овладели обстановката.

От началото на т.нар. втора вълна или втори пик "тежките случаи" не може да се използват като най-надежден и добър индикатор, защото повечето от починалите вероятно не минават през интензивните отделения (заради промяна на инструкциите - влизат на командно дишане пациенти само в краен случай), а и поради рязкото влошаване на състоянието на някои пациенти, а през миналия месец често имахме точно такива случаи (около 30% до 50%), които директно умираха преди да стигнат до интензивните отделения. Това се вижда най-отчетливо в дните, когато има много починали, но случаите в интензивните отделения намаляват с малко или дори се увеличават. Вчера е поредното потвърждения за това – имаме 11 починали, а случаите в интензивните отделения се качват втори пореден ден дори с 3. Тук обаче категорични изводи не могат да се направят заради неизчерпателната статистика - съобщава се само общият брой на настанените в интензивни отделения, но не и дневните промени - колко души са починали от тях, колко са се подобрили и са преместени в други отделения и колко са новопостъпилите. Но със сигурност тенденцията е за силно влошено състоянието на доста хора последните седмици – висока смъртност при дори увеличение на нивата в интензивните отделения.

 

Митът за платените болни

coronavirus 5054082 1280

Много е притеснително, че броят лекувани в болница нараства значимо (и то при сменени процедури, протоколи и постъпващи далеч само по-тежки случаи в сравнение с предния пик през април) и бележим нов рекорд – 874, скок с поне 80 нагоре спрямо данните в началото на седмицата. Увеличават се на ден с около 15-20. В края на първата вълна/пик хоспитализираните бяха едва 132. А още по-притеснителното е, че това се случва на фона на отново много висок брой излекувани последните седмици – 220. За съжаление, не знаем колко от излекуваните са били изписани в болницата, а техните места са заети от нови, нуждаещи се хора, което ще ни покаже какъв е реалният % хоспитализирани днес. Със сигурност няма как от 297-те новооткрити да има само 2 (колкото е разликата между вчера и днес). Обичайно около 20% от откритите за деня попадат в болница по света, след като този процент последно време беше дълго време около 14-15% у нас, то последните 2 седмици започна рязко да скача и в момента отново се връща към обичайните си стойности на дневна база, което за днес би било 45 човека минимум. Ръстът в хоспитализираните мина 100% от края на юни.

Ще припомня, че проблемът не е толкова в големия брой новозаразени, а в хоспитализираните, защото те директно след време се трансформират в % смъртни случаи, като това е неизбежно. За България до 30-ти юни, процентът смъртност сред хоспитализираните е над 13%. С оглед огромния ръст смъртни случаи този месец, то този % ще скочи драстично, за съжаление.

16,8% от всички активни случаи се лекуват в болниците (при 14,4% в началото на предната седмицата), като 5,38% от тях са в критично състояние. От една страна е добре, че поддържаме горе-долу всички проценти спрямо средните за света – % хоспитализирани, % критични случаи. Това означава, че у нас, въпреки все още малкото в абсолютен брой открити хора и смъртни случаи, то нямаме нищо странно. Лошата новина, е че ако продължаваме да поддържаме тези проценти и случаите нарастват, то в абсолютни числа нямаме да имаме капацитет здравната система да се справи. Това е много ключово условие – не забравяйте, че имаме определен брой легла и медицински персонал, който може да се справи. Не са важни само процентите. Един прост измерител за натовареността е "човеко часовете на обучени хора по работните места, оборудвани с нужната техника и консумативи за извършване на съответни дейности".

Един от важните показатели (който се гледа в световен мащаб), за това на какъв етап от кризата е всяка държава, е съотношението, коефициентът, между новозаразените и излекуваните лица. Показател за лоша тенденция е, че у нас всекидневно няколко пъти е разликата (днес 1,4 пъти, при 1,9 пъти средно за последните 3 седмици) и са повече новозаразените от излекуваните, въпреки огромния брой оздравели. Ако ситуацията продължава да е такава, броят на активните случаи ще расте драстично, а от там и броят на хората в лечебни заведения и тн. Т.е. това, което трябва да гледаме, е съотношението между новодиагностицираните случаи към излекуваните случаи и това трябва да е в полза на излекуваните случаи, за да знаем, че стихва епидемичната обстановка, както е в немалко държави в Европа и света.

Днес броят заразени медицински е 12 при средно 8 за месеца. След като миналият месец беше най-жестокият от гледна точка на най-много заразен медицински персонал (при средно 9 на ден) и то при наличие на повече защитни облекла, повече информация за вируса, повече процедури, но и ужасяваща умора от медицинските кадри, този негативната тенденция продължава да бъде все по-притеснителна. 5,6% от всички заразени в България са медицински кадри, а от тях 35% са лекари, а 34% сестри.

Броят на починалите днес е отново много висок - 11, при средно близо 3 смъртни случая за пандемията до тук. 8,7% е средната смъртност (леталитет) за последните 7 дни при 3,3% средно за цялата пандемия у нас.

Официално вече тази седмица е най-смъртоносната от началото на пандемията с 50 починали, а има още цели 2 дни, като 26% от всички починали са без открити придружаващи заболявания към момента, като отново имаме млад човек в тази група – мъж на 37 години.

*Починалите в България без придружаващи заболявания

18,6% от умрелите от Covid-19 в България са без открити придружаващи заболявания. Този процент непрекъснато расте от юни месец насам, в началото на който беше около 12%....А още по-притеснителното е, че това се случва на фона на увеличаване ефективността на лечението и процедурите (на база напредъка на науката) и на фона на намаление рязко на средната възраст на заболелите.

Най-младите загинали без открити съпътстващи заболявания са на 19, 33, 36 и 37 години, a 17% от тях са под 50 години.

Прави впечатление, че 70,4% от смъртните случаи без придружаващи заболявания са на мъже.

В статистиката не са включени 5 смъртни случая, които са силно притеснителни, това са на млади хора (мъже) на моята възраст – на 31, 36 и 37 години единствено с диабет и на 31 години със затлъстяване, както и един от най-младите починал от Covid-19 – на 21 години с вродено бъбречно заболяване.

Важно е също така да уточним, че мащабно изследване в Италия доказва, че 89% от смъртните случаи от Covid-19, са причинени от самия вирус, а не от съпътстващите заболявания. Същото се доказва от редица аутопсии по света, включително и направените у нас.

Изследване на Университета в Глазгоу разкрива, че средно човек умира 12 години по-рано вследствие на COVID-19, в резултат на заболяване се е намалил тяхната очаквана продължителност на живота. Изследването е направено при отчитане на всички съпътстващи заболявания, с които са били хората преди да умрат с вируса и колко биха живели те с тези заболявания, ако не бяха се срещнали с Covid-19. Човек с диабет, високо кръвно и други придружаващи заболявания, би могъл да живее до старини, ако не се срещне организмът му с такъв жесток вирус и контролира другите си заболявания.

 

Още по темата:

5 правила за живот по време на пандемия

Автор: Йоана Боянова

Стояна хич не обичаше да не знае всичко. В главата й се въртеше мисълта, че нещо не знае. Има някаква тайна, ама каква. Не, не ставаше така. Трябваше да разбере тайната, която мислеше, че не знае.

Стояна живееше в китно село до София, ама в София не одеше, оти е много шумно. Имаше си къща, подредена, на три етажа, кой от кой по-добре обзаведен. Стояна си изучи децата, дъщеря - адвокат, син - лекар. И при нея си живеят. Всеки на свой етаж. Ама Стояна готвеше за всички.

Стана, пи кафе, и чувството, че има нещо тайно от нея, не я оставяше. Беше накиснала череши да прави сладко. Изми ги, заля ги със захар и си рече: Ще ида за хляб! Гинчето ще ми каже точно каквото не знам.

Обу си чехлите, некви нови, леки, Коркове ли бяха, забрави, ма се едно е без обувки. Тая новата мода е нещо страшно. Телевизоро на стената, телефоно у джобо. Ей свето се извърте. Па и телефоно става на камера. Па предава и от Америка.

Тамън тръгна по улицата и зад гърба й тайно в къщата на Стефан се пъхна Гинчето магазинерката. Стояна по пътя поздрави всички, говори си с всеки, пита за децата, зимнината, почивката, коя какво е сготвила, кой къде е сега, защо, как и какво. Всички по пътя разпита.

История с мухла

whisper 408482 640

Стигна до магазина, почти беше сигурна, че от Гинчето ще разбере точно каквото не знае. Влезе със задоволство в магазина, обаче Гинчето я нямаше, беше мъжът й зад тезгяха:

- Стояно, Гина каза, че иде да пиете кафе, не сте се разбрали.

Стояна взе хляба под мишница и бързаше към вкъщи. Нещо важно ще да е.

Стигна до вкъщи, а Стефан пушеше на двора.

Когато Стояна го попита за Гинчето, много се притесни и избяга.
А Стояна така се ядоса, че са се изпуснали с Гинчето, че не знае каквото трябва да знае.

Нещо говореше Стефан, ма не можеше да чуе, проклетият петел не спираше да кукурига.
- Млъкни бе, проклетнико - мърмореше Стояна.

Ей, не спираше да кукурига тоя петел. Не можеше да чуе какво си говорят в съседния двор.

С един замах го приключи и вече знаеше, че ще го сготви на супа.

Вечерта децата бяха много щастливи, маминка им беше приготвила вкусна супа от петел. Чудно готвеше Стояна. Чудно.

 

Още от Йоана:

Панелна рапсодия

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам