logomamaninjashop

Майчинските групи – полезни или вредни?

Интернет форумите и групите в социалните мрежи, в които майки споделят опит и търсят съвети, са много популярно и полезно местенце, макар и небезобидно. Защо трябва да сме внимателни с тях?

Диагнози „по снимка“

„Мами, вижте как отекоха очетата на бебка. Какво да й капна, докато отидем на лекар?“ (приложена е снимка, разбира се). За съжаление разумният съвет „Нищо!“ се среща веднъж на десет препоръки. Останалите съвети варират от народна медицина, през хомеопатия, до медицински препарати с различна степен на вредност и изобилно количество от истории на тема: „Моето дете беше така. Ходихме при…., предписа (прилага се списък с лекарства)“.

„Неотдавна при мен доведоха момче, което майката обилно беше обливала с отвара от билки. В интернет я посъветвали така да лекува дерматита, който детето всъщност е нямало. Билките обаче предизвикали силна алергична реакция и обрив. Детето се беше чесало до кръв.“
педиатър

Всеки нормален лекар би се хванал за главата при подобни препоръки. Дори висококвалифицираният специалист не би поставил диагноза, без да прегледа лично пациента, без да назначи допълнителни изследвания, ако се налага. Обикновеният конюнктивит има вирусна или бактериална природа, а това означава, че се лекува по различен начин. Средностатистическата майка не може да определи „с поглед“ кой точно е видът, а всякакви капки, мазила и промивки могат да влошат състоянието на детето, да променят клиничната картина, което усложнява поставянето на диагноза. Не говорим за по-сериозни заболявания. Дори при аналогична диагноза, това което е помогнало на вашето дете, може да навреди на друго.
Ако детето се е разболяло заведете го на лекар. Ако по някаква причина лекарските препоръки не ви вдъхват доверие, потърсете второ мнение, но в никакъв случай не се доверявайте на съвети в мрежата.

Съмнителни тези

Младите, неопитни майки са особено податливи на непроверена информация. Достатъчно е някой да заяви: „Синът ми след ваксина остана инвалид“ и веднага приижда поредната антиваксърска вълна. И по-убедителните й проводници наистина могат да съберат добра аудитория за твърденията си. В тази група попадат и заявления от типа: „Нищо друго не ни помогна, докато не попаднахме на …“ Това е откровена, нескрита реклама. Фантастичните истории за целебната сила на някакъв препарат не са новина, но все още събират публика.

Да вярваш или да не вярваш, е въпрос на лична преценка. Но  не вреди да помислиш над написаното, да зададеш някой и друг уточняващ въпрос: „Сигурни ли сте, че ако не беше ваксината този проблем нямаше да се появи все пак? Защото „след“ не означава „впоследствие“?“ – или - „Имате ли представа от какво се приготвят хомеопатичните препарати, какво съдържа този, който препоръчвате?“ Отговорите най-често са завоалирани, неразбираеми, емоционални изречения, които бягат от конкретиката или порция негативизъм, прикрита зад положително пожелание: „Да не дава Господ да преживеете това, което съм преживяла аз.“

Синдромът „студент по медицина“

Казват, че по-емоционалните студенти от началните курсове по медицина откриват у себе си половината от болестите, за които четат в учебниците. Някои майки (особено с първо дете) по мнителност и впечатлителност са достойна конкуренция. Достатъчно е само да им изброиш симптомите, историите, описанията на болестите – физически и психически. Здравият сън и апетитът изведнъж изчезват, защото трябва веднага да започнат да лекуват детето от диагнозата, която сами са поставили. А много често тя не е и една. Веднага започват кръстоносен поход по здравни заведения. Следват изследвания, консултации, всичко за което се сетят.
Разбира се, добре е човек да е наблюдателен и внимателен. Но прекаленото вълнение идва в повече на детето, а и на вас самите. Избягвайте драматични разкази за болести и се доверявайте на специалистите.

Преди месец свекърва ми попаднала на информация за симптомите на аутизма. Коментирали в някаква група. Не знам как й се получи, но спя да паникьоса и мен. Започнахме двете внимателно да наблюдаваме детето, едва ли не водехме дневник на поведението му. В крайна сметка посетихме три невролога и един психиатър. Тъй като те не потвърдиха „диагнозата“ ни най-сетне се успокоих. Не мога да си простя обаче, че подложих детето и себе си на всичко това.
майка на момиченце на 2,5 години.

Идеалните интернет родители

Наблюдавате как детето за първи път построява кула от кубчета и решавате да споделите постижението в социалната мрежа. Не успели още да качите снимката, виждате постовете на други майки, чиито деца на 4 години четат книжки, на 8 месеца ходят на гърне и нямат пелени, други посещават уроци по английски от тригодишни. На фона на тези постижения вашата кула от три кубчета ви изглежда все по-незначителна.

Това е като историята с идеалните интернет-родители. Майките от „мрежата“ никога не крещят на децата си и не ги наказват. Успяват да сготвят, да изведат детето на разходка, да проснат прането и при това да изглеждат като херцогинята на Кембридж. Мъжете им не са като вашите: грижат се денонощно за децата, внасят всичките си пари в семейната каса, правят подаръци с повод и без повод. Разбира се, умеят да готвят и без напомняне мият чиниите си след хранене.

Започвате да си мислите, че вашето семейство е нещастна люспа на фона на успешните модели пред очите ви. Разбира се, винаги можете да качите снимка на скъп парфюм и да напишете отгоре „от любимия“. Но какъв е смисълът от подобни постановки? Наистина ли вярвате в този фарс?

А кое им е хубавото на майчинските групи?

Не всичко, разбира се, е негативно. Освен споменатите вреди тези общества носят несъмнени ползи. Чувстваш се уютно, защото си сред сродни души. Aко не те разберат, кой друг? Споделяте идеи за празници, кулинарни рецепти, съвети за домашния интериор. Освен това можете да разчитате, че ще ви дадат изчерпателна информация кои стоки са по-качествени, къде могат най-изгодно да се купят. Те са своеобразен филтър, който ви помага да отсеете това, на което наистина си струва да обърнете внимание. С тези жени споделяте възпитателните си неуспехи и разочарования, но можете и да разчитате на подкрепата им, защото голяма част от тях са изминали пътя, по който вие вървите в момента. Можете да изречете и страховете си – няма да ви се присмеят, ще ви ободрят, чувството за хумор е много често срещано качество. Има и групи за съвместни покупки, групи които организират разходки и излети с децата. Една от най-добрите страни на тези групи е емпатията и готовността да помогнат на майка, дете или семейство в беда. Примерите за организирани дарителски акции не могат да бъдат изброени. В тези общества ври от находчиви идеи, прагматични съвети, чисто човешко съчувствие и готовност да бъдеш изслушан и разбран. Затова в никакъв случай не бива да се заклеймяват.

Можем да се наслаждаваме на общуването с помежду си и да мислим разумно, когато става дума за „медицински“ съвети.

Оригиналната статия можете да прочетете тук.


Препоръчваме ви Майките не са втора категория и Мамешката мафия

Последно променена в Четвъртък, 02 Ноември 2017 11:43
Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам