Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Нека се „опарят“

8-годишният Коко е на детско парти. Момиченцата танцуват на дансинга, момчетата се бият. Тръгваме си с Коко разреван. В колата му обяснявам надълго и широко как трябва да е по-внимателен, да не се поставя в ситуации, които излизат от контрол и т.н. Той слуша, слуша и накрая ме прекъсва. „Стига, мамо, вече знам.

КОЙТО НЕ ЛЯГА НА ЗЕМЯТА, НЕ ГО НАСТЪПВАТ ПО ГЛАВАТА.“

Децата, колкото и беззащитни и наивни да изглеждат, с времето натрупват собствена мъдрост, която им позволява да оценяват ситуациите и сами да си вадят поука от тях. За жалост не можем да им налеем в главиците предварително този опит, колкото и да ни се ще да ги предпазим. Помислете си за собствените тийнейджърски години и всичките предупреждения на мама и тате, които с огромно удоволствие сте престъпвали. За щастие без последици в повечето случаи. Всеки ден виждам как опитите ми да спася децата си от ситуации, които някога са блъскали мен по главата, остават напразни. Ето ви три примера от собствения ми родителски опит.

  • Най-големият ми син го обират на връщане от дискотека. Познайте дали сега не си отваря очите на четири и не е винаги адекватен за обкръжението си.
  • Вторият, амбициозен математик, преди важно състезание гледа мач до 12 часа и на следващата сутрин допуска елементарни грешки. Познайте дали сега не скача в леглото навреме преди важен ден.
  • Най-малкият пада от люлката, докато прави опит да се люшка „като батко“. Познайте дали сега не се държи здраво с двете малки ръчички.

Познайте сега и дали във всичките случаи не съм ги предупреждавала.

Факт е, че личният опит не може да се замени с никакви инструкции в пет стъпки или доброжелателни съвети. Още по-малко със забрани и наказания. Забраните често имат отрицателен ефект, особено в пубертета – стимулират децата да крият или изопачават истината, да се затворят в себе си и да не споделят. Единственото, което един родител може да направи, е да разговаря с детето си, да споделя личните си преживявания и да му дава възможност да натрупа собствен опит. Както казват старите хора „да се опари“. А когато неминуемо падне и се удари, да го прегърне и да му каже: „Знам колко те боли.“ Не „Нали ти казвах!“. И да му подаде ръка да се изправи и да продължи напред.

Прочетена 1136 пъти