Защо не обичам вицове за изнасилване

Автор: Мария Пеева

Един приятел ми прати смешен виц. “Умрях от смях и нямаше как да не ти го споделя. Ти ще го оцениш.”

Вицът беше следният: 

На дело за изнасилване, съдията, за да установи тежестта на злодеянието пита потърпевшата: 

- В кой момент Ви беше най-тежко? 

- Най-тежко ми беше тогава, когато ми вдигна краката и всичката пръст от галошите ми се изсипа в очите!

Някак не успях да го оценя. Сигурно е много забавен, с неочакван край и всичко, но не мога дори да му се усмихна. Също толкова ми е гаден колкото вица за бременната проститутка или вица за абаносовата табуретка.

Момчета, крайно време е да разберете, че изнасилването не е тема, с която човек може да се шегува. Надали някоя от вашите колежки, приятелки, сестри, жени, майки и дъщери ще си признае, че някога е била заплашена от изнасилване. Или че го е преживяла. Защото да те изнасилят съвсем не е като да те ударят, оберат или измамят. Там не просто се чувстваш жертва. Там се чувстваш и унизена, и ужасно виновна. Все едно си го предизвикала по някакъв начин. Все едно си омърсена и обществото те заклеймява. Неслучайно по света все още има места, където за изнасилване убиват не само извършителя, но и жертвата.

Бях на 15-16 години на една бригада, когато в стаята ми влезе един симпатяга от по-големите, вечно нахилен, много общителен, русоляв, всички го познавахме. Попита имаме ли цигари. Съквартирантката ми я нямаше. Почнах да си ровя из сака, където криех кутията, бях му обърнала гръб. Изобщо не знам какво се случи и как за секунди се озовах на леглото, а той ми дърпаше дънките. Не се разпищях, все още не, срам ме беше, но почнах да се боричкам. 

- Абе, ти откачи ли? Я се разкарай! Имам си гадже! 

Той бръщолевеше нещо, не помня какво. Но помня разкривеното му лице и лигавата му уста. И помня, че не ме виждаше. Все едно ме няма, все едно някаква кукла е налегнал. Кълна се, че точно това почувствах. Сякаш аз не съм там и не съществувам. И каквото и да кажа, няма да има никакво значение и няма да мога да го спра. Не знам дали ви се е случвало вътрешностите ви да измръзнат, все едно сте погълнали цяла кофа лед. Ей такова беше усещането. Ужас в най-чистия му вид, който те смразява отвътре навън. Някаква примитивна частица от мен успя да реагира и писнах. Той ми натисна главата във възглавницата и продължи да дърпа пустите му дънки (спасиха ме тези тесни дънки, така беше модерно, впити като втора кожа, едва ги обличаш… и събличаш). Ухапах го с всички сили и се разпищях с цяло гърло. От съседната стая, слава богу, дотичаха две съученички. Едната - почти двуметрово, силно, спортно момиче. Буквално го изтеглиха от леглото. Той стана, ВЗЕ ЦИГАРИТЕ от пода и си тръгна все едно нищо не е станало. Гад долна.

Изтичах в банята и повърнах, и се наплаках, момичетата и те си пореваха с мен.

Вечерта излязох все едно нищо не е станало и дори не казах на гаджето ми. Ама и аз глупачка, срам ме беше. Щеше да го пребие, съвсем заслужено.

Това е моята история отпреди цели 30 години, размина ми се леко. Имам обаче приятелка, изнасилена като ученичка, влачена буквално по улицата от изрода, който я е замъкнал в дома си, неин съученик. Никой не го е спрял. Не че не е пищяла, ама всички си мислели, че се шегува, че се прави на интересна. Красива, успешна жена. По нищо няма да разберете какво е преживяла. И да, мачка мъжете и ги побърква. Има за какво да им отмъщава. Имам приятелка, изнасилена на бригада, не на същата, на друга. От двама непознати, местни момчета. Не са ги открили. Или са ги покрили, знам ли. Мрази мъжете до ден-днешен това момиче. Живее с котката си и не ще да помисли за семейство. А е добър човек, можеше да направи някого щастлив. И себе си също. 

Но това не е всичко. Имам позната, изнасилена от собствения си баща. На 14 години. Иначе е много успяла, красива жена. Не е казала дори на майка си. Опита се да създаде връзка с нелош човек, роди едно дете и се разведе. Мрази мъжете и не може да го преодолее. Сега и дъщеря си учи да ги мрази. Добре че не роди момче, щеше да му отмъщава цял живот.

Да, има такива истории и никой никога не чува за тях. Те се крият дълбоко и ни ядат отвътре.

Затова ви моля, момчета. Умната с вицовете за изнасилване.

Не знаете дали жената срещу вас, която им се усмихва с половин уста, не ги е преживяла.

Последно променена в Понеделник, 11 Юни 2018 23:19
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам