Тук и сега

Автор: Мария Пеева

Миналата година рожденият ми ден беше щур купон. Човек има нужда понякога точно от това, независимо на каква възраст е, а както Ина написа тогава - след 40 дори е задължително. :)
Но тази година бях в друго настроение, не само аз, ами цялото ни семейство. Знаете, че отново сме с бебе в семейството, а много исках да сме всички заедно. Не само заради Теди и Яна, а и заради родителите ми. Истината е, че се надявам да имаме още много празнични поводи заедно, но те все повече се губят и при всяка раздяла ги прегръщам със страх, че може би другия път няма да си спомнят коя съм. Така че за този ми рожден ден без никакво колебание реших, че ще е много различен, много спокоен и най-вече много семеен. Докато обсъждахме как точно да направим организацията, в София ли да бъдем, или някъде извън града, и кой да докара родителите ми, на Теди и Яна им дойде тази щура идея да се вдигнем всички и да отидем в Пловдив.
И така, в петък спретнах една бърза резервация за много приятно хотелче в Пловдив, а в събота следобяд грабнахме по една четка за зъби и някоя дрешка, скочихме в колите и потеглихме. Нямахме дори резервация за ресторант, но това не е никакъв проблем. Пловдивчани обичат да се забавляват, заведения колкото искате! В хотела се оказа, че има чудесен ресторант, в който ще празнуват юбилей. Обещаха да ни нагласят една маса в малката зала на спокойствие, далеч от шумното тържество. В седем вечерта, точно тръгвахме да вземем родителите ми, когато се присетих, че нямам и торта. Всъщност грешка! Не се сетих аз, а Алекс ме попита колко свещички ще духам. Леле! Може ли точно аз, която съм организирала почти 40 детски рождени дни и още толкова мои и на Иван, да забравя тортата? Канехме се да тръгваме на лов за торта из града, но ми хрумна да попитам първо в ресторанта. И нали съм късметлийка, оказа се, че имат. Хората от юбилея първо поръчали торта, след което днес се оказало, че ще донесат друга. И тази торта спаси положението. Чудесна домашна торта с маскарпоне и шоколад. Както каза Коко - “Почти като твоята, мамо”. Е, по-хубава беше от моята, но Коко обича да ме радва. Затова и братята му го наричат “подмазвач”, което обаче изобщо не го притеснява. Никакъв подмазвач не е той, просто е слънчева душа и не пропуска шанс да ни усмихне.
Нашите бяха много мили. Мама беше в един от онези моменти, когато се мисли за млада жена и не познава баща ми. Когато отидохме да ги вземем, се беше докарала с перлите, обеците, червилото. А татко върви след нея по чехли и домашни дрехи. Тя ме дръпна още на вратата и ми прошепна в ухото: “Виж тук има един дядо, който много иска да дойде с нас. Може ли да го вземем? Добър човек е. Жал ми е да го оставя сам.” Разбира се, че ще го вземем, мамо. Любовта е истинско чудо. Дори деменцията не може да я победи. Мама не познава винаги баща ми, но това не й пречи да го обича и да се тревожи за него. Набързо облякохме и татко и дойде време да им представим бебето. Това беше първата им среща. Не мога да опиша този момент с думи. Старостта и новият живот. Изгубените спомени и бъдещите спомени. Борис няма да помни тази първа среща с прабаба си и прадядо си. Те също няма да я помнят. Но в този миг радостта им беше истинска, и жива, и прекрасна. В този миг те бяха себе си. Ленчето и Динко, неразделни вече цели 55 години, в здраве и болест. Родители на Мария, една-едничка дъщеря, очаквана 9 години. Баба и дядо на Теди, най-големият от четиримата внуци. Прабаба и прадядо на Борис, първи правнук.

29242636 10214143455674121 1904921093 o
Някои казват, че живеем само тук и сега, че миналото и бъдещето не съществуват реално, те са само спомен или надежда, нищо повече. Но ето че вчера навърших 45 и на празника си събрах в едно миналото и бъдещето. Миналото, което не помни и бъдещето, което няма да запомни. Но тук и сега всичко беше истинско - и миналото, и бъдещето, и обичта ни, и шегите, и игрите, и свещичките, и виното, тъгата и радостта. Някъде в летописа на вселената, в историята на времето, едно голямо семейство от четири поколения се разписа с кратък миг на щастие.
Ще го пазя в сърцето си този миг, докато старостта не изтрие и моите спомени. Нека дотогава има много, много дни. Ако е рекъл Господ...

28945252 10214143454754098 1368000800 o

Последно променена в Неделя, 18 Март 2018 22:54
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам