Сватята и аз

Автор: Мария Пеева

Момичета, ще ви призная една малка тайна.

Винаги съм се притеснявала не толкова, че някой ден ще имам снаха, а че тази снаха ще има майка, тоест, изведнъж ще се сдобия със сватя. Тази сватя беше един от кошмарите, които ме преследваха в сънищата ми.

Родителите са даденост, то е ясно.

Не само че не си ги избираме, ами дори ги обичаме такива каквито са. Но когато някой ден си намериш половинката, тя вече не е даденост, нея си я избираш по твоите си критерии. Обаче тя си върви със семейство и никога не може да си сигурен дали нейните родители ще ти допаднат. За бога, има хора, които не харесват дори собствените си родители, какво остава за чуждите?

Та един от страховете ми беше, че някой ден ще трябва да се запозная със сватята и има известен риск тя да не ми хареса. И това не е всичко. Монетата има две лица.

Можеше и тя да не ме хареса.

Бях убедена, че ще си харесам снахата, щом синът ми я обича. Но едно малко червейче не спираше да ме гризе. Що за човек ще е сватята? Ще си допаднем ли с нея, или ще се гледаме изпод вежди на всяка семейна сбирка? Може би грижливо ще се правим, че другата не съществува пред младите, за да не разбунваме гнездото на осите. Защото сватята можеше да е всякаква.

Можеше да е от онези майки, които все намират кусури у момчето, никой не им е достатъчен и постоянно шушукат на ухото на дъщеря си колко по-добра е от него, докато я накарат да го намрази. Да, има и женски майки, които го правят, не са само свекървите. И не ме разубеждавайте, че не е вярно, защото мама беше такава. Добре че аз, върл инат и дебела глава, си правя каквото искам. Иначе можеше и досега да не съм се омъжила.

Можеше да е от онези майки, които са свръхгрижовни и досадни и постоянно висят над главата на младото семейство да му дават тон в живота. 

Можеше да е кифла. 

Можеше да е змия. 

Можеше да е тесногръд човек, който не вижда по-далеч от носа си. 

Можеше да мрази сина ми, който й взима любимата дъщеря.

А най-ужасното е, че не смеех да попитам Теди. Искаше ми се, но не събрах смелост. Как, за бога, майка задава подобен въпрос на сина си. Как точно да го формулирам, без да проличи, че се притеснявам? Нали рискувам да напрегна и него? Той е толкова спокоен, толкова непресторен и освободен. Току-виж, без да искам, взема да го заразя с моите тревоги и да го подтикна да се прави на някакъв, какъвто не е, само и само, за да го харесат.

И така, когато най-после дойде денят на ГОЛЯМАТА СРЕЩА, знаех само, че сватята се казва Петя и е счетоводител.

Беше абитуриентският бал на Яна, а Теди беше канен за кавалер. Цялото семейство Пееви, включая двумесечният Алекс се изтърсихме в китното ресторантче, докарани, смутено усмихнати, силно притеснени. Запознаха ни с всички и ни настаниха. А Петя… Само я погледнах и все едно видях Яна! Само че пораснала с двайсетина години. Същата усмивка, същото благо излъчване, същото ведро спокойствие. Не само се успокоих, ами дори ми стана смешно, че съм се притеснявала. След което, преди да се усетя, изтърсих:
- Много се радвам най-после да те видя, Петя. Знаеш ли колко се притеснявах, че може да не се харесаме?
А Петя така се разсмя, че чак се просълзи. Когато най-после спря да се превива от смях, заяви категорично:
- Аз пък от самото начало знаех, че ще се харесаме, защото Яна ми каза, че Теди много прилича на теб.

Което доказва, че момичетата наистина споделят с майките си повече отколкото момчетата. И още, след такива думи - как да не я обикнеш тази жена?

Ами това е, сватите се харесахме и така си караме до днес. Не се надцакваме, не се надпреварваме, не се критикуваме, не се делим. Ако има нещо, открито си го казваме. И за всички празници се събираме. Странно ли изглежда? Това нищо не е. Преди малко с една приятелка се разбирахме кога ще отидем на изложбата на Клементина довечера, и аз споделих, че ще бързам, защото съм после на рожден ден на сватята. А приятелката ми каза: "Какво съвпадение! И аз няма да стоя дълго, защото съм на рожден ден на втората жена на бившия ми". Та... Има и по-странно привързани семейства от нашето. Важното е да се обичаме и разбираме. И да си прекарваме добре заедно, защото животът е твърде кратък, за да го губим с хора, които не харесваме.

В понеделник Петя заведе Алекс, най-малкия ми син, да му избере подарък за рождения ден. Двамата са голяма партия. А тази сутрин той ми каза:
- Мамо, знаеш ли, че Петя има рожден ден днес, един ден след мен?
- Да, маме, знам.
- А тя на колко години става?
- Ами, на 40. - отговорих приблизително, защото не знам на колко точно е Петя.
- Значи… - замисли се Алекс. - Довчера е била на девет. Затова толкова обича да си играе с мен.

Алекс е прав за едно. Тя наистина обича да си играе с него. И за всички нас винаги има добра дума и жест на внимание. Но не защото е на девет, а защото е жена с голямо сърце, обичлива, усмихната, непридирчива, приемаща и деликатна. Жена, която винаги мисли за другите. Случих не само на снаха, но и на сватя, с тази Петя. Да е жива и здрава и още много години да помагаме заедно за внучето. Пък може и за внуците :) Както дойде.

А ако на другите момчета се случи тъща кифла, змия или вещица?
Какво да кажа - късмет.

Но повече няма да се притеснявам.

В крайна сметка снаха ми не си е избирала родителите, но пък е избрала сина ми. Както и той нея.
Значи си струва.

*******************

Преди година Яна написа един прекрасен текст за майка си. Петя сигурно много е плакала. Аз също :) Всяка жена заслужава детето й някой ден да й напише нещо толкова искрено и мило.

 

Последно променена в Сряда, 07 Март 2018 13:55
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам