Сънят с момичето с жълтия бански

Мама нинджа не е от най-ревнивите жени, но не е и от тези, дето им е все едно къде вилнее мъжът им, щом и те са свободни да го правят. Да речем, поддържам някакво средно положение. Средно в смисъл – нямам нищо против Пеев да пътува по семинари и командировки с красиви колежки, но не пропускам да му пратя някое провокативно селфи за лека нощ. Ей така, да си знае, че мисля за него. Веднъж не знам какво се обърках и вместо да му пратя снимката по вайбър, я пратих на мейла. Ванката звъни след две минути с леко смутен тон и ми казва:

– Мерче, ако ще пращаш още снимки, не на служебния мейл, моля, че го чете половината фирма.

От следващата история обаче си проличава, че дълбоко в подсъзнанието ми се таи една бясно ревнива жена, която очевидно не е имала все още терен да се прояви, но при необходимост ще изскочи със зъби и нокти да си брани територията и водачът на глутницата. Ето за какво иде реч.

По едно време момчетата се бяха запалили по волейбол, сякаш футболът не ми стига) и всяка седмица се ходеше на мачове по няколко пъти. Честно казано, нямам нищо против да ме оставят на мира от време на време вечер, да си чета и разпускам, без наоколо да ври и кипи тестостерон. Алекс обикновено е спокоен, когато батковците не са наоколо да им се доказва, и кротичко си реди конструктор, рисува, занимаваме се с някакви тихи игри и изобщо у дома цари мир. Веднъж обаче се случи така, че точно когато трябваше да ходят на волейбол, аз взех, че се тръшнах с кошмарна настинка, от тези, при които носът ти тече като водопад, главата ти се пръска по шевовете и кашляш като магаре. Единственото ти желание е да легнеш и да заспиш с надеждата, че ако не умреш насън, удавен в собствените си сополи, като се събудиш, всичко ще е отминало. Изобщо не ти е до деца, домакинстване и грижи за когото и да било, освен за личното ти тъжно и омерзено подобие на човешко същество. Но въпреки очевидно тежкото ми, макар и не чак животозастрашаващо състояние, Пеев грабна момчетата, излъга Алекс, че отива за бонбони и тримата изоставиха болната майка да се грижи за здравото и енергично дете. Справих се някак с Алекс, нахраних го, прочетох някаква приказка между кихавиците и кашлянето, сложих го да спи и самата аз откъртих дълбоко. Но изглежда доста съм му набрала на Ванката, че ме изостави така, защото ми се яви следният кошмар. Седнали сме ние двамката в едно кафе, тип френско бистро, и аз му обяснявам хладнокръвно, жестоко и безсърдечно, че ми е до гуша дошло от него и мисля да се разделяме. Пеев ме гледа тъжно и точно се готви да се извини и да помоли за прошка дълбоко наранената ми душа, когато изневиделица се появява някакво девойче, с един такъв бронзов, та чак златист тен, опънало до пръсване ярко жълт бански в две части, оскъдно прикриващ щедрите й форми, и се надупва да си бърбори с хората на съседната маса. (Защо с бански се беше барнала кифлата му с кифла нямам обяснение, все пак не беше плажно кафене). А дупето й едно такова стегнато, досущ във формата на сърце, ама обърнато наопаки, банският едва го прикрива. Такова дупе направо да ти проговори, чак на мен ми приседна буца на гърлото от съвършенство. Както и да е, поглеждам аз Пеев в очакване да ми поиска прошка и да ме умолява да преосмисля решението си. А той вместо да обмисля как да ме разубеди да не го изоставям, се вторачил в красноречивото дупе с жълтия бански и ми отговори, без дори да ме погледне: „Ами, добре, щом искаш.“ Ей, казвам ви, събудих се обляна в пот и толкова потресена, все едно съм сънувала, че умирам в ръцете на Испанската инквизиция. От шок и ужас чак настинката ми се уплаши и свали знамената. (Може и упсаринът да е помогнал, но това е друга тема).

И така, тоя сън незабавно реших да го забравя, обаче той продължи да ме гложди и на следващия ден се пресрамих да го разкажа на Пеев. Разказах го цветно и подробно, с детайлно описание на банския, дупето и изтерзаната ми душа. Изслуша ме той и се подсмихна, обаче нищо не каза да ме успокои. А мен сънят продължи да ме измъчва. На по-следващия ден се опитах да измисля коя от нашите познати има стегнато бронзово дупе, което би изглеждало така великолепно в жълт бански. Не ми излиза от главата коя може да е тази коварна мъжетрошачка и сърцеразбивачка. А вечерта пием с Пеев чай и пушим на верандата, бърборим си за това-онова и аз уж така, между другото, подхвърлям:
– Ванка, сещаш ли се за онази хубавката брокерка, която ни води на оглед миналата седмица? Мислиш ли, че тя би изглеждала като тази девойка от съня ми, ако си облече жълт бански?
Поглежда ме Иван косо и отговаря:
– Меро, цял ден мисля и аз за твоя сън и виж какво измислих. Ако трябва и насън да ти доказвам, че имам очи само за една жена, голям зор ще видя. Затова вземи да си купиш един жълт бански и да приключваме с въпроса. А другия път, като я сънуваш тази девойка, предай й да си вре дупето в лицето ми, след като ми роди четирима сина. Иначе не важи.

Бих й казала, ама оттогава се засрами момичето и не ми се е мяркала, ни насън, ни наяве.

И накрая с прискърбие ще уточня, че на снимката не е моето дупе. Нямам представа чие е, защото я изрових някъде в интернет. Впрочем, някой има ли идея откъде да си взема жълт бански, в който и моето би изглеждало така?

Последно променена в Понеделник, 06 Февруари 2017 12:42
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам