Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Царят на комплиментите

Това, мъжете значи, са големи „майстори“ на комплименти. Поне моят опит е такъв, може други жени да са извадили по-голям късмет. Пеев от самото начало блесна в десети клас, когато един път пишехме у тях домашното по физика, а той изведнъж се втренчи в мен (за миг се притесних да нямам нещо на лицето, примерно сопол) и изтърси:
– Имаш очи като на котка.

След което ни в клин, ни в ръкав ме целуна. Да, така започна и така си я кара досега, с нестандартни, шантави комплименти, на които обикновено се чудиш дали да се радваш или притесняваш. Веднъж например, пак в ученическите години, след като обилно се бях напръскала с „Мазуми“-то на майка ми, ме подуши и замислено отбеляза:
– Не миришеш много лошо.

Как да не се разнежи едно момиче? То не че и аз съм много лесна. Като дете, възпитавано в строго семейство, където похвалите са табу, винаги жадувам за одобрение. И ако не го получа, си го прося. Например редовно питам Пеев:
– Миличко, много ли съм дебела?

Адски го мрази този въпрос. Твърди, че е подвеждащ. Да отговори „да“ е тотално немислимо. Ако отговори „не“, също се закопава, защото означава, че съм малко дебела, което не е желателен отговор. С времето се научи да отговаря тактично: „Много на душманите“, „Колкото повече, толкова по-добре“ и други почти ласкателни неща, които ме смръщват минимално. Друг въпрос, който искрено ненавижда е „Отслабнала ли съм?“
– Как да отговоря на това, кажи ми? Ако ти кажа: „Не“, ще се цупиш. Ако ти кажа „да“, ще излезе, че преди това си била дебела.
Още един подвеждащ въпрос, примерно след нова прическа – „Така по-хубава ли съм?“
– Какъв е правилният отговор? Ако кажа „да“, все едно преди не съм те харесвал. Ако кажа „не“, ще ме замериш с някоя обувка?

Наскоро бях ходила на козметичка и си правих някаква процедура. Вечерта забелязах, че ме разглежда любопитно и го питам дали съм хубава, а той мълчи. Наложи се да обясня:
– Утре няма да съм толкова червена.
– Ами, питай ме пак утре.- отговори той, нахалник с нахалник.

Точно по тази причина мразя да пазарувам с Пеев. Меря веднъж едни панталони и питам:
– Слаба ли изглеждам с тях? – което всяка жена ще потвърди, че е един абсолютно стандартен и резонен въпрос.

А Пеев отговаря:
– Изглеждаш си както винаги си изглеждаш.

Изфучах и хвърлих панталона, а той после маже и обяснява, че имал предвид, че винаги изглеждам чудесно. Друг път пробвам рокли и се харесах в една бяла, дълга до земята. Показвам се пред него, а той:
– Приличаш на нестинарка.

Изглежда физиономията ми му подсказа, че нещо е сгафил, защото веднага добави:
– Което не е непременно лошо.
За наказание ми купи роклята и към нея още една, за която ме увери, че не приличам на нестинарка.

А пък веднъж ме е гушнал и аз го питам, може би не съвсем уместно:
– Ванка, много ли съм мека?
А той:
– Мерке, важното е аз да не съм.

Факт, понякога успява добре да ме разсмее с неговите „комплименти“. А друг път истински ме трогва, почти до сълзи. Една вечер получих най-милото обяснение в любов, докато миех чинии, а момчетата прибираха масата.

„Няма друга жена като теб, която всеки ден упорито пере, глади и слага бяла покривка на масата, макар че знае, че след половин час покривката пак ще е в пералнята. Ти просто си такава – винаги правиш живота красив.“

А онази вечер нещо ми беше докривяло и съм увесила нос. Нехарактерно за мен, ама може ли човек винаги да е на шест? Но докато разхождахме кучето, насреща едно детенце изскочи да го гали, майката го задърпа притеснена, пък аз я успокоявам колко е любвеобилно, нищо че прилича на крокодил, и изведнъж се сетих за онзи виц: „Подарявам булдог. Яде всичко, обича деца.“.
Казах го на Пеев, той се позасмя, аз също, той се разхили, аз почнах да се кикотя като ненормална, а той ме погледна и каза много сериозно:

Все така искам да се смееш. Когато не ми се смееш, имам чувството, че съм умрял.

Такъв е моят мъж. Не е много по комплиментите, но понякога изпуска нещо съвсем неволно и после ти цяла седмица, месец, година току се присетиш за думите му, пуснеш някоя сълза и ти се стегне гърлото от радостно недоумение с какво си заслужила този човек. И със сигурност знаеш, че се е разписал с тези думи в сърцето ти, като в онова прекрасно, старо парче на Терънс Трент Д’Арби.

Хайде стига толкова романтика за един ден. Вървете да си целунете момчето, гаджето, любимия, а ако няма такъв, може и симпатичния барман в кафето отсреща. И непременно да му зададете най-важния въпрос:

 

Много ли съм дебела?

Последно променена в Вторник, 14 Февруари 2017 17:58
Прочетена 1843 пъти

Свързани статии (по етикет)