Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Професията на филмовия преводач

Автор: Мария Пеева

Едни симпатични студенти ме поканиха. Не на кафе, нито на бира, а за лектор на конференция.

Мили Боже, казах си, знаят ли тези млади хора какво си причиняват? Та аз съм последният човек, подходящ за лектор. Лекторите са академици, сериозни хора, които говорят сериозни неща, жонглират с терминология и грижливо изгладен професионален жаргон, докато студентите съвсем се одремят. Поне по мое време повечето лектори бяха такива.

Разбира се, не казах всичко това. Казах само:

- Хора, аз не съм теоретик. Не мога да говоря за езикова култура, наречия и фразеологизми и история на превода. Аз съм най-обикновен практик – филмов преводач.

- Ама, моля ви се, - отговориха те. – Ние сме поканили достатъчно академици. Вие ни трябвате, защото искаме хора, които са се реализирали в определена професия, за да може студентите да придобият реална представа какво ги очаква.

Помигах малко и се осмелих да уточня:

- А мога ли все пак да попитам, след като ще съм „реалната представа“? Дали целта е да ги уплаша, така че никога и да не помислят да станат преводачи фрийлансъри? Защото ако това е идеята, мога да се разчорля, да дойда с долнището на пижамата и старата ми жилетка, порядъчно нацвъкана с трохи и лекета от всички сандвичи и кафета, които съм погълнала пред монитора. В крайна сметка това е униформата на преводача.

Момчетата прихнаха да се смеят и изобщо не разбраха, че въпросът ми е съвсем сериозен.

Аз обаче реших да не плаша младите потенциални колеги и взех, че отидох с костюм, с прическа и с грижливо изгладена копринена блузка и токчета. Деца са още, дожаля ми.

Лекцията мина забавно. Естествено, отнесох се и не следвах презентацията, която си бях приготвила предварително. Говорих им за дублаж и липсинк, но най-вече за субтитри, моята голяма любов. Разказах им какво предизвикателство е да съкращаваш текста, така че да запазиш смисъла, стила, атмосферата, а същевременно да се побереш в ограниченото време. Не им казах колко е трудно да избереш какво да съкратиш и как понякога се налага да се връщаш по десет пъти на някоя важна сцена, защото си съкратил фраза, която се оказва ключова за действието. Казах им колко е важно да си спазваш сроковете и да си прецизен и организиран. Не им казах колко пъти не съм спала цяла нощ, за да предам навреме спешен филм. Казах им как не бива да се притесняват да търсят работа и да предлагат услугите си, защото много фирми умишлено търсят хора без опит, които да обучат според своите стандарти. Не им казах как се явих на първото си интервю с лачена пола и яркочервено червило и нямам идея как изобщо ме взеха на работа. Казах им да не очакват признание, защото филмовият преводач е най-незабележимият творец и никой не го отразява, когато работи добре. Не им казах, че ако някъде се оплеска и изложи, всички ще го спрягат. Разказах им за единствения случай в продължение на 20 години, в който получих похвала за хубав превод – а именно за „Дедпул“, който беше пълен с цинизми и шегички. Не им казах, че понякога може да прекараш часове в ровене в интернет и да изчетеш двайсет строго специализирани статии за червеевите дупки (да не се бърка с черните дупки) заради една-единствена думичка, която се среща само веднъж във филма. Казах им, че е добре да ползват консултанти. Не им казах, че приятелите на преводача трябва да са на разположение във всеки един момент на деня и нощта като в „Стани богат“ да му отговорят на конкретен въпрос според личната си експертиза. (Например как точно се нарича малката пружина, която вкарва патрона в цевта или кой израз използват лекарите преди да приложат дефибрилация). Казах им, че за преводача е важно да има самочувствие и да отстоява изборите и решенията си, защото редакторите са „гадно племе“ (тук много се смяха) и понякога променят ненужно текста ти. Не им казах, че също така редакторите са изключително важни и ценни хора, които хващат глупавите ти грешки в текста, така че да не ти се смеят и зрителите, когато напишеш:

 

И все пак мисля, че не си права.

- Сигурна съм, че той е замесен.

 

Косьо, изключи мусаката, ще изгори.

 

Няма начин.

Затова избягва темата.

 

Надявам се, че студентите се забавляваха поне колкото мен. Ако ме поканят отново, съм им приготвила още поне четири теми. „Двайсет евфемизма, с които можете да замените неприемливите трибуквени и петбуквени думи в българския език, така че текстът да звучи достатъчно забавно, без да е твърде вулгарно“. Или „Десет вица, които се побират точно в два субтитра“. Или „Как се превежда непреводим диалог, в който двама чернокожи гангстери се псуват двайсет минути заради нещо много важно и ценно, което единият е задигнал от другия, но ти така и не разбираш какво е, защото не се чува добре, а в сценария пише (indistinct)“. Или може би „Как се превежда китайски диалог в американски военен филм, след като сценаристите не са счели за нужно да го преведат на английски, а ти не можеш да изписваш йероглифи в Гугъл преводач“. И изобщо много такива теми има.

Пропуснах да им кажа обаче нещо много важно. Че професията на преводача фрийлансър е идеална за майки. Всички мислят, че готвиш и чистиш, и се грижиш за децата, а какво правиш ти по цял ден? Гледаш си филми! Това се казва живот.

Но може би е добре, че не им казах, че имам четири деца. Току-виж си помислят, че от много преводи човек изтрещява.

След конференцията една симпатична девойка ме заговори на изхода.

- Искам да ви попитам нещо, но ми беше неудобно пред всички, - ми каза. – Може ли?

- Но, разбира се. – отговорих. – За преводача неудобни въпроси няма.

- Има един казус, който ме притеснява относно филмовия превод. Вие как превеждате вулгарните изрази в етнографските филми?

- Аааааа… да не би да имате предвид порнографските филми?

- Не, не. – бързо отрече тя. – В етнографските.

- Всъщност… не съм превеждала много етнографски филми, но някак не мога да си представя какви вулгарни изрази може да има в един етнографски филм.

- Оооооо, много има. – каза ми тя. – Особено ако са сръбски. Всяко изречение започва с „йебем”. Просто не знам как да го преведа.

- Не съм се сблъсквала с подобна дилема – й казах. – Но защо не преведете само останалата част от изречението.

- Мислите ли? – изуми се тя.

- Ами, да. Подозирам, че зрителят ще се досети и без превод какво значи “йебем“.

Момичето се зарадва на лесното решение. Аз също. Толкова е приятно човек да се чувства полезен.

А сега ще си потърся някой сръбски етнографски филм да се посмея.

******************

Тук можете да прочетете как съпругът на преводачката, който не знае английски, преведе цял филм и влезе в историята на киното с една знаменита фраза.

Прочетохте ли как се ходи на кино с девет деца?

 

Последно променена в Неделя, 15 Октомври 2017 11:16
Прочетена 7692 пъти