Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Цяло село е нужно,
за да се отгледа едно дете.

Деца

Планът Х

Планът Х

25 Фев 2017 Възпитание Мария Пеева

Следната статия е преведена от личния блог на Бърт Фълкс. Прати ми я приятелка, която е въвел...

Ти си лоша майка!

Ти си лоша майка!

23 Фев 2017 Възпитание Мария Пеева

  Защо сме лоши майки ли? Защото така. Понякога правим неща, които могат да разтърсят из дъно ран...

Златните правила за безопасност - 10 полезни съвета

Златните правила за безопасн…

21 Фев 2017 Възпитание Мария Пеева

  След темата за сектите и опасния интернет продължаваме с темата за безопасността на децата...

Мама

За веселата лудница на една мама преводач

За веселата лудница на една …

26 Фев 2017 Кариера Мария Пеева

Ирина Манушева е известен български преводач на художествена, хуманитарна и научнопопулярна литера...

Цвете от Florete - икономист с душа на артист

Цвете от Florete - икономист…

26 Фев 2017 Хоби Мария Пеева

Цветелина Денкова е красива като бижутата, които създава. 34-годишна шуменка с бакалавърска степен по М...

Най-скъпите рокли на червения килим

Най-скъпите рокли на червени…

24 Фев 2017 Мода и красота Мария Пеева

Едва ли някой се съмнява, че дефилето в епичната кинонощ е просто марш на добре облечени актриси. В про...

Семейство

Нов телефон - нов късмет

Нов телефон - нов късмет

22 Фев 2017 Отношения Мария Пеева

Семейна двойка. Знаят си номерата до втръсване, но въпреки всичко, от време на време, успяват да се изн...

Мъж в хипермаркета

Мъж в хипермаркета

21 Фев 2017 Отношения Miro

Учени от цял свят се опитват да изчислят мащабите на това природно бедствие, но, рано или късно, вдигат...

УЮТЕН ДОМ

УЮТЕН ДОМ

19 Фев 2017 Дом Мария Пеева

Арх. Пенка Станчева, PS-ARCHITECTS Мамето-нинджа, познатата на всички вас моя приятелка Мария, ме попи...

Общество

За вярата

За вярата

26 Фев 2017 Истории Мария Пеева

Аз съм виждала вярата в падналата по очи, в средата на храма, жена; Във вкопчената ръчичка на бебе; В...

Безсмъртието на една любов

Безсмъртието на една любов

25 Фев 2017 Истории Мария Пеева

Да чувстваш: Грижата, докато облича палтото ти Дъхът му, докато шепне тайните си Усмивката, докато м...

Норвежката Мария и българската Мария

Норвежката Мария и българска…

24 Фев 2017 Истории Мария Пеева

Срещнах се днес с една стара приятелка, не сме се виждали от студентските години. Намерихме се отново с...

Забавно

Без секс играчки сред тазгодишните подаръци за носителите на Оскар

Без секс играчки сред тазгод…

17 Фев 2017 Забавно Мария Пеева

Тази година подаръците за носителите на наградата Оскар ще са по-малко екстравагантни. Причината е ск...

Длъжност "официален лентяй"

Длъжност "официален лен…

15 Фев 2017 Забавно Мария Пеева

Едно африканско племе има правило - в племето има човек на определена длъжност. Името на тази длъжност ...

Как обичат богатите

Как обичат богатите

13 Фев 2017 Забавно Мария Пеева

Богати, влиятелни и влюбени? Представяме ви няколко интересни двойки. Някои от тях определено са ни по...

Блог

Кога пораснаха тези деца...

Кога пораснаха тези деца...

22 Фев 2017 Блог Мария Пеева

Днес ми е от онези най-специални дни за всяка майка - рождените дни на децата ни. В които ти е хубаво и...

Шантав Свети Валентин

Шантав Свети Валентин

14 Фев 2017 Блог Мария Пеева

То когато целият ти живот е шантав, нормално е празниците да са още по. Добре е да уточня още в само...

Петък Тринайсети

Петък Тринайсети

13 Фев 2017 Блог Мария Пеева

Не, няма да ви говоря за датата. Всички знаем, че това е един специален ден, в който особено трябва да ...

Лов на хъскита

Хъскитата избягаха. И двете. Малкият ми син им отвори вратата „да се поразходят“ и те духнаха. Подскочиха три-четири пъти из незаградения, заснежен двор и поеха нагоре по реката, като само веднъж мернахме белите им опашки да подскачат наперено в далечината между дърветата. И това беше. Ни се чуха повече, ни се видяха.

Може би трябва да почна малко по-отдалече. Семейството в разширен състав, който включва сватове и три приятелски фамилии, с прилежащите баби и дядо, се изнесе на тридневна коледна почивка на Априлци. Априлци е чудно местенце, ако не сте ходили все още, непременно да го посетите. Къщичката е в самия край на селото, така че да е винаги удобно за разходка в гората или по черния път, който се вие успоредно на рекичката. Напролет е пищно зелено, лятото е прохладно, а зимата е мека, снежна и обикновено безветрена дори и в най-студените дни. Вълшебно кътче. А близката кръчма е… Единственото място на света, където си разпускам все едно съм у дома, само че не готвя и не сервирам аз. Не е малко.

За тези от вас, които не са имали близък контакт с хъски, се налага да поясня, че то не е куче като другите кучета – покорно и изпълнително. Един стар хъскар ми беше казал, че генетично 95 процента е вълк. Било най-близо до вълка от всички кучешки породи. И дивото наистина го зове. Колкото и да те обича, колкото и да е свикнало с теб, замирише ли му на свобода, дим да го няма. А мястото му е чуждо и ново, не е сигурно, че ще намери обратния път в мрака и снега. Може да е северна порода, но куче, което зимува на парно и ражда с доктор… Изнежена работа. Да не говорим, че в онзи край има чакали, мечки и див живот колкото искаш.

Въпреки това в началото не се притеснихме чак толкова. Мъжът ми, снахата и най-големият син излязоха да пообиколят с няколко кучешки бисквитки, след като се накараха на Алекс, че е пуснал гадинките. Той ревна. Това бяха първите от многото сълзи, който се изплакаха онази нощ.

– Ще се върнат, няма къде да отидат. Нали малкият Цезар е с нея, няма да го отведе надалеч. – успокоих го аз и си налях малко домашно вино за успокоение.

Междувременно се стъмни. Тримата спасители се върнаха мрачни и измръзнали. Обикаляли с бисквитките и каишките в радиус от три километра и нито следа от кучетата. Атмосферата леко се напрегна. Набързо сформирахме втори отряд за „лов на хъскита“, който включи всички мъже и големи момчета от компанията, заедно с мен и снахичката Яна. На останалите поверихме малките деца и отново хванахме гората.

Аз съм градско момиче. Нямам никакъв опит в планини и горски преходи, освен това съм зиморничава. Но сърце не ми даде да остана на топло. Цезар, кутрето на Чара, е най-привързан към мен. Когато седна на компютъра, ето, дори в този миг, докато пиша, поляга до мен, дебеличък, пухкав и мекичък, и полага муцунка в скута ми, гледайки замислено екрана, все едно всеки миг ще зачете на глас. Много ми е мил на душата. И Чарето си обичам, но за нея толкова не се притесних. Тя е силна, здрава кучка, командорка и побойница. Бас ловя, че дори чакалите в гората ще разхвърля, без окото да й мигне. Виж за палето Цезар, който още няма четири месеца, тромавичък, палав и неразумен, за него ми се сви сърцето. Представих си разни апокалиптични картини, в които е пропаднал в заледената река, скимти и драска в безуспешни опити да се изкачи, а майка му вие безутешно на брега и подскача безпомощно. После се присетих, че Чара е разгонена и картинката се смени. Сега вече бяха заобиколени от глутница мърляви чакали, който обсаждат Чара и се бият за благоволението й, тя им ръмжи и все пак върти опашка закачливо, а после хваща горите с някой проскубан мъжкар, а останалите озлобено се нахвърлят и впиват криви зъби в пухкавото, чистичко, по бебешки дундесто телце на изумения Цезар, който пищи отчаяно и в последния си миг милостиво губи съзнание от болка и ужас, за да издъхне със спомена как галя гладката кадифена козинка на сребристото му челце, докато присвие очи от удоволствие и се обърне на земята по гръб, размахал четири къси крачета с несъразмерно големи лапички и навирил пълно бяло коремче. Ей това си представих и набързо нахлузих огромната дебела шуба, шала, плетените ръкавици и шапка и потеглих заедно с „ловната“ дружина.

Хора, казвам ви, зиме по тъмно в гората… Ами то направо си е страшно. Първо тръгнахме пеш, но видяхме, че далеч няма да стигнем и се върнахме за джиповете. С тях дръпнахме бързо по черните пътища, като на всеки няколкостотин метра спирахме, слизахме, обикаляхме и викахме.

– Чараааааа! Цезаааар! Чараааааа! Цезаааар!

Сигурна съм, че де що мечка имаше, събудихме я. Викахме до прегракване. Обикаляхме, докато пръстите на ръцете и краката ни измръзнаха. Спомних си за онзи планинар, който наскоро се беше изгубил. Не мога да си представя какво е преживял този човек, сам, на студа, дни наред. Само за двата часа, през които от време на време влизахме в колите да се постоплим, ние измръзнахме, останахме без глас, вледениха ни се крайниците и физиономиите. А от Чара и Цезар – никаква следа. За сметка на това открихме всякакви следи от други животни. Което добави не малко съспенс. Да не пропусна факта, че чувахме как в гората пукат съчки и виждахме как проблясват очички, също като във филмите за оцеляване сред природата. Някъде към 10 вечерта се отказахме и се върнахме. Тогава вече децата му удариха големия рев. Иван и мъжете от тайфата се постоплиха и направиха още една, последна обиколка, отново без никакъв успех. Настроението на компанията вече беше доста под нулата, в унисон с температурата навън.

Децата заспаха най-после разплакани, а ние двамата седнахме мълчаливо пред камината и се оклюмахме.

– Нали знаеш, че няма да се върнат? – по едно време се обади Иван.

– Ще се върнат.

– Най-много тя да се върне без него. Кучка с кучка. Той никога нямаше да се отдалечи толкова без нея.

– Ще се върнат, ще видиш.

Заспахме и двамата на дивана, с дрехите, до вратата към дворчето, от което избягаха проклетите гадинки. Иван прочете в някакъв сайт, че когато кучето ти избяга на чуждо и непознато място, е добре да оставиш своя дреха навън, за да се ориентира къде да се върне по миризмата и си метна пуловера на дървената веранда.

По едно време към пет през нощта и двамата подскочихме. Може би сме доловили скимтене или някакъв приглушен звук навън. Погледнахме през прозореца… Чара беше отпред, до пуловера.

– Ето я! – извика Иван, скочихме и двамата да отворим вратата. Тя се шмугна навътре с бясна скорост, тегли ни по един език и направо отиде на купичката с вода. Сърцето ми се сви. Сама е. Излязох навън и се развиках в мрака.

– Цезар! Цезар! – усетих как ми трепери гласът и гърлото ми се стяга.

– Цезарееее! ЦЕЗАР!

И тогава го видях, сиво петно върху белия сняг, се носи към мен с тромави подскоци и леко накуцване, скача върху ми, почти ме събаря на земята от радост, мокра космата топка любов, моето паленце, живо и здраво, само с набити и измръзнали лапички.

Иван събуди момчетата и настана голяма среднощна веселба. Намачкахме ги, поревахме си този път от радост и накрая всички заспахме на купчина върху дивана. Сутринта кучетата бяха толкова изтощени, че даже не поискаха да излязат на разходка.

А мама си е мама, ако ще и да е кучка. Прибра си малкото живо и здраво. Не знам какво са преживели в гората, но сигурно е било голямо приключение. За нас беше със сигурност. И го поляхме с обилно количество младо червено вино, както подобава.

Facebook

Най - популярни

Не (,) мога повече!

Не (,) мога повече!

12 Фев, 2017 Забавно

Ти си лоша майка!

Ти си лоша майка!

23 Фев, 2017 Възпитание

За "Синия кит" и сектите

За "Синия кит" и сектите

18 Фев, 2017 Възпитание

Случка в метрото

Случка в метрото

19 Фев, 2017 Истории

Планът Х

Планът Х

25 Фев, 2017 Възпитание