Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Цяло село е нужно,
за да се отгледа едно дете.

Деца

Захранването – какво трябва да знаем

Захранването – какво трябва …

16 Фев 2017 Хранене Мария Пеева

 Захранването е вечно актуална тема и вариантите, които срещаме, са много. Затова поканихме д-р Ма...

Скъпи родители, лъжат ви!

Скъпи родители, лъжат ви!

16 Май 2016 Здраве Мария Пеева

Преведох за вас следният текст от блога Violent Metaphors на професор Дженифър Раф, изтъкнат ...

За "Синия кит" и сектите

За "Синия кит" и с…

18 Фев 2017 Възпитание Мария Пеева

През последните дни се появиха предупреждения за една опасно зарибяваща тийнейджърска игра в интернет...

Мама

Доника Ризова - Златното перо и Златното сърце

Доника Ризова - Златното пер…

09 Фев 2017 Кариера Мария Пеева

  Всички знаят коя е Доника Ризова. Но освен че е топ журналист с множество престижни наград...

With Freya – бижута и аксесоари за ярки жени

With Freya – бижута и аксесо…

15 Фев 2017 Хоби Мария Пеева

Мариела Иванова е дамата с вълшебните пръсти, които създават уникални изделия от филц. Оказа се и интер...

Аз и тя

Аз и тя

11 Фев 2017 Мода и красота Мария Пеева

  Отново ни гостува модната блогърка Лора Вълчева от empurple.eu. Вече я познавате от&n...

Семейство

За любовта - не само на Свети Валентин

За любовта - не само на Свет…

13 Фев 2017 Отношения Мария Пеева

В навечерието на Свети Валентин и в месеца на любовта /незнайно как Свети Валентин ни превзе, та чак ст...

УЮТЕН ДОМ

УЮТЕН ДОМ

19 Фев 2017 Дом Мария Пеева

Арх. Пенка Станчева, PS-ARCHITECTS Мамето-нинджа, познатата на всички вас моя приятелка Мария, ме попи...

„Никога не се оплаквайте от мъжа си“

„Никога не се оплаквайте от …

08 Фев 2017 Отношения Мария Пеева

... и други брачни съвети към жените през 19 век     В днешно време тези „съвети&l...

Общество

Оскар 2017 – задкулисието

Оскар 2017 – задкулисието

22 Фев 2017 Ревюта Мария Пеева

Безспорно наградите Оскар са грандиозно събитие, което се следи в цял свят. Това е красивото зрелище и ...

3 ужасни традиции на 21 век

3 ужасни традиции на 21 век

21 Фев 2017 Истории Мария Пеева

В нашия свят понякога се обръщаме с носталгия към далечните времена преди 4 века, когато свръхсветлинни...

Момчето с мандарините

Момчето с мандарините

20 Фев 2017 Истории Мария Пеева

Преди няколко дни ревах в метрото. Повече наум, по-малко наяве. Качвам се в пиков следобеден час, в нат...

Забавно

Не (,) мога повече!

Не (,) мога повече!

12 Фев 2017 Забавно Мария Пеева

Тя: На дивана ми има животно. Пораснало е там. Сляло се е с шарките, впило се е в дунапрена, облак...

Без секс играчки сред тазгодишните подаръци за носителите на Оскар

Без секс играчки сред тазгод…

17 Фев 2017 Забавно Мария Пеева

Тази година подаръците за носителите на наградата Оскар ще са по-малко екстравагантни. Причината е ск...

Длъжност "официален лентяй"

Длъжност "официален лен…

15 Фев 2017 Забавно Мария Пеева

Едно африканско племе има правило - в племето има човек на определена длъжност. Името на тази длъжност ...

Блог

Защо нагазих в дълбокото с ваксините?

Защо нагазих в дълбокото с в…

17 Май 2016 Блог Мария Пеева

Вече ме обвиниха, че работя за Фармацевтичната мафия! Хора, за бога! Та аз нямам дори една реклама...

Шантав Свети Валентин

Шантав Свети Валентин

14 Фев 2017 Блог Мария Пеева

То когато целият ти живот е шантав, нормално е празниците да са още по. Добре е да уточня още в само...

Рокаджийките обичат чалга

Рокаджийките обичат чалга

10 Фев 2017 Блог Мария Пеева

Форум бг мама е един вид Енциклопедия Булгарика. В него можете да намерите информация за всичко, ама бу...

Лов на хъскита

Хъскитата избягаха. И двете. Малкият ми син им отвори вратата „да се поразходят“ и те духнаха. Подскочиха три-четири пъти из незаградения, заснежен двор и поеха нагоре по реката, като само веднъж мернахме белите им опашки да подскачат наперено в далечината между дърветата. И това беше. Ни се чуха повече, ни се видяха.

Може би трябва да почна малко по-отдалече. Семейството в разширен състав, който включва сватове и три приятелски фамилии, с прилежащите баби и дядо, се изнесе на тридневна коледна почивка на Априлци. Априлци е чудно местенце, ако не сте ходили все още, непременно да го посетите. Къщичката е в самия край на селото, така че да е винаги удобно за разходка в гората или по черния път, който се вие успоредно на рекичката. Напролет е пищно зелено, лятото е прохладно, а зимата е мека, снежна и обикновено безветрена дори и в най-студените дни. Вълшебно кътче. А близката кръчма е… Единственото място на света, където си разпускам все едно съм у дома, само че не готвя и не сервирам аз. Не е малко.

За тези от вас, които не са имали близък контакт с хъски, се налага да поясня, че то не е куче като другите кучета – покорно и изпълнително. Един стар хъскар ми беше казал, че генетично 95 процента е вълк. Било най-близо до вълка от всички кучешки породи. И дивото наистина го зове. Колкото и да те обича, колкото и да е свикнало с теб, замирише ли му на свобода, дим да го няма. А мястото му е чуждо и ново, не е сигурно, че ще намери обратния път в мрака и снега. Може да е северна порода, но куче, което зимува на парно и ражда с доктор… Изнежена работа. Да не говорим, че в онзи край има чакали, мечки и див живот колкото искаш.

Въпреки това в началото не се притеснихме чак толкова. Мъжът ми, снахата и най-големият син излязоха да пообиколят с няколко кучешки бисквитки, след като се накараха на Алекс, че е пуснал гадинките. Той ревна. Това бяха първите от многото сълзи, който се изплакаха онази нощ.

– Ще се върнат, няма къде да отидат. Нали малкият Цезар е с нея, няма да го отведе надалеч. – успокоих го аз и си налях малко домашно вино за успокоение.

Междувременно се стъмни. Тримата спасители се върнаха мрачни и измръзнали. Обикаляли с бисквитките и каишките в радиус от три километра и нито следа от кучетата. Атмосферата леко се напрегна. Набързо сформирахме втори отряд за „лов на хъскита“, който включи всички мъже и големи момчета от компанията, заедно с мен и снахичката Яна. На останалите поверихме малките деца и отново хванахме гората.

Аз съм градско момиче. Нямам никакъв опит в планини и горски преходи, освен това съм зиморничава. Но сърце не ми даде да остана на топло. Цезар, кутрето на Чара, е най-привързан към мен. Когато седна на компютъра, ето, дори в този миг, докато пиша, поляга до мен, дебеличък, пухкав и мекичък, и полага муцунка в скута ми, гледайки замислено екрана, все едно всеки миг ще зачете на глас. Много ми е мил на душата. И Чарето си обичам, но за нея толкова не се притесних. Тя е силна, здрава кучка, командорка и побойница. Бас ловя, че дори чакалите в гората ще разхвърля, без окото да й мигне. Виж за палето Цезар, който още няма четири месеца, тромавичък, палав и неразумен, за него ми се сви сърцето. Представих си разни апокалиптични картини, в които е пропаднал в заледената река, скимти и драска в безуспешни опити да се изкачи, а майка му вие безутешно на брега и подскача безпомощно. После се присетих, че Чара е разгонена и картинката се смени. Сега вече бяха заобиколени от глутница мърляви чакали, който обсаждат Чара и се бият за благоволението й, тя им ръмжи и все пак върти опашка закачливо, а после хваща горите с някой проскубан мъжкар, а останалите озлобено се нахвърлят и впиват криви зъби в пухкавото, чистичко, по бебешки дундесто телце на изумения Цезар, който пищи отчаяно и в последния си миг милостиво губи съзнание от болка и ужас, за да издъхне със спомена как галя гладката кадифена козинка на сребристото му челце, докато присвие очи от удоволствие и се обърне на земята по гръб, размахал четири къси крачета с несъразмерно големи лапички и навирил пълно бяло коремче. Ей това си представих и набързо нахлузих огромната дебела шуба, шала, плетените ръкавици и шапка и потеглих заедно с „ловната“ дружина.

Хора, казвам ви, зиме по тъмно в гората… Ами то направо си е страшно. Първо тръгнахме пеш, но видяхме, че далеч няма да стигнем и се върнахме за джиповете. С тях дръпнахме бързо по черните пътища, като на всеки няколкостотин метра спирахме, слизахме, обикаляхме и викахме.

– Чараааааа! Цезаааар! Чараааааа! Цезаааар!

Сигурна съм, че де що мечка имаше, събудихме я. Викахме до прегракване. Обикаляхме, докато пръстите на ръцете и краката ни измръзнаха. Спомних си за онзи планинар, който наскоро се беше изгубил. Не мога да си представя какво е преживял този човек, сам, на студа, дни наред. Само за двата часа, през които от време на време влизахме в колите да се постоплим, ние измръзнахме, останахме без глас, вледениха ни се крайниците и физиономиите. А от Чара и Цезар – никаква следа. За сметка на това открихме всякакви следи от други животни. Което добави не малко съспенс. Да не пропусна факта, че чувахме как в гората пукат съчки и виждахме как проблясват очички, също като във филмите за оцеляване сред природата. Някъде към 10 вечерта се отказахме и се върнахме. Тогава вече децата му удариха големия рев. Иван и мъжете от тайфата се постоплиха и направиха още една, последна обиколка, отново без никакъв успех. Настроението на компанията вече беше доста под нулата, в унисон с температурата навън.

Децата заспаха най-после разплакани, а ние двамата седнахме мълчаливо пред камината и се оклюмахме.

– Нали знаеш, че няма да се върнат? – по едно време се обади Иван.

– Ще се върнат.

– Най-много тя да се върне без него. Кучка с кучка. Той никога нямаше да се отдалечи толкова без нея.

– Ще се върнат, ще видиш.

Заспахме и двамата на дивана, с дрехите, до вратата към дворчето, от което избягаха проклетите гадинки. Иван прочете в някакъв сайт, че когато кучето ти избяга на чуждо и непознато място, е добре да оставиш своя дреха навън, за да се ориентира къде да се върне по миризмата и си метна пуловера на дървената веранда.

По едно време към пет през нощта и двамата подскочихме. Може би сме доловили скимтене или някакъв приглушен звук навън. Погледнахме през прозореца… Чара беше отпред, до пуловера.

– Ето я! – извика Иван, скочихме и двамата да отворим вратата. Тя се шмугна навътре с бясна скорост, тегли ни по един език и направо отиде на купичката с вода. Сърцето ми се сви. Сама е. Излязох навън и се развиках в мрака.

– Цезар! Цезар! – усетих как ми трепери гласът и гърлото ми се стяга.

– Цезарееее! ЦЕЗАР!

И тогава го видях, сиво петно върху белия сняг, се носи към мен с тромави подскоци и леко накуцване, скача върху ми, почти ме събаря на земята от радост, мокра космата топка любов, моето паленце, живо и здраво, само с набити и измръзнали лапички.

Иван събуди момчетата и настана голяма среднощна веселба. Намачкахме ги, поревахме си този път от радост и накрая всички заспахме на купчина върху дивана. Сутринта кучетата бяха толкова изтощени, че даже не поискаха да излязат на разходка.

А мама си е мама, ако ще и да е кучка. Прибра си малкото живо и здраво. Не знам какво са преживели в гората, но сигурно е било голямо приключение. За нас беше със сигурност. И го поляхме с обилно количество младо червено вино, както подобава.

Facebook

Най - популярни