Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Пиа матер – домашни грижи за възрастни

Когато моите родители се разболяха, разказвала съм ви тази история, се опитах да ги преместя в София, за да мога да се грижа за тях. След няколко месеца установих, че решението ми е било погрешно. Чуждата, непозната среда влошава състоянието им и предизвиква тревожност от тях. Тогава говорих с психиатър, който ме посъветва да останат в дома си колкото е възможно по-дълго, в условията, с които са свикнали.

Намерих добро решение за тях с много усилия. Оттогава живо се интересувам от темата. Предполагам, че е важна и за много други семейства. Надявам се с това интервю с д-р Марко Ганчев от Фондация "Пиа Матер" да дадем отговори на някои от въпросите ви и може би да ви подготвим за това, с което естественият ход на живота често ни сблъсква – болестта на възрастните родители.

Моля, представете се с няколко думи. Защо избрахте да се посветите на грижа за възрастни? Тази работа не е особено благодарна и в никакъв случай не е лека. Имаше ли нещо в живота ви, което насочи вниманието ви към този проблем, който малко се обсъжда и за който винаги сме неподготвени?

Ние сме екип, който се допълва. Нина Димитрова е доктор по социология и нейната професионална насоченост са социалните услуги. Аз съм лекар, имам и икономическа квалификация. Искахме да създадем социална услуга, която да дава самостоятелност и да запазва капацитет. Това беше причината да организираме домашен патронаж. Разбира се, общински социален патронаж има от 70-те години на 20 в., но ядрото на услугите, които те предоставят е различно от нашите. Тези услуги съществуват, защото не може без тях. Те просто са в "сивия сектор" - на помощ идват съседки, далечни роднини или асистенти, намерени чрез познати. Ние решихме да създадем услуга, която да е устойчива и да е изградена на пазарен принцип - заплаща се и се получава това, което е необходимо, колкото е необходимо.


Кое е най-важното в грижата за възрастните хора? Да има с кого да поговорят, да излязат на разходка, да се посмеят или къщата да блести от чистота и да има първо, второ и трето? Вие на какво наблягате?

Все пак трябва да осигурим на първо място приоритетните неща. Никой не може да се посмее на шега, ако не е къпан, преобличан от седмици, не е нахранен и има 1 см прах на нощното му шкафче. Тези дейности отнемат време, което, разбира се, в отделните дни е различно, едновременно върви и комуникация между хората. Ние наблягаме на базисните неща, за които близките нямат време. След като те са осигурени - техните деца могат да дойдат спокойно, да доведат внуците например и да си отделят времето за компания.


Кой трябва да е приоритетът ни, когато избираме асистент? Кое качество е определящо за тази професия?

Ние като организация предлагаме услугата „домашен патронаж“. Да, важно е, разбира се, кой е асистентът, който идва при вас, но тъй като това все пак е работа, има и много други обстоятелства, които следва да се отчитат. Например, че асистентите понякога излизат в почивка, или пък временно спират да работят, или се разболяват или сменят работата си. Ние осигуряваме услугата и нейната непрекъснатост. А това е от значение, защото близките на възрастните хора знаят, че има винаги асистент - преминал през подбор и обучение, който ще осигури грижите във всеки момент.

19022053 10211838233445006 578341680 n

Защо е важно възрастният човек да остане в собствения си дом колкото може повече? Кога за него е по-добре да е в дом за възрастни хора или хоспис?

Цял живот в България семейството гради своя дом. На практика 100% от възрастните живеят в собствени жилища. Домът се подготвя да е уютен и в старостта. В САЩ например хората доста свободно сменят жилищата си и често, след пенсиониране, идеята за преместване в "курорт за възрастни" за много от тях изглежда привлекателна. У нас, след като животът ти е минал в един апартамент, за който дори обзавеждането помниш как си го купувал, от кои магазини, защото е било дефицитно, няма как идеята да отидеш в дом за възрастни да е привлекателна. Затова и услугите по домовете са наш приоритет.

В дом или хоспис се настаняват хора, които трайно са изгубили капацитета си да бъдат самостоятелни, за които е опасно да останат сами.

С какви проблеми се сблъсквате най-често в работата си? Много възрастни хора отказват помощ, макар че очевидно се нуждаят от такава.

Може би около 20% от клиентите ни резервирано подхождат към идеята някой да ги посещава в дома им, за да им помага. В нашата култура самостоятелността е ценност, която хората носят в себе си, и трудно се предават. Дори когато очевидно се нуждаят от помощ. Трябват обичайно 1-2 седмици, за да може възрастният човек да намери ползите за себе си от тези посещения, обичайно заявени от децата му. Така че трябва внимание и търпение от страна на асистентите.

Като всяка организация, която работи с хора, най-честите проблеми, които имаме са комуникационни. Ние на практика сме четвърта страна, като координираме интересите на получателите на услугата, заявителите и асистентите.


В чужбина е много разпространено млади хора да бъдат канени, за да общуват с възрастните и да ги зареждат с положителната си енергия. Видях, че и вие каните доброволци. Има ли интерес към тази инициатива? Как реагират младите хора? Как може човек да стане доброволец?

Да, доброволчеството е неизчерпаем ресурс, който е толкова важен колкото и дарителството. В патронажа сравнително рядко участват доброволци, тъй като задачите изискват относителна компетентност, работна ангажираност и не са много приятни. По-скоро в услугата с настаняване, която организираме, има поле за доброволчество - да отделиш време за разговор, компания или да изслушаш някой самотен човек.

Интервюто взе Мария Пеева

Препоръчваме ви и Разказът на една дъщеря.

Последно променена в Петък, 09 Юни 2017 14:47
Прочетена 2592 пъти

LIVING DINOSAURS SOFIA 300x250

  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Из групите на майките

Из групите на майките

18 Окт, 2017 Истории

Мамо, ние бедни ли сме?

Мамо, ние бедни ли сме?

17 Окт, 2017 Възпитание

Гамени в метрото

Гамени в метрото

21 Сеп, 2017 Истории

Мамо, не ми крещи!

Мамо, не ми крещи!

19 Окт, 2017 Възпитание

Утрешен

Утрешен

03 Окт, 2017 Блог

Нашите заблуди

Нашите заблуди

21 Окт, 2017 Блог

Синдромът "Мили мами"

Синдромът "Мили мами"

20 Окт, 2017 Мама

За мама... няма!

За мама... няма!

20 Окт, 2017 Забавно

Моят приятел сополът

Моят приятел сополът

20 Окт, 2017 Здраве

Как да сме приятни гости

Как да сме приятни гости

20 Окт, 2017 Развлечения

Колко боли да имаш крила

Колко боли да имаш крила

19 Окт, 2017 Истории

Осмели се да опиташ

Осмели се да опиташ

19 Окт, 2017 Кариера

Facebook