Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Цяло село е нужно,
за да се отгледа едно дете.

Пиа матер – домашни грижи за възрастни

Когато моите родители се разболяха, разказвала съм ви тази история, се опитах да ги преместя в София, за да мога да се грижа за тях. След няколко месеца установих, че решението ми е било погрешно. Чуждата, непозната среда влошава състоянието им и предизвиква тревожност от тях. Тогава говорих с психиатър, който ме посъветва да останат в дома си колкото е възможно по-дълго, в условията, с които са свикнали.

Намерих добро решение за тях с много усилия. Оттогава живо се интересувам от темата. Предполагам, че е важна и за много други семейства. Надявам се с това интервю с д-р Марко Ганчев от Фондация "Пиа Матер" да дадем отговори на някои от въпросите ви и може би да ви подготвим за това, с което естественият ход на живота често ни сблъсква – болестта на възрастните родители.

Моля, представете се с няколко думи. Защо избрахте да се посветите на грижа за възрастни? Тази работа не е особено благодарна и в никакъв случай не е лека. Имаше ли нещо в живота ви, което насочи вниманието ви към този проблем, който малко се обсъжда и за който винаги сме неподготвени?

Ние сме екип, който се допълва. Нина Димитрова е доктор по социология и нейната професионална насоченост са социалните услуги. Аз съм лекар, имам и икономическа квалификация. Искахме да създадем социална услуга, която да дава самостоятелност и да запазва капацитет. Това беше причината да организираме домашен патронаж. Разбира се, общински социален патронаж има от 70-те години на 20 в., но ядрото на услугите, които те предоставят е различно от нашите. Тези услуги съществуват, защото не може без тях. Те просто са в "сивия сектор" - на помощ идват съседки, далечни роднини или асистенти, намерени чрез познати. Ние решихме да създадем услуга, която да е устойчива и да е изградена на пазарен принцип - заплаща се и се получава това, което е необходимо, колкото е необходимо.


Кое е най-важното в грижата за възрастните хора? Да има с кого да поговорят, да излязат на разходка, да се посмеят или къщата да блести от чистота и да има първо, второ и трето? Вие на какво наблягате?

Все пак трябва да осигурим на първо място приоритетните неща. Никой не може да се посмее на шега, ако не е къпан, преобличан от седмици, не е нахранен и има 1 см прах на нощното му шкафче. Тези дейности отнемат време, което, разбира се, в отделните дни е различно, едновременно върви и комуникация между хората. Ние наблягаме на базисните неща, за които близките нямат време. След като те са осигурени - техните деца могат да дойдат спокойно, да доведат внуците например и да си отделят времето за компания.


Кой трябва да е приоритетът ни, когато избираме асистент? Кое качество е определящо за тази професия?

Ние като организация предлагаме услугата „домашен патронаж“. Да, важно е, разбира се, кой е асистентът, който идва при вас, но тъй като това все пак е работа, има и много други обстоятелства, които следва да се отчитат. Например, че асистентите понякога излизат в почивка, или пък временно спират да работят, или се разболяват или сменят работата си. Ние осигуряваме услугата и нейната непрекъснатост. А това е от значение, защото близките на възрастните хора знаят, че има винаги асистент - преминал през подбор и обучение, който ще осигури грижите във всеки момент.

19022053 10211838233445006 578341680 n

Защо е важно възрастният човек да остане в собствения си дом колкото може повече? Кога за него е по-добре да е в дом за възрастни хора или хоспис?

Цял живот в България семейството гради своя дом. На практика 100% от възрастните живеят в собствени жилища. Домът се подготвя да е уютен и в старостта. В САЩ например хората доста свободно сменят жилищата си и често, след пенсиониране, идеята за преместване в "курорт за възрастни" за много от тях изглежда привлекателна. У нас, след като животът ти е минал в един апартамент, за който дори обзавеждането помниш как си го купувал, от кои магазини, защото е било дефицитно, няма как идеята да отидеш в дом за възрастни да е привлекателна. Затова и услугите по домовете са наш приоритет.

В дом или хоспис се настаняват хора, които трайно са изгубили капацитета си да бъдат самостоятелни, за които е опасно да останат сами.

С какви проблеми се сблъсквате най-често в работата си? Много възрастни хора отказват помощ, макар че очевидно се нуждаят от такава.

Може би около 20% от клиентите ни резервирано подхождат към идеята някой да ги посещава в дома им, за да им помага. В нашата култура самостоятелността е ценност, която хората носят в себе си, и трудно се предават. Дори когато очевидно се нуждаят от помощ. Трябват обичайно 1-2 седмици, за да може възрастният човек да намери ползите за себе си от тези посещения, обичайно заявени от децата му. Така че трябва внимание и търпение от страна на асистентите.

Като всяка организация, която работи с хора, най-честите проблеми, които имаме са комуникационни. Ние на практика сме четвърта страна, като координираме интересите на получателите на услугата, заявителите и асистентите.


В чужбина е много разпространено млади хора да бъдат канени, за да общуват с възрастните и да ги зареждат с положителната си енергия. Видях, че и вие каните доброволци. Има ли интерес към тази инициатива? Как реагират младите хора? Как може човек да стане доброволец?

Да, доброволчеството е неизчерпаем ресурс, който е толкова важен колкото и дарителството. В патронажа сравнително рядко участват доброволци, тъй като задачите изискват относителна компетентност, работна ангажираност и не са много приятни. По-скоро в услугата с настаняване, която организираме, има поле за доброволчество - да отделиш време за разговор, компания или да изслушаш някой самотен човек.

Интервюто взе Мария Пеева

Препоръчваме ви и Разказът на една дъщеря.

Последно променена в Петък, 09 Юни 2017 14:47
Прочетена 2314 пъти

  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook