За любовта възраст няма

Автор: Валентина Вълчева

Покрай малко необичайното семейно положение на новоизлюпения френски президент Еманюел Макрон и съпругата му Бриджит на дневен ред някак неусетно пак се появи въпросът за възрастта в любовта, за допустимата и недопустима разлика. Той е на 39, тя – на 63. Тя е негова бивша учителка, което според някои хора правело нещата още по-нередни. Ама как е възможно? Безсрамници! Особено тя. Винаги е Тя. Всички злини идват от Нея. Позната история още от времето на Адам, Ева и Ябълката. ВИ-НА-ГИ е Тя. Ева  – не Ябълката.

Е, voila! Оказва се възможно, че дори и не е кой знае какво според пропадналите западняци. Защото онези франсета са евро-развратници, а не като нас – народ с традиции и морал. У наше село таквизи работи не стават, щото е грешно и смешно. А и какво ще кажат после комшиите? Срамота!

Поне с такова впечатление остава човек, ако погледне хилядите постове и коментари из социалната мрежа. В един момент човек остава с убеждението, че начело на Франция някак се е уредил непълнолетен хормон с нездрави фантазии и с изразен Едипов комплекс, а до него – застаряваща хищна мъжемелачка. Изведнъж целия фейсбук се напълни със самоназначили се специалисти по психология на поведението и семейни консултанти. То не заподозряха Едипов комплекс, то не беше тайно желание да осъществява мокрите мечти на всеки тийн да прекара даскалицата си, то не бяха подозрения в геронтофилия и не-знам-си какво там... Ало! Фройдистите! Тоя тип току-що стана президент на една от най-силните държави в Европа и света. Мислите ли, че е попаднал там случайно? Сериозно ли допускате, че сте в състояние дори за микросекунда да прозрете какво се случва в главата му?

Пак помислете!

Не знам за вас, но аз покрай техния случай се сетих за максимата, че зад всеки успял мъж стои по една силна жена. Виж, зад успелите жени кой стои засега е под въпрос.

Та да питам: Действително ли за любовта няма възраст или все пак има възрастови ограничения, отвъд които една връзка става неприлична (макар да недоумявам защо възрастта да е неприлична) и обществено бодлива? И кой ги определя тия граници, ако допуснем, че ги има? Разбира се, питането ми се отнася до случаи като горепосочения, защото онези, другите, при които дванайсетгодишни раждат деца с оправданието, че „такива са ни традициите” са си съвсем друга територия. Там вече работата си е без съмнение за прокурор. (Бих казала „за бой”, ама нали не е педагогично... Педагогика му е майката!)

Питам не защото и ние с мъжа ми сме с близо пет години разлика в моя полза (от което пък хич даже не ми е неудобно). Това дори най-близките ни приятели май не го помнят. Аз съм от наивниците, които вярват, че за любовта действително няма граници, с малки изключения, изрично упоменати в Семейния и в Наказателния кодекси. Е, изпитвам известни съмнения относно мотивацията и искреността на чувствата, когато видя тунингована мис под ръка с представител на вида „добре облечен бизнесмен”, но там вече не говорим толкова за любов, колкото за някакъв вид протокооперация може би. Какво пък! Щом ги устройва, дори това е приемлива, макар и вероятно някаква извратена форма на любов. Материално обусловена, но някаква. Кой е казал, че любовта е само въздишки, гълъби и рози?

Питам, защото ми стана любопитно. Любопитно ми е кога точно възрастта в една връзка излиза на преден план в очите на околните, заличавайки ефекта от личностните достойнства на участниците в тази връзка. Кога качествата на човек спират да имат значение за сметка на броя години разлика между Него и Нея? Особено в случаите, когато Тя е по-възрастната. Има ли оптимална разлика, отвъд която не е възможно да допуснем наличието на искрена, тривиална любов, каквато е редно да изпитват помежду си Един Мъж и Една Жена? Винаги ли в подобни връзки трябва да подозираме наличие на не много морални емоции и подбуди?

Добре, признавам си, че и на мен ми идва малко в повече, когато чуя за брак между момиче/момче на седемнайсет и дядко/бабетка на седемдесет, но в случая говорим за съвсем различно нещо. Млад мъж, който има очевидно щастлив брак с по-възрастна от него жена, която обаче все пак не би могла да му е баба, нито пък изглежда като такава. Защо не се възмущаваме, когато видим снимки на Хю Хефнър с поредното плейбой-зайче? Защо обществото не заклейми Антъни Куин или Марлон Брандо? Приемахме с усмивка случая на Анна-Никол Смит и петролния магнат Хауърд Маршал. И може би така трябва.

Но в ситуацията на семейство Макрон няма почти нищо подобно, пък било то и само заради факта, че двамата един до друг изглеждат добре. Разликата помежду им е само в актовете за раждане, не във визията, както при други двойки. Никой от двамата няма изгода от тази връзка, освен една – щастливи са. Достатъчно ли е, много ли е, малко ли е... Въпрос на гледна точка.

И все пак. Дори и да беше видима разликата им, дори и да беше като при Анна-Никол и нейният Хауърд, които заедно изглеждаха като Красавицата и... Мумията... какво от това, за Бога?! Защо да нямат право да са заедно? Трябва ли да се срамуват от това, че са открили причина да са заедно, пък била тя и изцяло меркантилна може би, и имаме ли ние право да сме възмутени от това?

Някъде из коментарите под един пост по темата един мъж се опитваше да провокира някаква дама с въпроса: „Ами ако беше твоя син? Пак ли щеше да си о`кей?” Замислих се. Имам двама синове. И как ще реагирам, ако някой от тях един ден пожелае да сподели живота си с жена, която е по-близо до моята възраст, отколкото до неговата. Иска ми се да вярвам, че ще реагирам нормално и човешки. Че реакцията ми няма да е като на селска лелка – „Ама тя е дърта! Не може да ти роди деца! Какви са тия глупости?!”. Че ще ме интересува само и единствено дали той е щастлив с нея. Да, децата са важни, но дали това трябва да накара Еманюел Макрон да каже на жена си: „Excusez-moi, cherie, ама размножаването – на първо място! После любовта и другите там цуни-гуни тъпотии!” Може би трябва – знам ли.

Имам чувството, че съм някакво изключение в наивното си вярване, че е възможно любовта да съществува и в такъв вид. И това е същата любов, която сме изпитали и ние със стандартните връзки. Никаква екзотика. Добрата старомодна любов! Да, пред нея стоят може би непреодолими проблеми като например почти сто процентовата сигурност, че те няма да имат общо дете. Не че не се случва вече жени да раждат и на 62-65, но да речем, че вероятността е по-скоро отрицателна. Освен това тя вече има три деца от предишен брак, така че може и да е решила, че ѝ стига толкова за този живот. И съпругът ѝ очевидно го е приел.

Като се замислим, съществуват толкова много бракове, в които поради куп причини няма деца. Медицински, психологически, каквито се сетите. Прекрасни бракове все пак! Нима липсата на наследник автоматично прави тези връзки незначителни, ненужни и неприемливи?... Да, липсата на дете е огромна празнина и нищо не би могло да я запълни, но въпреки това... Трябва ли тези връзки да бъдат презирани, осмивани, отричани?

Е, семейството на френския президент е избрало да е такова. Оттук нататък какво?

Оттук нататък ви препоръчваме статията ни за Новите жени и защо стереотипите отдавна са разбити.

Последно променена в Петък, 12 Май 2017 11:43
Прочетена 2584 пъти
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

My totally cool grandson :) #grandson #babybobby #mamaninja

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на