Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Цяло село е нужно,
за да се отгледа едно дете.

Защото баба така каза!

Някой беше казал, че ако знаехме колко сладки са внуците, щяхме да започнем направо с тях. Сигурно всички, в моменти на извънредно родителско напрежение, мечтаем за времето, когато възпитаването няма да е съпътстваща живота ни дейност; няма да планираме и финансираме нечие обучение; няма да поставяме ограничения никому и няма да ни се налага да следим дали ги спазва; няма да си тровим нощите с безсъние, защото някой е стъпкал авторитета ни на родител и няма да се тревожим какво ще излезе в крайна сметка от човека, който се опитваме да отгледаме. Бабите  нямат подобни мисли и грижи – те имат една основна функция – да глезят детето. Те са широко скроените безпринципно щедри хора, които сгряват дните на детето. Докато ние, родителите, го изтезаваме с претенциите си.

Да надникнем по-дълбоко в тези деликатни взаимоотношения.  Случвало ни се е да оставим за известно време детето при възрастните си родители и да си го вземем напълно преобразено. Някои от нас дори избягват този ход, защото адаптацията след визитата е трудоемък и продължителен процес. Разбира се, има здравословни граници, в които последиците не са тревожни, но в някои случаи намесата от наша страна е неизбежна. Как да отстояваме изискванията си, без да предизвикаме обида?

Да поставим границите

Нека признаем, че като млади майки, особено когато става дума за първо дете, сме се чувствали неуверени. И когато виждаме как малкото се радва на присъствието на баба си, се е случвало да изревнуваме. Какво излиза – че функцията ни като родители е предимно да забраняваме и възпитаваме? Да бъдем „лошото ченге“ на фона на възрастните, които позволяват всичко? Можем да признаем, че авторитетът на възрастта в семейството е условно понятие. Така че детето си е наше, ние решаваме въпросите свързани с възпитанието му, защото ние ще трябва да се справяме с последствията от неудачните педагогически експерименти на баби и дядовци. Затова е добре веднага да ги запознаем с правилата си и настойчиво да ги поканим да ги спазват.

Да не изясняваме отношенията си пред детето

Гледката на щастливото злоядо внуче, което си хапва бисквитки точно преди вечеря, може да ни вдигне адреналина. Но не е добра идея да влизаме в обяснителен режим с баба му в негово присъствие. За малчугана всички възрастни в семейния кръг са сериозни авторитети и провокирайки конфликт пред него ние ги компрометираме. Той все още няма формирано собствено мнение, за да прецени кой е прав в ситуацията и просто се разстройва и потиска, опитвайки се да угоди на двете воюващи страни.

Да преценим трезво ситуацията

Дали пък не сме твърде строги? Да си спомним собственото детство и гостуването при баба и дядо, което толкова обичахме. Колко голям грях са бисквитите преди хранене? Възрастната жена просто иска да му достави удоволствие, макар и против правилата, макар и да има реална опасност да обезсмисли вечерята, която специално сме приготвили. Това бабите най-често правят от любов към детето. Ако се дистанцираме от случилото се, дори бихме се зарадвали. Макар че рядко ни се получава в действителност. От друга страна баба можеше да е безразлична или пък изобщо да не присъства в живота на мъника.

Разбира се, подобни „своеволия“ могат да причинят сериозна вреда, и тогава трябва да се намесим. Да убеждаваме с факти споменавайки реалните последствия от прекомерната отстъпчивост и доброта на баба. Когато този добронамерен разговор не дава резултат и имаме „рецидив“,- да ограничим общуването с внучето.

Да поговорим с детето

Все пак дребосъците са възприемчиви и бързо се учат да ни манипулират, надушвайки либералните настроения на баба и дядо. С богатия си драматичен репертоар те са напълно в състояние да разтопят сърцето им и да ги вкарат в  нарушение. Добре е да не допускаме подобни представления, макар че не винаги можем да схванем сценария навреме. Когато това ни се получи обаче обикновено сме изтъкнали колко е пораснало детето, като истински възрастен, и как се държи точно като голям човек, защото големите не капризничат. А баба е прекалено добра, защото много го обича.

За нея това не е просто внуче. Това е продължението на собственото й дете, което е пораснало нереално бързо. Това е възможност да се върне във времето на собствената си младост и да се почувства нужна. А и от висотата на опита придобит с години вече има куража и самочувствието да знае как се възпитават деца. Да не говорим, че разполага с достатъчно свободно време. Защо да не осъществи нереализираните си мечти?

Материала подготви Янка Петкова

Последно променена в Сряда, 05 Април 2017 08:49
Прочетена 3490 пъти

Оставете коментар

Уверете се, че сте въвели цялата необходима информация, означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Защо тройкаджиите успяват

Защо тройкаджиите успяват

29 Юни, 2017 Образование

Люто до пълно изпотяване

Люто до пълно изпотяване

29 Юни, 2017 Интервюта

Не винете мама

Не винете мама

29 Юни, 2017 Мама

Не е лесно!

Не е лесно!

28 Юни, 2017 Забавно

Корейската вълна

Корейската вълна

28 Юни, 2017 Развлечения

Facebook