Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Осиновете си татко

Автор: Мария Пеева

Вчера Коко, моят третокласник, ми сподели: „Знаеш ли, мамо, а пък на един мой приятел са му осиновили нов татко.“

Първо се засмях, но после се замислих. Семействата вече отдавна не представляват статичната и устойчива институция, която някога са били. Рамката е счупена, стандартът е нарушен, но дали институцията е морално остаряла, ненужна и мъртва? Не мисля. Просто се променя, развива и еволюира като обществото ни. Познавам десетки семейства, които са толкова далеч от класическото, че можеш да се изгубиш в лабиринта на сложните им отношения и връзки. Интересното е, че обикновено се спогаждат много добре. Имаме роднинско семейство, в което таткото е с четири брака. Вторият и четвъртият са с една и съща жена, като и двете му дъщери са родени от нея, с разлика една съпруга между тях. Имаме приятелско семейство, в което таткото е с три брака, от всеки има по едно дете, плюс доведените деца на съпругите стават някъде около пет-шест. Отделно има внуче от дъщерята от първия брак, което е по-голямо от последната му дъщеря, макар че тя му се пада леля. Този татко с еднаква любов си гледа и биологичните деца, и доведените, че и внучето. Понякога ходят заедно на почивка и са много мила гледка.

Наш познат наскоро се ожени за жена с две деца и един неприятен тип го попита:
– Няма ли да си имаш свое, вместо да гледаш чуждите?
А той отговори:
– Щом се грижа за тях, са мои.

И е прав, защото времената са различни и от много време насам семейството вече не е тази патриархална и непоклатима институция, която е било преди век. Това, което не се е променило, е нуждата на детето от обич и принадлежност. И нашата собствена нужда от споделяне, подкрепа и любов. Най-добре би било, естествено, ако от първия път улучите човека, с когото ще остареете заедно. Но ако не ви се получи, не се отказвайте да го търсите и да рискувате. Не се притеснявайте дали ще приемат детето ви, дали ще го обикнат като свое. Детето има тази прекрасна природна дарба да вдъхва любов. Може би това е най-ценното умение, с което се ражда и благодарение на което оцелява. Няма мъж, нито жена, които не биха обикнали „чуждото“ дете, стига да имат възможността да поживеят с него.

Както каза моят Иван, когато се разделяхме с кученцата на Чарето, тези проклети малки орки, които ми съсипаха къщата и за които накрая всички ревахме:
– Най-много се привързваш към някого, като почнеш да му чистиш лайната.

Така че, момичета и момчета, пробвайте отново. Не се отказвайте, ако първият опит не е успешен и не губете вяра в семейната институция. Просто вашето семейство ще е малко по-разчупено и интересно.
На всичкото отгоре казват, че понякога вторите бракове са по-успешни от първите. Не знам дали е така, но има логика. Човек очаква по-малко и е готов да даде повече. Защо не?

Детето ви ще приеме новия човек. Защото му идва отвътре да обича и да бъде обичано и даже не му е нужно да полага усилия за това. Защото подсъзнателно иска майка му и баща му да са щастливи, дори и разделени. И накрая, но не на последно място, защото ще получава двойно повече подаръци за Коледа и рождените дни. Кой би устоял на това?
Осиновете си татко.
Или пък мама.

Последно променена в Неделя, 29 Октомври 2017 11:51
Прочетена 3737 пъти
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Третият пол в Канада

Третият пол в Канада

19 Фев, 2018 Образование

Между гнева и безсилието

Между гнева и безсилието

19 Фев, 2018 Добра форма

Игри за уморени майки

Игри за уморени майки

19 Фев, 2018 Възпитание

Как да отровиш Мария

Как да отровиш Мария

18 Фев, 2018 Отношения

Искам по-често…

Искам по-често…

18 Фев, 2018 Истории

Да поиграем на война?

Да поиграем на война?

18 Фев, 2018 Възпитание

Facebook