Има ли живот след развода? И как да въведем децата в него?

Автор: Валентина Димитрова

Животът ми се срина! Всичко се преобърна, какво ще правя?

Искам си семейството обратно.

Аз съм виновен/а за това.

Готов/а съм на всичко да си го/я върна.

Въпреки че аз поисках да се разделим, ми е много трудно и страдам.

Това са само част от нещата, които съм чувала да споделят хората, когато преминават през такъв тежък период, какъвто е разводът. Ако попитаме тези хора има ли живот след развода, сигурно биха казали: „Има, ама е гаден.“ - и ще са прави. Но… нека разгледаме как стоят нещата преди да се стигне до него.

В нашата култура (сиреч – българската) на развода все още се гледа като на всеобщ семеен (поне три поколения назад) провал. Какво? Как така се развеждаш? Не си успял да си запазиш семейството? Цц, ужас, това е срамота! Какво ще кажат хората? Какво ЩЕ ОБЯСНИМ на хората? Леля Гичка много ще се разстрои (ама за същата леля Гичка и да живеете без брак си е срамота), затова най-добре да не се развеждате! Спете в отделни спални, не си говорете, успокоявайте вечер децата, когато са разстроени след поредния ви скандал, но леля Гичка ще спи спокойно, че сте ЗАЕДНО! Това, че не се чувствате добре, и че не сте щастливи, няма никакво значение – ще търпите! Децата ви ще търпят! В противен случай ще сте първо поколение разведен/а или още по-лошо, ще сте разведени „като родителите си“, а вие не може да понесете това!
А ако сте от онези хора, които са се развели, без да им мигне окото за мнението и кръвното на леля Гичка, искам да ви поздравя.  

Около развода

ef22b354928b6d94927383bb07bbfdd1 XL

Друг мотив да поддържате връзка, в която не се чувствате щастливи, са децата. Децата имат нужда от семейство! Децата имат нужда и от двамата си родители, за да растат уверени и спокойни. Да, ама не. Децата имат нужда от ЩАСТЛИВИ родители, било то и разделени. Понякога напрегнатата и трудна за комуникация семейна среда може да бъде много по-токсична за децата, отколкото физическата раздяла.

Приемаме обаче, че някак си успявате да разберете, че това да се разведете е най-доброто нещо, което можете да направите за себе си, за партньора си и за децата си. Тогава идва болката, огорчението, обидата, вината! Но не можете да получите подкрепата, от която имате нужда от вашите близки, защото „сами сте си го направили този избор“. В други случаи обаче реакцията може да бъде и омаловажаване на събитието: “Хайде, стегни се, нали никой не е умрял!“

Разбира се, че е умрял!

Умрял е един съюз между двама души. Умрели са едни общи мечти и проекти. Умряло е едно съвместно бъдеще. Това може да се преживее също толкова болезнено, колкото се преживява и физическата загуба. При някои този етап минава по-безболезнено, но смятам, че всеки по някакъв начин трябва да си изтъгува загубата, за да може да продължи напред!

Оттук следват много различни сценарии в зависимост от това дали имате деца или не. По взаимно съгласие ли се развеждате, или започвате да водите война; спирате ли да комуникирате един с друг и всичко да започва да минава през децата…

6 начина да запазите ума си след развода

dfa9650c98032a5e3fe09ff138cbc0c1 XL

Когато сте само двамата и се развеждате, има една мисъл, която ви дава утеха: „Ох, добре че нямаме деца!“ В повечето случаи обаче, за жалост, децата са разменната монета, с която започват да жонглират родителите. Обидите по адрес на другия и непрестанните обвинения се забиват като ножове в душата им!

Баща ти ни изостави и сега ще си има ново семейство и други деца.

Майка ти иска да ме изгони! Тя е виновна, че няма да живея вече при вас.

Баща ти не ни обича вече!

Майка ти е уличница!

Баща ти е един нещастник!

Това са думи хвърлени в пространството, когато наистина сте много наранени, чувствате се отхвърлени и гневът взима превес. Но тези думи имат свойството да убиват! Да, точно така, да убиват малко по малко част от идентичността на децата ви. В този момент вие наистина мислите, че мъжът ви е нещастник, но дали си давате сметка, че изричайки тези думи пред детето, то започва да ги тълкува така: „Щом тати е нещастник, а аз съм негов син, значи и аз съм нещастник.“ – или - „Но аз обичам тати! Обичам и мама, но тя го мрази, какво да правя? Ако продължа да обичам тати, означава ли това, че предавам мама?“; „Тати ми каза, че мама вече не ни обича, аз съм виновен за всичко.“

Когато отношенията между родителите се движат в този диапазон, децата започват да изпитват огромна вина, че те са причината за краха на взаимоотношенията им. Несъзнателно започват да се опитват да „съберат“ отново своите родители като боледуват по-често, бягат от училище или „създават проблеми“. Това се наблюдава не само при разведени родители, но и при такива, които са загубили комуникация помежду си, непрекъснато се карат или единият родител често отсъства от дома.

Разводът през очите на детето

razvod2

В случай че сте попаднали в тази нелека ситуация на развод, едно от най-важните неща, за да съхраните децата си, е да преминете през това адекватно. Сигурно всички си мислите: „Какво искаш да кажеш, жено?! Как, по дяволите, си го представяш?“

1.  Посетете специалист – подчертавам го, защото това може да ви помогне да излезете от омагьосания кръг, в който се въртите (или сега започвате)! Не, приятелките няма да свършат работа (с тях можете просто да плюете нещастника). Специалистът ще ви подкрепи в този труден период! Ще имате времето и пространството да преминете през всички чувства съпровождащи раздялата! Ще ви помогне да погледнете цялата картина и вашето участие в нея. Вследствие на това ще можете сами да си отговорите на много от въпросите, които си задавате.

2.  Говорете с децата си за развода, като им отнемете отговорността за случващото се (ако може, го направете заедно)! Кажете им, че се разделяте като съпрузи, но като родители никога няма да се разделите и че те нямат нищо общо с решението, което сте взели. И ДВАМАТА много ги обичате! 

3. Децата НЕ СА ваши приятели! Не им казвайте: „Вече ти си мъжът в къщата“ или „Вече си останахме само двечките.“ Това ги поставя в ситуация, в която те започват да се чувстват ЕДИНСТВЕНИТЕ отговорни за вашето щастие! Това е огромен товар за едно дете и е съпроводен с непосилна за него отговорност и същевременно вина, че не може да се справи с „поставената му задача“. 

4. Общувайте директно с бившия/та си, не казвайте на детето да „предаде информация“, защото отново го поставяте в конфликт на лоялност, разкъсано между мама и тати. 

5. НЕ обиждайте бившия си партньор пред детето, защото по този начин косвено обиждате него (нали е нейна/негова плът и кръв).

6. НЕ ГО КАРАЙТЕ ДА ИЗБИРА! Това е може би най-лошото нещо, което може да се случи на едно дете. Все едно някой да иска да ви ампутира крака и да ви накара да изберете левия или десния.

Сигурно сте свикнали да се справяте сами в трудните моменти, да бъдете „силни“, „да не плачете“ и „да се стягате“. Традицията при встъпването в брак повелява да има хора, които да бъдат до вас в този важен ден и да споделят радостта ви – със съвети, опора, подкрепа.

Но нима нямате нужда от същите неща в не по-малко важният за вас ден - денят на вашия развод?!

Авторката Валентина Димитрова е дипломиран семеен консултант и основател на център "Нюанси" - пространство, където хората да се чувстват спокойни, сигурни и подкрепени, и всеки път да си тръгват, открили нещо ново за себе си. Вярва, че всеки добър специалист в областта на терапията участва в този процес с цялата си личност, опит и знания. Затова и непрекъснато инвестира в своето развитие и преживява историята на всеки клиент, с когото работи, лично!

 

Прочетохте ли

Щастливо разведени

 

Последно променена в Четвъртък, 15 Ноември 2018 21:05
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам