Съвети към бъдещата свекърва

Тези съвети, представете си, са изпратени ПРЕДИ ЦЕЛИ 35 ГОДИНИ, през 1983 г. до редакцията на списание „Жената днес“ от Параскева Хр. Стойкова от Велико Търново. С позволение на редакцията ги публикувам и тук, като към всеки от тях добавям по един кратък коментар от мен с надеждата Параскева да е жива и здрава, за да прочете и да каже дали съм една добра съвременна свекърва. Ето и писмото на Параскева.

„С интерес следя вашето списание в продължение на 20 години. Винаги са ме вълнували материалите, които засягат отношенията между свекърва и снаха. И тъй като имам двама синове и в недалечно бъдеще навярно ми предстои да стана свекърва, аз се замислих над въпроса: „Каква свекърва ще бъда?“

Използвах моя опит като снаха и опита на мои приятелки – вече свекърви, и реших да си създам правила, които най-строго да спазвам. Ето и някои от тях:

1. Да помня, че момичето е нежно същество и изисква повече внимание. Да я посрещна с уважение, дори да не ми харесва. Тя не е виновна за това – вкусът на сина ми не съвпада с моя.

Напълно съм съгласна с Параскева. С първата снаха извадих късмет, че съвсем точно отговаря на моя вкус, но и да не беше така, щях да я уважавам и приема. В крайна сметка синът ми се жени за нея, важното е той да си я харесва. 

2. Да не се поддавам на внушения! Да не слушам оценките на хората за нея! Ако съм достатъчно умна, сама ще преценя снаха си. О, не само това. Тук бих добавила, че ако някой си позволи да коментира снаха ми в нейно отсъствие пред мен, ще получи сериозен хейт. Или смъмряне, както би казала Параскева. Всеки сам трябва да си прави изводите за хората, няма нужда да се "подготвяме" от всезнаещи клюкари.

Добрата свекърва

sveki

3. Да не говоря лошо за момичето пред хората и сина си! Да не се оплаквам от снаха си на родителите й — те никога няма да се обявят против собственото си дете, дори то да греши.

Параскева все повече ми харесва. Мъдра жена е тя. Но и тук ще добавя нещо. Каквото има да се казва, по-добре да си го кажем директно на момичето. Най-добре насаме. С усмивка и без назидания.

4. Да не пестя похвалите за снаха си! Те ще я окуражат! Да се радвам искрено на нейните успехи! Ако в нещо тя е по-добра от мен, да се поуча от нея! Нали човек цял живот се учи! 

Още веднъж - браво, Параскева. Снахата и свекървата не са в конкуренция. Те са от един отбор. 

5. Да не бъда горда! Когато се налага, да отстъпя в интерес на семейното спокойствие и хармония. Ако младите са разумни, по-късно ще разберат грешката си. 

И много правилно. Хубаво е ние, свекървите, да не забравяме, че младите са отделно, ново семейство. Ние сме от така нареченото "разширено семейство". Трябва да им оставим пространство да си живеят живота и да си правят грешките на спокойствие.

6. Да не искам от снаха си обезателно да ме нарича „майко“. Ако почувства тази необходимост, тя сама ще го стори. Не знам дали изобщо някога ще чуя "майка", но вече достатъчно съм го чувала от децата си. Нямам нищо против да бъда просто "Мими". 

7. Ако младото семейство е затруднено материално, да му помогна, но без да поставям никакви условия. Да помогна така, че да не унизя младите!

Дай боже всеки да има възможност да помага на децата си, а още повече ще се радваме да не им се налага. Не защото не искаме, а защото предпочитаме да се чувстват самостоятелни и независими.

Добрата снаха

sveki2

8. Да не обвинявам младите, че харчат много пари за развлечения и тоалети! Ако все пак младото семейство пилее неразумно средствата си, да се сърдя на себе си, че не съм възпитала добре сина си в пестеливост. 

Мъдра, мъдра жена. Аз все още се сърдя на себе си понякога. Но все по-рядко. 

9. Да не се сърдя, ако внучето не носи моето име! Младите навярно си имат свои съображения. 

О, тук имам цяла история. Тя няма да се казва Мария. Е, в крайна сметка се казва Борис. Разбира се, ние тайно му казваме "Ванчо". (ШЕГУВАМ СЕ!)

10. Да не се намесвам в споровете и разногласията помежду им! Повече ще навредя, отколкото ще помогна!

Самата истина, Параскева. Когато се опитвам да дам някой съвет на сина си, положението само се влошава. Затова твърда политика на ненамеса. Да съм го възпитавала, когато ми е бил в ръцете. Сега вече е късно. Но снахата ще си го превъзпита. :)

11. Да не поставям изискването да ме гледат на стари години! Ако съм дала добри примери на сина си, той няма да ме изостави в труден момент. Нещо, което казах на децата си веднъж - ако някой ден не можем да се гледаме сами с баща им - да намерят най-хубавия дом за възрастни хора, който ни е по джоба и да идват да ни виждат когато могат. Ужасява ме мисълта, че някой ден ще тежа на децата си и те ще се измъчват от чувство за вина, че не полагат достатъчно добри грижи за мен. Затова си има специални домове, а наш дълг е да помислим и за старини, поне доколкото можем.

12. Да не се лишавам от самостоятелен живот, да не ставам зависима изцяло от младото семейство! Да оставя младите сами да се сблъскват с трудностите. И все пак да не бъда страничен наблюдател! И това е може би най-важният принцип - помагаш, когато можеш и когато има нужда, без натрапване, без назидания.

Да си майка е дълг, да си баба е титла. Но и двете са първо обич.

Не знам къде си, Параскева, но ако ти или снахите ти прочетат това, ще се радвам да ми пишете. Бъдете щастливи!


Препоръчваме ви още:

Майко, разбери ме

Свекървището...

26 неща, които свекървата мисли, но не казва

 

Последно променена в Петък, 26 Октомври 2018 22:17
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам