Говори с мен

Автор: Мая Цанева

Аз обичам тишината. Често тя казва повече отколкото 1000 думи. Една прегръдка, един споделен поглед и отнесена усмивка са по-видим знак за взаимно щастие, отколкото огромен транспарант „Обичам те!“. И въпреки това знам, че мълчанието е като лекарството – дозата определя дали лекува, или убива.

Преди няколко дни бях потънала в разни служебни писания на лаптопа и цял ден не продумах дума на колегата ми. По едно време той застана срещу бюрото ми и каза: „Виж какво, така няма да стане. Идваш, сядаш и те няма. Ако ще работим заедно, ще си говорим“. - Аз вдигнах поглед и се съгласих. Той каза нещо, аз отговорих и след 15 минути го попитах: „Това ли е всичко?“. - И отговорът му ме изненада: „Да, но имам един въпрос: Откога ние, мъжете, започнахме да настояваме да поговорите с нас, а не обратното? Нали уж жените имаха много за споделяне?“. Не знаех какво да му отговоря. Смених темата, но питанката заседна в главата ми.

Кога ние, майките или жените,започнахме бавно, но неотменно да затваряме вратата пред партньорите си в брака, пред колегите, пред приятелите си в реалния свят… Кога виртуалната шумотевица или тишината в спалнята, пред екрана на лаптопа, замества няколкото истински думи на живо? Какво сгрешихме? Някак естествено е да търсиш и цениш тишината, когато станеш родител. Особено майка. Майките се стряскат по-лесно от всеки шум от креватчето на бебето, после намират повече разбиране в онлайн приятелките си, отколкото в реалните си близки. Подхранваме майчинското си достойнство или корона на превъзходство по-лесно с телефон в ръка, отколкото в жив разговор. И така понякога стигаме до тишината, която убива. И тогава идва моментът за „говори с мен“, който може да спаси или унищожи един дом.

Защо любовта се превръща в претенции към другия

govori2

И все по-често той, бащата, мъжът, е този, който казва: „говори с мен“. Ние, съвременните майки, постепенно възпитахме мъжете си да говорят и споделят повече, да бъдат по-чувствителни и грижовни. В същото време се опитахме да бъдем свръхжени, момичета, които не плачат... И е все по-трудно да кажем „говори с мен“, защото трудно уцелваме дозата от думи в истинския живот.

„Говори с мен“ е реплика и на съпруга ми. Неговото желание за истински събеседник, дори и понякога с половин ухо (признавам си), е това, което ни е спасявало и спасява, когато потъна понякога в типично майчински или професионален ступор.

Няколкото пъти, когато напрежението в собствения ми дом се е покачвало до опасно ниво, е било именно когато съм спирала да говоря със съпруга ми. Причините са били различни – от стрес в работата до сериозни здравословни проблеми, които ни изтощиха почти до крайност като двойка. А лекарството, което ни спаси, беше в дозата тишина и разговор, която да ни върне към спокойствието и споделянето, което ни е събрало.

Първият път, когато тишината у нас се взриви, беше когато синът ни беше малко бебе. Отидохме на някаква почивка, която се оказа по-скоро провал. Хотелът беше скапан, ние – изтощени, бебето тъкмо прохождаше, а зъбите го мъчеха. Малкият си нарани крака и аз, в паника, по бански и хавлия, свалих количката по стълбите до двора, за да го успокоя с разходка. Озовах се навън, гладна, беше ми студено и исках да отида до тоалетна. Бебето плачеше. Той беше уморен от пътя и го болеше глава. Качи се в стаята и заспа, веднага щом стигнал леглото. Аз бях бясна – сама, с криво бебе, без телефон и без съпруг, който да ни потърси къде сме близо един час. Стиснах зъби, но когато се върнахме вкъщи, му казах само веднъж и в прав текст, че няма да позволя повече да ме изостави без помощ за детето ни. И той ме разбра – видя ме отвъд маската на майката-орлица – уморена, безпомощна, с опънати нерви. И ми каза: „Говори с мен. Аз също съм тук, ти не си единственият родител.“

Имам нужда от теб!

govori3

След острите думи двамата говорихме, и говорихме, и тогава аз осъзнах какви вреди бяха нанесли машиналните думи и действия от първата ни година като родители. Оттогава той стана този, който започна да настоява да говорим повече и по-често, и то не за покупките от магазина, или за прегледа при педиатъра, а за нашите си неща: за филмите, които харесваме, за музиката, която той прави, за нещата, за които пиша, за новините в 19 часа, за Григор, за Брекзита... Двамата се разбрахме да говорим лице в лице, а не по вайбър.

Вторият път, когато тишината щеше да ни погуби, беше преди около година. Съпругът ми се възстановяваше от операция и прекара близо един месец вкъщи отчасти обездвижен. Тогава се превърнах в домакиня и се намразих истински – готвих, чистих, пазарувах, бях всичко вкъщи сама, а междувременно и работих усилено. Бях свикнала да сме дует, а не да съм соло. Най-силният ми спомен от този период е как стискам зъби, за да се справя с всичко и да не се издам, че вече не съм Аз, а нещо роботизирано, автоматизирано, нещо, което не съм. Един ден той просто ме изчака да седна на дивана и каза: „Моля те, говори с мен. Вече е невъзможно да продължаваме така.“ И аз говорих, и си поревах, и повиках, и думите се наместиха в тишината точно колкото трябва, за да си мълчим от любов, а не от напрежение.

Оттогава внимавам или поне се опитвам да отмервам по-точно думите и тишината, за да не стигаме до спасителното или окончателното „говори с мен“. Както ми каза една приятелка преди много време, колкото повече си с един мъж, толкова повече той има нужда от теб. И беше права. Днес съм по-добра слушателка, понякога и с половин ухо, но диалогът помежду ни не се изчерпва с реплики по вайбъра или до дежурно напомняне за изгорялата крушка. „Говори с мен“ е нашето лекарство.


Препоръчваме ви още:

Вие сте градинарят и пазителят на брачните си отношения

Скъпи съпруже...

За семейството и кой в него е главен

Последно променена в Понеделник, 05 Ноември 2018 14:10
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

8 часа насаме със себе си

8 часа насаме със себе си

28 Дек, 2018 Възпитание

Обещайте си

Обещайте си

31 Дек, 2018 Истории

Пожелайте им лош късмет

Пожелайте им лош късмет

04 Ян, 2019 Образование

Зодиак 2019

Зодиак 2019

03 Ян, 2019 Забавно

Всички обичат Лего

Всички обичат Лего

17 Дек, 2018 Развлечения

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам