Когато растеш, винаги боли

Автор: Ина Зарева

Малките му пръстчета са се впили в шепата ми. Пристъпва притеснено напред и отваря вратата. Миг по-късно ме е прегърнал и ме стиска с всички сили. После се отдръпва бавно, очите му преливат от сълзи, прехапва, иначе бъбривата си устичка, и успява да прошепне:

- Няма да плача! Аз ти обещах!

Качва се колебливо по стълбите нагоре, аз излизам отвън, заставам по средата на алеята и го чакам да стигне до големия прозорец, за да ми помаха за довиждане. Циментирам най-широката усмивка на лицето си, което ще се разпадне от напрежение. Махаме си дълго, а после се скривам се зад ъгъла и избухвам в плач. Малкото ми момченце само в големия прозорец е най-тъжното нещо, което съм виждала. Всички деца ходят на детска градина. Ще свикне. Това е животът. Няма друг начин. Наистина нямам друг избор. И въпреки това се чувствам най-лошата майка на света, а вината се увива около гърлото ми през целия ден.

Вечерта го взимам, той е спокоен, посреща ме се усмивка:

- Съвсем мъничко плаках, мамо. Нали ти обещах!

Този път аз го прегръщам и стискам с всички сили.

На следващата сутрин всичко се повтаря. Иска ми се да се разплаче или да се съпротивлява, само да не преглъща тази негова огромна тъга в това негово малко сърчице, да не се бори толкова ожесточено с океаните в очите си и да не пораства толкова бързо.

Чао, чао, какиии!

kigato

Когато растеш, винаги боли.

Постепенно, прегръдките ни сутрин стават по-кратки, океаните се стопяват до езерца, но махането от прозореца е неизменно. Вечер разказва все повече за всичко. Има приятели. Има любима госпожа. И леля, която му дава допълнително десерт. И започва често да ме нарича „госпожо“, вместо „мамо“. И отново се смее. И е спокоен. И щастлив, защото са го похвалили. И е научил песничка. И ще има роля в тържеството. И вече не обича толкова сладки неща, а ябълки, защото те са по-полезни. Госпожата така е казала. И пак госпожата е казала, че трябва да помага на мама – „затова аз ще направя супа за теб, мамо!“

Госпожата, която успокояваше колкото него, толкова и мен през онези първи, смазващо тъжни дни. Която го пое от ръцете ми и ми обеща, че всичко ще бъде наред. Която успя да види в сина ми това, което аз не можех, и да го превърнат заедно в суперменската му сила.

Гледах веднъж през оградата как се опитваха да облекат якето му, но свитото юмруче им пречеше:

- Какво важно нещо държиш тук?

- Една буболечка!

- Оооо, буболечка!!! Значи трябва да сме много внимателни! Дай сега тази ръчичка, внимателно да я прехвърлим в нея. А сега да мушнем другата в ръкавчето.

Грамада от търпение и любов. Към всяко едно от стотиците деца, които са минали през ръцете ѝ, със своите малки тъги, големи лудории или важни буболечки. Как успяваше тази жена така и не разбрах. Знам само, че успя да превърне порастването на детето ми в истинско приключение за него и благословия за мен.

Как да подготвим детето за детска градина?

kogato

Синът ми вече е ученик. Срещнал е нови учители в живота си. Някои от тях обича с онази предана, детинска, доверяваща се обич. Други гледа респектирано. А трети отказва дори да поздрави, защото унижават учениците. Мога да го заставя да направи нещо, но не мога да го заставя какво да чувства. Той има с кого да сравнява. Знае как се държи някой, който обича и теб, и работата си. Или ако не ви обича, поне ви уважава и никога няма да допусне нечие унижение.

Пръстите му са се впили в шепата ми. Пристъпва притеснено напред и отваря вратата. Стълбите и най-тъжният прозорец на света са си същите. Миг по-късно тя е в прегръдките му. Тук сме, защото „Не може да не поздравим на първия учебен ден и първата ми госпожа!“. Тя сияе в онази нейна светлина от доброта и обич. Разплаква се и благодари. Той на нея повече.

Тръгваме обратно по стълбите, а очите ми преливат.

- Този прозорец защо е толкова малък сега, мамо? Помниш ли как ти махах? И плачех като си тръгнеше, но не ти казвах. Ама защо съм плакал, като тук бях толкова щастлив?!

Този път не чакам ъгъла и не се крия. Облягам се на тъжния прозорец и избухвам в плач.

Всичко си е струвало.

Щом още ни боли, значи продължаваме да растем. И двамата.


Препоръчваме ви още:

Искаме едно и също

Призванието да работиш с деца

До детската градина и назад

Последно променена в Сряда, 03 Октомври 2018 08:46
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Искам пли плоститулката!

Искам пли плоститулката!

20 Сеп, 2018 Татко Калоян

Майка на деветокласник

Майка на деветокласник

22 Сеп, 2018 Образование

Да ги научим да учат

Да ги научим да учат

18 Сеп, 2018 Възпитание

Колко точно са големи 9-годишните?

Колко точно са големи 9-годишните?

19 Сеп, 2018 Образование

Малкият човек и светът наоколо

Малкият човек и светът наоколо

15 Окт, 2018 Възпитание

У дома

У дома

15 Окт, 2018 Истории

Време назад

Време назад

14 Окт, 2018 Истории

Шерше ла суп

Шерше ла суп

14 Окт, 2018 Забавно

Добра свекърва

Добра свекърва

13 Окт, 2018 Отношения

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам