За семейството и кой в него е главен

Деца на различна възраст споделят възгледите си за това какво представлява семейството, какви трябва да са отношенията в него и кой е главен.

Даниел, 8 години

„Бих искал родителите ми по-често да са на моя страна. Тежко е да си най-голям.“

Имам майка, баща и двама братя. Мама най-често се занимава със своите работи и възпитава мен и братята ми. През лятото тате се грижи за почивката ни, а в останалото време на годината работи. Мама ни отделя повече време, но и тате се старае, макар че има работа. За мен и двамата са главни. Но като че ли мама е по-главна. Тя взема решенията. И тате понякога решава, но мама повече. Когато имам проблем отивам при нея. Родителите ми са по-строги към мен: ако се държа лошо, те ми се карат. Когато сме вкъщи братята ми играят, а аз чета и също играя. Често ходим някъде заедно – на лунапарк, извън града, на кино. Заедно гледаме филми или се забавляваме. Можем да си говорим за семейни работи.

Семейството е най-важното, което имам. Много ги обичам. Изпитвам удоволствие, когато съм с тях, научавам нови неща и добивам опит. Без семейството си няма да науча нищо ново в живота. Само бих искал средният ми брат да не порасне мързелив и да ме слуша по-често. Аз съм с една година по-голям, а той не ме слуша и казва, че нямам право да го командвам. Иска ми се родителите ми да ми имат повече доверие, защото винаги вярват на него, когато направи нещо лошо. Мама казва, че той е още малък, затова не трябва да го обиждам и да го карам да върши нещо. Понякога ми е тежко да съм най-големият, а понякога ми харесва. Само да ме слушат!

Брат, но не приятел

brat2

Арина, 10 години

„Главна за мен все пак е мама. С нея решавам всичките си проблеми.“

Живеем двете с мама. Тате е в друг дом. С мама имаме добри отношения, дори прекрасни. Заедно се разхождаме, рисуваме, ходим по различни събития или просто влизаме в интернет. Мама не е много строга, макар че понякога, много рядко, ми се кара, ако не почиствам и не мия чиниите. Понякога забравям да нахраня котката и тогава също ми се кара. Тя обича реда, а аз не. Ние не си приличаме много по характер – тя не обича да рисува, а аз много обичам.

С татко също прекарвам много време. Той идва да ме вземе и се разхождаме в парка. За мен е нормално, че живеят отделно. Те не искат повече да са заедно като двойка мъж и жена. Те са приятели, имат хубави отношения, макар че понякога се карат.

Главна за мен все пак е мама. С нея решавам всичките си проблеми. Струва ми се, че моето семейство не прилича на семействата на съучениците ми. Ние сякаш се открояваме – ходим заедно на мероприятията на класа, а те си стоят вкъщи, гледат телевизия и нищо не правят. Моето семейство не е скучно. На мама приятелите са готини като нея. Аз обичам да прекарвам времето си с нея, с приятелите й и с техните деца. Мисля, че семейството е нужно, за да те подкрепя винаги. Моите родители винаги ме подкрепят.

Ти можеш

ti

Марина, 16 години

„Ако някой от семейството е нещастен, никой друг не може да е щастлив.“

Моето семейство е петчленно – мама, тате, аз, по-голямата ми сестра Юлия и племенникът ми Давид. Бих казала, че в нашето семейство главен е тате, но някои решения ги взема мама. Тя по-често се занимава с мен и с възпитанието ми. Ние имаме приятелски отношения, тя знае тайните ми. Изобщо винаги са давали достатъчно свобода на мен и сестра ми и са ни се доверявали. Разбира се, понякога се караме, но в тежки моменти винаги се подкрепяме. Моите родители са ми пример за това как да се отнасям с хората.

Когато баща ми се разболя тежко, аз също се чувствах много зле. После разбрах, защо ми е било толкова зле. Просто ако някой от семейството ти е нещастен, никой друг не може да бъде щастлив. Можех ли да ходя на кино, да се радвам на живота, когато баща ми лежи вкъщи, а аз не мога да му помогна с нищо? За съжаление невинаги можем да помогнем, но ако не бяхме толкова сплотени, нямаше да победим болестта.

Този епизод ме научи, че близките хора не са вечни. Няма значение за кого става дума – приятел, родител, сестра, колегата ти на работа, сервитьорът, който всяка сутрин ти поднася кафе и ти се усмихва, учителят в училище. Трябва да ценим всяка секунда, прекарана с хората, които са ни нужни, защото един ден времето им ще свърши.
Бих искала в моето семейство да нямаме тайни един от друг, да се радваме повече на малките неща, да си имаме повече доверие.

Родител, с когото детето иска да говори

rod

Гас, 18 години

„Мама винаги се е отнасяла към мен като с равен.“

Нашето семейство се състои от мама, баба, мен и по-малката ми сестра. С баща си не общувам, а сестра ми никога не го е виждала. Затова главният човек за нас е мама. Това не подлежи на обсъждане. Но ние нямаме типичните отношения между родител и дете. Между нас има доверие, равноправие, свобода и топлота. Мама не се изживява като шеф или като абсолютен авторитет. Мисля, че отношенията ни са такива, защото тя вижда в мен възрастен, с когото може да общува като с равен, допитва се за мнението ми. По някои въпроси аз наистина мога да й помогна. Тъй като съм единственият мъж в семейството имам отговорности към сестра си (тя е по-малка с 4 години). Аз трябва да се грижа за нея и да й помагам. Макар че като по-малки бяхме все на нож, сега сме много близки и непрекъснато общуваме. Аз съм нейният герой. Мама и сестра ми имат по-сложни отношения. Ася сега е в пубертета, характерът й е по-труден от моя. Когато родителят и детето са от един и същ пол явно нещата са много по-различни.

Как ми се е отразило това, че нямам баща? Не мога да открия някакви сериозни минуси. Справям се със всичко, и мама се справя. Благодарение на това, че израснах в обкръжението на жени, сега много лесно намирам общ език с другия пол. Нямам никакъв проблем да се запозная с момиче, не се комплексирам. Добре разбирам жените. Не съм имал баща, но имам приятели, които са по-големи от мен, затова мъжкото общуване не ми е липсвало.

Семействата на някои мои приятели са от старата школа. От тези, в които бащата може да удари с юмрук по масата, където „не“ е „не“, а думата на родителите е закон. Нищо не подлежи на обсъждане, няма диалог. След 8 вечерта трябва да си вкъщи, никакви телефони, тотален контрол. Аз сам съм се научил да предупреждавам мама, за да не се притеснява.

Отношенията ни станаха такива, когато минах пубертета и започнах да разбирам какво всъщност е животът. Дори когато бях в началното училище, мама отнасяше към мен като с равен. Винаги съм бил самостоятелен. Разбира се, имали сме проблеми. Когато бях 13-16-годишен, в периода на юношеския максимализъм, тръшках врати, постоянно бях в отбранителен режим. Даже заплашвах да напусна дома ни, защото никой не ме разбира.

Сега също имаме конфликти – битови или професионални. Работата е там, че мама е едновременно и мой шеф, затова има претенции към мен. Първоначално не разбирах това – "Как може, ти си ми майка, а се държиш толкова строго с мен!" После разбрах, че това са две различни неща. И ако сгафя нещо в работата, гледам бързо да го оправя. По-рано при конфликт се карахме и си крещяхме, сега водим нормален разговор.

Вече не прекарваме толкова време заедно. Тя е в друг град, аз живея отделно. Но когато се срещаме винаги правим нещо интересно – ходим на театър, концерт или изложба. Или си устройваме домашно кино с любими филми. Или просто се разхождаме и си говорим.


Препоръчваме ви още:

Изборите, които правим за децата си

7 признака, че възитавате децата си правилно

Мамо, живей си живота!

 

 

Последно променена в Сряда, 11 Юли 2018 12:06
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Рецепта за кекс

Рецепта за кекс

24 Авг, 2018 Забавно

Да спасяваме Марти!

Да спасяваме Марти!

29 Авг, 2018 Истории

Обичай се, момиче

Обичай се, момиче

26 Авг, 2018 Добра форма

Да помогнем на Любчо

Да помогнем на Любчо

24 Авг, 2018 Истории

В една далечна галактика...

В една далечна галактика...

23 Сеп, 2018 Забавно

Майка на деветокласник

Майка на деветокласник

22 Сеп, 2018 Образование

Обичам те, есен!

Обичам те, есен!

22 Сеп, 2018 Истории

(Пред)училищни премеждия

(Пред)училищни премеждия

21 Сеп, 2018 Истории

На баба ти зодията

На баба ти зодията

20 Сеп, 2018 Забавно

Искам пли плоститулката!

Искам пли плоститулката!

20 Сеп, 2018 Татко Калоян

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам