Изгубени

Този тъжен текст ми прати една млада жена, която наскоро имаше кръгла годишнина от брака. "Бяхме голяма любов" ми каза тя, "и нищо страшно не е случило между нас, което да ни смрази. Сякаш просто се изгубихме в грижите и напрегнатите дни." Ето какво  написа това чувствително момиче с нежно име, което помоли да не разкривам. И все пак много се надявам по някакъв начин писмото й да стигне до нейното момче с някога усмихнатите очи.

Изгубихме се! Като есенни листа, разпилени от нестихващия вятър. Изгубени във времето, почти забравени. Затрупани под купища проблеми, които падат върху нас като ужасен мокър сняг, от който не можеш да се отърсиш, който попива в дрехите, в косите и тялото ти, и все повече ти натежава.

Залисани в ежедневието, забързани, вечно заети, натоварени с хиляди неща, които просто не е по силите ни да носим.

Ние сме като две комети, които обикалят в орбити около едно малко слънце. Пътищата ни се срещат често, но продължават в различни посоки.

- Може би ще се справим - нашепва надеждата - може би още има начин… Може би има как да преодолеем всички проблеми и пак да бъдем себе си… Ние двамата – аз и ти!

Но пак ни залива вълна след вълна и проблемите сякаш нямат край. Дори и да се видим – момичето и момчето, загледани в морето, дали ще се познаем пак?

Ще срещнем себе си… дали?

Уморена съм, и ти си уморен. Усещам умората ти, в очите ти се е настанила най-нахално и е изместила предишната ти ведрост и смях. Ах, смехът ти! Все по-рядко го чувам! И ми липсва вече всеки ден!

Аз не съм същата и ти не си… И всичко е много по-сложно, отколкото сме си го представяли, нали?

Ще успеем ли да преодолеем следващото изпитание?

Ще бъдеш ли до мен?

Аз знам, че ще бъдеш!

Защото аз ще съм до теб!

За да не сме само две комети, чиито орбити се пресичат от време на време, все по-далеч във времето.

Как искам да се срещнем! Момичето и онова момче, с винаги усмихнатите очи!

А времето минава ли, минава.

И падат тежки снегове.

Как тежи снегът! Когато вън е юни! Месецът на младостта!

 

Какво да й кажем? Какво да я посъветваме? Какво друго освен "не се предавай".

От нас зависи да стопим снега, мило момиче. Не се отказвай. Където е имало огън, пак ще има, само една искра му трябва.


Препоръчваме ви още:

Романтиката, без която (не) можем

Около развода

Помниш ли онова момиче в снега

Последно променена в Сряда, 06 Юни 2018 10:45
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Добра домакиня или добра майка

Добра домакиня или добра майка

13 Авг, 2018 Възпитание

Мама е сухарка

Мама е сухарка

13 Авг, 2018 Блог

Много „трябва“

Много „трябва“

12 Авг, 2018 Възпитание

Епидемията на разглезването

Епидемията на разглезването

11 Авг, 2018 Възпитание

Ако баба не обича внучето

Ако баба не обича внучето

10 Авг, 2018 Отношения

Вуйчото и двете му сестри

Вуйчото и двете му сестри

09 Авг, 2018 Истории

ИИИИХХХ!

ИИИИХХХ!

08 Авг, 2018 Забавно

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on