Удобното Аз

Автор: Диди от Приказки от мама

Наскоро прочетох статията за удобното дете – дете, което не те ядосва, слуша и изпълнява всяка заръка безусловно и старателно. Признавам, че ме докосна. Признавам, че разпознах себе си в това дете.

От най-ранно детство трудно споделях мнението си, тревожейки се излишно, че ще нараня някого. Когато бивах предизвикана, кротко си замълчавах и се оттеглях страхливо. Когато целият клас реши да избяга от час, аз съвестно си останах на мястото. Когато трябваше да избирам специалност в гимназията, а по-късно и в университета, тактично избирах това, което родителите ми очакваха от мен.

Когато се запознах с мъжа ми, още от самото начало, ако се случеше да имаме разминаване по някой въпрос и назряваше спор, аз се извинявах, дори и без вина, просто за да приключим темата. Когато сама се питах какво искам в живота си, отговорът винаги беше щастие. Абстрактно, безформено и забулено... Нямах никаква идея какво е МОЕТО усещане за щастие, кое носи удовлетворение за МЕН.

Как да си отгледаме жертва

268290 P55ZHK 607 ok

За щастие улучих добър човек, такъв, който не се възползва от “удобството ми”. Напротив, моят съпруг още в началото на нашата връзка забеляза проблема. Нашите обичайни теми за спорове се изместиха към пълната липса на отстояване от моя страна. Необходими ми бяха седмици, за да започна да защитавам мнението си, разбира се, ако такова съществуваше.

Без да разбирам, Удобното Аз живееше вместо мен.

Търсех разрешение да направя, каквото и да е, без реално някой, най-малкото мъжът ми, да е искал това от мен. Ако все пак в мен се пробудеше някоя мечта или желание, бързо-бързо ги погребвах - я с чувство за вина, я от страх. Роди се първото ми дете, концентрирах се върху него, нямах време да мисля за себе си, улисана в ежедневните грижи. Отново минах в режим “удобство”.

Забелязала поведението ми, моя много близка приятелка, намираше за виновен съпруга ми. И колкото повече се опитвах да го защитя, толкова по-зле изглеждаха нещата в нейните очи. Не спираше да ми говори. Същите теми отпреди години, същите думи. Но като упорито същество, отказвах да осъзная какво наистина е имала предвид. Беше ми “удобно” да не мисля върху тази тема, да продължавам по същия начин.

Емоционалните тролове

O6KG8C0.j okpg

Мина време след тези разговори, роди се второто ми дете. Оставах често сама със сина си и опознавайки него, се опитвах да опозная себе си. Тогава осъзнах, че търся одобрение и разрешение за своите ежедневни действия. Започнах да се боря сама със себе си и да правя всичко, без да давам отчети. И о, чудо!

Светът не спря да се върти.

Вместо това се учех наново да мечтая. Изминаха още няколко месеца и прочетох статията за удобното дете. Моето поведение и грешките ми в отношенията към хората и самата мен добиха форма, наречена “удобен човек”. Все още имам работа върху себе си, но знам на кой въпрос трябва винаги да имам отговор:

Какво искам АЗ?

 

Препоръчваме ви още:

Спрете да купувате само за децата си!  

Последно променена в Понеделник, 14 Май 2018 11:04
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Рецепта за кекс

Рецепта за кекс

24 Авг, 2018 Забавно

Да спасяваме Марти!

Да спасяваме Марти!

29 Авг, 2018 Истории

Обичай се, момиче

Обичай се, момиче

26 Авг, 2018 Добра форма

Да помогнем на Любчо

Да помогнем на Любчо

24 Авг, 2018 Истории

В една далечна галактика...

В една далечна галактика...

23 Сеп, 2018 Забавно

Майка на деветокласник

Майка на деветокласник

22 Сеп, 2018 Образование

Обичам те, есен!

Обичам те, есен!

22 Сеп, 2018 Истории

(Пред)училищни премеждия

(Пред)училищни премеждия

21 Сеп, 2018 Истории

На баба ти зодията

На баба ти зодията

20 Сеп, 2018 Забавно

Искам пли плоститулката!

Искам пли плоститулката!

20 Сеп, 2018 Татко Калоян

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам