Коментарът на бащата

Васил Величков написа този текст в отговор на комикса Трябваше да ми кажеш, който предизвика толкова противоречиви реакции.

Не мисля, че стереотипите и генерализациите са ОК и в двете посоки. Според мен дамите трябва вместо да жалеят, да делегират отговорности с перманентни договорки, за да не „изтрещяват“ от микромениджмънт. И в семейството, и в бизнеса, това е разликата между "партньор" и "служител" - дали може да си разпределите отговорностите, без се проверявате непрекъснато. Ако се налага микромениджмънт, значи няма партньорство...

Не съм съгласен, че всеки в семейството трябва да мисли и да поема инициатива за всичко, считам, че е далеч по-добре да има специализация, като отговорностите се разпределят справедливо, според талантите, уменията и графика на всеки член. Желателно е всеки да полага услия, както за добиване на нови умения, така и за гъвкавост в графика.

Не мисля, че има универсална формула, но всяко семейство може да намери своя баланс. Мога да дам пример с условното разпределение на отговорностите в моето семейство с три деца (2 момчета и 1 момиче):

Моите регулярни задачки:

  • Карам децата на училище и по извънкласни занимания, ходя на родителски срещи и отговарям на „привиквания“ от директора на училището.
  • Готвя им любимите манджи (правя го рядко, през уикендите и ваканциите, по-често се поръчва храна или жена ми носи храна от служебната кантина).
  • Отговарям за спазването на правилата („screen time“ и временно отнемане на „устройства“, уроци, домашни).
  • Пазарувам хранителни продукти (по тежките пазари на 3-4 дни) и заедно с момчетата, облекло и обувки.
  • Грижа се за всички устройства в къщата (5 лаптопа, 5 смартфона и 2 таблета) + всичко, през което тече ток, вода, духа топло или студено...
  • Следя и организирам поддръжката на колите (в нашето домакинство, на бившата ми жена и на сестра ми).
  • Занимавам се с всички сметки, данъци, декларации и пр., вкл. и за нещата на половинката ми.
  • Онлайн игри с децата + разговори по всякакви теми „като за татко“.

Жена ми поема други неща:

  • ходене на родителски срещи и спорадична логистика по прибиране на децата от училище, водене по доктори и пр.
  • зареждане на миялната и пералнята (почти всеки ден);
  • простиране / гладене (редуват се с чистачката и големия син), опаковане багажа на децата;
  • основното чистене се осигурява от чистачка (1 път седмично) + поне още веднъж седмично се поема от големия син (който е по-добър от най-добрата чистачка, но се пазари повече);
  • готвене на бързи манджи (супи / картофи на фурна) + носене на храна от служебната кантина;
  • пазаруване на дрехи за децата и всякакви онлайн поръчки;
  • иницииране на участие в социални събития :-)
  • гонитба на децата за следване на хигиенни навици;
  • организиране на почивки и пътувания;
  • оff-line игри с децата (щото аз мразя офлайн игри) + разговори и занимания по музика, рисуване и други приложни дисциплини + концерти и музикални представления (ама истински, то си е „пълна лудница“...)

29746800 10214209247758882 1873040225 o

Факт е, че освен тези задължения, има много дребни, уж невидими неща, които са истинска планина, докато децата са по-малки. Докато децата бяха бебета, аз поемах къпането + нощната смяна, всяка нощ. След 22:00 до 6:00. То разходки с бебе на рамо и укротяване на колики, изваряване, хранене, смяна на памперси и пр. От тийнейджър предпочитам да спя няколко пъти по 1-2 часа в денонощието, така че не ми е било драма с малкото сън, но на 8-та седмица вече бях зомби с „изпит мозък“, и като чуех движение в къщата, камо ли приреваване, подскачах на един метър – едно е да будуваш, защото си „цъкаш нещо“ или работиш, друго е в къщата да имаш едно или повече НЛО-та, и да се чудиш, какво не им е наред...

Преди години един приятел с четири (4) деца ми обясняваше как е:

ТОЙ:

1) На първото му изварявахме посудата до 3-годишна възраст, термометър за храната, термометър за ваничката, въобще КОНТРОЛ

2) На второто му изварявахме посудата през първите 5-6 месеца, температурата на храната и водата я пробвахме с пръст, въобще ПО-ЛАБАВО...

3) На третото му изварявахме посудата първите 2-3 седмици, после - пъхаш го под чучура, ако писне, значи водата е или много студена, или много гореща...въобще АЙЛЯК...

....

АЗ: А с четвъртото?

ТОЙ: Де да знам, трябва да питам другите 3...

29693902 10214209247718881 1609682805 o

Когато децата поотраснат, ако са „ръчкани“ 10-ина годинки, нещата не са толкова страшни, защото ги включваш в процеса. Положението е малко "както си го направиш”. Разбира се, ако спрем да дуднем, кочината става невъобразима за 2 часа, но вече големият син „влиза в роля“ и започва да дудне на малките, защото той също отнася бая работа. Няколко прости правила вършат чудеса. Е, ако искаш всичко да е като "в аптека" през 100% от времето, по-добре живей сам(а).

Всъщност с порастването на децата става малко по-леко с домашните тегоби – спестяваш си травмите от тухлички Лего, а лепкавата слуз от бъркането на слайм се преживява по-лесно. Тогава обаче идват други проблеми – „няма да си сложа якето“, „остави ме на мира, във видео-чат съм“ и пр.

Ето и няколко подсказки за майки и бащи на момченца (и за някои момиченца):

  • Момченцата се запленяват по прахосмукачки - ако насочиш правилно интереса им, ще се научат овреме как да ползват прахосмукачка.
  • Миялната машина е машина, реденето на миялната е като пъзел, въпрос на гледна точка и правилна комуникация :-) С пералнята трябва да се подхожда по-предпазливо, ако татко и мама не искат да носят дрехи на петна...
  • Зарязването на мръсни дрехи и играчки се "лекува" с "виртуална черна дупка" - ако нещо не е прибрано 1-2 дни, изчезва в "черната дупка". Като свършат чистите дрехи, има тръшкане, после им идва акъла...
  • Прибирането на чинии и чаши и заплакването им след ползване трябва да се приравни с бърсането на дупето. Не, че винаги и това работи, ама идеални решения няма.
  • Ако децата искат закуска – да си направят и да си разчистят „кочината“. Освен това е добре да участват в готвенето – чистене, рязане, бъркане – готвенето може да е една чудесна, макар и много мърлява забава...
  • Нежеланието за лягане навреме, съпроводено с измисляне на всякакви поводи за отлагане, като например „пие ми се вода“, „искам да ям“, „отивам до тоалетната“, „разкажи ми история“ са винаги най-тежкото предизвикателство – рецепта няма, но често репликата „Броя до 3...1, 2, 3“ върши своята магия.
  • Като крайна мярка, събирането на „устройствата“ за по-продължителни периоди (3 дни, 1 седмица, стигали сме до 1 месец) върши чудеса. Първите 1-2 дни е „кошмар“, после се минава към настолни игри (Board Games)или четене на книжки, стига да се „удържи фронта“.
  • Бабите и дядовците имат една мисия в живота – да си „върнат“ за всичко, което сте им причинили – не им се сърдете, ако лигавят внуците, помнете, че „всичко се връща“.


Препоръчваме ви още:

Трябваше да ми кажеш

Дневникът на касичката (бащата)

Защо никой не ме предупреди?

 

Последно променена в Вторник, 27 Март 2018 13:38
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Система, зачената в грях

Система, зачената в грях

19 Окт, 2018 Истории

Майка на деветокласник

Майка на деветокласник

22 Сеп, 2018 Образование

Безизходица

Безизходица

07 Окт, 2018 Истории

Ами аз изкарвам парите…

Ами аз изкарвам парите…

05 Окт, 2018 Забавно

Обичам сина си повече

Обичам сина си повече

06 Окт, 2018 Отношения

Този етап

Този етап

21 Окт, 2018 Добра форма

Душа не се трансплантира

Душа не се трансплантира

20 Окт, 2018 Истории

Не ме гони!

Не ме гони!

19 Окт, 2018 Истории

Система, зачената в грях

Система, зачената в грях

19 Окт, 2018 Истории

Ти можеш всичко

Ти можеш всичко

18 Окт, 2018 Възпитание

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам