Добрата свекърва

Автор: Мария Пеева

За мен идеална свекърва беше моята баба по бащина линия - свекървата на мама. Разказвала съм ви за нея в Баба Миче и Кафка. Баба беше природно интелигентна жена, но освен това бе и спокойна, овладяна и търпелива. Всъщност мисля, че тя притежаваше дълбока емоционална интелигентност - качество, което по нейното време не се наричаше с този сложен термин, а с простата думичка човечност. През всичките години на детството ми, в които имах щастието да се грижи за мен, а и впоследствие на всичките ни семейни събирания, нито веднъж не я чух да нагруби някого или да каже лоша или критична дума за човек, независимо дали пред него или зад гърба му. Тя не съдеше. Беше дълбоко вярваща и морална, но не си позволи да отсъди по своите високи критерии за друг, освен за самата себе си. Не знам дали има по-висша форма на етичност в отношенията ни с близките и с обществото от това. И може би защото уважаваше всекиго, независимо дали е съгласна с мненията и начина му на живот, и снахите, и децата, и внуците, и правнуците й отвръщаха със същото уважение. Майка ми, която винаги е била доста сприхава и мнителна, и която в определени моменти успяваше да се скара и смрази с други роднини, никога не си позволи да прояви неуважение към баба. Не само това, но си мисля още, че тя искрено я обичаше, така както се обича родна майка. По същия начин я обичаше и другата й снаха, моята леля, която всъщност живееше с баба и се грижеше за нея в последните й дни. И тъй като темата за свекървите отново изскочи на дневен ред в дискусиите ни, бих искала да споделя с вас как си представям добрата свекърва и към какво се стремя в отношенията си с моята снаха. Може би на някого ще се стори трудно и невъзможно, но баба го правеше да изглежда лесно, а аз й вярвам.

И така, какво прави добрата свекърва?

1. Добрата свекърва помага. Това не значи да изостави изцяло личния си живот. Баба например беше дълбоко религиозна и отделяше доста време за църквата, там й бяха приятелките и социалната среда. Занимаваше се сериозно с благотворителност, която в онези времена се изразяваше в грижи за самотната болна съседка. Имаше голямо семейство от братя и сестри, с които се срещаха редовно. Освен това имаше и прекрасна градина със зеленчуци и овошки, които отглеждаше с огромна любов и старание. Не е захвърлила всичко това, за да се грижи само и единствено за внуците. Но пък си спомням отлично как винаги, когато някой от нас имаше нужда от нея, тя оставяше всичко и идваше на помощ. Включително намери време и дотича и за мен, една от многото й внучки, когато синът ми Теди, едва тригодишен, се разболя тежко и не успяхме дни наред да свалим температурата с медикаменти. Тогава майка, милата, изпадна в пълна паника и беше напълно безполезна, по-скоро тежест, защото трябваше да успокоявам и нея. Но баба пристигна и ме научи на онзи стар метод с мокрите чаршафи и оцета, който ни спаси. И не само ми го показа, ами и ме прати да поспя след 48 часа будуване и пое грижите за детето, малко преди да припадна от умора. Мисля, че беше над 80 години по онова време.

2. Добрата свекърва не дели децата си. При все че баба живееше с чичо ми и съпругата му, никога не е проявявала пристрастие към тях и не е делила по някакъв начин другите си деца и семействата им. Напротив, през лятото ни събираше всички внуци и се грижеше еднакво за всички ни. Можех да направя разлика, защото когато ходех на гости при другата ми баба по майчина линия, определено се чувствах някак встрани и бях “чуждото” дете. Такива неща усещат дори малките деца, какво остава за снахите. И както казва една мъдра жена - хората няма да запомнят какво сте им казали и какво сте направили за тях, но завинаги ще запомнят как сте ги накарали да се чувстват. Та затова си мисля, че добрата свекърва трябва да полага особени усилия в това да не дели децата, снахите и внуците си, дори ако някои от тях са й по-мили на сърцето или прекарва повече време с тях.
3. Добрата свекърва не се меси в личния живот на децата и семействата им. Баба никога не взимаше страна, дори в некрасиви ситуации. В живота на всяко семейство има особено тежки моменти, които обаче се налага семейството да реши само. Спомням си, че имаше период, когато някакви разправии обостриха отношенията у дома и напрежението беше ужасно. Баба не взе страна и не се намеси, и нашите в крайна сметка се разбраха. Това, което психолозите сега обясняват ерудирано и обосновано, тя беше научила от суровия живот. В обичайните вътрешносемейни конфликти винаги и двамата имат някаква вина и правилният начин да бъдат разрешени е от тях двамата, а не чрез намесата на родителите им, колкото и да са мъдри и опитни. Всъщност баба даваше много съвети за отглеждането на децата, но преди всичко ги даваше с личен пример и когато й бъдат поискани, а не с празни приказки и тупане в гърдите колко повече знае от неопитните си снахи.
4. Добрата свекърва не критикува и не съди. Баба винаги е умеела да готви по-добре от майка ми, винаги е можела да плете и да прави всякакви домакински чудеса, но не си спомням никога да е изтъкнала това пред мама или да й е направила забележка, че нещо не е както трябва. Няма да забравя една неделя, когато мама реши да разточи кори като баба и разбира се, баницата изобщо не стана същата, което аз не пропуснах да отбележа с детинската си липса на такт. Тогава мама настръхна и се сконфузи, а баба се усмихна и каза, че нейната първа баница изобщо не е ставала за ядене и са я хвърлили на кучето, а първата баница на мама е чудесна и по-нищо не отстъпва на нейната. Впрочем това беше единственият случай, в който съм чула баба да лъже безогледно. :)
5. Добрата свекърва знае кога да си отиде. Баба живееше в една къща с леля и чичо, но си имаше нейно кътче със стая и кухня. Тъй като лятото прекарвах при нея, си спомням, че винаги ми беше чудно защо баба не стои вечер при леля и чичо, ами си ме прибира и отиваме в нейната част, освен ако не играя до късно на двора с братовчедите. Веднъж я попитах защо не вечеряме винаги при чичо и леля, а тя ми каза, че всеки трябва да си има дом и негово място, където може да си почине. Чак когато пораснах, осъзнах, че тя умишлено е оставяла чичо и леля да прекарат вечерта на спокойствие, като семейство, без нейното постоянно присъствие.
6. Добрата свекърва не говори срещу снаха си в нейно отсъствие. Никога не съм чула баба да каже лоша дума за майка ми пред мен или пред татко, или пред приятелка и съседка. Не само това, дори с отношение или поглед не е изразила някога неприязън. Тя не беше човек, който изразява чувствата си много явно и не си спомням да е прегръщала или целувала майка ми, но винаги се държеше към нея с уважение и без никакво снизхождение или нравоучителност, което по-възрастните хора понякога обичат да проявяват и което толкова дразни младите.
Със сигурност може да се добави и още много към този списък. Мисля, че ако можех да питам баба как да бъда добра свекърва, тя щеше съвсем простичко, по нейния си библейски мъдър начин да ми отговори:

Не прави на снаха си това, което не би искала да ти прави твоята свекърва.

Баба почина на 98 години и ми завеща много, а тя беше богата жена. И под “богата” съвсем нямам предвид материално. Винаги ще й бъда благодарна. И не знам дали мога да бъда добра свекърва като нея, но със сигурност не пречи да опитам.

***************

 

Прочетохте ли това хубаво писмо на една снаха до свекърва й - Майко, разбери ме?

А може би ще ви хареса и историята ми Сватята и аз.

Последно променена в Неделя, 25 Март 2018 12:59
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам