Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Цяло село е нужно,
за да се отгледа едно дете.

Родителите нарциси

Люси Рикспуун, доктор по клинична психология и терапевт в САЩ, българка по произход, написа тази статия специално за мама нинджа.

Нарцистичното личностно разстройство често е криворазбрано. Някои го смятат за фиктивно или поне съществуващо само из филми и книги, а други го разпознават само у околните, но не и у себе си. То си е съвсем истинско и ако живеете с човек, който го има, животът ви не е от най-лесните.

Трите групи симптоми, с помощта на които се диагностицира, са грандиозно мислене, егоцентризъм и липса на емпатия. С други думи, „нарцисите“ (за кратко) не виждат лимити в мечтите и целите си, умеят да извличат полза за себе си почти от всичко и всички, и са неспособни да разбират как се чувства или какво преживява другия. Важно е да се отбележи, че има и функционален нарцисизъм, при който тези черти са сравнително гъвкави и не вредят на околните. Това е здравословен вид нарцисизъм, който помага на личността и по-важното, не вреди на другите. Иноваторите, актьорите, хирурзите, журналистите, мениджъри от висок ранг обикновено имат такива черти. Нещата придобиват патологичен характер, когато има експлоатация на други хора. За яснота тук ще се съсредоточим върху нефункционалния нарцисизъм, който вреди.

Хората с това разстройство смятат себе си за по-важни от другите и очакват и останалите да ги гледат с възхищение. Те са склонни да преувеличават способностите и постиженията си („аз какви неща съм правил на твоите години!“, „аз ако бях на твое място, досега Х да съм станал“). Често фантазират за успех, власт и всичко свързано с тях. Често смятат, че правилата не се отнасят за тях, понеже те са „различни“. Не пропускат шанс да се възползват от другите, за да постигнат целите си. Този тип хора завиждат на другите и вярват, че и останалите завиждат на тях. Те са особено чувствителни към критика и я приемат като лична атака.

След горното описание е малко трудно да си представим такъв човек като родител, затова ще дам примери. Родителят-нарцис приема детето си като естествен израстък на себе си, а не като отделен индивид. Той не обича детето си заради самото него, а заради определени характеристики, които то притежава, например защото е „умно“, „добро“, „хубаво“. Поради тази причина детето усеща огромна разлика в отношението на родителя, когато не се прояви като добро, умно, или хубаво. Тогава родителят става студен и се дистанцира от детето. Обикновено използва определения за характер, а не за поведение, когато критикува („ти си глупав“, „ти си лош“). Показността е много важна за този тип родител, тъй като тя храни всичкия му глад за възхищението на другите. Едно време такива родители носеха купища снимки на децата си, днес ги публикуват във Фейсбук. Това са хората, които никога не публикуват „случайни снимки“ в социалните мрежи, напротив, всичко е планирано и премерено. Родителят-нарцис е изградил измислен съвършен свят, в който детето (и други близки) имат определени функции („хайде, сега да изпееш една песен на гостите“, „я, си покажи бележника на гостите“, „я, се виж на какво приличаш, какво ще си помислят хората“, „да не се излагаме пред хората“). Ако не изпълнят тези функции, родителят се разгневява в разочарованието си („не те е срам, да ме излагаш така!“). Поради собствения си егоцентризъм, родителят си присвоява успехите на детето си, омаловажавайки неговата собствена роля. Понякога това е изразено много ясно, но друг път несъзнателно може да бъде предадено с фраза като „приеха ни в университета“, когато става дума, че детето е прието в университета. Родителят-нарцис не обича провалите, затова анатемосва детето си при най-малкия неуспех, „казах ли ти аз да учиш?“, пренебрегвайки факта, че една лоша оценка на контролно е само една лоша оценка на контролно, а не белег на ниска интелигентност (примерно!). Родителят-нарцис не може да понесе, че може да има нещо „несъвършено“ в отрочето, тъй като то в крайна сметка то е негово отроче, затова проблемите се пазят далече от хорските очи. В екстремни случаи дори здравословни проблеми се третират като „несъвършенства“ и се прикриват с огромни усилия. Родителят-нарцис е много чувствителен към всички форми на оценка на другите, затова коментари от странични хора, оценки в училище на децата, служебни отношения се приемат с висока емоционалност. Приклещен между грандиозното мислене и егоцентризъм, родителят-нарцис понякога показва двойнствена природа – напада учителя за лошите оценки на детето си публично, защото не може да приеме идеята, че проблемът е в детето, а по-късно се нахвърля с гняв върху детето, защото не може да приеме провала като част от неговия съвършен мини-свят.

Горните редове вероятно са ви убедили, че да бъдете дете на „нарцис“ изобщо не е лесно. За съжаление това има и дълготрайни последици. Дори порасналите деца на родители-нарциси често страдат от тревожност и ниско самочувствие. Те изграждат зависимост от другия в интимните си връзки и са склонни на много компромиси, за да удовлетворят партньора си. Наскоро чух как някой обяснява публично как жена му е прекрасна, такова добро същество, символ на съвършенство, а той почти недостоен за нея. Вече сте се сетили, че това не е добра равностойна връзка. Децата на родители-нарциси изпитват трудности да открият себе си, тъй като са припознали нахлузена насила идентичност. Те са склонни да пренебрегнат собствените си нужди в името на нуждите на другия, както добре са обучени от родителите си.

Можете да прочетете и статията на Люси Рикспуун за ранна диагностика на психични проблеми.

Последно променена в Четвъртък, 27 Юли 2017 01:57
Прочетена 1505 пъти

  1. Най-популярни
  2. Най-нови

До сина ми

До сина ми

17 Авг, 2017 Забавно

Как учат децата в Израел

Как учат децата в Израел

17 Авг, 2017 Образование

Турист или пътешественик

Турист или пътешественик

16 Авг, 2017 Развлечения

Пътешествие до Дебрецен

Пътешествие до Дебрецен

16 Авг, 2017 Развлечения

Facebook