Как да отровиш Мария

Автор: Сева Николаева

Как да отровиш Мария? Много е лесно.

Избираш си една Мария. За предпочитане е да е мила, състрадателна, влюбена в половинката си.

Мария трябва да обича цветята и танците, да обожава да плува, докато вали дъжд или да прави дъъълги разходки по тихи пътеки. В конкретния случай нашата Мария обича да излиза на верандата и да си пийва бира или вино, докато споделя залеза със своето момче.

И понеже Мария е от тази изчезваща порода хора, които вярват, че споделена радост е двойна радост, щедро шерва (хихи "шерва"! Каква хубава българска дума), та тя щедро шерва своите късчета щастие на стената си (!?)(Господи, тук звучи малко сюрреалистично, но вие ме разбирате). Греят, значи, снимки на цветя и залези от стената на Мария, споделя колко е щастлива и милата, очаква всички да се радват заедно с нея. Да подаряваш хубаво настроение някому... Ами не е малко днес, нали?

Мария празнува годишнина от сватбата си. Разказва и показва снимки. Прекрасно!

Мария е попаднала на една красива приказка, харесва я и бърза да я разкаже на приятелите си. Надява се, че и те ще я харесат. Или пък дори да не я харесат, няма да я изплющят през лицето с думите:

Престани с тези глупости! Малко се усмири! Няма нужда да навираш всеки път в очите на другите колко си щастлива/тъжна/уморена и пр.

И тук стигаме до началния въпрос - как да отровим Мария. Особено една Мария, която е позагубила съпротивителните си сили срещу лошотията, защото живее сред доброта. И както казахме по-горе, много е лесно.

Започваме да изсипваме на тъъънки струйки злост, ирония, добре опаковани обиди; започваме тихичко да съскаме или направо да й крещим (нали знаете как се прави? С главни букви цялото изречение).

Мария е далече от нас. Живее си на нейния остров с любимото момче и се радва (от разстояние) на децата си, които отдавна вървят по своя си път.

А Мария може да е в съседната къща или на горния етаж, може даже да няма любимо момче. Може или не може да танцува, да бродира, да пише красиви думи или скучни цифри на лаптопа си. А може дори да не се казва Мария. Просто тя е едно прекрасно момиче на 70, на 47 или на 37, може дори още да е на 17.

Знаете ли колко лесно можем да отровим една Мария? Не се иска голямо усилие, още повече ако ни идва отвътре. Малко завист, щипка злоба, жлъч - колкото поеме, мачкаме дълго и накрая печем на бавен огън.

Хайде! Можем! В това сме добри! Пък и какво толкова? Това е само една Мария.

А и тя може да прощава.

 

Прочетете още: 

"Подлярски" номер 

Търпимост и търпение

Последно променена в Неделя, 18 Февруари 2018 19:13
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам