Твърде близки

Откритите, доверителни отношения с детето са нещо, към което днешните родители упорито се стремят. Но къде е границата, зад която близостта става нездравословна и пречи на децата да се развиват? Какво всъщност означава емоционален инцест?

Разбира се, той няма нищо общо със сексуалния. При емоционалния инцест (можем да го наречем емоционално кръвосмешение) се размиват личностните граници между детето и възрастния. Това се случва, когато родителят изгражда партньорски отношения с детето си – търси от него емоционална подкрепа, прави го свой съветник, защитник. Всичко се обръща с главата надолу: не възрастният носи отговорност за детето, а детето за възрастния. От психологична гледна точка това е много неблагоприятен вариант и последствията могат да бъдат сходни с тези от сексуалния инцест (кръвосмешението), макар и изразени в по-малка степен.

Проблеми с личните граници, хранителни разстройства, нездравословни отношения, сексуални проблеми, алкохолизъм, наркомания – всичко това са типични реакции на емоционалния инцест. Това, че детето е пораснало и напуснало дома на родителите си, не решава проблемите му. Някои от споменатите последствия започват да се проявяват точно в зряла възраст.

Ето кои са типичните ситуации, проява на емоционалния инцест:

С детето се съветват по недетски въпроси

Проблемите между партньорите, сексуалният живот са теми, които могат да се обсъждат само с възрастни, но не и с деца. Да разказваш на детето си за трудностите, които имаш с другия му родител, с приятел или близък, значи да размиваш границите. Възрастният не бива да разчита, че детето ще му помогне да се справи с интимните и социалните му проблеми. Ако родителят се съветва с него по такива въпроси, той незабелязано прехвърля отговорността върху него, а това означава смяна на ролите.

Детето удовлетворява нарцистичният глад на родителя

Понякога детето е подтиквано да хвали родителя. Това може да се случва както между двамата, така и в присъствието на други възрастни, за да чуят всички. Не е необходимо да подхранваме собственото си усещане за важност за сметка на детето и минаването му на втори план.

„Най-добри приятели“

Ако родителят и детето са най-добрите приятели, вероятно имат проблем с границите. Дисциплината, взискателността, личната отговорност – всички тези инструменти на възпитанието са застрашени. Посвещавайки детето в собствените ни проблеми, до които още не е дорасло, нарушаваме естествената логика на развитието му; откъсваме го от света на детството и преждевременно го набутваме в света на възрастните.

Детето в ролята на терапевт

Ако на детето му се налага да разрешава семейни кризи, да изглажда конфликтите между възрастните, това му пречи да изгражда контактите си с връстници и спъва естествената му социализация. Напълно е възможно, когато порасне да има естествен стремеж да удовлетворяла емоционалните потребности на другите, но не и своите собствени. В някои случаи такива възрастни не успяват да изградят трайни любовни отношения, потребността им от кризи е толкова силна, че взема връх над стремежа към стабилност.

Причини и следствия

Най-често възрастният е подтикван към емоционален инцест от самота. Родителят, който наскоро се е разделил с партньора си, може остро да усеща неговото отсъствие. Ако детето, с някои свои черти напомня за него, вероятността от емоционален инцест нараства.

На самото дете му е трудно да разбере, че нещо в отношенията му с родителя не е наред. Псхилогическото насилие, за разлика от сексуалното, е невидимо. Ще кажете - какво лошо има в това родителят да е най-близкият приятел на детето си? Възможно е детето да харесва това и дори да се стреми към него. Вероятно ще му направи впечатление, че в другите семейства отношенията не са такива, но опияняващото чувство за собствената му „зрелост“ ще надделее над съмненията. То ще се чувства полезно, ще усеща властта си, помагайки на родителя да се ориентира в собствения си живот. Заради това ще му бъде трудно да поиска помощ и подкрепа.

Ако сте имали подобни отношения с родителите си, най-вероятно за вас не са се грижили както трябва. Детето трябва да бъде насочвано, да бъда приучавано към дисциплина и ред. Без тези навици ще му е сложно да живее в общност.

Патриша Лав, автор на книгата „Синдром на емоционалния инцест“ пише: „Съжалявам, че в началото на моя път никой не ми е казал това, което ще кажа на вас – вие можете да се избавите от болката си. Когато осъзнаете всички свои потиснати чувства, ще изпитате такова облекчение и въодушевление, каквото не сте преживявали и в най-ранното си детство.“

Източник: Psychcentral


Препоръчваме ви още:

Мамо, живей си живота!

Не мога да простя на дъщеря си

Емоционалните тролове

Последно променена в Сряда, 07 Февруари 2018 15:31
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Система, зачената в грях

Система, зачената в грях

19 Окт, 2018 Истории

Този етап

Този етап

21 Окт, 2018 Добра форма

Да не дава Господ!

Да не дава Господ!

23 Окт, 2018 Истории

Теб те е страх от мен

Теб те е страх от мен

22 Окт, 2018 Истории

И Европа изкрещя

И Европа изкрещя

24 Окт, 2018 Истории

Ти можеш всичко

Ти можеш всичко

18 Окт, 2018 Възпитание

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам