Този надут декември!

Автор: Ина Зарева


Хайде да не се заблуждаваме повече! Да забравим изкуствения позитивизъм, да приберем напомпаното до пръскане въодушевление, да скрием замръзналите в гримаса усмивки и да оставим левия си клепач да трепти на воля. Декември е най-най-най-ужасният месец от цялата година! Всичко е натъпкано в него до пръсване! До втрисане! До непосилна, за всеки нормален човек, умора!


Във всяка фирма работата е като за последно. Все едно от януари няма да има нито едно бюро, нито един пукнат кламер, нито един изписан с велики стратегии лист. През носа ни излизат всички почивки, ваканции, уикенди, дори и подарените или набутаните почивни дни между декемврийските празници. Влачим се с отчети, одити, планове, бюджети, обучения. Влачим си и неизменния зимен грип. Никакъв болничен точно сега! И да сме мъртви, пак сме на работа.

Детската градина и училището! Ама разбира се! Какви майки сме изобщо, ако не изпечем 7 тави сладки за училищния базар, не отидем на поне три от коледните тържества и една родителска среща за разкош. За целите на споменатите събития се обикалят всички карнавални, антични, а понякога, простете, дори по-разкрепостени магазини, в зависимост от това дали детето е получило роля на джудже, коледар или манга вариант на Снежанка.

Данъци, каско, гражданска, остатъци от неплатени вноски за какво ли не. Сибирски студ, паднали акумулатори, зимни гуми, подхлъзвания и посещения в спешни центрове. Премиери на дългоочаквани книги, филми, концерти, събития.

Всичко е през декември!

Тук някъде – между борбата с времето и междугалактическите войни започваме да заекваме на буквата „П“ – ппппппппподаръци и ппппппппразници, които вече не търпят никакво отлагане.

Правим първи списък – семейство, втори списък -  приятели, роднини, колеги, съседи, учители, изобщо всякакви хора, участвали пряко или не в оцеляването ни през изминалата година. Започваме едно непрекъснато щурмуване на всякакви магазини и сайтове. Едни поръчки валят в екраните, едни полуживи куриери ни мятат пакети през вратата, едни продавачи се опитват да ни пробутат проскубани и смачкани сувенири, за които твърдят, че са хендмейд. Само дето на нас ни изглеждат като направени с друга дума пред мейд.

Малко са двата списъка, ами и едни супер нахални хора, дето не стига, че са козирози (нали знаете за онзи много самотен мъж, който най-накрая не издържал, отишъл да си купи надуваема кукла от същия магазин, `дето костюма на Снежанка, нали..., и попитал за датата на производство на въпросната. Продавачката погледнала етикета и съобщила – „28-и декември, 2015-та“. „Ооо, Козирог! Не я искам!“ – казал човекът и си излязъл), но имат наглостта да са родени около празниците. Тук ще спра, защото и аз съм брутално инатлив, непоправим, непоносим, змиевиден козирог, както мило ме нарича понякога родната ми майка.

Някак си оцеляваме до около 20-то число, когато с ужаса на учителка, на която благодарни родители са подари комплект кухненски ножове, установяваме, че и по двата списъка не сме напреднали особено от март досега, а се появява и нова дума с „П“, на която вече сериозно не можем да поемем дъх: пппппппппппппппппппппппппппппари! Значи нямаме само две неща – пари и идеи.

Ако са пичове, пичовете от ГДБОП, дето така и така ни подслушват разговорите и чатовете, ще предложат платена услуга: „Знам какъв подарък искат те!“. Вместо да умуваме, да слухтим, да проучваме, да експериментираме и да се проявим като идиоти накрая, подарявайки навигация на някой, който никога не е имал шофьорска книжка; или крем против бръчки на шефката си; или машинка за подстригване на гологлавия сътрудник, с когото само сме говорили по телефона през годината, ще станем царе на изненадите и подаръците! Парите, които ще дадем на пичовете от ГДБОП, пък ще отидат за клетата майка България, та даже и благотворителни ще сме.

Като казах благотворителност – кога са добри добрите хора? Единствено и само през декември! Това е толкова обидно и към тези, за които е насочена всяка благотворителност и към останалите, които би трябвало да я подкрепят, че от сърце ви моля, нека ги има и благотворителните: януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември; събота, неделя, понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък! И нека не сме добри само по Коледа, защото хората, които имат нужда, не могат да си разпределят нашата щедрост за цялата година, колкото и изобилна да е тя.

Около 23-ти вече сме продали по един бъбрек за подаръците на челядта, отрязали сме си косата, за да зарадваме свекървата, пристегнали сме се с корсет от 18-и век, за да убедим майка си, че сме отслабнали, дали сме последните си пари за нов тоалет за фирменото парти (то каква фирма ще е, ако няма парти през декември), и спокойно можем да обърнем внимание на следващите 40 часа, през които трябва да: измием прозорците; свалим, изперем, закачим пердетата; направим основно почистване на къщата; украсим същата, така че да заслепи Белия дом или поне гадните, блещукащи лампи на съседката, които откъдеимавреметазижена са закачени още преди седмици; да сготвим – 9 постни, 10 месни, 11 вегански, 12 разделни, 8 био и 6 детски (`щото децата нищо от онова не ядат) ястия за Бъдни вечер и Коледа. Цифрите варират, в зависимост от гостите.

Разбира се и всички, ама като казвам всички – това са наистина всички, искат да им отидем на гости точно в тези сакрални, единствени, лелеяни дни, за които сме се будили нощем и сме си представяли как прекарваме с чаша кафе и книга – сами и вкъщи.

Но не би! Ппппппппппразниците, ппппппппппппподаръците, пппппппппппппппокупките, пппппппппппппарите, пппппппппппппочистването, ппппппппппппппподреждането, пппппппприготовленията, ппппппппппътуванията, ппппппппппппппппппосещенията на близки и далечни ни увличат като мощна лавина и ни затрупват под себе си. Тук-там нещо проблясва, дочуваме камбанен звън, отмерване на стрелки, наздравици, смях, май някаква целувка успява да ни стигне. Останалото е мъгла и снежен прах.

Вече ни е ясно защо толкова триумфално празнуваме в нощта срещу 1-ви януари – защото изпращаме не толкова годината, колкото този надут до пръсване декември.

И той свършва. И сме оцелели. И дори сме успели да зарадваме достатъчно много хора. Стоплили сме ги, както чашата чай – ръцете ни, просълзили сме ги от радост, както написаната с разкривен почерк картичка разплаква всяка майка, развълнували сме ги с надежда, както смутеното предложение вълнува всяко влюбено сърце; вдъхнали сме им сили, както изминалата година и най-вече последният ѝ месец са ни дали цялата мощ на света – щом се усмихваме и след тях, значи ще се справим и с всичко, което предстои.

И все пак момчетата от ГДБОП могат да помислят по въпроса.

И все пак зодията ни не е толкова ужасна. Понякога.

И все пак заекването на буквата „П“ може и да е хубаво до премаляване. Особено на „Прегръдка“.

И как да не го прегърнем този ужасен и надут декември, с празниците му, подаръците и всичките любими хора, които прегръщат и нас, дори да сме козирози.

Да, декември се преживява само с прегръдка.


Препоръчваме ви още:

Колко подаръка са нужни за щастие?

Тяхната Коледа

Коледно желание

Последно променена в Сряда, 20 Декември 2017 14:50
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Искам пли плоститулката!

Искам пли плоститулката!

20 Сеп, 2018 Татко Калоян

Система, зачената в грях

Система, зачената в грях

19 Окт, 2018 Истории

Майка на деветокласник

Майка на деветокласник

22 Сеп, 2018 Образование

Безизходица

Безизходица

07 Окт, 2018 Истории

Ами аз изкарвам парите…

Ами аз изкарвам парите…

05 Окт, 2018 Забавно

Не ме гони!

Не ме гони!

19 Окт, 2018 Истории

Система, зачената в грях

Система, зачената в грях

19 Окт, 2018 Истории

Ти можеш всичко

Ти можеш всичко

18 Окт, 2018 Възпитание

Кога е вкусен бонбонът?

Кога е вкусен бонбонът?

18 Окт, 2018 Истории

Красиви хора

Красиви хора

17 Окт, 2018 Истории

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам