Как се чувстват децата в нестандартните семейства

Автор: Янка Петкова


Майка, баща и дете. Така, обичайно, изглежда едно стандартно семейство. Какво се случва, ако родителите живеят отделно и никога не са се събирали, ако вместо мама и татко има двама татковци или две майки, ако майките или татковците са в повече? Изобщо как съществува детето в един по-нестандартен семеен формат?

По-рано тази година Националният статистически институт публикува данни, според които през 2016-а сключените бракове са 26 803, с 917 по-малко от предходната. За сметка на това разводите се увеличават – през миналата година те са 10 603, със 107 повече от 2015 г. С най-голям дял са разводите по взаимно съгласие (около 63 % от всички). Средната продължителност на брака у нас е 15,7 години.
Извънбрачните раждания са 38 440 или близо 60 % от всички раждания. Макар че голяма част от децата са на двойки, които съжителстват без брак.

Това прави картината на отглеждане на децата много по-различна от стереотипа, с който сме свикнали години наред. Семейните форми са все по-разнообразни и нуклеарното семейство – баща, майка и едно-две деца, съвсем не е единственото.

В книгата си „Третата вълна“ американският философ и социолог Алвин Тофлър твърди, че преди 40 години този тип семейство е бил стандартен, социално одобряван модел, който е удовлетворявал напълно нуждите на обществото. В ония условия на масово споделени еднакви ценности, обществена йерархия, бюрокрация и ясно разграничаване на семейния от деловия живот, той е бил удобен. Защото е удовлетворявал нуждите на свят, в който има единни правила и ограничен достъп до информация. Днес, в постмодернистичното общество, основано на разнообразието, с безброй идеи и варианти на жизнено устройство, хората без предразсъдъци предявяват предпочитанията си към други типове семейство.

И това не е въпрос на феминизъм, на медийно влияние или на липсваща духовност, а на технологии: интернет ни отвежда далеч от „конфекцията“, която е крепяла години наред стандартното семейство – мама, татко и аз.

Как беше: тате работи от 9 до 17, мама води и взема детето от ясли. Как стана: мама лети по бизнес срещи, а тате е фрийлансър, който от време на време забравя, че детето трябва да се вземе от яслата.

Жените днес са независими, мобилни, очакват от партньора си да бъде емоционално въвлечен в живота на двойката, не само да има ангажимент към „мъжките“ отговорности – забиване на гвоздеи и смяна на бушони.
В развитите страни расте броя на „сингъл“ хората, които дори след 30 нямат особено влечение към брака. При това вече никой не им подхвърля, че ще изтърват „последния влак“. Расте броят на хомосексуалните двойки, които отглеждат и възпитават деца (макар у нас подобни бракове да не са разрешени). Има хора, които избират „гостуващия“ брак, „шведското семейство“ и други любопитни форми на съвместно съществуване.

Гостуващ брак

Гостуващият брак е ново явление, но според социолозите, става все по-популярен. Хората, които живеят в такава връзка, сключват брак, но не споделят общо домакинство. Всеки запазва своята автономност. Изследванията на този тип връзки показват, че те са сериозни (с цялата условност на подобен брак), партньорите поемат общи отговорности към децата си, но не желаят да живеят под един покрив. На пръв поглед е удобно – всеки си запазва територията, острите битови конфликти са изключени. Привържениците на този тип връзки твърдят, че така запазват „искрата“ по-дълго. Времето, което прекарват заедно, им носи същата тръпка като в началото, защото не са погълнати от еднообразието, рутината и отговорностите на съвместния живот. Възможно е дори да са в различни държави. Удобно е, в очите на останалите те са надеждни, улегнали семейни хора, на които може да се разчита.

За противниците на този тип връзка, тя е висша форма на егоцентризъм и индивидуализъм. Гостуващият брак привлича най-често независимите жени, с успешна кариера, които са напълно способни да оцелеят сами и приемат подписването на брачно свидетелство като екстра, която допълва статуса им.

Безспорен минус на гостуващия брак е влиянието му върху децата, които една такава двойка има. На практика, те растат в условия на дефицит. Колкото и съпричастен да е родителят, който живее другаде, той не може да осигури пълноценна връзка с поколението си. Децата се чувстват неуютно, липсва споделеното внимание към тях и специфичното общуване с родителя, който отсъства. Този, който е поел основната отговорност за тях, рано или късно, започва да усеща товара на самотния родител, който освен своите функции, трябва да изпълнява и тези на другия партньор. Това впоследствие рефлектира върху децата. Насажда чувство на вина и стремеж към поемане на отговорности, които не са присъщи за възрастта им, за да компенсират нечие отсъствие. Единственото преимущество за децата в подобна връзка е, че ако родителите, колкото и свободомислещи да са, все пак се разведат, те няма да преживеят болезнено този факт, защото той всъщност не променя с нищо начина им на живот.

shvedsko

Шведско семейство

Смята се, че това е една от формите на полиамория – (любовна връзка с повече от един човек, със съгласието на всички, от които се състои тя). В „шведския“ й вариант едно такова семейство се състои от трима души – възможно е това да са две жени и мъж, но се срещат и варианти на жена с двама мъже или еднополови. Това също е интересен обект за наблюдение от социолозите. Установено е, че отношенията в едно шведско семейство могат да бъдат твърде разнообразни – любов, приятелство, съперничество. Привържениците на шведското семейство твърдят, че това не е полигамия – екзотичният нюанс тук е, че подобно „многолюбие“ може да съществува между трима души от един и същ пол. Тази форма на семейство има привърженици в САЩ, където според официалната статистика тези семейства са над 500 000.
Къде са децата в тази конфигурация? Те растат сред братя и сестри, с трима родители, което да признаем е необичайно (засега). Тъй като този вид семейства са изключение, много често у поколението на подобни „тройки“ се насажда чувство на срам, прикриване на истинския статус на семейството (заради усещането за нещо нередно) и непълноценна връзка с единия от тримата родители. Макар на практика да са братя и сестри, тези деца нерядко имат различна степен на близост помежду си, съперничеството е много по-силно изразено (често отразява поведението на родителите) и в крайна сметка отношението на околните към връзката на родителите им ги изолира и озлобява.

homo

Хомосексуалните двойки

През 80-те години в Западна Европа е проведено изследване за това как отглеждането в хомосексуално семейство се отразява на децата. Резултатите били или противоречиви, или съвсем категорични. Според психолога Фредерик Бозет (автор на книгата «Gay and Lesbian Parents»), хомосексуалисти стават по-често деца от хетеросексуални семейства. Години по-късно, през 2010-а, изследване на  американски психолози показва, че децата отглеждани от женски хомосексуални двойки са по-адаптивни, показват по-добри резултати в училище и имат по-успешна кариера. Това специалистите обясняват с факта, че жените в подобна връзка по правило са с по-висок образователен и социален статус, по-уверени в себе си. Друг анализ на изследванията предполага, че децата на такива двойки много често имат проблемите на осиновените деца (когато случаят в еднополовия съюз е такъв). В този аспект влиянието върху тях все още е обект на проучване, но и това, което са констатирали до момента, не дава повод за притеснения. Повечето различия между децата са свързани по-скоро със социалните фактори или с отношенията в семейството, а не с пола на родителите.

razvod

Разведените родители

Факт е, че разводите у нас бележат постоянен ръст. Но е и факт, че при някои двойки това може да е щастлива развръзка за децата. Ако в семейството скандалите или насилието са ежедневие, разводът е безспорно най-добрият изход. В този смисъл влиянието върху детето е по-скоро положително. Най-трудно, според психолозите, се адаптират децата, чиито родители са били в привидно добри отношения, създавали са впечатление, че се подкрепят и обичат. Това може да предизвика у тях чувството за вина – „ако мама и татко не се карат, но се разделят, сигурно е заради мен“ . В такава ситуация последствията върху поведението им е неизбежно. Опитът сочи, че те често понижават успеха си и с времето показват пълна незаинтересованост към учебния процес, по-рано започват сексуалния си живот или стават асоциални. Все пак в страните, в които разводите са широко разпространени (като у нас), децата по-леко понасят раздялата на родителите си, защото не са предмет на осъждане от околните, напротив обществото ги приема благосклонно.
А какъв ще е емоционалният им статус в голяма степен зависи от отношенията с родителя, който ги отглежда. Ако той е отзивчив, чувствителен към проблемите и вълненията им, значи всичко е наред. Важно е колко сили и време можем да посветим на детето си, но не по-малко важно е да му осигурим възможност за общуване с повече хора в ежедневието, защото това му създава чувство на увереност. В този смисъл, винаги е добре да има заместител на отсъстващия родител – възрастен роднина или приятел, който може да помогне за избягване на поведенчески проблеми.

Появата на нови типове семейства все пак не означава, че е дошъл краят на традиционните. Те едва ли ще загубят своята популярност. Всъщност децата се влияят от отношенията, които имат партньорите помежду си, независимо от пола им, от емоционалните, времевите и финансовите им ресурси. Така е открай време.

 

Препоръчваме ви още:

Умира ли бракът?

Около развода

Последният мохикан на семейния живот

Самотни майки няма

Последно променена в Събота, 09 Декември 2017 00:08
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам