Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Изкуството да отглеждаш рози

Автор: Диляна Велева


Имам един ярък детски спомен. Небето се е схлупило, всеки момент ще завали. Ние с баба сме в нашата градина и копаем рози. В един момент започват да капят едри капки. Тогава баба ме гушва и ми казва: „Няма страшно. Важното в живота е да знаеш как се гледат рози. Това умение ще те преведе през бурите на живота.“ Не мисля, че разбрах за какво точно ми говореше баба, но думите й се запечатаха дълбоко в мен. И ето ме сега на кръстопът в живота. Ще се опитам да си спомня някои от уроците по процеса на отглеждане на рози. По някакъв начин много ми приличат на взаимоотношенията. Ще се опитам да си ги преведа на мой език. Няма как да питам баба какво е имала предвид. Тя от години не е между нас.


Най-подходящо за розите е пролетното засаждане. Розата се нуждае от слънчево място, защитено от силните ветрове от север, но в същото време трябва и да е проветриво. На сянка розата ще цъфти слабо, често дори ще развива само листа, които могат да бъдат нападнати от мана и черни петна. Поливането трябва да осигури вода надълбоко.

Поливането ми прилича на общуването. Важно е да можем да се свързваме с другите не само на повърхността, но и в по-дълбоките си слоеве. Думите поливат почвата на душата ни. Розите имат дълбока коренова система и растението ще се добере до влага, дори и да не го поливате редовно, лъжейки се от свежия вид на листата му. За пищния цъфтеж обаче доставянето на вода е от голямо значение. Ако поливате често розите, но по малко, то до дълбоко разположените корени водата няма да достигне и растението няма да може да я ползва - освен това при преовлажнен горен слой ще се стимулира образуването на повърхностни корени, които ще се повреждат при разрохването на терена. Водата трябва да бъде топла, защото корените не „пият” студената вода. Освен това неработещите корени във влажна почва ще загният, растението ще отслабне и ще започне да боледува. Общуването е важно за развитието на нашите връзки, също както и поливането за розите. То не трябва да е изцяло импулсивно наше поведение. Общуването трябва да е кошница от общи ритуали. Важно е партньорите да правят колкото е възможно повече неща заедно. Да се хранят заедно. заедно да отглеждат децата. Да се любят. Да се споделят. да пътуват заедно. Така се гради свят. Тухла по тухла от общите ритуали. И с времето такъв свят става устойчив на ветровете а живота. Свят, пълен със спомени - заслони, под които можем да се скрием. И да ни бъде уютно. Да бъде място, в което се развиваме, защитени от препятствията в живота.


Зиме розата минава под укритие. Трудните периоди са нашата зима. Полезно е да можем да се оттегляме с достойнство, там където сме нежелани. Да си дадем време да се съберем. Дори в самотата човек пораства и се пренарежда. Връща центъра си. За да не загният розите в резултат на внезапни студове или да не загубят своята способност да цъфтят, към подготовката, организацията и зазимяването трябва да подходите сериозно. Една от причините за това е специфичната реакция на розите при промяна на температурата: при минусови температури се пука кората на растенията, а над 0 градуса растенията се събуждат. Ако след студовете започне рязко затопляне, голяма е възможността в тези пукнатини да попаднат микроорганизми, които при топло време могат да предизвикат заболяване. Затова в тези места, където розите зимуват, трябва да минимализирате възможността от резки промени в температурите, растенията да са сухи, за да може соковете, които изтичат от пукнатините, да не разнасят микроорганизми по цялото растение. Преди да „заспят“ растенията, от клонките се махат всички останали листа. Оголените растения се превиват към земята така, че да са ниско, но едновременно с това да не лежат на почвата, и се връзват на сноп.

Резитба на розитe. При отглеждането на розите едно от най-важните мероприятия е резитбата. Резитбата се състои в разреждане и скъсяване на стъблата. Чрез резитбата храстът се поддържа непрекъснато млад, балансира се растежът и цъфтежът и се подобрява декоративният му вид. Първоначално се изрязват остарелите и болни стъбла, след което се скъсяват останалите. Понякога в любовта се налага да режем. Най-болезнената част от отглеждането на любовта. Когато вече не ни обичат, трябва да можем да съберем последните капчици сили и да си тръгнем. Да отрежем вратите. Това е изключително трудно решение, особено ако сме били в дълги връзки, в които сме се вложили емоционално и материално напълно. Понякога, обаче, е нужно да бъдем смели. Най-смелите на света.Трябва просто да пуснем другия да си тръгне от живота ни. Като хвърчило да го пуснем. Да се рее в чуждите небеса. Не можем да го спрем. Ако някой не ни обича, нямаме ход. Може да се тръшкаме. Може да плачем бясно. Можем да крещим. Можем да го обвиняваме. Има моменти, когато другите просто отлитат от света ни. И то не е защото ние не притежаваме нужните качества, за да бъдем обичани, а защото понякога партньорите ни имат да учат различни уроци да учат. Ние също имаме различни неща да наузим. Може би някой ден, може би някъде ще се случим още по-красиво, в някоя чужда вселена. Така че когато, е време за резитба, не трябва  да се колебам. 

Хората и розите. Розите и хората. Пътуват толкова близо едни до други в живота. Имат общи ритуали. Отглеждането на розите е изкуство. Отглеждането на любовта е изкуство. И това са едни от най-важните изкуства по земния ни път. Да се научим да отграничаваме процесите в тях. Да се научим да бъдем постоянни в усилията, които полагаме, за да дадем живот. На розите. На любовта.



Препоръчваме ви още:

Дивите цветя, които осмислят живота ни
Извън времето
Докато чакам, просто живея

Последно променена в Понеделник, 20 Ноември 2017 21:49
Прочетена 1104 пъти
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook