Страшният от Левски Г

Автор: Янка Петкова

Убедена съм, че домашните любимци идват в семействата с мисия. Очевидно предназначението на нашия е да ни пази от социални контакти. Хрумна ми снощи, докато го разхождах. Тревожа се за него напоследък, гради лош имидж в новия квартал, лае като бесен по мъжките кучета, въпрос на време е да му разлепят снимката по дърветата в района и да ни ограничат достъпа. Колегите кучкари и без това ме гледат неприязнено, когато се разминаваме от… 200-300 метра. Един млад териер вече си скъса каишката, защото нашият звяр скочи срещу него като го зърна. Мопсът от горния етаж се дави от лай всеки път, когато минава покрай вратата ни, защото Чочо му даде да разбере, че битката за препикаване на територията ще е безпощадна. Излезе му прякор „Страшният“. Изобщо съществуваме в условия на изолация. Нещата не вървят добре.

А беше толкова добронамерен, весел (и вмирисан) бродяга, когато го взехме от един двор в „Левски Г“. Собственичката му качила снимка в сайт за обяви. Един поглед беше достатъчен да реша, че това ще е любимецът на неподготвеното ни семейство. Нямахме време да прочетем малко теория, защото нещата се развиха неочаквано бързо. Преди поредния контролен преглед при пулмоложката детето заяви, че иска кученце. Аз отвърнах, че ще трябва да питаме първо лекарката, без да ми мине през ум, че отговорът може да е друг, освен отрицателен. Тя обаче каза “може” и аз започнах да ровя из интернет, за да чета кои са хипоалергенните породи. Оказа се, че едни от най-благодатните в това отношение, толкова хипоалергенни, че едва ли не можеш да ги купиш от аптеката, са болонките и териерите. По една щастлива случайност нашият келеш е кръстоска от точно тези две породи. За майката поне сме сигурни, че е болонка, понеже я видяхме, за бащата само предполагаме, че е твърде темпераментен териер. Като отидохме да го вземем, стопанката ни даде някои кратки насоки за храненето – да варим кайма „народна“ и да му я даваме с хляб, от друго нямало нужда, бил с апетит. Качихме се в колата, той се разположи на коленете ми и без особена носталгия се раздели с майка си и сестра си. При ветеринаря стана ясно, че с кайма „народна“ няма да се получи и че обслужването му изисква повече усилия. Последва месец на тиха (и недотам) семейна война. Създаването на хигиенни навици се оказа сериозен проблем – бащата гнуслив, майката на работа от 9 до 5. Детето твърде малко, за да бъде полезно в ситуацията, но пък може да ти скъса нервите с констатации: “Мамо, Чочо пак се е изакал на килима” (понеже ние тогава още имахме килими). Можех да бъда забелязана с кофата и парцала по всяко време на денонощието.

Мина малко време, нашите най-добри приятели от ветеринарната лечебница казаха, че вече можем да го извеждаме на разходка. С тия хора си станахме близки много бързо, също като с педиатърката, защото често си говорехме по телефона.

Подготвихме се за първото излизане. Чочо - в пуловерче с шотландско каре и с нова каишка, се замята от едно дърво на друго в чудене кое да маркира по-напред, ние тичахме след него пределно изнервени. После съзря едно чау чау, също на месеци, и щастливо залая по него. Кученцето, на което нашият келеш се нанася 5-6 пъти, се оказа плашливо, обърна се и хукна в обратната посока. Сега като си мисля, може да е бягало и от силния шум. Възрастната му стопанка уточни тичайки, че тъкмо го извела да се учи да върви до нея без каишка. Шансовете й да го настигне не изглеждаха добри, но се надявам все пак да е успяла. Повече не я видяхме в тази градинка. И ние постепенно трябваше да се откажем от терена, защото дребният беше ухапан от голямо черно куче при една от разходките. Кратък епизод, който предизвика сериозни поведенчески проблеми впоследствие. Започнахме да мислим за кастрация, но накрая натежа мнението на другия мъж в семейството и решихме да не го правим, макар ветеринарната лекарка да ни предупреди, че може да стане онанист. Решихме – по-добре онанист, отколкото кастрат. Няма да го правим хорист. Сега го отчитам като груба грешка, защото ръмжи на всяко мъжко куче в района, без никаква причина, просто за да поддържа имидж. Проблемно става и всяка пролет, когато заради аромата на разгонени женски, ме влачи устремно от храст на храст. 

Разбира се, неговата ярка мъжественост продължава да ни създава проблеми. Разходките са изпитание - защото души и маркира всеки квадратен метър. В началото много се нервирах, но после опитни кучкари ми казаха да го оставям да души, защото така си „четял вестника”. Веднъж се беше налапал с „вестници” докато не го гледам, та няколко дни повръща. Развенча се и една друга легенда – за създаването на социални контакти - започва да лае и да скача при всеки опит на непознат мъж да ме попита колко е часът. Предявява право на собственост към мен дори пред главата на семейството, защото при всяка прегръдка се вклинява между двамата, за да напомни кой е единственият, на когото трябва да се обръща внимание.
От друга страна е единственият, който ми се хвърля на врата още от вратата. Фактът, че мога да предизвикам дива радост, просто защото съм се прибрала, не престава да ме учудва и ласкае.

Страшният много успешно изпълнява основното си предназначение - той наистина е домашният любимец. И няма как да е иначе – с удоволствие понася мачкане и гушкане, което при тийнейджърката отдавна е забранено. Оформи се като епикуреец, който обича да спи на чаршафи и никога без възглавница; възразява, когато му писне от гранули и има нужда от гурме; влиза в стаята, ако е поканен. Изобщо изградили сме му здравословни навици. А той продължава да ни учи на безусловна привързаност.

Препоръчваме ви още:


Куче в чекмедже? Де да беше... 
Деца жестоки към животните. Кога имаме повод за тревога 
Кучешки рожден ден

Последно променена в Сряда, 04 Април 2018 13:44
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on