Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Цяло село е нужно,
за да се отгледа едно дете.

Пътешествие с вкус на пица

Тамара е истински кулинарен пътешественик и любим наш блогър. Представяме ви една от забавните й истории в Рим, която завършва с рецепта за пица с рикота, пипер и манатарки.

Преди години, попадайки в Италия, се прехласнах по едно кулинарно предаване на известната италианска водеща Антонела Клеричи. Следях кулинарните дуели и рецепти всекидневно, запознавах се „инкогнито” с известните шеф-готвачи, които се появяваха на екрана, и не само научих много неща за готварството, различните техники, и италианската кухня, но и почувствах екипа на предаването почти като мое второ семейство – нали си бях сама в Италия… Те наистина бяха станали част от живота ми!
picture 019

 

Един от майстор-готвачите беше Габриеле Бончи. Той си имаше определен ден в седмицата, когато се появяваше, и месеше ли месеше – пици, хлябове, хлебчета, фокачи, калцони и какво ли още не… Бончи беше закръглен, но стегнат млад мъж, със сравнително светла за италианец къса коса, и около четиридневна брада. Едрите му ръце пипаха леко и нежно втасалото тесто, а то с лекота придобиваше всички желани от него форми. Когато започнеше да говори, гласът му беше толкова плътен и гърлен, че на мен почти ми потичаха лигите. Та това беше Бончи - способен да те накара да изядеш всичко, само като ти проговори. 

 

От фирмата, за която работехме, се обадиха на приятеля ми Джузепе с молба да прекъсне ваканцията си, за да поеме тур в Рим – по спешност. Той помисли около пет минути, обади се на отговорничката в офиса и й каза, че приема, но само ако и Тамара, моя милост, дойде с него. Така се сдобихме със стая в хотел в периферията на Рим. Джузепе работеше, а аз му помагах, но основно бях във ваканция. Имах време да обикалям Рим и да правя каквито си искам екскурзии.

 

Този път нямаше как да пропусна да посетя пицарията – „Пицариум” на Бончи.

 

Още през първия ни свободен ден замъкнах Джузепе натам. С карта на Рим в ръка, намерихме спирката на метрото, на която трябваше на слезем, и точно по обяд, се запътихме към посочената в адреса улица „дела Мелориа”.

Честно казано, бях учудена от големината на пицарийката. Или по-точно от липсата на такава. Това си беше едно заведение за пици на парче, без места за сядане, само с няколко високи масички, за похапване на крак.

Зад тезгяха обслужваха две симпатични млади дами, които пипаха бързо и чисто. След като изчакахме точно четиринайсет поръчки преди нас, дойде и нашият ред – пица с рикота, пипер и манатарки; пикантна пица с малки, червени доматчета; пълнена – с цикория; пица с картофи и кашкавал…

Така започна нашето пиршество с пицата на Бончи… Хиляди пъти го бях гледала по телевизията как замесва и разточва с пръсти пици и фокачи. Бях го слушала да разказва за тестото от различни брашна, за маята, за кваса, за намазването на плота и тавата, за сгъването на тестото, почивката му, и отново за премесването му… В главата ми като че ли избухна бомба от спомени, картини, а вкусовете – рикота, манатарки, пресен, леко запържен пипер, леко люто, хрупкаво, нежно тесто… Перфектно! Пицата на Бончи беше най-перфектната и най-вкусната, която аз и Джузепе бяхме опитвали!
picture 022

Пица с рикота, пипер и манатарки


1 кг брашно от твърда пшеница
800 мл минерална вода
7 г бирена мая (сушена)
15-17 г морска сол
20 мл зехтин за тестото и още за намазване на плота и тавите
400-500 г пресни манатарки (леко запържени)
5-6 големи чушки в различни цветове (леко запържени)
500-600 г прясна, по възможност домашна рикота
лют пипер на вкус

 

Съветите на Бончи за тестото:


Вече замесеното тесто се оставя да си почине поне 15 минути, преди да се продължи обработката му. Разточва се само с пръсти, с леки движения, без да се наранява, винаги върху намаслена повърхност (плот). След това се прегъва около 3 пъти, в себе си, и отново се оставя да си почине. Тази процедура се повтаря 3 пъти в следващия 1 час. Тестото се прехвърля в намаслена купа, покрива се с прозрачно фолио и се оставя за минимум 24 часа в долната част на хладилника.

Първите 15-20 минути пицата се пече в най-долната част на фурната, а след това по средата (върху скарата).

 

След като хапнахме, Джузепе отиде до касата и се обърна към момичето: „Дойдох от Австралия, за да видя Бончи. Той тук ли е?” - Трябваше да видите разочарованието в погледа на момичето: „За жалост не е тук – той няма определени часове, в които идва… Обикновено минава сутрин, за да замеси тестото…”

Няма как, ще трябва да отидем и до пекарната му!

Преоткривах Рим и достигах до места, които никога няма да забравя! Приказен град!

 

Кулинарният блог на Тамара може да разгледате ето тук.

Последно променена в Четвъртък, 27 Април 2017 21:52
Прочетена 1483 пъти

Оставете коментар

Уверете се, че сте въвели цялата необходима информация, означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Защо тройкаджиите успяват

Защо тройкаджиите успяват

29 Юни, 2017 Образование

Люто до пълно изпотяване

Люто до пълно изпотяване

29 Юни, 2017 Интервюта

Не винете мама

Не винете мама

29 Юни, 2017 Мама

Не е лесно!

Не е лесно!

28 Юни, 2017 Забавно

Корейската вълна

Корейската вълна

28 Юни, 2017 Развлечения

Facebook