Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Чушки по панагюрски в навечерието на Трети март

Автор: Соня/Светът на Сончето 

Нека носим йоще срама по челото,

синила от бича, следи от теглото;

нека спомен люти от дни на позор

да висне кат облак в наший кръгозор;

нека ни отрича историята, века,

нека е трагично името ни; нека

Беласица стара и новий Батак

в миналото наше фърлят своя мрак;

нека да ни сочат с присмехи обидни

счупенте окови и дирите стидни

по врата ни още от хомота стар;

нека таз свобода да ни бъде дар!

Нека!...

"Опълченците на Шипка", "Хайдути", "На прощаване" и толкова други, свързани с историята ни, стихове, винаги са ми били едни от любимите. Помня ги и до днес. Литературата ми беше силният и най-любимият предмет. Особено поезията. Но в моите ученически години и почитта към историята беше друга, стихотворенията не само ги учехме наизуст, а ги учехме с удоволствие, анализирахме, свързвахме със събития и декламирахме с гордост и патос. Татко също обичаше да рецитира и да пее патриотични песни и успя да ми предаде тази любов към народното творчество. Аз обаче си признавам, че не успях. Когато децата ми имат за домашно да наизустят някое стихотворение и се прибера, а те с измъчени лица се опитват да запомнят и бъркат диалектните думи, просто не издържам и започвам да рецитирам. С ръкомахане, с въодушевление, спазвайки извивките на гласа и паузите, където трябва. А те ми въртят очички в знак на досада! Признават, че се възхищават на любовта ми към поезията и на факта, че ги помня и до ден днешен, но определено нямат намерение да следват примера ми.

По времето на моите ученически години, Трети март беше един наистина осъзнато честван празник - с тържества, с кръжоци, със специално формирани за целта групи по инициативност, с организираните посещения по исторически места или музеи, с рецитали и песни, с разказване на новооткрити факти в историята...

Сега, през последните няколко години, една шепа села и малки градчета организират по една възстановка на Освобождението, изнесе се по една реч и толкова. Единствената голяма еуфория за празника е по телевизията - предавания точно от тези места и от Шипка. Хотелите се надпреварват да пускат оферти един през друг, защото повечето българи използват датата заради увеличените почивни дни, а не толкова заради празника.

Винаги съм се старала на всеки исторически празник на България да заведа децата някъде - на възстановка на боеве, двореца Врана, Историческия музей, Военния музей или където има нещо, свързано със съответния празник. Толкова малко избор, а сме ходили толкова много пъти, че започнахме дори да повтаряме местата. И макар понякога да ми замрънкват: "Пак ли там, нали вече сме били!", те уважават българските празници, тачат ги и в навечерието им ме питат: „Какви са ни плановете за утре?”.

Но виждам в хората около мен, че вече не е същото, както в моето детство, и започвам да се питам дали наистина идва онова време, в което вече дори и официалните празници няма да правят впечатление. Толкова ли стана модерен или труден животът, че не можем да поспрем и да почетем един национален празник, да се опитаме да съхраним традициите на нашите баби и дядовци? Толкова ли не успяваме да предадем на следващото поколение обичта към стиховете, патоса, с който ги декламирахме, любознателността към историята ни и самоинициативността да четем, да учим и да творим, любопитството към традициите, нравите и обичаите български, което проявявахме?

Толкова ли мразим родното и българското, че успяхме да приемем за важни всички онези чуждестранни национални, измислени и не-измислени празници, а своите ги забравихме или не ги зачитаме?

Повод да пиша тези думи ми даде един остър коментар, който прочетох в социалните мрежи по повод Трети март - че политиците ни са били виновни за нечестването на празника от сънародниците ни, защото не са организирали тържества като хората, освен на Шипка и в столицата, не са изчистили улиците, за да могат хората да празнуват, не са предвидили пищни тържества и събития, нямало окачени знамена и все в същия дух. Не че защитавам родните политици, но смятам, че ако искаме нещо да почетем и да празнуваме, никой не е длъжен да ни го организира. Колко от българите закачиха знамена на прозорците си, колко ще почетат празника в истинския смисъл на думата и колко разказаха на децата си нещо за Освобождението? Не е задължително да правим някакви огромни мероприятия или да организираме цял поучителен ден. Достатъчно е просто да го почетем – с посещение на историческо място или музей, с една питка в чест на празника, с едно опреснително прочитане на историята или дори само да си го честитим искрено?

Когато пътуваме по чужбина, впечатление ми правят всички онези крепости, замъци и дворци, които европейските столици имат. А ние - не. Защото когато Европа е строяла, нашите прадеди са се борили. За свободата на земята - тяхната и на следващите поколения. И са успели. А ние трябва да я отстояваме, да я ценим и да съхраним делото им! Или най-малкото - да ги почетем!

И по този повод, и в чест на началото на Освобождението, в навечерието на празника за вечеря сготвих чушки по панагюрски, а планът ми за Трети март е посещение на Етнографския музей. Да, пак там...

 

Чушки по панагюрски

28755451 10214005571427101 1958101152 o 1
Продукти:

6-7 печени  обелени чушки;

1/2 кофичка кисело мляко;

2 с. л. олио;

3-4 счукани скилидки чесън;

1 с. л. брашно;

1 ч. л. червен пипер;

1 ч. л. сол.

магданоз и червен пипер за украса.


Загрявам 1 с.л. олио в чугунено тиганче на котлона, слагам счуканите скилидки чесън и прибавям, нарязаните на ивички, чушки да се запържат. Поръсвам с брашното, разбърквам хубаво, докато започне да покафенява, и добавям киселото мляко. Посолявам и оставям на бавен огън до сгъстяване. В друго тиганче загрявам останалото олио, пускам червения пипер и махам веднага от котлона. Поливам върху чушките и украсявам тематично с магданоз, кисело мляко и червен пипер.


Препоръчваме ви още:

Понякога караулът е просто караул

Патриотична кампания „Аз съм българче“

Кулинарната фиеста на Мама Нинджа

Последно променена в Петък, 02 Март 2018 19:41
Прочетена 4399 пъти
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Има ли място за бебе?

Има ли място за бебе?

15 Май, 2018 Отношения

Когато не става, не става

Когато не става, не става

28 Апр, 2018 Отношения

Децата ни пречат!

Децата ни пречат!

19 Май, 2018 Истории

Село за млади хора

Село за млади хора

05 Май, 2018 Истории

Комодо: Игри на страха

Комодо: Игри на страха

22 Май, 2018 Развлечения

Константин и Елена

Константин и Елена

21 Май, 2018 Блог

Учи, за да работиш

Учи, за да работиш

21 Май, 2018 Кариера

Любов Даскалова е квестор

Любов Даскалова е квестор

20 Май, 2018 Образование

Караме ли се пред децата?

Караме ли се пред децата?

20 Май, 2018 Отношения

Децата ни пречат!

Децата ни пречат!

19 Май, 2018 Истории

Facebook

Hi, Granny :) #mamaninja #grandson #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Съгласен съм