Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Добре дошли в клуба на идеалните майки

Имате ли понякога усещането, че се задушавате? Съпругът ви смята ли, че домакинската работа е любимото ви хоби, а не тежък физически труд? Може би децата не оценят всичките грижи, които полагате за тях и ви се отблагодаряват с капризи и хленч? Изгубвате ли себе си някъде в безкрайните купчини пране и гладене? Дали от готвене, пазаруване и чистене ви е страх да се погледнете в огледалото? Или животът преминава някъде покрай вас, а вие изпускате безкрайни възможности, защото сте се превърнали в слугиня?
Добре дошли в клуба на идеалните майки.


Изгубих доста време, докато осъзная, че мястото ми не е тук. Не съм майка героиня, нито перфектна съпруга, нито безпогрешна домакиня. Такива съществуват само в рекламите на разтворими супи и в спомените на свекървите за младостта им. В реалния живот майките са два вида – или щастливи, или идеални. От кой вид ще бъдем – зависи само от нас.
Повечето ми читатели знаят, че мога да се похваля (а понякога и да се оплача) с голямо домочадие. Четирима сина (единият приходящ със снахата), кучета – минимум две, и котарак. Плюс периодично пребиваващи баба и дядо. И накрая, но не на последно място, съпруг. Всеки ден готвя минимум за пет души, обикновено за седем, често за девет-десет. Пера и гладя минимум четири момчета, които всеки ден хвърлят купчини дрехи. Всеки, който е гледал хъски и персийско коте, знае какво прахосмукиране се иска с тази козина. А пък който е гледал бебе куче, знае какво чистене пада, докато го научиш на хигиена. Да не пропусна да спомена, че работя вкъщи, превеждам филми, поддържам блог и пиша книга. И не, не съм героиня. Не съм шесторъкият Шива, нито извънземно, както една любима приятелка ме кръсти наскоро Аз съм най-обикновена жена. Падам си малко егоист, мързелива съм по природа, не пазя за никого последния бонбон и на никого не се чувствам длъжна. Но с всичко се справям. И щом аз го мога, значи всеки го може. Защото с нищо, ама с нищичко не съм повече от която и да било от вас, момичета. Нито съм по-сръчна, даже бих казала, че съм доста вързана в ръцете. Нито съм по-добра кулинарка, нито съм по-силна физически или в по-добра форма, нито съм по-умна или уредна, както казваше баба ми.
Обаче съм му хванала цаката. И ще споделя с вас уроците, които аз научих по трудния начин. Ако ви харесат, пробвайте. Ако не, намерете си своята истина. Не твърдя, че моята е единствена.
И така – първи принцип. Не се впрягайте.
Спокойствието е най-ценното качество на майката и ви гарантирам, че след първото или второто дете, ако искате да оцелеете, ще се научите да приемате всичко спокойно. За да не губите време, опитайте още отсега. Децата преминават през всякакви периоди и ако приемате всичките им болежки и проблеми прекалено сериозно, ще се превърнете в кълбо от нерви. Колики, ваксини, зъбки, прохождане, проговаряне, вируси, шарки, бебешки пубертет, налагане на превъзходство, установяване на правила, инфекции, рани, счупвания, училище, уроци, вражди и приятелства, кандидатстване, изпити, същински пубертет, гаджета, университети… Представете си, че преживявате целия си живот от самото начало, защото всичко, което се случва на децата ви, все едно се случва и на вас. Как можем да оцелеем? Без паника и с малко здравословно чувство за хумор. Щом ние сме пораснали въпреки всички грешки на родителите си, някак ще се справят и те. Въпреки нашите. Така че забравете за всички драми и не се впрягайте за дреболии. Когато ви дойде до гуша, шегувайте се. Когато бебето се изака в гърнето, а после го обърне на пода и се чудите дали да бършете килим, бебе или да гоните кучето, което проявява нездраво любопитство… Поемете си дълбоко дъх и си представете колко смешно ще звучи тази история, когато някой ден я разказвате на приятелките на чаша вино. Ще видите, че не е толкова фатално. Килимът се пере, бебето се мие, а кучето… няма да му стане кой знае какво от едно бебешко аки, просто известно време ще ви е гнус да го гушкате. Онзи ден една приятелка ми беше на гости. По едно време от горния етаж се чуха крясъци и Коко нахлу с вик:
– Мамо, кучето изяде сандвича от раницата на Косьо и повърна фолиото, а аз го настъпах!
– Кучето, сандвича, повърнатото или Косьо? – поисках уточнение.
– Повърнатото!
– Другия път гледай да настъпиш кучето или Косьо. На тях нищо няма да им стане.
Приятелката ми заяви, че имам волско търпение. Момчетата си почистиха сами и другия път няма да си оставят сандвичите на достъпно за кучета място. Спокойствие му е майката.
Не че няма и моменти, когато човек изригва. И тук е мястото за втория ми съвет. Осигурете си помощ.
Ако съпругът ви е от онази остаряла порода, която смята, че домакинската работа е задължение само на жената, да ви осигури помощница. Не допускайте да се превърне в диванен аксесоар. Как се е оправял преди да се появите в живота му? Щом тогава е съумял да се обслужва, значи може и сега. Ако имате баба, не се колебайте да я викате на помощ. Не е толкова фатално, ако понякога обърка правилата ви за гледане на деца или не е съвсем в час със съвременните тенденции. Ако ви е нужна ежедневна помощ, положете усилия да я обучите. Със съответното търпение и уважение, без да забравяте, че и тя е личност със собствено мнение и ви помага, защото има желание, не защото е длъжна. Или си наемете бавачка, която да следва вашите инструкции. С бабите въпросът е малко по-сложен отколкото с бавачките, факт. Но повярвайте, те са едно незаменимо зло. По-добре с тях, отколкото без тях. Казва ви го една препатила жена, която някога охкаше възмутено, че нашата баба облича първородния с вълнени потници, храни го с готови супи и го разглезва и изнежва. Докато не се родиха още три хлапета, за които вече нямаше баба на разположение. Тогава наистина я оцених. Впоследствие се научих и на друго – да делегирам домакински задължения на децата. Скоро ще си направя труда да преведа една много полезна примерна табличка с домакинските задължения според възрастта на детето. Засега ще ви кажа само, че от чист мързел научих моите момчета да помагат активно в домакинството и изобщо не се срамувам от това. Всички хлапета от малки проявяват интерес към определени домакински задължения и ги приемат като игра. Номерът е да уловите този момент и да им дадете възможност да се проявят. В началото няма да се справят много добре, ще има счупени чинии, разсипани продукти и разлети кофи с вода, но от вас зависи да преодолеете копнежа да свършите работата сами. Да, знам, че ще се справите по-добре и по-бързо. Но ви съветвам да си направите тази услуга и да научите децата да помагат активно. Някой ден ще ви благодарят.
И последният съвет, но може би най-важният. Намерете се. Ако в един момент ви осени прозрението, че вече нямате хоби, не четете книги и не гледате филми, нямате желание за секс, не ви остава нито миг да си починете, да поговорите с приятели, да спортувате или да се разкрасявате, изобщо да правите всички тези приятни неща, за които преди сте имали време… Значи имате сериозен проблем. Изгубили сте се. Има сериозен риск да затънете тотално, затова извадете глава от блатото и си поемете въздух. Седнете и си направете списък с нещата, които обичате да правите, с мечтите, които искате да сбъднете. Поставете си срокове, изгответе си план за действие, черно на бяло. Направете си седмичен график с ясно определено време за вас самата и го споделете с децата и съпруга си, за да знаят, че няма да сте на разположение. В графика задължително да има време прекарано извън дома, на място, което ви е на сърце. Да има и някаква грижа за себе си – дали ще е фризьор, козметик, спорт, нещо, което ви кара да се чувствате красива. Да има и време за развитие – професионално, личностно, езикови курсове, каквото ви душа иска. Най-важната личност в собствения ви живот сте вие. Ако изгубите себе си, всичките ви любими хора, които обгрижвате и за които сте се принесли в жертва, ще страдат. И то много повече, отколкото ако ги оставите веднъж – два пъти седмично да се оправят без вас. Повярвайте, ще оцелеят. Даже и ще ви оценят.
Толкова от мен, момичета. Няма нужда да сте идеални.
По-важното е да сте щастливи.

И послепис. Надали ви казвам нещо ново. Нямам претенции, че съм открила топлата вода. Но ако приложите на практика тези три простички принципа… ще имате усещането, че вие сте я открили. Успех!

Последно променена в Вторник, 07 Февруари 2017 13:06
Прочетена 2732 пъти
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Обидно

Обидно

12 Ное, 2017 Възпитание

Докога така

Докога така

10 Ное, 2017 Истории

Тъмни сили

Тъмни сили

20 Ное, 2017 Забавно

Завистта с приятелско лице

Завистта с приятелско лице

08 Ное, 2017 Отношения

Двадесет минути разлика

Двадесет минути разлика

28 Окт, 2017 Истории

"Непоносимите" майки и успешните им дъщери

"Непоносимите" майки и успешни…

07 Ное, 2017 Възпитание

Откритото писмо на една майка

Откритото писмо на една майка

24 Ное, 2017 Образование

Иван ще да е

Иван ще да е

24 Ное, 2017 Блог

Ако детето се изгуби

Ако детето се изгуби

24 Ное, 2017 Възпитание

Невярната болест

Невярната болест

23 Ное, 2017 Добра форма

Майстор Джепето гостува в LIDL

Майстор Джепето гостува в LIDL

23 Ное, 2017 Актуално

Преди и ние бяхме като вас

Преди и ние бяхме като вас

23 Ное, 2017 Истории

Facebook