Ninja Editor

Ninja Editor

Автор: Яна Пеева

Наскоро от LIDL ни поканиха да снимаме видео за бебешките им продукти Lupilu. И двете с Мими не сме спецове по телевизионните изяви и в началото бяхме малко неуверени. Но после си казахме - какво пък, след като така и така пазаруваме постоянно оттам, защо да не опитаме? Беше много забавно, макар и изморително. Мими ще ви разкаже повече за снимките. А аз ще споделя как се справям с майчинството и с работата вкъщи и най-вече как се чувствам като работеща у дома майка.

 

 

Всъщност все още съм в онзи период от майчинството, в който мога да прекарам часове без да се усетя, гледайки как Борис седи и ближе пода. Всичко е ТОЛКОВА интересно, че едва се откъсвам от него в моментите, в които си играе сам, за да свърша нещо. Успявам да работя, докато спи, тогава върша и каквато работа има вкъщи. Вечер често се случва да си доработвам, когато вече е в леглото. С Теодор сядаме един срещу друг на масата с лаптопите, довършваме, каквото ни е останало, и си говорим. Предстои ми и ходене на лекции, което също ще трябва някак да вмъкна в графика, но съм сигурна, че с малко нагласяне, правилни приоритети, помощ от семейството и доста кафе ще успея да се справя и с това. 

Относно домакинстването - нямаме правила все още. Доскоро бяхме само двама и ни беше много лесно да сме импулсивни. Обичам да готвя и да експериментирам и ми е много трудно да се придържам към планове в кухнята. Понякога ме хваща музата и отварям готварските книги, за да намеря някоя засукана рецепта, с която да ни поглезя. Друг път разчитам на любимите спагети карбонара, които се състоят единствено от пармезан, яйца и паста, панчета и много черен пипер. А понякога просто ядем пица. Откакто се появи Борис, се опитваме да структурираме по някакъв начин ежедневието, все още не съвсем успешно. Стремим се винаги да има качествени сезонни зеленчуци, които да му предложим, както и вкусен хляб. Ние сме домошари. И двамата с Теди обичаме да сме си вкъщи. След ден пълен със задачки или срещи с любими хора, най-хубавото нещо е да оставя Борис на земята, където да си бърбори на играчките, да седна на дивана, а кучетата да ми се свият в краката. В края на деня нямам търпение да седна на терасата и да погледам небето, докато нещо вкусно се пече във фурната.

Факт е, че откакто вкъщи има малък човек, който се запознава с храната, се стремим да сме много по-внимателни в избора на продукти. Наблягаме на сезонни плодове и зеленчуци, месо и риба, както и на био продукти. Важно ми е не само защото е по-добре за нас и за сега растящия ни син, но и защото вярвам, че био продуктите са по-добри и за околната среда в дългосрочен план. Нямам възможността да обикалям фермерски пазари и невинаги имаме собствени плодове и зеленчуци, на които да разчитаме, затова съм щастлива, че успях да открия своя магазин и продуктите, в които имам доверие. 

Вкъщи слушаме много музика и танцуваме. Преди само двамата, сега слагам Борис в раницата и той танцува с нас. И пеем, за ужас на съседите. Покрай многото задачи и отглеждането на малък човек, успяваме да си отделим време, за да седнем на терасата и да изпием по едно кафе или чай. Нашето си семейно време обаче е на масата. С изключен телевизор и вкусна храна си разказваме за това как е минал денят ни, докато Борис уж тайно храни кучетата с печени тиквички. 

Обичам да пека за хората, които обичам. Като цяло да готвя. Свързвам храната с времето, прекарано със семейството и обичам да я споделям с близки хора. 

Голямото семейство учи на компромиси и на спокойствие, както и на правилно менажиране на времето. Нямам предвид да пренебрегваш себе си заради другите, а да знаеш, че всеки има нужда от своя собствен миг внимание. Няма нищо по-хубаво от това хората около теб да са щастливи, защото се чувстват обичани, важни и ценени.


Препоръчваме ви още:

Захарче, сготви ми пак!

Тиквена работа...

Пай с мандарини и любов

До майката, която точно в този момент се крие в банята си, защото се нуждае от минутка тишина, докато сълзите й се стичат по бузите…

До майката, която се чувства толкова изморена, че не може да функционира правилно и би направила всичко, за да легне и получи почивката, от която се нуждае…

До майката, която седи в колата си сама, тъпчейки се с вредна храна, защото не иска другите да виждат, че яде такива неща…

До майката, която плаче на дивана, защото току-що е викала на детето си за нещо дребно и сега се чувства виновна…

До майката, която отчаяно се опитва да нахлузи старите си дънки, защото много, ама наистина много, иска да се погледне в огледалото и това, което вижда, да й хареса…

До майката, която не иска да излезе от къщи, защото точно в този момент животът навън й се струва твърде сложен, за да се справи…

До майката, която поръчва пица по телефона, защото вечерята не се е получила така, както е очаквала…

До майката, която се чувства самотна, независимо дали е сама в стаята или насред огромна тълпа от хора…

Моля ви, кажете на жена ми, че е супер майка!

c6382ecc548febcf9702b41806693739 XL

Ти си достатъчна!

Ти си важна!

Ти си значима!

Това е просто фаза от живота на всички нас. Това е наистина много, много трудна, предизвикателна, луда фаза от живота ни.

Но накрая ще си струва.

Да, в момента е трудно. И е трудно за толкова много от нас, по толкова различни начини. Ние невинаги говорим за това, но е трудно – и при много други е така.

Ти си достатъчна!

Ти даваш най-доброто от себе си!

Тези малки очички, които те гледат – те мислят, че си перфектна. Те мислят, че ти си повече от достатъчна.

Тези малки ръце, които се протягат, за да те прегърнат – те мислят, че ти си най-силната. Те мислят, че ти управляваш света!

Тези малки усти, които ядат храната, която им даваш – те мислят, че ти си най-добрата, защото стомахчетата им са пълни.

Тези малки сърца, които докосват твоето – те не искат нищо повече. ТЕ ПРОСТО ИСКАТ ТЕБ!

Защото ти си им достатъчна, дори повече от достатъчна. Ти си МАМА.

Ти си невероятна.


Автор: Бетани Джейкъбс - Latched and Attached


Препоръчваме ви още този прекрасен текст на Яна - Плевел и плява

Може би ще ви харесат и тези истории:

Момичета, не бъдете просто майки!

Самотата на майчинството

11 неща, които ми се иска да знаех преди да стана майка

 

 

 

Автор: Мая Цанева

И така, Коледа е, куриерът носи тайно подаръци за децата, мъжа, кучето, котката...

Аз ги трупам в един уж таен шкаф, докато не дойде заветният 12-ти час на 24-ти декември, когато всички ще проверят дали Дядо Коледа е получил правилното писмо, а не онова за 5 чифта нови чорапи например.

Тази година реших и аз да напиша писмо до Дядо Коледа, но до моя личен, белобрад старец. Не, не до мъжа ми – той е умен човек и знае, че е най-добре да ме попита какво искам, така че там няма интрига. Това писмо е за мен, защото няма по-щедър или по-стиснат Дядо Коледа от мен самата.

Мили дядо Коледа,

Тази година обичах много, слушах умерено, карах се, колкото беше необходимо (може би), усмихвах се щедро и бях тъжна по малко. Не съм първа в класацията ти нито по домакинство, нито по родителство, но детето ми ме обича и аз него, така че май засега се справям. Мъжът ми и той ме обича, аз него също, и не се пускаме нито в щастие, нито в несгоди.

Освен това вече официално съм досадна активна гражданка, за добро или лошо. Не знам дали с това признание няма да намаля подаръците си под елхата, но трябва да съм честна, ако няма къде да паркираш шейната пред вкъщи, заради новите колчета на тротоара, да знаеш, аз съм виновна.

Бих искала да забележиш, че тази година успях да разчистя почти една трета от гардероба, който трупам от близо 15 години... Забеляза ли? А видя ли, че нямам палто в розово – в бебешка розово или в сиво розово, кашмирено и с колан.... Да, знам, имам 4 якета в черно, но както знаеш, за моята безопасност на пътя, и по тротоарите, трябва да нося нещо ярко. Така че ето желание номер 1 – палто в розово.

Желание номер 2 – е, колко съм предсказуема, но дали джуджетата могат да ми осигурят един чифт ръчно правени обувки? Чаках ги първо на намаление, след това моят номер свърши и сега си стоя .... боса. Мога да ти помогна с точен модел, ако трябва.

Сега, след като загря с лесните, да минем към сериозните заявки. Тези двете са като за черен петък, а той мина.

Моето писмо до Дядо Коледа

pismo dyado

Мили Дядо Коледа, искам повече време... за себе си. Главата ми ще експлоадира от проекти, страхотни идеи, но нямам време! Моля те, дай ми 25-ти и 26-ти час, за да мога да сбъдна мечтите си! Обещавам, че няма да го губя в чистене или готвене, а в любов, четене на книги, писане, срещи с истински хора, всичко, каквото е нужно, за да се чувствам цяла!

Също така, моля те, дай ми здраве и нека най-накрая стигна до фитнеса или до стадиона! Тялото ми пищи за повече движение, иска хем да яде киноа с авокадо, хем да погълне цяла торта. Намеси се и реши този кардинален спор. Изкачвам всички стълби, които видя, но няма ефект. Ако искаш, прати ме до Рим.... Испанските стълби са идеални за упражнения. Как да сложа новата си рокля в Италия, ако ту коремчето, ту дупето излизат извън идеалната извивка на кройката?

Не на последно място, Дядо Коледа, подари ми още любов, защото от нея не дебелея, а сияя. Имам прекрасно семейство и дете, но ми липсва малко обич към... мен си. Знам, моето е като „ту му млякото горещо, ту пък друго нещо“, но най-голямото ми желание е да бъда щастлива сама по себе си. Искам да вляза в кожата си, като в дреха, шита по най-точните ми мерки, от мек и стегнат плат, който гали и подчертава всяка извивка любов и прави гънки само от усмивки.

Това е най-скъпият подарък, който можеш да ми донесеш. Ако го получа, ще намеря своя 25-ти или 26-ти час за проектите си, ще бъда майката и жената, от която семейството ми има нужда; човекът, който създава добро; ще бъда завършена, доколкото това е възможно. Е, няма да откажа и розовото палто...

Това е от мен, Дядо Коледа! Ще се видим на 24-ти декември, точно в полунощ. Ще познаеш, че си уцелил нашата къща, ако курабийките в купата ти не са точно еленчета, а извънземни и ако котката ти е изпила млякото за из път. За толкова подаръци – толкова.

До скоро!

Мая


Препоръчваме ви още:

Да, Вирджиния, има Дядо Коледа!

Christmas is coming! (Коледа идва!)

Коледно желание

 

Автор: Валентина Вълчева

От две седмици съм в упорита борба с някакъв вирус, довлечен ми от Престолонаследниците от детската градина. Те вече забравиха, че са го боледували, а аз още се разпадам. Сдобила съм се с юнашка настинка. Носът ми е добил формата и цвета на кралска порода камба, кашлям като междуселски „Икарус”, обонянието ми е в безсрочна стачка. Съответно нямам никакво усещане за вкус и на практика не мога да направя разлика между шоколада и опаковката му. В гърдите ми има надсвирване с гайди вече четвърти ден. Такива дребни неудобства като главоболие, температура и подобните им дори не ги броя. Най-гадна е хремата. Особено откакто лежах посред лято в болницата със синузит.

Една седмица се правя на герой, но накрая развявам бялото знаме и правя телефонна консултация с личната, в резултат на което ми е назначено лечение: чай, витамин С и разтворими противогрипни. Ако искам нещо по-сериозно, трябва да се явя лично, но засега не мисля, че съм чак толкова зле.

Та докато си лафим с лекарката, си спомням за един подобен вирус, който преди няколко години ме направи свидетел на една от онези случки, които впоследствие човек винаги си спомня в моментите, в които е най-неудачно да се хили като ряпа.

И така, годината е… да кажем 2009-та. Бумът на т.нар. свински грип. Яд ме е на тия, дето са му измислили името, щото сега… съгласете се, че е малко неудобно да си признаеш, че си хванал СВИНСКИ грип. То може и да не е това, ама си е грип. И по телевизията само за това говорят, от Белия дом Обама цяла пресконференция е дал по темата съвсем наскоро…

Аз съм с някаква сезонна настинка, но по волята на съдбата се озовавам на опашката в една аптека по друг повод. Току-що са ми вадили зъб и ми трябва обезболяващо. Половината ми лице е изтръпнало, другата половина пулсира и в общи линии ми трябва нещо от семейството на леката дрога. Нямам рецепта, защото зъболекарката ми твърди, че не би трябвало да ме боли „чак толкова”, но мен „не чак толкова” не ме устройва и съм решена да не изляза от аптеката без поне десет аолина. Ако се налага, ще си ги отвоювам.

Лечение на кашлицата с телевизия

ede36c0c0668adb972e7a4fd9edd6ad1 XL

Пред мен има един-единствен човек, който в момента, в който се добира до гишето, подсмръква шумно и отпуска глас балкански:

- ДОБЪР ДЕН!

Аптекарката, аз, още двама зад мен и саксията с фикуса на перваза подскачаме в синхрон, който би докарал Нешка Робева до пълен екстаз. Човекът явно смята, че стъклото пред него е звукоизолиращо, и много държи да е сигурен, че ще бъде чут и разбран правилно. Дори и ако за целта се наложи да се съдере от крясъци. И за да е съвсем сигурен, изговаря всяка буква почти поотделно, та аптекарката в краен случай да прочете по устните му за какво иде реч.

- Добър ден! – кимва тя и понамества очилата си с жест, който в моя репертоар обикновено замества „Просто страхотно! Още един!” – Слушам ви.

- Ми аз сега идЕм от доктора… - започва той малко колебливо и я поглежда в очакване да чуе от нея, че точно така трябва да бъде, няма грешка.

- Мхмм?!

Жената очевидно изпитва сериозни подозрения, че сама се закопава с това „мхмм”, но въпреки това го казва.

- Ми грип имам – обявява човекът.

Нека да отгатна! Свински ще да е.

Не го казвам аз – прочитам го в очите на аптекарката. Тя обаче предпочита да запази геройско мълчание, докато ние на опашката вече тръпнем в очакване на развитието.

Онзи се попипва притеснено по джобовете за кураж, поема си дъх мощно като да се кани да отпочва „О соле мио” и с нова сила изгърмява така, че и стъклата се раздрънкват:

- Ми доктора каза да пием… а-а-а… кАжи го т`ва, бе… Тубофло.

- Моля?! – облещва се аптекарката.

От изумление не забелязва как очилата ѝ се плъзват до върха на носа и – аха! – да паднат.

Признавам си, и аз вероятно съм добила същата физиономия.

Баси! Все съм чувала, че „Тубофло” било много ефикасно за отпушване на канализационни тръби, но за отпушване на носа… Кой да се сети!

- Да. Тубофло беше – кимва настоятелно човекът, очевидно готов да заложи живота си на това.

- Ама, господине, трябва да сте в грешка някаква… - започва аптекарката отдалече.

- Тубофло – едва не тропна с крак онзи. – Докторът рече, че било същото, дето лекувАло и пилешкия грип.

- Сигурно е имал предвид „Тамифлу” – прави тя научно откритие.

- То не е ли същото?

- Не съвсем.

Хайде сега – подробности! „Тубофло”, „Тамифлу”…

Горе-долу това се чете в погледа на пациента в този момент.

Моят приятел сополът

e9ade54bcd41c186f40b423e5c4dc324 XL

Аптекарката отива до стелажа да вземе исканото и, докато търси, прави грешката да попита:

- Само това ли ще бъде?

- `Ми не – изревава пак той като ерихонска тръба, без да пропусне очевидно срастналото се с личността му „`ми”. – Искам и едно от тия… а-а-а… абе дето ги пие жената, бе…

Бас хващам, че когато аптекарката се обърна при тази реплика, в погледа ѝ имаше нещо маниакално!

- Какво пие жена Ви? – просъсква, тръсвайки на гишето опаковка „Тамифлу”.

- `Ми т`ва, бе… ЗабравИх го, ама името му прилича на флекс…

Тук вече изтървах нишката, признавам си. Сравнително богатата ми обща култура развя бял флаг пред това предизвикателство.

Да, този път можех да се закълна, че виждам как някъде от дълбините на душата на аптекарката се ражда нов психопат-убиец. Тя обаче явно притежава завиден самоконтрол, а и познания, защото почти веднага разрешава загадката с флекса.

- Да не би да е „Колдрекс”?

- А! Те това е! – след което моментално добавя. – Ама не баш. Малко по-друго.

Умирам си за тоя израз значи - „Същото, ама не баш.”

- „Фервекс”… може би? – прави нов опит тя, по всичко личи, че е на ръба да посегне към собствените си запаси от барбитурати из чекмеджетата отзад.

- А!!!

Браво! Улучи го, ако се съди по блесналия поглед на пациента.

Бацили, безотговорност, болести

grip

Честно си казвам, аз навремето и в „Стани богат” бях, до 20 000 лева стигнах, ама тази жена направо ме скри в джоба си. Аз нямаше да се сетя, а и със сигурност нямаше да издържа на напрежението на нейно място.

- Колко?

- `Ми едно шише.

- Как така шише? – през зъби пита тя. – „Фервекс” е на прах и се продава на сашета от по една доза.

- А, значи не е т`ва. Жената пие едно такова бЕло… - отстъпва той с изражение, което говори, че я подозира в опит да му пробута най-малкото някой радиоактивен пестицид.

- Когато се разтвори във вода, „Фервекс” става бяла напитка – обяснява тя.

Аз пък се изненадвам, че все още не го е замерила с нещо. Аз бих, признавам си.

- `Ми дай десет тогава! – решава мъжът след миг колебание дали да ѝ се довери, но си личи, че все още не е на сто процента сигурен.

Това беше моментът, в който започнах да се моля аптекарката да не направи великата грешка да зададе още някой уточняващ въпрос, защото тогава не знам какво щях да направя, но със сигурност щеше да е нещо подсъдно.

Слава Богу, не попита нищо! Иначе щях да се принудя да ѝ предложа пари срещу мълчание.

Плащането на сметката се осъществява удивително бързо и безпрепятствено, без повече недоразумения. Човекът тръгва към вратата и идва моят ред.

- Слушам Ви! – въздъхва аптекарката.

- Ами аз… нищо – махвам и излизам ухилена като ряпа.

Минал ми е и извадения зъб, и гадното настроение. Смехът лекувал, казват!


Препоръчваме ви още:

Добре в кожата си

7 причини да смените педиатъра

Скъпи майки...

Скъпи Дядо Коледа,

Аз вече съм голямо момче, вече съм на шестнадесет години. Това е моето първо писъмце до теб (може би и последното, защото знам, че ти никога няма да ме забравиш и винаги ще ме зарадваш с много хубави неща).

Аз не мога да пиша, много искам, но съм с церебрална парализа и баба ми пише писъмцето. Споделям този афиш, дошъл при нас неочаквано и изненадващо. Това е един от многото коледни подаръци, които получавам, благодарение на теб и добрите хора, които вярват в чудеса.

Аз имам страничка, която 5478 хора са харесали, а баба ми има 1015 приятели във фейсбук. Благодаря им за добрината и доверието. Повечето от тях не живеят в моя град, някои също имат нужда от чудеса и помощ, за да бъдат здрави, моля се от сърце за тях.

И така, за какво искам да те помоля: Моля те, мили Дядо Коледа! Покани и ти приятелите ми на този спектакъл, искам да има много хора! Там ще има кутия за дарения, за мен. Предай на всички, които ще дойдат, че аз много ще се радвам, ако в кутията има писъмца и пожелания към мен.

Зная, че е трудно на едно болно сираче като мен да му дадете това, което най-много иска, но все пак опитайте.

Очакваме ви на 14 декември 2018 г.- петък от 21 ч. в бар „Синтезис“, на адрес: бул. ,,Васил Левски" 57, София. Ето и линк за събитието.

Благодаря ти, мили Дядо Коледа !!!

46459404 2768306309861410 4425341397637267456 o


Послепис: Надя Брайт вече ви е добре позната, не само като страхотен комик, но и като автор на няколко текста, които ви разсмяха до сълзи. Може да си ги припомните ето тукИдеята за благотворителната вечер за Любчо е лично нейна, защото Господ е бил твърде щедър с нея и тази жена не само е красива, умна и висока, но има и огромно сърце. Заповядайте в бар Синтезис на 14.12.2018 от 21 часа, шоуто ще е безплатно, а в една кутия ще може да пуснете дарението си за Любчо и да му напишете своето пожелание.

Повече за Любчо може да прочетете тук:

Една забравена история

Тяхната борба

Да помогнем на Любчо

Автор: Надя Колева

Историята, която ще ви разкажа днес, е пълна с музика. Пълна с вълшебство, както казва самата Еми.

Емили Цонева е едва на 13 години, а вече има впечатляваща колекция от грамоти и награди за своите музикални постижения на родна сцена, но също и на големите международни сцени. Еми е скромна, тиха, но нейните изпълнения вълнуват силно всеки, който ги чуе. Вярвам, че децата като нея заслужават историята им да бъде разказана и прочетена. Вярвам, че в България има още много, много деца, които постигат велики неща, макар и в крехка възраст, и за тези деца трябва да се говори и то много, защото тях ги ИМА и те правят значими и велики неща.

Еми, кога усети, че пианото е „твоето нещо“, че искаш да свириш?

Може би преди 5-6 години. Всъщност бях съвсем малка, когато слушах как мама свири на пиано и някак си пианото винаги е било пред мен. Но когато бях на около 5 години и половина, решихме да пробвам да отида на урок, идеята всъщност беше на баба и учителката по пиано на майка ми – госпожа Весела Пенева.

Оказва се, че пианото ѝ харесва от първия урок и постепенно става част от живота ѝ, неизменна част. Подходът на учителката, госпожа Весела Пенева е интересен. Тя представя чрез музиката различни приказки и така, на игра, децата (не само Еми, но и други деца, които ходят на уроци при нея) без да се усетят, тръгват сами да рисуват своите музикални картини, да разказват своите музикални приказки!

Кога беше първият ти конкурс? Разкажи ми за него?

Беше през 2012 г., казваше се „Орфеево изворче“, в гр. Стара Загора. Това беше фолклорен конкурс за народни танци и народна музика, но имаше и раздел "Класика", така че решихме да участвам!

Еми споделя, че в началото се е притеснявала да излезе на голямата сцена, но постепенно притеснението отстъпва място на увереността и започва поредицата от национални конкурси и участия, които достигат до около 10 годишно. А зад гърба си има десетки награди и отличия, сред които няколко първи награди и също специални награди на журито.

Еми се състезава заедно с възпитаници на музикалните училища. Нейният талант и труд, обаче, я отличават и тя започва да привлича вниманието на чуждестранни участници в журитата на конкурсите, на които се явява. Първото ѝ международно участие е през 2017-та година. Получава покана за участие в концерт във Виена, благодарение на участие в Международния клавирен конкурс „Андрей Стоянов” - София през 2016-та – тогава в журито присъства оценяващ от Виена, който вижда в Еми голям талант и без да се колебае, я кани на участие във Виена. Тогава 6 деца от България получават такива покани, заедно с Еми, което е първата подобна покана от Виена. Във Виена Емили и нейната учителка по пиано решават да предизвикат себе си и включват в програмата Рондо от Моцарт! Колко смело  – да свириш Моцарт в града на Моцарт! Тогава Еми е едва на 11 години, а дебютът ѝ на международна сцена е повече от успешен – изпълнението ѝ е невероятно!

emili2

Еми, как се почуства във Виена, за първи път на международна сцена?

Вълшебно!!!

След Виена, следват още няколко концерта и участия в български конкурси за клавирна музика, сред които VIVAPIANO - София, „Милчо Петров” – Пловдив, МММК „Надежди, таланти, майстори” – Добрич, международен клавирен конкурс „Класика и съвременност” в гр. Стара Загора и други. Навсякъде Еми печели сърцата на журито и на публиката със своята музикалност и талант! След участието в Международния фестивал на изкуствата „Трикси” - Албена през лятото на 2018-та година, идва и нова покана за Еми, от международния конкурс в Москва "Славься, Отечество!"

https://www.youtube.com/watch?v=TT3kaTdKu1o&feature=youtu.be&fbclid=IwAR0DH0eYYNOQUDWY3Xl5Rd0gyTpI0RD_El-01e9O9EzbS-DyUXkScbzN4JI

Разкажи ми за Москва!

Там беше като приказка! Имахме възможност да разгледаме Москва, един наистина великолепен град! Особено интересен беше Музеят на космонавтиката! И всичко, всичко друго, което видях, ми хареса!

В Москва Еми постига невероятен успех – конкурсът "Славься, Отечество!" се провежда в началото на ноември, 2018 с участници от Русия, България (Еми), Молдова, Румъния и др. Еми завладява сърцата на публиката и журито със своите музикални изпълнения на Импромптю оп.142, н.3 от Шуберт и Юношески етюд от Лист. Изпълнението ѝ е толкова впечатляващо, че тя става Лауреат Първа степен в нейната възрастова група, раздел инструменталисти. Това е първата голяма международна награда на Еми. След невероятния успех в Москва, тя се готви за нови музикални постижения, като следващото ѝ голямо участие ще бъде през март, 2019 в Истанбул. Поканата за участието в Истанбул идва отново от част от журито на конкурса „Трикси” това лято.

https://www.youtube.com/watch?v=jPJJ6Dj2pZQ&feature=youtu.be&fbclid=IwAR3t_2mskDgFgJc7yTXmUaOdivbLwkNcXQDpR8obBFppLIUoLhyKhwS4kZo

Еми, как си представяш твоето бъдеще, какви са твоите мечти оттук нататък?

Искам да се занимавам с музика. Сега ми предстои кандидатстване за гимназия, първо искам да науча английски и след това да продължа да се занимавам с пиано. Искам да уча в музикална академия, може би в чужбина, да бъда концертиращ пианист.

Предстоят ти изпити след 7-ми клас, как успяваш да съчетаеш пианото с уроците?

Справям се. Ще кандидатствам за прием в НАГ (бел. ред. Национална Априловска гимназия, гр. Габрово) и сега ходя на уроци по математика, по български. Искам да ме приемат, за да уча английски.

(Еми е скромна, но истината е, че е отличничка и полага големи усилия да запази отличен успех при натоварената си програма с концертите и участията в конкурсите и засега се справя много добре, а вярвам, ще продължи така и занапред!)

Какво най-много обичаш да свириш?

Шуберт и Лист! Романтиците!

emili3

След интервюто с Еми, продължаваме разговора с майка ѝ, защото знам, че има нещо, което не ѝ дава мира, въпреки успехите на Еми.

"Еми е много талантливо дете, но полага и големи усилия, за да постигне тези добри резултати! Тя започна да свири на 5 годинки и половина, а когато беше на 7, участва за първи път на голям конкурс - още с първата си конкурсна изява, спечели „Златна лира на Орфей” от националния конкурс „Орфеево изворче” – Ст. Загора, 2012 г. Оттогава досега, тя е печелила различни награди от всички конкурси, в които е участвала, като най-голямото ѝ постижение е, разбира се, първата награда от конкурса в Москва, но също и наградите ѝ от международния клавирен конкурс за непрофесионалисти VIVAPIANO, конкурса „Андрей Стоянов” , а през април 2017 г. печели Специална награда за изпълнение на българска творба на международния конкурс „Музиката и Земята” – София. От националния конкурс „Милчо Петров” – Пловдив /2015,2016,2017 и 2018 г./ има първи награди. На Международния фестивал на изкуствата „Трикси” – Албена, 2017 г., печели първа награда, както и специална награда за концертно участие в Италия, осъществено на два концерта в Рим. Първият в църквата CHIESA VALDESE di PIAZZA CAVOUR, под Патронажа на Посланика ни при Светия престол – Негово превъзходителство проф. Кирил Топалов, а вторият – в българското училище „Асен и Илия Пейкови”. През март 2018 г. спечели първа награда на Националния конкурс „Децата на България” – Шумен. На VIVAPIANO – София, 2018 г., се класира на първо място с 98 точки от 100 възможни, а за изпълнението си на българска пиеса е удостоена със Специалната награда на СБК. През май 2018 г. за участието си в Седмицата на изкуствата – Боровец, спечели първа и специална награда за изпълнение на пиеса от Барток. Участвала е в майсторските класове на проф. Шантал Стилиани /Франция/ и проф. Ростислав Йовчев. Има награди и за дуетни участия, грамоти, медали... Зад всичко това стои не само нейният талант, но и трудът ѝ, защото в музиката, за да се постигнат добри резултати, трябват много усилия, търпение и постоянство!

Моята голяма мъка е, че в България почти никой не подкрепя тези деца. От една страна, условие за финансово подпомагане е възрастта (14 години), от друга - стипендии получават деца, участвали на определени конкурси или други области за изява. За някои от участията, организаторите покриват част от разходите, но като цяло сами си плащаме всичко, свързано с всяко едно нейно участие. Средната сума е около 200-300 лв. за един конкурс в България, участията ѝ в чужбина са отделно. Досега, макар да ни е било доста трудно, успяваме да покрием всички разходи, защото тези участия и конкурси са важни. Именно чрез тях Еми получава поканите за международните участия, които са много важни за нейното бъдеще. Еми не учи в музикално училище, но се състезава наравно с възпитаниците на музикалните училища и печели награда на всеки конкурс, на който се е явила! Участията се увеличават, което е прекрасно, тази година станаха вече 10, но в същото време за нас, като средностатистическо семейство, е доста трудно да покрием всички разходи – правим го, за сметка на нещо друго.

Еми ще продължава да постига своите успехи, но това са също и успехи на България. Ние много държим на всяко участие, защото тя трябва да бъде забелязана. Само така ще има шанс за по-нататъшно развитие. Всяко участие за нея е опит, който трупа. Подготовката, мотивацията, усилията, които полага, са много важни за един музикант.

Моята болка е всъщност болката и на много други родители. Защото ние все пак успяваме да я подкрепим финансово, а много други родители на не по-малко талантливи деца просто не могат да си го позволят. Тормози ме въпросът – колко ли недоразвити таланти са угаснали, защото нашата държава няма никаква политика за даровитите деца, особено по-малките. Това е моята болка и наитина, бих била щастлива да виждам все повече деца като Еми, но истината е, че нейният успех си има и финансова гледна точка. А за много родители е лукс да развиват таланта на детето си!

Вижам в очите на майката на Еми голяма надежда, въпреки трудностите.

Дано има повече деца като Еми.

 

Препоръчваме ви още:

Бела, която пее като ангел

Софи, която мечтае да снима късометражен филм

Валерия, която прави икони и обича гимнастиката

Свикнали сме да възприемаме родителите си като възрастни, за които смисълът на живота е да ни възпитават. Сложно е да си представим, че преди нашето идване на бял свят те са имали интересен, пълноценен живот. Журналистката Келси Боресен съставя списък с 38 въпроса, които си струва да зададем още сега, за да се запознаем по-отблизо с… майка си.

Преди година аз, сестра ми, майка ни и нейните две сестри се срещнахме в уютен италиански ресторант, за да отбележим важна семейна дата. Дълги години не се бяхме срещали в този състав. На практика, последния път, когато това се случи, беше когато със сестра ми завършвахме училище.

След две чаша вино разговорът стана непринуден. На масата присъстваше стар приятел на една от мамините сестри и те започнаха да си припомнят как са живели в Манхатън през 1980 г.

Заредиха се истории, една от друга по-интересни: за квартирите, за любовните приключения, за първата работа, за това кой къде е учил.

Аз например научих, че когато мама е била на около 20 г. в нея е бил влюбен някакъв богаташ от чужбина. В детството си нито веднъж не съм чувала тази история и дори не си представях, че е възможно да бъде изпратен частен самолет за майка ми, за да бъде отведена на мястото на срещата и после върната обратно.

Тогава си дадох сметка, че преди да се родя аз родителите ми са имали свой живот, изпълнен с приключения и грижи, които не са имали нищо общо с мен.

Разбира се, като деца сме слушали историите, които са ни разказвали за себе си. Това обаче бяха по-скоро разкази колко добри ученици са били, как са помагали на родителите си, отколкото истории за истинските им преживявания, срещи и раздели.

Когато станем възрастни, ние започваме да научаваме много нови неща за родителите си - какъв път са изминали, докато се установят и създадат малкия ни семеен свят.

Някой ден...

3686c670f935683f1d032837862fe505 XL

Ето 38 въпроса, които си струва да зададем на майките си още сега, за опознаем неочакваната им страна:

1. Кой е най-ранният ти спомен?

2. Какви премеждия си имала, когато си била малка?

3. Какви бяха отношенията ти с родителите ти – моите баба и дядо, когато беше малка?

4. Имаше ли нещо, което мечтаеше да направиш, или място, което си искала да посетиш? На какво обичаше да играеш най-много?

5. Какви бяха наказанията по това време? За какво те наказваха най-често?

6. Срещала ли се с някой друг преди да се омъжиш (заживееш) с татко?

7. Случвало ли ти се е да се разделяш с любим човек?

8. Имало ли е случаи, в които страшно ти е вървяло?

9. Как се промени животът ти след като се омъжи (обвърза)?

10. Как успяваше да работиш и да се справяш с домакинството в ония времена? Какво правеше, за да успееш във всичко?

"Непоносимите" майки и успешните им дъщери

88431b5dd05b1e90847e42adef0f6769 L

11. Налагало ли ти се е да търсиш работа или да живееш без средства? Как си се справяла в такива ситуации?

12. Какви прически имахте по онова време? Какво беше модерно в училище? В университета?

13. Кои бяха твоите идоли в младостта?

14. Кое е най-хубавото ти пътуване?

15. Коя беше най-добрата ти приятелка (приятел)? Къде е сега тя/той? Карали ли сте се някога?

16. Налагало ли ти се е да правиш аборт? Защо?

17. Имало ли е в живота ти моменти, които коренно са променили възгледите ти?

18. Помниш ли коя е най-импулсивната ти и необмислена постъпка или внезапно решение?

19. Когато растях имало ли е момент, в който силно съм те огорчила или обидила?

20. Колко пъти си се влюбвала?

Не се извинявай, не се страхувай, не крий сълзите си

4d579989f459a06bb4be6c39e1df5046 XL

21. Кога разбра, че си готова да се обвържеш с татко?

22. Кога разбра, че искаш и си готова да имаш деца (или не е било планирано)?

23. Какво трябва да зная за нашето семейство, което все още не сте ми разказали?

24. Разкажи ми за деня, в който се родих. Какъв беше той?

25. Какъв беше денят на сватбата ти (ако е омъжена)?

26. Помниш ли най-сериозния ви скандал с татко? Как се сдобрихте? Какво беше причината за скарването ви?

27. Коя своя снимка си харесваш най-много?

28. Каква беше първата година от майчинството за теб?

29. Как си ме представяше като порасна?

30. Кой беше най-щастливият ти ден на работа? Кое смяташ за свое най-голямо постижение?

Сънувах мама

39ab3435cacf1a08e9825cb605dc66ac XL

31. Когато беше на моите години (днес), каква искаше да бъдеш?

32. С какво и с кого ти се наложи да се бориш в гимназията?

33. Как преминаваше един твой ден, когато беше на 17?

34. Имала ли си здравословни проблеми, за които не си ми казвала?

35. Кой е най-щастливият ти ден?

36. Коя е любимата ти песен и какво означава тя за теб?

37. Някога представяла ли си си времето, когато аз ще бъда на 20, а ти на 40? Какъв си представяше животът ни? Прилича ли на този, който живеем сега?

38. Какво би искала да поправиш в живота си?


Източник: Huffington post


Прочетохте ли:

До дъщеря ми

Повече от 160 изложбени щанда, изключително наситена съпътстваща програма, премиери на най-новите книжни заглавия у нас, десетки срещи с български и чуждестранни автори и издатели, Литературен фестивал с над 80 гости - всичко това ще превърне Националния дворец на културата в притегателен център за почитателите на книгите в навечерието на Коледните празници. За първи път по време на Панаира ще се проведат и професионални „Бързи срещи между издатели и илюстратори“ (13.12, четвъртък), отново ще бъде връчена Годишната награда на Асоциация „Българска книга“ за най-добър издателски проект „Златен лъв“ – 2018 г. (14.12, петък), както специален акцент ще имат ежедневните събития, подходящи за деца и подрастващи. 

На 11 декември, вторник, се откриват две от най-значителните и мащабни събития, свързани със съвременната литература и книгоиздаване в България – 46-ия Софийски международен панаир на книгата и 6-ия Софийски международен литературен фестивал, организирани от Асоциация „Българска книга“. Панаирът и Фестивалът по традиция се провеждат в Националния дворец на културата, на общо шест нива, и ще продължат до неделя, 16 декември.

Официален старт на Панаира ще бъде даден във вторник (11 декември) от 11:00 в Централното фоайе на НДК с гостуването на Софийския духов оркестър, диригент Юли Дамянов. Още през първия ден от изложението ни очакват вълнуващи литературни срещи на сцената на културната програма на ет. 4, западно крило. С пълната програма на Панаира можете да се запознаете тук. 

Немскоезичната литература ще бъде в центъра на 46-ото издание на Софийския международен панаир на книгата: под мотото „Четири страни - един език“, когато заедно с партньорски организации от Германия, Швейцария, Австрия и Лихтенщайн, ще бъде представена разнообразна съвместна програма. Успоредно ще се състои шестият Софийски международен литературен фестивал, като негови участници са някои от най-известните писатели и поети в съвременната литература на Германия, Австрия, Швейцария и Лихтенщайн, като: Кристоф Хайн, Роберт Менасе, Лукас Берфус, Шерко Фатах, Илия Троянов, Йонас Люшер, Фердинанд Шмац, Марион Пошман и Забине Бохмюл.

Специален акцент на щанда на Почетните гости (№ А1, полуетаж изток), е проектът за виртуална реалност „VRwandlung“ на Гьоте-институт Прага: режисьорът, почитател на Кафка и основател на стартъп Мика Джонсън е адаптирал за виртуална реалност „Метаморфозата“, една от най-известните новели на ХХ век. Посетителите са поканени да се преобразят виртуално в Грегор Замза и да преживят историята на Кафка по нов начин и от собствена перспектива.

Кураторската програма на шестото издание на Софийския международен литературен фестивал ще бъде изградена от няколко основни елемента: срещи с писатели, дискусии и детска програма. Тази година събитията ще се разширят с още три нови формата: Бързи литературни срещи, Софийски международен литературен фестивал представя и Тайно поетическо четене. Сред българските участници във фестивала са поетите и писателите Алек Попов, Владимир Полеганов, Владислав Христов, Георги Господинов, Едвин Сугарев, Здравка Евтимова, Илиана Илиева, Кристин Димитрова, Крум Филипов, Людмила Миндова, Марин Бодаков, Мирела Иванова, Мехмед Атипов, Палми Ранчев, Петър Чухов, Румен Петров, Христо Карастоянов, Цвета Софрониева и Яна Букова. 

panair ok

Пълната програма на СОФИЙСКИЯ МЕЖДУНАРОДЕН ПАНАИР НА КНИГАТА И СОФИЙСКИЯ МЕЖДУНАРОДЕН ЛИТЕРАТУРЕН ФЕСТИВАЛ, както Карта на панаира, вижте тук. 

Софийски международен панаир на книгата във Фейсбук:

Софийски международен литературен фестивал във Фейсбук и Туитър:

ЧЕТИРИ СТРАНИ – ЕДИН ЕЗИК на СМПК 2018:

11-16 декември, Национален дворец на културата

всеки ден от 10:00 до 20:00, в неделя до 19:00

***

46-ия Софийски международен панаир на книгата и 6-ия Софийски международен литературен фестивал се организират от Асоциация „Българска книга“ с подкрепата на Министерството на културата на България и Столична община. Събитията се провеждат в партньорство с Франкфуртския панаир на книгата, Гьоте-институт България и с финансовата подкрепа на Министерство на външните работи на Германия. Партньори на Почетната програма са Княжество Лихтенщайн, Посолството на Република Австрия, Посолство на Конфедерация Швейцария, Посолство на Федерална република Германия, швейцарската културна фондация „Про Хелвеция“, а също „Традуки” и фондация „Курт Волф”. Събитията са част от Културния календар на Столична община за 2018 г. Организатор: Асоциация „Българска книга“.


Прочетохте ли

Четенето от раждането е най-добрата инвестиция

Кой обича приказки? Любими книжки за бъдещи читатели

Мая Дългъчева: "Приказката е "моята стая""

 

             

Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам