Аз, Корея и шофьорът на такси

Автор: Йорданка Воденичарска

Често ме питат: "Защо Корея? Какво толкова ти харесва?"

А защо не? Защо очите ми са сини, а на друг кафяви? Защо някой предпочита синия пред жълтия цвят, люто пред кисело? Как някои се раждат левичари, други десняци, а такива като мен откровени леваци? Защото светът е шарен и интересен, и има толкова страхотни неща, които ни обогатяват, карат ни да се усмихваме повече, да бъдем по-добри? За нас остава само да ги забележим и споделим. Надявам се това, което съм написала по темата, да ви хареса или поне малко да ме разберете.

Корея през моите очи

Каква е Корея през моите очи? Не бях се замисляла до този момент, но когато го направих, когато се запитах, пред мен изникна една картина. Видях широка улица с подредени павета и бели зидове, над които кокетно се подаваха цветните, ярки краища на покривите. Това е за мен Корея - път от загадки, мечти и красиви задявки. Корея, мой път...
Запознах се с нея отдавна, формално. Площ близка до родната България, климат - подобен, население... повечко, доста при това. Столицата се казва Сеул, една държава, разделена на две. Това знаех и за друго не питах. Но дойде време, в което малко по малко тази далечна земя започна да влиза в сърцето ми. Първо леко почука, надникна и ми се усмихна чрез драмите си, разпери красивия си ханбок, кокетно ме погледна с очите си бадеми и с музика и песен се настани в сърцето. Подмами ме с вкусната си кухня... Вкусна? Не само, но и красива. Всяко ястие поднесено с финес, какъвто балканската ми душа не познавaше. О, кухнята, за нея песен трябва да се напише!

Когато Корея поиска душата ми, отдадох я без съпротива, с усмивка и радост. Мисля, че тогава осъзнах влюбването си. Приех го и реших да стана нейна. Без страх, без протест, драговолно поех по пътя на Утринната свежест. И се родиха мечтите за младост, за радост, за усмивка, за красива градина и нежна песен. Във време, в което хората си изричат грозни думи, а за хубава е набедена пошлостта, аз успях да се докосна до красотата. Повярвах, когато мнозина се отказваха, приех различното, което повечето не познаваха, станах част от група на новатори, повярвах в себе си, създадох си цел, родих се отново! Сърцето ми се изпълни с любов, а душата с живот.
Корея, която е на хиляди километри от моят дом, ми изглежда все по-близка и моя. Тя е моят път непознат, но обичан, тя е тази, която ме води напред.

Към мечтите!

София, 04.03.2015 г.

44267095 1692644187506490 7634074957256851456 o

И днес, няколко години по-късно, продължвам да се чувствам влюбена. Държи ме дълго, почти колкото половинката :) С благодарност и радост споделям събития, които запознават хората със Страната на утринната свежест - кауза, която приемам за лична и една от малкото позитивни такива.

Съвсем скоро, в средата на ноември, в София и Пловдив предстои кратка кино панорама организирана от корейското посолство. Представени ще бъдат четири филма, като особено един от тях препоръчвам с две ръце, глава и сърце. Корейските кинематографи обичат да заимстват известни заглавия, какъвто е и случаят със „Шофьор на такси“. В корейския филм се говори за малкия човек, способен на голямо дело, за отваряне на очите за чуждата болка, за това как „аз“ се превръща в „ние“. Базиран на реални събития, филмът ни показва една малко позната част от съвременната история на Южна Корея - далечна страна, която в очите ни е символ на технологии, благосъстояние и успех. Но всичко това не е поднесено на тепсия, нито е постигнато с лекота. Корейците изминават дълъг и болезнен път, за да стигнат до почетното първо място за иновативна икономика в света. Част от него преминава през последствията от една още неприключила война, разделение на държавата, диктатура, икономически срив...

03koreataxi 1 superJumbo

nytimes

 „Шофьор на такси“ е посветен на частта с бунта и рефлектирането му върху един обикновен човек. Толкова обикновен, че не бихте го забелязали на улицата, не бихте запомнили гласа му. Може би толкова „обикновен“, колкото всеки от нас? В края на филма си мисля как всички ние всъщност сме уникални, но същевременно си приличаме. И тайничко се надявам, че моята скромна персона прилича с частица поне на главния герой, обикновения шофьор на такси – човек, споделящ доброто от себе си с останалата част на света.

Ако обичате филми по действителни събития, ако ви радва добрата актьорска игра, ако просто искате да видите нещо различно, може да отделите 2 часа от времето си в една предстояща вечер и да гледате филма, а ако желаете после и да споделите мнение.

„Шофьор на такси“ е част от Седмицата на корейското кино 2018, която предстои в София и Пловдив от 9 до 14.11.2018 г.


Прочетохте ли

Корейската вълна

Последно променена в Четвъртък, 08 Ноември 2018 10:01
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам