Просто Алекс

Автор: Мария Пеева

С Алекс си имаме нова любима книжка за лека нощ - за маймунката Бруно. С тази книжка обаче си вкарах същински автогол. Алекс и без това е един малък устатник, с когото много трудно се излиза наглава, а сега има и нов аргумент в споровете ни.

Първо да кажа накратко за какво става дума в книжката. Маймунката Бруно е едно сладко животинче, родено в зоологическа градина, което си има цяло маймунско семейство и много си ги обича. Но една мечта го измъчва - Бруно много иска да е като хората, да носи дрехи, да яде от тяхната храна и да говори. В крайна сметка той успява да сбъдне мечтата си, научава се да говори и дори да свири на саксофон и става голяма звезда. Но за жалост открива, че хората никак не искат да го приемат като един от тях и все някой изпуска нещо обидно пред него - как мирише на маймуна, как говори ПОЧТИ като човек. Клетият Бруно се чувства самотен, защото е толкова различен и от хората, и от маймуните. За щастие успява да открие една друга маймунка като него и разбира най-важното. Никой не е дотолкова различен, че да няма поне една сродна душа, която да го обича. Много хубава и смислена книжка, която накрая завършва с това как един журналист пита Бруно:

- Ако трябва да се определиш само с една дума, какво ще ми отговориш? Какво си ти? Маймунка или човек?

А Бруно се замисля и отговаря:

- Аз съм просто Бруно.

Книжката е чудесна, и поучителна, и забавна, няма съмнение. Но само вижте как моят хитрец използва тази мъдрост, за да оборва и малкото ми останали аргументи в споровете с него. Снощи отново не искаше да заспи след всичките ни ритуали. Помолих го най-после да затваря очички, а той ми каза:

- Ти ще спиш ли? Няма. Аз вече съм голям, почти на пет и половина, и също мога да стоя до късно като теб.

Няма да познаете кога си лягат децата в Италия

alex2

Тази сутрин не искаше да става за градинка и на молбата ми да побърза, защото пак ще закъснеем, отговори:

- Мамо, аз съм малък и трябва още да спя. Ти сама ми каза, че трябва да си лягам снощи, защото малките деца имат нужда от много сън, за да са здрави.

Аха! Този път го хванах! - си помислих.

- Чакай, чакай малко. Не работи така. Снощи обясни, че си голям и можеш да стоиш до късно. Тази сутрин ми казваш, че си малък и трябва да спиш до късно. Вече не мога да разбера какъв си. Малък ли си, или си голям?

А дребният хитрец ми се смее насреща и ми отговаря също като Бруно в книжката:

- И малък, и голям. Аз съм просто Алекс.

Какво да отговоря на подобен аргумент? Засмях се. В крайна сметка “просто Алекс” стана и отиде на градинка.

Но ако някой ви каже, че децата учат само хубави неща от книжките, не му вярвайте.

Макар че като се замисля, може би всъщност е научил хубаво нещо.

Препоръчваме ви още:

Моето трудно дете

Последно променена в Сряда, 16 Май 2018 12:30
Прочетена 10218 пъти
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

My totally cool grandson :) #grandson #babybobby #mamaninja

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на