„Лети, лети… слон“

В града Зелен Листец Буково Дръвце растеше висок бук.

На бука между клоните и между листата висеше часовник – дървен часовник, като къща за птици.

Веднъж, кой знае откъде, в часовника попадна яйце.

Когато времето стана топло, яйцето се излюпи и оттам излезе един щъркел с червени крака и червен клюн.

slon2

Ех, че се зарадваха всички в град Зелен Листец Буково Дръвце. Зарадваха се, запляскаха с ръце и решиха от сега нататък щъркелът да стои в часовника и когато стане точен час, да удря с клюна толкова пъти, колкото показва голямата бърза стрелка и още толкова пъти, колкото показва малката бавна стрелка. Така всички щяха да знаят колко е часът, без да поглеждат стрелките.

А под високия бук живееше едно бяло дребно слонче.

Слончето обичаше да си подремва юнашки. Часовникът тракаше и тиктакаше в зелените листа, а то се изтягаше отдолу и докато заспи, броеше всички тиктакания и всички трактакания. И ако някой път щъркът сбъркваше в броенето (а той сбъркваше често, защото беше мъничък щърк), слончето излизаше от сянката, повдигаше хобот и му се скарваше.

И понеже щъркът много често бъркаше часовете с минутите, веднъж слончето реши да стане щъркел и да го замести. А това значеше да се покачи с червени крака на часовника и съвсем точно да отброява с червен клюн тиктаканията и трактаканията…

slon

Спрели лъвове на моста

/откъс от книгата „Лети, лети… слон“/

Живееше на един мост лъскав лъв с тежка бронзова грива. И с бронзова дълга опашка и силни бронзови лапи.

Лъвът не потрепваше с ноздри, не мигаше с клепки, не въртеше глава. Даже не помръдваше, когато вали дъжд, когато пече слънце. Стоеше си там, и гледаше внимателно пред себе си.

-- Право пред себе си е гарата - казваше си тихичко лъвът, - а гарата е светът. Светът е мигащият светофар и червената шапка на началника на гарата.

А само на десет крачки зад гърба му, стъпил здраво върху бронзови лапи, стоеше друг лъскав лъв. И гледаше с бронзовите си очи, без да мигне, сините хълмове на Витоша. И си мислеха, че са един-единствен лъв, който вижда гарата. Изобщо си мислеха, че изобщо са само Един-Единствен лъв, и им беше много добре.

Веднъж през лятото заваля дъжд. Топъл и едър.

slon6

***

Откъсът е от книгата „Лети, лети… слон“ на Севдалин Генов и Кръстю Пастухов, изд. Жанет 45 

На 21-и април, в рамките на Софийския международен литературен фестивал за деца и младежи, Севдалин Генов ще се срещне със своите читатели. Мястото е Младежки театър "Николай Бинев", Камерна сцена. Началото на събитието е от 17,30 ч.

slon5

Севдалин Генов е роден  през април 1943 г. в  родното село на баща му – писателят Паун Хр. Генов - Средногорово, Казанлъшко. Завършва славянска филология в СУ „Кл. Охридски” със специализация в Ягелонския университет в Краков (Полша) и втора специалност философия. Много години е редактор в Детска редакция и в Телевизионен театър на Българска национална телевизия. Има реализирани десетки сценарии за телевизионни, документални, игрални, анимационни филми. Публикувал е изследвания, свързани с теория на литературата, изобразителните изкуства  и медиазнанието. Преподавал в Нов български университет.

Има издадени три книги с  оригинални авторски приказки (в съавторство с Кръстю Пастухов) - „Рачето, сънят и раковината”, „Шапка на луната” и „Лети, лети… слон“ 2018 г., изд. „Жанет 45“. Също така има публикувани книги с поезия: „Райски ябълки край Варвара”(1989), „И два едрозърнести нара”(1995), „Смокинята узрява нощем” (2001), „Венециании” (2005 ), „Пожелания”(2008), „Жаждата на сетивата” (2014) .Публикувал е стихове във вестници, списания и  сборници .

Получава редица награди, сред които:

- Награда на Министерството на културата и Министерството на просветата за най-добри телевизионни сериали за деца – за „Магазинчето на приказките”- 1972 г. и за  „Спилитим и Рашо” - 1981 г.

- Специална награда „При Данюб”, Братислава, (Словакия) за пълнометражен филмов мюзикъл  „Зелена слънчева пътека” - 1973 г.

- „Сребърен лъв”, Венеция за анимационния филм „Песен от глухарчета” 1972 г.

- Яворова награда за поезия, Поморие, 1991 г.

- Специална награда „Слънцето на Ерос”  за най-добра еротична поезия, 2001 г.

- ІІ награда на Европейска академия за поезия, Лече, Италия  2004 г.

От 1995 г. е художествен експерт в Галерия за изящни изкуства „Натали” в София.


Препоръчваме ви още:

Програма на Софийския международен литературен фестивал за деца и младежи

Мая Дългъчева: "Приказката е "моята стая""

Четенето от раждането е най-добрата инвестиция

 

Последно променена в Петък, 20 Април 2018 15:09
Прочетена 1603 пъти
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

Hi, Granny :) #mamaninja #grandson #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Съгласен съм